29 октомври 2009

Бойко Борисов за религията, министрите, живота....

Бойко Борисов: Повечето министри са по-умни от мен

Министър-председателят в интервю за в. „168 часа”

- Г-н Борисов, след като постигнахте толкова много успехи, чувствате ли се щастлив човек?

- Успехите свършиха с вечерта на изборите. Хубаво е да станеш премиер на уредена държава, а не в такава, където всичко е изхарчено. В личен план моят най-голям успех беше като главен секретар на МВР. Това ми беше мечтата и я осъществих. Оттук нататък всичко, което правя, е следствие на създалата се ситуация. Човек е щастлив, когато си постави някаква цел и я постигне. Моята не е била да ставам премиер. Така че, нито съм щастлив, нито съм нещастен.


- Все ви е едно, че сте министър-председател?

- Не ми беше все едно, че съм главен секретар на МВР. Изживях го много тежко, когато царят си избра Румен Петков. Да си министър-председател е една чиновническа длъжност. Нищо повече. Сега най-важното е да не фалира държавата. Защото тя е пред фалит. Когато ни обясняваха, че няма финансово-икономическа криза, че тя ще подмине България, че сме много добре, а всъщност бурята е била на границата, те са си сключвали договори, харчили са си пари, без да направят нищо, за да предотвратят задаващото се бедствено положение.


- Какво сте готов да жертвате, за да се оправи държавата?

- Правя жертви всеки ден! Останах без приятели. В България за последните 20 години цели поколения бизнесмени са израснали с единствената мисъл, че бизнес се прави през държавата. По един или друг начин всеки един в бизнеса си е търсил държавна протекция. Но понеже след тези мои думи утре ще започнат да се появяват бизнесмени, които да обясняват, че не е така, нека не го казвам за всички, а за много голяма част от тях.


- Валентин Златев, примерно, как мислите, че ще реагира?

- Той е чиновник в една фирма. Така че ако "Лукойл" се е ползвал от държавна преференция, е едно. Но това не е неговата фирма. Той просто е директор там. В момента те са губещи, защото имат да вземат много пари от държавни и общински дружества. За София само бяха 12 милиона. Но вижте: цели курорти са давани на бизнесмени. Като се започне от „Дюни” и се стигне до „Слънчев ден”. Всички те са получили страшно много от държавата по различни схеми. Като се започне от Жоро Гергов и се стигне до Люси Стойков. Има поне още 10-15-20 като тях, за които знам. Всичко е минало по схеми и вече нищо не може да се върне. Заграбено е и край! Няма как да се върне!


- Защо вече нямате приятели?

- Всички, които ме познават през годините, се извъртяха да ми се обаждат да ме питат дали не може да продължи нещо от този род, дали нещо няма как да стане. И като им откажа, вече не ми се обаждат.


- Не се ли чувствате самотен без приятели?

- 40% от българите гласуваха за мен. Те са ми най-добрите приятели. Тук съм да свърша това, за което те са ме избрали. Иначе ежедневието ми е такова, че не ми остава време да се замислям за приятелите, които изгубих. Само, когато ме питате, се усещам какво е станало. Тези, с които се срещах, с които играех карти, тенис, вече ги няма.


- Вечер като си легнете преди да заспите, не се ли сещате за тях?

- Не! С влизането в тази въртележка, вече нямам личен живот. Личния живот го оставяме някъде настрани за друго време. Ето вчера (19.10. - б.а.) съм си легнал в 3 през нощта. Последно говорих с министър Цветанов за отвличането. Вечер като седна на телефоните у нас, и тези министри, които не съм ги чул през деня, ги чувам да знам какво са правили и докъде са я докарали. След което падам директно като труп в кревата и заспивам.


- Навремето Костов също каза, че няма приятели и тогава се изтълкува много лошо.

- Прав е бил! Като си на върха на властта е много лесно да помогнеш на някого, който ти е приятел. Но за сметка на държавата. Аз подобни неща няма да правя! За никого!


- Ще жертвате ли министри, депутати в името на успеха?

- Разбира се! И те го знаят. Ако искаме да докараме реформите докрай, ни трябва по-дълго време на управление, трябва да запазим доверието на обществото.


- Това значи ли, че искате следващ мандат?

- Въпросът не е нито в следващ мандат, нито за някакви планове в тази посока. Големите проекти като магистралата, метрото и други като тях в една нерегулиарна държава, каквато е България в момента, изискват дълъг период от време, за да бъдат осъществени. Сега като гледам какво са правили тройната коалиция, като гледам политическото пространство от какви субекти е населено, спечелването на още един мандат е добър вариант за България. Затова министрите и депутатите не трябва да спират да работят.


- И ги изпитвате всяка вечер?

- Изпитвам ги! И те се стараят много. Знаят, че от тях няма човек, на когото мястото да му е гарантирано. И са много отговорни.


- Ще станете ли по-богат в края на мандата?

- Пари отдавна не ми трябват.


- Имате достатъчно?

- Просто не съм сребролюбец. Това, което си имам, ми стига предостатъчно. И то ми е от преди да стана държавен служител. Не ми трябва нищо повече. А тази служба в момента, както и кметската, така ангажира, че то няма и къде да ги харчиш тия пари. Нито можеш да отидеш на някой остров, нито да пазаруваш. Нищо! Ако вземаш пари, трябва някъде да ги складираш и те за нищо не ти трябват. Държавата се е погрижила за всичко - кола, телефон, заплата.


- Като свърши мандатът? Ако не сте премиер?

- Ами отивам си на къщата в Банкя и си седя там. Малко ли съм дал? Идва следващият и действа.


- Отказвате се от политиката?

- Е, ами то остарява човек.


- Страх ли ви е от този момент? Страх ли ви е от старостта?

- Всяка възраст си има положителните страни. Тази динамика ме уморява в интерес на истината. Като главен секретар грам не се уморявах, ама бях по-млад. Сега вече много се уморявам. Най-много от това, че на ден ставам арбитър на поне десет абсолютно различни теми. Днес съм се занимавал с ин витрото, след това с тотото, след това с военния министър, след това с вас, след това с докторите, чакам Цветанов да ми докладва за отвличането и така нататък. Това уморява. Непрекъснато трябва да се концентрирам върху коренно различна област и накрая да взема решение. Сгреша ли, след два часа агенциите почват да гърмят.


- Страх ли ви е да не вземете грешно решение?

- Да! Едно грешно решение на премиера влачи след себе си милиони загуби или цели съсловия да страдат. Всички чакат моите решения и това са реални, живи хора. Които като чуят какво съм решил, или ми се радват, или ме псуват. При тази динамика и всичките тези решения, които вземам, да се сбърка е невъзможно. Затова се е случвало да се извинявам и затова толкова много слушам експертите. Накрая вземам това решение, което касае добруването на повече хора. Това е кантарът: За кое съсловие или за повече хора ще бъде по-добре. Така вземам решенията.


- Старостта все пак плаши ли ви?

- Е, не ни остава да живеем дълго, защото при това изразходване няма да имаме време много да стареем. А и аз остарях рано. На 19 години бях младши лейтенант командир на курс. Отговарях за маса народ. На 23 имах отбор по карате, спортистите ми бяха с две-три години по-малки от мен, а ми казваха "шефе". Отговорността състарява. Тя ти взема безгрижието и младостта.


- Смъртта? Страх ли ви е от нея?

- Че кой не го е страх!


- Има ли нещо, след като човек умре?

- Надявам се да има! Мисля си, че и там трябва да съществува някакъв ред.


- Заплахите срещу вас?

- Накърнили сме много интереси, но не искам да обсъждам тази тема.


- Носите ли още пистолет?

- Да!


- Вярващ ли сте?

- Абсолютно!


- Как си представяте Господ?

- Горе има една сила, която ни наблюдава. Бди над нас. Наказва ни, когато е нужно. Трябва така да живееш и да действаш, че да се опитваш пред нея да си чист. Не случайно в религията има и дявол, и ангел. И когато дяволът започне да се върти около нас, трябва да има страх от Бога и да не се подлъгваме.


- Въртят ли се много дяволи в Министерския съвет?

- Ако се въртят, ще ги намерим и изловим и тях, както вещиците.


- Има ли Рай и Ад?

- Е, не мога така категорично да го кажа. Но вярвам, че има някаква висша сила над нас. Не случайно, като ни потъна корабът и се издавиха моряците, оцеля само този, който в джоба си имаше иконка на свети Никола. За някои може да е случайно, за мене не е. А тези, който са прегрешили, рано или късно ги наказват.


- От тази гледна точка какво става с досегашните управляващи?

- Те половината не са християни. За Доган е ясно. БСП беше партията, която взривяваше доскоро църкви. Какви християни да има там? Партията е същата. Това, че са лицемерни, си е за тяхна сметка. Но Господ вижда, че са лицемерни!


- Ще ги накаже ли за нещата, които са правили досега? Ще горят ли в Ада?

- Не е моя работа да говоря подобни неща. Не се бъркам в работата на Началника! (Сочи с пръст към небето.) Каквото прецени Господ това да прави. Той където реши, там да горят.


- Може би само това ни е останало? Да вярваме, че Бог ще накаже тези, на които все им се разминава на земята?

- Не е така! Първо, народът ги наказа. Не е лесно да те сринат така, както сринаха БСП и Станишев. Надявам се и правосъдната система да си свърши работата. Знаете вече за колко души сме дали материали. За себе си съм сигурен, че повечето ще получат присъди.


- Кои са тези хора?

- Не мога да посоча имена. Вече не говоря като Бойко Борисов, говоря, като премиер. Когато говори човек с моя пост, може да казва неща, които вече са само факти. Иначе ще излезе, че се бъркам на съдебната власт, което е недопустимо. Въпреки безобразията там, факт е, че Висшият съдебен съвет се опитва да се очиства. Имам мнение по въпроса кой и за какво трябва да влезе в затвора, както имам мнение и за футбола и за медиите. Не го казвам, за да не се бъркам.


- Всички искаме нещо да се случи най-накрая.

- Хората не са глупави. Те виждат какво правим ние и какво правеха тези преди нас. Това е най-важното - какво правиш! Всички виждат и метрото, и детските градини, които преди мен само ги приватизираха. Спрях заменките с горите! Само това да е, ще съм доволен. Нямам претенциите да съм идеален и да съм най-умен. Но това, което правя, е по-добро от това, което правеха останалите досега.


- Кой е по-умен от вас?

- Много са! От министрите повечето са по-умни от мен. По-образовани са, езиково подготвени. И затова съм спокоен! Защото след няколко години ще има на кого да се остави и партията, и държавата. На тях им липсва това, което имам аз - воля, опит и характер да се случват нещата. Кой щеше да посмее да изгони Вълка от София? Кой щеше да посмее да разбута незаконните постройки по околовръстното за Южната дъга? Аз поемам ударите, а те са умните хора, които генерират идеи.


- Стенограмите на Министерския съвет, не оставят такова впечатление. Там даден министър докладва точка, казвате: "Приема се!" и това е. Защо не ги обсъждате?

- Точките влизат в Министерски съвет след като са минали за съгласуване през всички министри. Те си говорят и обсъждат от сряда до сряда. Накрая идва резултатът. Ако се окаже, че трябва нещо да се допровери или доогледа, аз оттеглям точката, докато се изчистят нещата. Няма никакъв проблем. Който е работил с мен, знае, че винаги може да ме убеди в позицията си. Няма случай да съм се заинатил и да съм казал, че ще стане както съм го решил аз.


- Отворен сте за всякакви предложения?

- Слушам много внимателно. Довечера (20.10. - б.а.) съм поканил у нас всички, които са свързани със здравната реформа. И министри, и лекари, и специалисти, и шефове на болници. Ще ги изслушам по здравната реформа и накрая ще взема решение.


- Как, като не сте здравен специалист?

- Не съм, но като чуя всички, които ви изброих, и техните идеи, ще си съставя мнение по въпроса. Ще реша какво да подкрепя. Ако другите са съгласни с мен, ще стане така. Ако не са, ще стане другото.


- Тоест, може да сте стигнали до някакво заключение, но ако нямате мнозинство с тези, с които се обсъжда, не приемате?

- Точно така! Това означава да чуеш експертите. И ако трябва да се плати политическа цена за това решение, да мога да я платя. Но да знам защо я плащам! Въпреки че на никой премиер не му е приятно да закрива болници или поликлиники, понякога такива неща трябва да се направят. Да се прецени кое е най-добре за хората. Дали да страдат 2000 лекари и медицински сестри примерно, но за сметка на това 200 000 хиляди човека да се лекуват по-добре!


- Сравняват стила ви на управление с този на Тодор Живков. Познавахте го лично. Има ли нещо общо между вас?

- Казах ви как работя. Дали е правилно или не, бъдещето ще покаже. Тодор Живков съм го пазил, след като падна от власт. Имах възможността с часове да слушам начина, по който той е управлявал държавата. Имал съм възможността да слушам както него, така и върха на монархията. Така че знам как са действали и двете системи. Което сега ми е от голяма полза.


- Какво научихте от Тодор Живков и царя? Нещо важно, което сега ползвате.

- Аз съм дисциплиниран човек. Бил съм наемник, плащано ми е да ги охранявам. Никога не бих си позволил да коментирам това, което по това време съм видял, разбрал и чул. Ще кажа само следното: за Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата... Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори... Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре. От царя съм научил, че е много важно, ако можеш да замълчиш, да го направиш.


- Той мълча дълго време.

- И беше два мандата на власт!


- Къде сбърка царят в началото? Имаше такива големи надежди, като се върна.

- Довери се на хора, които нямаха кауза. Юпитата, юристите, знаете как беше. Имаше няколко кръга в самото управление и всеки теглеше към себе си, а той не се намеси авторитетно и навреме. Не ги спираше. След яхтения скандал, ако на мен ми се случи нещо подобно, не дай, Боже, всичко трябваше да бъде ометено. Всичко! За да няма съмнения в него. Но не искам да му бъда съдник и анализатор. Иначе оценката си я дадоха хората: един милион го чакаше на площада, като дойде, сега има двама общински съветници в София. Всички видяха аз какво направих и какво правя. Затова понасям ударите - защото знам за какво са. Да помогна на хората! Лошото е, че дойдохме в ужасно труден момент. И понеже ме питахте дали съм щастлив да съм пример: не мога да имам радост от живота в тази ситуация. Отивам при Саркози и не мога да се зарадвам, защото той ме пита за корвети, за чужди ангажименти.


- Тодор Живков и царят бяха ли щастливи?

- За царя не мога да кажа. Той винаги си е криел чувствата. Тодор Живков много страдаше към разпада на държавата. Това, което казваше, е, че държавата трябва да се пази и да е силна. Факт е, че 10 години след като падна тогавашната система, все още има какво да приватизираме. Значи в тази област може да му се даде добра оценка.


- Искате ли да приличате на някой от тях?

- Искам да приличам на себе си. Със своите плюсове и минуси. Моля Господа да не си опетня името и на този пост. Не искам да изпадна в ситуация да имам конгреси като на БСП, ВМРО или сините. В такава ситуация трябва достойно да се оттеглиш, след като повече не те искат.


- Ако царят ви беше оставил главен секретар, къде щяхте да сте сега?

- В МВР. Ако бях останал главен секретар, управляващите нямаше да правят тия неща. А ако ги правеха, щях да ги хвана. Не спестих на царя яхтения скандал, нали? В крайна сметка явно пак щях да стигна дотук. Но ако Станишев наистина е искал да лови корумпираните, щях да му ги ловя и без ДАНС.


- В крайна сметка какво искате да постигнете? Кой е добрият вариант, който виждате пред себе си?

- България да стане средноевропейска държава! Като Чехия и Полша. Да се върнем там, където сме били - средно възнаграждение за Европа, хората да имат повече пари, средни нива на корупция. Да не сме най-бедни и корумпирани. Ще направим магистралата и метрото. Образованието, здравеопазването и сигурността са на първо място. Да не станат по-неграмотни хората, да има по-добри клиники, по-малко престъпления.


- Вдигнахте парите за здраве.

- В Европа е така: здравето се плаща скъпо! В България, когато ти отворят капака на БМВ-то или телевизора, само за това искат 50 лева и всички си ги плащат без проблеми. Но като отидат да им отворят корема, им се вижда скъпо. Трябва да почнем да сменяме начина на мислене и манталитета. Няма друг начин.


- Да сменим чипа, както казваше царят?

- Трябва да се говори! Да се обсъждат проблемите. Да има гражданско общество. В Европа и Америка затова дисциплинират населението със забрани. Във Франция като бях - седя в хотела и никъде не се пуши! Като знам, че е забранено, и на мен не ми се и пуши! Няма да стоя на улицата да се излагам и да дзиндзирикам!


- Какво искате да дисциплинирате в българите?

- Движението по пътищата. Това в момента е безобразие! Никой не спазва правилата. Всеки кара, както иска, и не се интересува от другите. Трябва да се говори и говори, докато тези, които го правят, започнат да се срамуват.


- Само с говорене и срам едва ли ще стане?

- Ами какво да направим? Да сложим някой с пушка на светофара да ги цели, като минават на червено? Трябва обществото да не допуска подобни неща. КАТ да му вземе книжката, а който не си върши добре работата, да напусне системата. Видяхте колко уволнения имаше в МВР. Ако във Виена си хвърлиш фаса на улицата, поне петима ще спрат да ти кажат: "Чакай бе, какво правиш?!" Но не искам да прозвучи, сякаш целта ми е само да дисциплинирам и наказвам хората. Трябва да развием гражданското общество. Не да чакаме държавата, Държавна сигурност или някой друг да върви след нас да ни санкционира. И медиите трябва да обясняват тези неща. За да може, когато внасяме някои тежки закони за наказания и глоби, обществото да знае с каква цел се прави. Не да ни приписват, че вървим към диктатура и само тормозим хората.


- Да не се притесняваме, че ще има диктатура?

- Това са глупости! Но ще трябват още няколко поколения, докато нещата се оправят окончателно. В момента навсякъде е пълно с агенти на ДС. Онази система още си се брани.


- И сега има назначени много полицаи и бивши служители на важни постове. Не се ли прилива ДС в МВР?

- Не! В парламента направихме необходимата лустрация. Сега ще видите, като излязат досиетата на дипломатите. Ако ги отрежем всичките, които са били свързани със службите, във Външно ще останат сигурно 10 човека. Просто тези системи са заложени така и сега плавно излизаме от тях. Най-накрая.


- Колко време ще ни трябва за това?

- Две, три, четири години най-много!



- Щастливи ли ще са българите след четири години под ваше управление?

- Дано сме доволни. Работя в посока да сме доволни и да не ни е срам. Това е, което ще ме направи наистина щастлив!



Интервю на НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ


Какво разбираме от това интервю?
1. Много неща, кое от кое по-важни: бил религиозен, но Господ му бил началник, а не бил сигурен има ли ад. И Господ съществувал, за да ни е страх от дявола.
2. Бил тъп, но смел.
3. Работи да направи българите не щастливи, а доволни. А българите кога са доволни всички знаем - когато на Вуте му е зле!
4. Че по света дисциплинирали хората със забрани, а не с възпитание.

Какво още разбираме? Пишете коментари под текста!

28 октомври 2009

Бойко Борисов подхваща Борис Велчев

"Премиерът" подхвана Борис Велчев. Вчера той заяви, че "всичко е в ръцете на главния прокурор" и че ако не вкарат бързо виновните, които самият Той е посочил, в затвора, то това ще е краят на държавата.
Същевременно бившият генерал Атанас Атанасов каза, че "Има желание явно да се закрие ДАНС, не знам точно от кого, обаче."
А Борисов не остана по-назад:
То вече е деградирала службата. Престъпният свят знае методите. Знае бланките. Знае движението на документи. Знае как работи една система. Тя вече трябва да се преконструира наново. За всичко това виновникът се казва Станишев. С омразата си към мен, след това към Румен Петков, той просто заличи и унищожи възможностите на държавата да се съпротивлява на организираната престъпност. И аз считам, че то е с умисъл. Не е без умисъл. Много съм им гневен. Просто ще чакам прокурорите да си свършат работата. Тук няма тълкувания. Толкова е ясен съставът на престъпленията, че няма никакво място за тълкувание”


Какво разбираме от това?
1. Че Бойко Борисов е решил да закрие ДАНС?
2. Че Бойко Борисов разпорежда на прокуратурата да вкара Станишев в затвора?
3. Че Атанас Атанасов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал за това кой иска да закрие ДАНС, докато в същото време самият Той, Бойко Борисов, си казва, че Той е този човек.
4. Че Бойко си връзва гащите, като ни лъже, че бандитите знаели методите - и твърди, че тези методи са бланките и движението на документите?

Бойко послъгва на дребно. А на едро?

От делниците на един луд:

Пък в кампанията "Направи си кмет” установила, че само 8% от столичани желаели попфолкът да е любима музика на бъдещия кмет. Гледайте с какви глупости занимават хората! Е, Бойко като слушаше турбофолк, та какво? Не го ли избрахме, че и повторихме? И Ивана ходеше да му пее по десет пъти „Кой сега е номер едно?!” Макар че той криеше музикалните си предпочитания. Като го питаха, когато стана главен секретар, каква музика обича, той не каза турбофолк, а каза „филмова музика”!
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, после ще почне и на едро. Аз не се съмнявам, че обича Енио Мориконе и саундтракът на „Кръстникът”, но едва ли колкото Ивана… Та си позволявам да кажа, че Бойко послъгва на дребно.


Какво разбираме от цялото интервю?
1. Че Бойко Борисов послъгва на дребно?
2. Че се преструва на разбиращ от култура?
3. Че се преструва на чел Достоевски?

27 октомври 2009

Бойко Борисов и ДАНС

Бойко Борисов се уплита в собствените си отговори:

Водещ: Добре, господин Борисов, вие встъпихте в длъжност юли месец нали така?
Бойко Борисов: В края на месец юли.
Водещ: От края на месец юли до 24 октомври ли, кога ви е бил предаден този доклад, как така не разбрахте в Министерски съвет, че той липсва?
Бойко Борисов: Те не стоят на лавици в Министерски съвет, господин Цветков.
Водещ: Е, господин Борисов, те не стоят на лавици, но както вие обяснявахте на пресконференцията, те се водят по най-различни книги. Как така в рамките на тези няколко месеца никой не установи, че този доклад липсва?
Бойко Борисов: Той е установен, той е установен, когато Станишев е сдавал поста. Секретното деловодство е написало, че не е даден този доклад към ДАНС.
Водещ: Значи в Министерски съвет от края на месец юли се знае, че този доклад го няма.
Бойко Борисов: Не, в Министерски съвет, а в ДАНС се знае, че го няма.
Водещ: Е как, а в Министерски съвет не се ли води този доклад, че е даден на министър-председателя?
Бойко Борисов: Този доклад се води в секретно деловодство, но там има за справките една година, примерно около 1500-2000 документа, които влизат и излизат.
Водещ: Господин Борисов, в рамките на тези няколко месеца Министерски съвет е сдаден и приет. Когато се сдава и приема нещо се отчита, ето както е в нашето студио, има четири фотьойла, аз ти сдавам четири фотьойла, ти приемаш четири фотьойла. Ако един фотьойл го няма, това се документира. Документирано ли е в Министерски съвет, че министър-председателят не е върнал секретен доклад на ДАНС?
Бойко Борисов: Документирано е в Министерски съвет.
Водещ: Е защо не ни казахте преди няколко месеца, а ни казвате сега, когато Алексей Петров ви го донесе?
Бойко Борисов: Ами, защото през това време той се търси.
Водеща: А как се стигна до това Алексей Петров да дойде и да ви донесе този доклад?
Бойко Борисов: Търсете го. Аз нито съм му адвокат, нито съм се интересувал...
Водещ: Не, Лора се интересува кой ви се обади, как стана?
Бойко Борисов: Обади ми се по мобилния телефон, така както вие тази сутрин, каза, господин Борисов, в качеството си на лоялен гражданин искам да донеса документ, който дойде при мен. Как дойде при мен, това не е ваша работа.
Водеща: Вие не се ли поинтересувахте този доклад как е отишъл при Алексей Петров?
Бойко Борисов: Попитах, така ми беше отговорено.
Водеща: И до там спряхте?
Водещ: Не е ваша работа?
Бойко Борисов: Аз незабавно по минути и секунди изпратих (...) моя работа, изпратих доклада...
Водещ: Станишев заяви...
Бойко Борисов: ... на главния прокурор. Веднага със съответната...
Водещ: Ама, господин Борисов, може ли още един въпрос да задам?
Бойко Борисов: Да.
Водещ: За какво го изпращате на главния прокурор, при положение че вие самият на пресконференцията казвате, че този доклад е в пет екзепляра, един от които е отишъл при главния прокурор, за какво му го изпращате сега?
Бойко Борисов: За да извърши проверка, за да извърши проверка не на съдържанието на доклада, а по какъв начин, съгласно Наказателния кодекс в глава 19, всеки който допусне да изтече класифицирана информация носи наказателна отговорност затвор, ако настъпят вредни последици, той е до 10 години, кое лице длъжностно е дало възможност този доклад на циркулира сред гражданите.
Водеща: Само още нещо. Вчера Станишев гледах някъде...
Бойко Борисов: Главният прокурор трябва да търси и да повдигне обвинение на длъжностното лице, което е довело до излизането на този документ, който могат само очите на Станишев да гледат.
Водеща: Схванахме.
Водещ: Господин Борисов, а длъжностното лице, длъжностното лице, което не ни е информирало от юли месец досега, че докладът го няма, какво ще се случи с него?
Бойко Борисов: Трябва да си понесе също наказателна отговорност.
Водещ: Тоест в Министерски съвет има конкретен човек, който носи наказателна отговорност за този доклад?
Бойко Борисов: Да, по смисъла на закона се водят точно по опис хората, които носят отговорност за всяко едно състояние.
Водещ: Вие установихте ли кой от вашите подчинени е този човек, който носи отговорност за това, че този доклад не е в Министерски съвет?
Бойко Борисов: В случая аз очаквам в рамките на днешния, утрешния ден, с повдигането на обвинения вие да разберете от главния прокурор кои са виновните длъжностни лица.


Какво разбираме от тези объркани отговори на Борисов?
1. Че рано сутрин не може да разсъждава трезво?
2. Че сам признава, че е знаел за доклада още от месец юли?
3. Че очаква главният прокурор да му влезе в положението и да повдигне обвинения в рамките на един ден?!

Извод: "Премиерът" Бойко Борисов е правно неграмотен човек, който иска прокуратурата да повдига обвинения не според фактите, а според очакванията Му. Освен това той е решил да закрие ДАНС, защото тя отнема от Неговото телевизионно време ("един вид и медиен проект, създаден от Станишев, всеки ден да се говори за него.") а и "Или ще го закрия, или ще направим коренна реконструкция на службата, което ще отнеме много време, а ние нямаме такова. "

26 октомври 2009

Бойко Борисов и изборите: само харизма не стига

В София имаше частични избори, в община "Илинден".

Кандидатката на ГЕРБ за кмет на столичния район "Илинден" Миглена Веселинова събра най-много гласове, но не успя да спечели още от първия тур на частичните избори тази неделя, така че кметът на района ще бъде ясен след балотажа идната събота.

При ниска избирателна активност от 11.77%, Веселинова, която получи подкрепата на и СДС и ДСБ, събра 36.51 процента от гласовете. Кандидатът на БСП Владимир Данев е с 22.05 процента, а трети с разлика от 61 гласа и 20.48 процента е независимият кандидат за районен кмет Петър Ангелов, съобщиха от Общинската избирателна комисия.


Какво разбираме от тази новина?
1. Че харизмата на Бойко Борисов не стига, за да може всяка негова кандидатура да спечели служебно изборите?
2. Че в събота хората все пак ще гласуват за нея?
3. Че това е първият сериозен удар върху имиджа на "премиера" като човек, който с едната подкрепа може да накара хората да гласуват за неговия кандидат?

Бойко Борисов и ТИМ



Какво разбираме от това мълчание на Борисов?
1. Че има нещо общо с ТИМ?
2. Че не иска да отговаря на такива нагли въпроси?
3. Че далаверата е ясна, но никой вестник не я е подхванал?

24 октомври 2009

Бойко Борисов по пътя към полицейската държава

"Премиерът" ни ощастливи в съботния ден с поредните откровения, с някои бележки от независим журналист, споделени същата вечер в едно столично заведение:


Поканих ви по един неприятен повод, неприятен защото вече и аз не знам в каква държава сме живели, как се е работело със специалните служби, как са се спазвали законите, на кой може да се има доверие. Огромен риск пред евроатлантическите партньори да спрат изобщо да комуникират с България. Но понеже вече имам негативен опит отпреди десетина дена, един ден мислих дали да го споделя публично, за да не ме изпреварят, защото съм убеден, че ще бъде пуснато пак чрез медиите като информация.
*
"Премиерът" споделя, че не знае на кой може да се има доверие. Това е знак, че предстоят промени в администрацията. Вероятно е да има спиране на диалога с България поради действия на администрацията, за което ще бъдат обвинени предишните обвиняващи. Обърнете внимание на това, че е мислел цял ден.
*
И понеже аз не мога да лъжа, щях да ви кажа същата история, само че след 4-5 дни. Затова ви загубих времето в събота, но при това положение, повярвайте ми, когато резолюрирам да се извърши проверка за нещо вече, истински се надявам, че няма да попадна на същите хора, които са вършили всичките тези неща.
*
Оказва се, че е можел да каже същото след 4-5 дни, но не искал да лъже и мислел един цял ден. Въпросът, който остава без отговор, е: каква е разликата между един и четири дни. И какво се очаква от "евроатлантическите" ни партньори в понеделник-вторник, че Бойко Борисов така се е разбързал след "цял ден мислене"?
Освен това става ясно, че неговият страх да не се попадне на "същите хора" означава, че премиерът Станишев няма нищо общо с този случай, макар че от цялото интервю човек остава с друго впечатление.

*
Както много пъти съм ви казвал, при мен когато дойде един материал, аз задължително освен подпис, слагам и резолюция. Такива резолюции предишният премиер не е слагал.
*
Въпрос: дали по закон има право и задължение на такава резолюция премиерът, или този "премиер" нарушава или спазва законите повече от предишния?
*
Аз съм честен с вас и ви казвам в какви условия правителството работи, с какви служби. Вие от нас очаквате борба с престъпността.
*
Значи се очаква статистика, от която ще се види, че новото правителство само говори, но нищо не постига.
*
Сериозните служби, сериозните офицери, по сериозните операции, особено международните, идват при мен, все едно съм главен секретар - от страх да не изтече информация.
*
Това е предупреждение към останалите служби и офицери, които не ходят при него "все едно е главен секретар" - да си имат едно наум, за да не бъдат обявени за "несериозни". А пък навремето, когато стана "кмет", Борисов така правеше проверки по строежите и шофьорите му даваха книжките си, защото го мислха за "главен секретар".
*
Обвинител на държавата е главният прокурор не съм аз. И ако той и сега не потърси необходимата отговорност от тези, които са допуснали да се правят тези неща, никой няма да му вярва за в бъдеще.
*
Значи "премиерът" ще готви промени в Прокуратурата, защото както знае всеки нормален човек, главният прокурор по закон не се занимава с търсене на отговорност от когото и да е. Търсенето на отговорност от всички, макар и не по закон, се превърна в част от потта и миризмата на "премиера" Бойко Борисов.
*
Въпрос на мнение е дали, когато този материал излезе в публичното пространство, се чувствам премиер на държава с устои. Аз не се чувствам такъв в момента.
*
Изводът е ясен: ще трябва да се въведе полицейско или военно положение, да се ограничат някои права на гражданите, за да се появят устоите на държавата?

Законът за МВР и полицаите в ГЕРБ

Пламен Даракчиев пише:

Борбата с организираната престъпността преминава на тихия фронт
Както казах в предния постинг, един от основните принципи, записан в закона за българското министерство на вътрешните работи е конспиративността. Но в това няма чудно. Някогашната несбъдната мечта на комунистите за партизанско движение винаги се е проектирала в мощни органи на реда, които действат в тила на българските граждани.
Тъкмо такава проекция е и новата ГДБОП, залегнала в законопроекта за МВР. Да я сравнява човек с бившата НСБОП е все едно да нареди едни до други селекциите на националния ни отбор по волейбол и на Организацията на малките хора в България.

ГДОБОП – МВР В МВР-то

По този начин най-точно може да бъде определено мястото на Главна дирекция „БОП” в министерството и взаимоотношенията му с останалите дирекции. То е закрепено от няколко важни момента в законопроекта.
Първият е, че за разлика от вчерашната милиция, т.е. НСБОП, днешната дирекция няма да бъде служба за обществен ред, а служба за сигурност с всички, произтичащи от това предимства. Вторият е, че ръководителят на дирекцията е едновременно и заместник-главен секретар, съответно с правомощия по отношение на всички служители във ведомството. Следващото съществено предимство е правото на ГДБОП да се обръща директно към съдилищата с искане за ползване на специални разузнавателни средства. И за капак в допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация служителите в областните управления, „Гражданска защита” и дори курсантите в Академията стават служители на ГДБОП. ?! С всички ангажиментите, произтичащи от този нормативен акт.
Спирам до тук, тъй като и без това е ясно, защото и без друго е ясно кой печели от вътрешния полицейски волейбол, на който убеден съм ще станем свидетели в най-скоро време. Разбира се, че няма да е Главна дирекция „Досъдебно производство” още по-малко пък „Криминална полиция”.

В тила на организираната престъпност

Съгласно закона ГДБОП ще извършва оперативно-издирвателна дейност или казано в оригинал оперативно-розыскная деятельност. /Иначе хората по Европа му казват police intelligence,полицейско разузнаване./ На прицел ще бъде организираната престъпност в данъчната и митническата сфера, хакерите, трафикантите на хора, на дрога, на културно-исторически ценности, търговците на оръжие, терористите, фалшикаторите на документи и пари, корумпираните и пр. и пр. Една част от дейностите определено могат да бъдат поставени под съмнение, като например организираната престъпност в българската осигурителна система. Да ме убиете не се сещам за организирано неплащане на осигуровки било от граждани, било от фирми. Почти сензационно, обаче звучи точка 9 от дейността на дирекцията, където е записано срещу корупцията в държавната и съдебната власт. Как би би прозвучало на комисарите от Брюксел това много интересно полицейско деление на властта?
Ако обаче отсеем бисерите и погледнем сериозно на 11-те точки и широкия диапазон от престъпления, изискващи твърде различна квалифиликация и опитни служители, спокойно можем да си запазим доста голяма резервираност относно ефективността на такъв широк фронт. Още по-съмнителна става работата, като се има предвид, че въпреки уверенията на вицепремиера Цветанов, дублиране все пак ще има. Макар с уговорката „лица, заемащи висши държавни длъжности” на този терен ще продължи да вършее и ДАНС. Да не говорим за специализираните междуведомствени екипи, които също ще се борят корупцията.
Но проблема за ефективността на ГДОБП не е само в широките и функции. Твърде съмнителни са и целите, която закона поставя пред дирекцията. Най-добре ще разберем за какво става дума, ако ги сравним с целите на един от малкото нейни аналози в Европа -- британската SOCA /Serious Organized Crime Agency/. Разликата е от земята до небето. Българската служба обещава „предовратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпност”, а британската „да се увеличи количеството на възстановените /на граждани и на държавата/ активи, придобити от престъпна дейност”. Първото е фраза и пожелание, второто -- индикатор и съотвено възможност за контрол. Първите са наблъскали в кюпа всичко що е криминално, вторите са отсяли внимателно няколко неща – трафик на наркотици, емигрантска престъпни групи и измами в частния сектор. Първите смучат от пръстите си или просто вадят функции от Закона за ДАНС, вторите определят приоритети си на базата на представителни социологически проучвания.

Два свята – единият е излишен

Така се казваше у нас преди да падне Берлинската стена. И тогава и днес, когато става дума за борба с престъпността възкръсва неувяхващата комунистическа мечта за невидимия железен юмрук. И кой знае защо този юмрук става кадифен, когато трябва да удря по „свои” и съвсем невидим, когато „чуждите” са платили.
Там, в другия свят на запад от нас не им се привиждат юмруци, а за невидимост въобще да не говорим. Отворете сайта на SOCA, идете на страницата Аssessments&Publication и ще видите всичко – структура, бюджет, персонал, разбивки по пера, заплати, осигуровки, дори средствата, предназначени за информатори.
Но не на техния сайт, а на сайта на българското МВР виси като подигравка страницата „Полицията в близост до обществото”.
Хайде опитайте се да изградите адеквактен образ на полицая от ГДБОП и да му се доверите, както пише в една от целите на проекта.
Или ще ми кажете, че съмнявате, че става дума за полиция. Често казано и аз също.


Какво разбираме от тази статия?
1. Че МВР се превръща в железния юмрук на Бойко?
2. Че Пламен Даракчиев е смел и съвестен гражданин?
3. Че никой вестник и никоя телевизия няма да коментират този проектозакон?

21 октомври 2009

Бойко Борисов не забравя

Наш читател ни изпрати публикувани в "24 часа" размисли на "премиера" Бойко Борисов:

"Бойко Борисов даде да се разбере, че няма да издигне кандидатурата на Симеон Сакскобургготски за президент на Евросъюза, както предложи преди ден бившият външен министър Соломон Паси.
Питан какво мисли за идеята, премиерът първоначално лаконично заяви: “Имаше състезание на политическите партии и лидерите им само преди два месеца.” След въпрос на “24 часа” дали това е равносметката му от дългогодишните им лични отношения със Симеон Борисов емоционално допълни: “Да, изгони ме на улицата и ме остави сам. Предпочете Румен Петков.”
Премиерът бе категоричен и че няма да предлага пост на Меглена Кунева, след като приключи мандатът й на еврокомисар. “Тя е човек на НДСВ. Да си спомняте те да са ми предложили пост - те ме изгониха на улицата. Аз по-лош експерт ли бях в МВР? Досега друг не се е изравнил с мен в МВР”, каза Борисов."


Какво разбираме от тези откровения на "премиера"?
1. Че е отмъстителен - сякаш не го знаехме?
2. Че признава, че животът му преди МВР е бил на улицата?
3. Че се сравнява като човек с Кунева, за която само преди дни каза, че е по-добра от него?
4. Че се мисли за експерт в МВР?
5. Че се има за голяма работа?

20 октомври 2009

Бойко и Македония

Осъждането на Спаска Митрева предизвикаха гнева Му:

Съжалявам, че македонското правителство и държава подходиха по този начин. Българската дипломация направи всичко. От наша страна имаше необходимото мълчание, за да няма упреци за някакво вмешателство. Молихме се на македонската страна като на приятели и съседи, но от там се подиграха с нас", заяви "премиерът". Той допълни, че не разбира каква е тази съдебна система, според която се решава майка с пеленаче да бъде в затвора. Бойко Борисов добави, че Македония ще чака много помощ от България тепърва за предстоящите си присъединявания и допълни, че от страна на България и лично от него това многократно ще им бъде напомняно.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" ни е отмъстителен?
2. Че приема за подигравка правосъдието в Македония?
3. Че Се държи като в детската градина?
4. Че в отмъстителността Си е готов да постави членството на Македония в НАТО и Европейския съюз на карта?

19 октомври 2009

Бойко Борисов - пиян?

От интервюто на Бойко Борисов пред незадаващата смислени въпроси Цветанка Ризова може да се стигне до извода, че "премиерът" беше пиян?

Тук няма да цитираме цялто интервю, но всеки, който го прочете, може да види как криволичи мисълта на нашия "премиер" и да се попита: "На какво се дължи това?"

Вижте някои подбрани бисери:

Бойко Борисов: Мисля, че да нарекат авторитарна партия ГЕРБ, партията, която е правила атентати в църкви, няма такава партия в света, това е социалистическата партия или бившата комунистическа, която е избивала хора по лагерите. Я си представете сега ГЕРБ да направим концентрационни лагери или да ходим да взривяваме църкви, и да искаме да управляваме пак. Ето това Мира, с цялото си уважение към нея, в момента ни обяснява. Нека се засрамим, какво е това чудо. Онзи ден корветите, бил съм и аз едва ли не виновен, че с Царя ги поръчвали. Тези хора си загубиха всякакво чувство, дори не мога да им се смея вече. Толкова са нагли, че не ми се коментират. Развалихте ми настроението.

Какво разбираме?
Че "премиерът" не знае какво е авторитарна партия? Че никой не е посмял да му каже, че авторитарен е нещо друго?

Бойко Борисов: Всички тези, които са избивали, включително и дядо ми, не трябва изобщо да ги има в политическия живот, нямат право. Как се чувства Станишев, ако отида да му убия дядото и след време да съм ненаказуем и да си правя конгреси и да си правя изказване. Тези хора нямат морал, нямат срам. Тези същите нещастници, които са там, са убили дядо ми. И сега те излизат и казват, че искаме прочит на историята. Ами, хайде върнете го от гроба, бе. Как не ги е срам.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" Бойко Борисов не помни, че самият той беше член на БКП, командир на батальон по време на т.нар. възродителен процес?
2. Че "премиерът" клевети днешните членове на БСП като извършители на престъпления преди 65 години?
3. Че "премиерът" ни е бил пиян?

Водещ: Само, че в миналото предаване г-н Станишев беше готов да се обзаложи с мен, че от 27 страни България е в първата петица с най-добри бюджетни показатели. Само пред ден-два излезе доклад на Еврокомисията, който потвърди, че ние сме в първата петица.
Бойко Борисов: Да, това е така. Но той излезе заради нас. Именно, заради добрата финансова политика, която водим. Заради това
Водещ: Възможно ли е за два месеца и половина да излезем в първата петица.
Бойко Борисов: Да, разбира се, защото хората отвън – МВФ, Световна банка и европейските институции, Европейската централна банка, наблюдават всички наши промени, които правим. Това, че запазих Иван Искров също има значение и затова дават такива оптимистични добри доклади. Затова и пускат фондовете, затова искат да ни помогнат за „Козлодуй” с 300 млн. евро. Идват, приемат ни. Европейското семейство иска да извади България от последното място в Европа.

Какво разбираме от това твърдение на "премиера"?
1. Че "Европейското семейство" иска да извади България от последното място, за да сложи там някой друг?
2. Че Бойко Борисов се изживява като месия?
3. Че смята съкращаването на хора и инвестиции за "добра финансова политика"?

16 октомври 2009

Бойко Борисов и задръстванията в София

От блога на Филипа Радионова, оригинално заглавие "На думи и на дела":

„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?


Какво разбираме от тази публикация?
1. Че има хора, които си спомнят какво е говорил "кметът", а сега "премиер" Бойко Борисов?
2. Че Бойко Борисов е бил не наивен, а циничен?
3. Че такава публикация няма да се появи в нито един вестник, дори и в "Галерия"?

15 октомври 2009

1964 г.: Другарят Тодор Живков на визита в СССР

Премиерът и първи секретар на БКП, др. Тодор Живков, направи историческо посещение в Москва.

Москва - центърът на световната политика, трудно може да бъде впечатлен от нещо и от някого. СССР има не само вековна литература, но и традиции в дипломацията. Тънкостите на протокола си съперничат с изящната словесност на политиците. Държавата на Ленин и Сталин е и родината на свободата, равенството и братството между селяните и работниците. Затова наистина е особено символичен знакът, който българският премиер и първи секретар на БКП др. Тодор Живков даде, като направи първото си посещение в чужбина именно в Москва.

Само часове по-късно стана ясно, че първите мъже на СССР са били особено впечатлени от директността и откровеността при разговорите си с др. Живков. Впрочем в дипломатическите среди вече определят българския премиер като "брежневист", защото той самият неведнъж е заявявал, че начинът, по който съветският лидер Леонид Илич Брежнев се е развил в политическата си кариера, го е вдъхновявал. Това е и една от приликите на двамата първи политици - те говорят откровено, назовават нещата с точните им имена и показват ангажираност към проблемите. С една дума - правят модерна политика. Тъкмо с това др. Живков е очаровал и др. Брежнев, и премиера Алексей Косигин, и арм.генерал Рокосовски, ръководител на отбранителната зона на Москва. Защото българският премиер постави откровено въпросите за компенсациите за "Козлодуй", попита дали СССР има интерес към "Белене", поиска да ни се удължи срокът по предоставяне на безплатен нефт от братския Съветски съюз с 4 месеца и не се притесни да каже, че в сегашната криза няма да можем да купим съветските ракети.

Към това трябва да прибавим, че СССР и страните от социалистическия лагер бяха първите, които подадоха ръка на др. Живков още при началните му стъпки в политиката. А и българският ръководител, и съветският генерален секретар имат неколкогодишно сътрудничество. Когато Л.И. Брежнев заемаше поста заместник-министър на вътрешните работи, др. Живков беше ръководител на Народната милиция в София. Сега и двамата са ръководители на братските партии БКП и КПСС и това е било първото нещо, което двамата са си казали на срещата в Кремъл. Навярно и защото не са забравили сътрудничеството си отпреди години.

След приемането на България в СИВ СССР започна да гледа по друг начин на страната ни. Днес обаче - по признанието на дипломатически източници - отношенията между двете страни са коренно различни. Москва отчита с голямо задоволство волята на др. Живков да отстрани корупцията и последиците от култа към личността на Вълко Червенков. Начинът, по който СССР гледа на страната ни, бързо се променя, защото се виждат и първите стъпки, направени в тази посока. Като отстраняването на 500 заподозрени в корупционни схеми служители от милицията, което е направило голямо впечатление на съветските другари.

Освен като членове на общото социалистическо семейство България и СССР са свързани в стратегическо партньорство в отбраната, енергетиката, административната реформа, подобряване на работата на милицията и правосъдието.

По време на двудневната си визита в Москва др. Живков успя да получи подкрепата и на Л.И.Брежнев, и на премиера Косигин, че СССР ще бъде движеща сила в СИВ, за да получи България исканите компенсации от 300 млн. преводни рубли за пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй".

Премиерът Косигин пък пое ангажимента към страната ни да разговаря със съветските предприятия в ядрената енергетика за това дали не биха имали интерес да се включат в проекта за изграждането на АЕЦ „Белене".
Разбира се, за всичко е необходимо време. Както каза един съветски дипломат, Рим не е създаден за един ден и България няма да заприлича на Грузия за осем дни. Важното е, че др. Живков показа волята, че вървим във вярната посока.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че е достатъчно да се сменят имената на Саркози с Брежнев, на Бойко Борисов с Живков и статията от "Монитор" звучи ретроградно?
2. Че българските вестници са се безгръбначни?
3. Че такава статия не би се появила в "Работническо дело" по времето на Георги Боков, бащата на Ирина Бокова?

1959 г.: Мъжката политика на др. Т. Живков омагьоса Москва

Статия от вестник "Труд", издание на Профсъюзите

“Вие - това сме ние” - тази ключова фраза, изречена от Никита Хрушчов по време на срещата му с др. Тодор Живков, дава обяснение за успеха на двудневното работно посещение на българския премиер в СССР. Др. Т. Живков получи от Москва всичко, за което дойде:
- демонстрацията на искрено приятелство и специално отношение към него като млад, надежден социалистически политик;
- съпричастност към проблемите на България и тежките реформи, които трябва да проведе правителството;
- ангажименти за лобиране в името на България в институциите на ООН и СИВ;
- признание за активната работа на новото управление в борбата с корупцията, организираната престъпност и наследството от периода на култа към личността;
- оценка за Партията като добре структурирана и организирана политическа сила с тежест в Коминтерна;
- споделянена общност в рамките на голямото семейство на социалистическия лагер;
- и накрая, но не на последно място - възвръщане на доверието към България и надеждата на прогресивна Европа, че ще играем по правилата.
Облечени в конкретика, тези изводи звучат така: др. Т. Живков отказа на СССР да закупува корветите, но не разсърди съветските ни другари, защото им отвори нови писти за сътрудничество
- по-сериозно участие в АЕЦ “Белене”, в други проекти на военнопромишления комплекс (например модернизацията на полските фрегати), в модернизацията на “Кремиковци”. В замяна на това измъкна ясен съветски ангажимент за отпускане на България на 300-те милиона рубли компенсации и отлагане с четири месеца на крайните срокове по програмата “безплатен нефт“, за да имаме повече време да усвоим полагащите ни се горива.
Навсякъде по време на московските срещи на др. Т. Живков решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на братския Съветски съюз, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.
Как го постигна? С искреност
С директно назоваване на проблемите. Без увъртане и шикалкавене. Простичко и ясно. др. Т. Живков свали от гърба си товара на Вълко Червенковото правителство, което зад неписаните закони на дипломацията всъщност е криело нежелание за решаване на въпросите, неудобство да се даде отказ или просто забатачване на поети обещания.
Тази откровеност на др. Т. Живков, която все повече впечатлява света, му отваряше леко тежките врати на съветската работническо-селска аристокрация и парираше очакваното напрежение в “неприятните” разговори. И ако за кроткия Алексей Косигин се знаеше, че “без съпротива” ще приеме отказа за корветите, то изненадата дойде от “разбирането” на Н.С. Хрушчов. Дипломатически източници бяха предупредили делегацията ни, че съветският ръководител е “труден”, когато отстоява своите интереси, че може да тропа по масата с обувка в изблик на смазваща нервност. Нищо такова не се случи с др. Т. Живков. Разговор на малки имена, спомени за общи спецоперации, когато единият е бил първи секретар на Украйна, а другият – началник на милицията, и накрая - бъдещи проекти. Докато Никита Сергеевич въртял цигара „Слънце“ в ръцете си, без да запали и без да предложи даже и на госта си, демонстрирал невероятните си познания по енергетика и пристрастието си към атомните реактори. С което пък напипал болната за др. Т. Живков тема - как да продължим АЕЦ “Белене”, излизайки от енергийната криза.
После, изпращайки го по стълбите на Кремъл, го тупал непрекъснато по рамото със заръката: “Каквото искате, ще ви помагаме”. Същото обещание др. Т. Живков получил и от колегата си Алексей Косигин, докато двамата чертали енергично с пръсти върху стъклените масички пред себе си различните общи проекти между България и СССР.
Министрите, които съпровождаха българския премиер - Цветан Цветанов, Румяна Желева, Трайчо Трайков и Николай Младенов, в своите контакти също не се притесняваха да назоват проблемите, да поискат конкретна помощ.
Визитата в СССР всъщност е част от политиката на др. Т. Живков, която той упорито налага - за европейското признание на страната ни като велика сила.
В четвъртък министър-председателят ще посрещне в София югославския премиер Тито, после идва ред на румънеца Чаушеску, а до края на годината ще бъде домакин и на шефа на Варшавския договор, маршал Вихрогонов. В този “голям шлем” естествено място заема и любимият му Никита Сергеевич, с която др. Т. Живков се чува по телефона поне веднъж в седмицата.
Желанието му е в тази прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.


Какво разбираме от тази статия?
1. Че в "Труд" пишат така, сякаш сме преди 50 години?
2. Че само смяната на имената е достатъчна, за да се види какви ги върши "премиерът" Борисов?
3. Че щом в Интернет се появяват такива шеги, дните на кабинета са преброени?

13 октомври 2009

Бойко и медиите

Асен Генов пише:

Помните ли, че вероятно първото прес-съобщение на Кабинета "Борисов" бе покана към журналистите на заседание на "Правителството на премиера Борисов", а не това на Република България. Тогава си казах, че това, вероятно, е гаф на прес-службата му.

После премиерът предупреди журналистите да не задават тъпи въпроси, защото можел да избухне, но пак никой не реагира. Аз го отдадох на липса на достатъчно възпитание и опит...

Цветанов започна, а и до ден днешен го прави, да се жалва, че МВР няма власт и свободен достъп до телефонните ни разговори и Интернет, заради което не може да си върши работата, но и тогава никой не реагира. Аз го отдадох на това, че той си е просто едно ченге, което това може и иска да прави - да следи и да слухти, в добрия и лошия смисъл на думите...

Все по-ясно става, че в много случаи Борисов хал-хабер си няма, а и хич не му и пука какво и как говори. Аз все си мисля, че един ден и други ще забележат това – тези, които са призвани да бъдат критични и обективни, а не сервилни и наведени пред черноколанеца - медиите.

Напоследък Борисов все по-отчетливо и безпардонно демонстрира самоувереност и грубо отношение към подчинените си (обръщайки се фамилиарно, със заповеднически тон към тях, докато те трескаво записват в тефтерчета какво се очаква да правят); той пък е все по-близък и усмихнат към ласкаещите го и все по-застрашителен и заповеден към дръзналите да задават неудобни въпроси журналисти или към тези, които са критични към неговия стил. Аз все си мисля, че това са ремисии, дължащи се на професионалното му охранителско минало.

Когато обаче Борисов заяви следното:

"От тези, които ме критикуват искам само едно - да не говорят и да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Единственото, което искам е - мълчете!.."

...За мен вече няма съмнение, че нещата не са на добре. Не се съмнявам, че и това култово изказване на Борисов ще затихне някъде из пожълтелите страници на вестниците и кеша на Гугъл. Това обаче е опасна индикация...

По-рано сравних управлението на Борисов с това, на Путин - телевизионно. Въпреки различията в някои нюанси, нещата са горе-долу еднакви: раздават се заповеди, уволняват се и се назначават хора по телевизията, пращат се самолети насам-натам, канят се хора по резиденции и държавни работни места, снимки, усмивки, шеги и заплахи...

Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че "дразненето, заради критиките" няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите...

...Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив "медиен премиер" и "неговото" правителство.


Какво разбираме от това?
1. Че Асен Генов се оказва един наблюдателен човек?
2. Че нито един журналист не е забелязал тези реплики на Борисов?
3. Че ни чака военно положение?

11 октомври 2009

Бойко и Маргините

Бойко Борисов пред медиите:

Премиерът Борисов отказа да коментира пред медиите декларацията на лидера на БСП и бивш премиер Сергей Станишев в парламента днес. В нея лидерът на левицата призова управляващите да не използват парламента като инстуремент за прокарване на корпоративни и лобистки интереси, а да изработят антикризисна програма. "Човек, който започва интервюто си с това, че не е момиче, а момче, човек, чиито министри се карат кой се е срещал с Маргините и кой не, човек, който е оставил тотален дефицит във всички министерства и е вкарал ДАНС да подслушва нашите колеги, може ли да се изказва по важни въпроси и да искате аз да го коментирам", попита риторично Борисов. "Той е дискредитиран човек, той е оставил кабинет с фасадно осветление, където не може да се работи вечер. Задайте си въпроса колко е работил през тези четири години", каза още премиерът.

Напомняме на нашите читатели:
1. Кой не само се е срещал с хора с псевдоними, а е бил и съдружник с тях, имал е общ бизнес и общи фирми?
2. Кой говореше на "ти" на бандитит като Асен Петров (Шаки), малко преди да ги растрелят?
3. За кой български политик се е появила статия в авторитетното американско издание "Конгрешънъл куотърли"?

10 октомври 2009

Бойко и теглата на една майка

Българските медии охотно отразиха срещата на "премиера" Борисов с освободената от македонски затвор Спаска Митрова.

Премиерът разговаря със Спаска повече от половин час. 25-годишната българка бе много развълнувана, много сдържана и притеснена в изказванията си. Тя благодари за подкрепата на всички в България и увери, че ще иска да дойде да живее тук, след като вземе детето си, което не знае къде е. Спаска Митрова видимо изглеждаше добре, но беше силно притеснена и след първите няколко думи, които произнесе, тя отговори на няколко журналистически въпроса, някои от които и с помощта на премиера.
Спаска Митрова ще пренощува в резиденция Бояна, след като отиде в София тази вечер. В понеделник ще и помогнат с документите, които има, ще й предложат и работа: „Това не е много трудно” – каза премиерът.

Какво разбираме от тази информация?
1. Че Бойко Борисов е готов на всичко заради минутата PR?
2. Че горката жена е използвана в политическата Му биография?
3. Че премиерът предлага работа на македонците и "това не е много трудно", а българите в това време се записват на трудовата борса като безработни или трябва и те да лежат в македонски затвор, за да се погрижи държавата за тях?

09 октомври 2009

Бойко и боклукът

Бойко блести в поредния завод, който се открива втори път след трета копка:

След тържествен водосвет Борисов преряза лентата на първия завод за отпадъци и натисна бутона, с който пусна поточната линия на инсталацията. Тя обаче поработи само, докато премиерът беше около нея, след което беше спряна. Работниците, извикани на местата си за откриването, не знаеха дали преработката на отпадъците ще продължи и след отпътуването на официалните гости. "Шефовете ще кажат", обясниха те и добавиха "Ама то няма боклук, а и документи няма".


Какво разбираме от репортажа?
1. Че Бойко се излага с немощен PR?
2. Че това е същият завод, за който "Стандарт" писа преди дни, че Бойко ще отиде там с хеликоптер - неизвестно защо не с кола или с "фалкончето"?
3. Че и при Бойко един и същ завод ще се открива три пъти - веднъж вчера, втори път за 72-часовите проби и накрая, като тръгне?
4. Че Бойко си общува с бизнесмени като Николай Гигов?

08 октомври 2009

2 розови БМВ-та

"За три месеца абсолютна власт, бойковите експерти намериха две розови БМВ-та и решиха, че не е зле да си запазят един Ербъс за разходки. Но публиката все още се радва - явно много прост народ има все още у нас!"


Горният цитат е от читатал на вестник "Сега".

Какво разбираме от него?
1. Че има хора, които са наясно що за стока е "премиерът"?
2. Че само в Интернет може да се появи такова мнение?

06 октомври 2009

Бойко Борисов - строител

Бойко пред сп. "Тема":
- "Над 1000 фасади съм отремонтирал, над 20 фонтана съм постоил..."
Въпрос: Бойко не е построил нищо, построеното в София е станало с парите на софиянци, а не на Бойко, нали?

- на въпроса защо не гласуват решенията в Министерския съвет:
"Гласува се. Искаш ли да те поканя следващия път да видиш как става? Аз чета точката, министърът, който я внася, коментира и обяснява на колегите си. След това питам дали има някой против, за да се впише."
Въпрос: Всеки, който е отворил стенограмите на МС, е видял, че решенията на МС не се гласуват, а Бойко не пита дали има някой против?

- "Между другото господин Путин точно това каза: „Явно българският народ има нюх”."
Въпрос: Ако е казал такова нещо господин Путин, дали Бойко осъзнава иронията?

- "България има прекрасни жени. Много по-добри от нас, по-умни, по-интелигентни, като се започне от Руми Желева, Кунева, Надежда Михайлова, Цецка Цачева, Фандъкова..." и "ще подпомагам Фандъкова максимално в сферата, в която е по-малко компетентна."
Въпрос: как може Фандъкова да е по-умна, по-добра и по-интелигентна от Борисов, а да е по-малко компетентна?

05 октомври 2009

Бойко и Шматко

Николай Колев - Босия пита: По какво се различават Сергей Шматко и „Конгрешънъл Куотърли”?

Ето някои цитати:

- На първо място съществува истинската биография на Борисов. Тя е толкова пробита, че клякането пред руснаците за енергийните проекти е нищо.
- В „Конгрешънъл куотърли” излезе голям материал, в който се изваждаха на бял свят връзките на Борисов с мафията и прането на пари на жената, с която живее.
- Докато Сергейчо шикалкавеше с месеци и години, за да угоди и на американци и руснаци, Бойко се изрепчи и моментално беше направен на ваденка.
- Трагедията на Бойко е, че ако беше разказал биографията си щеше да е неуязвим, за чуждите държави, но нямаше да е „вожд и учител на широките народни маси”. Щеше да е помощник вожд и учител на Митьо Очите в Белене.
- Гърченето на Бойко щеше да е комично за публиката, ако не беше за наша сметка. Оттук-нататък който го хване ще го язди. Естествено, отново за наша сметка.
- Прочее, нито Медведев, нито Путин, нито дори Шматко ще се занимават повече с Борисов. Шматко остави дистанционното в посолството на Русия и сега всеки трети секретар ще може да набива шокове и мастики под пожарникарската каска.


Какво разбираме от неговата статия?
1. Че му е бил обещан пост, но не го е получил?
2. Че казва истината?
3. Че народът, въпреки казаното, ще продължи да обича "премиера"?

04 октомври 2009

Бойко и старият рефрен

Читатели насочиха вниманието ни към статията на Димитри Иванов "Старият рефрен", публикувана в "Сега".

При социализма си знаехме: кажат ли, че няма да повишават цените, значи, ще ги повишат. Смеехме и казвахме: Хайде пак старият рефрен.
*
С новия премиер ББ (Бойко Борисов) пак старият рефрен. Предизборно ББ се опълчи срещу руските енергийни проекти в Бълтария. Следователно - малко напротив - проектите ще се осъществят.
*
В Брюксел ББ се озъби на банкерите. Следователно той ще даде едно рамо на банкерите. Помнете стария рефрен "Само че малко напротив".
*
ББ обяви за свои противници тристранната коалиция. Само че малко напротив - интересите на триумвирата той няма да настъпи.
*
Аз съм безсилен да критикувам ББ, понеже той изговаря толкова глупости, че не знам с коя да се захвана. Все едно съм в час по алгебра, разкривам скоби, плюсовете ги обръщам в минуси и обратното. Каже ли нещо ББ, ще стане нещо напротив.

Какво разбираме от тази статия на Димитри Иванов?
1. Че има журналисти, които разбират същността на режима Борисов?
2. Че човекът вече е на години и има смелост, защото не рискува нищо?
3. Че вестник "Сега" се прави на опозиционен?

03 октомври 2009

Бойко и пожарната

Това не е шега:

На 21-ви септември "премиерът" Бойко Борисов присъства на освещаването на нова пожарна кола в Каварна. След водосвета Борисов връчи официално ключовете на новия пожарен автомобил на гл. инспектор Стефан Василев, началник на Районно управление “Пожарна безопасност и спасяване” в града. След това водач на пожарен автомобил символично запали двигателя на пожарната и пред насъбралото се множество бяха изпробвани нейните светлини и сирени.


Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" заслужи кавичките около длъжността си?
2. Че старата любов ръжда не хваща, но за сметка на данъкоплатците?
3. Че премиерът на една страна, член на ЕС, може да губи времето си и да харчи парите на народа, за да отиде до Каварна по такъв "важен" повод?

02 октомври 2009

Мечтите на Бойко

Пореден интересен текст от д-р Филипов, който препечатваме поради фундаменталното му значение за българската политика:

****
Закъснялото прозрение

Станишев рекъл в Благоевград вчера: “Освобождаването на Бойко Борисов като главен секретар на МВР беше грешка. Тогава се прецени, че два остри камъка трудно можеше да се сработят. Освобождаването на Борисов му помогна да влезе в политиката и сега да има 116 депутати.”
Добрутро, другарю Станишев! Ако бяхте чели малко повече и не само съветска литература, щяхте да знаете как се прави. Наскоро г-жа Седларска припомни как навремето президентът Линдън Джонсън отговорил, когато го попитали защо държи Едгар Хувър за шеф на ФБР: „Better to have him inside the tent pissing out, than outside pissing in.” (По-добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката”. (Виж "The People's Almanac") Обаче вие предпочетохте Петков в палатката. Не искам да кажа, че щеше да е добре др. Петков да продължава да пикае по фонтаните, но някак си можеше и двамата от палатката навън…
„Голямата семейна хроника на евреите” (Библията демек) ни учи „да обичаме и ближните си, и враговете си, може би защото става дума за едни и същи хора.” Точно! Те се явяват в едното или другото качество в зависимост дали ще ги пуснеш в палатката, или ще ги оставиш извън нея.
Ще дам пример с царя. Ако Костов не беше такъв надут пуяк, ако беше прегърнал Величеството в мощна задушаваща прегръдка, друга щеше да е историята и на десницата, и на левицата, че и на държавицата. Моли му се царя да се коалират, на крака му ходи в Драгалевци. („Той Костов отричаше, че се е виждал с царя едно време, ама аз съм го карал лично царя в неговата къща.”- Бойко в “Тази сутрин”, 14.09.2007)
Та и с Бойко така. След 4 години като вътрешен министър („Аз им се молих, молих, молих… те избраха Румен Петков...” - 28.02.2006, "Новинар") днес генералът щеше да си отива, а не да идва.
Ако човек има една мечта, не бива да му я отнемаш… „Аз винаги съм мечтал да бъда генерал и да се занимавам с криминална дейност.” ("24 часа", 29.01.2006) Може би тука „генерал” и „криминална дейност” да са в дизюнкция, не в конюнкция. (Както съм обяснявал и друг път, конюнкция е когато имаме и таковата до края и душата в рая, а дизюнкция е или едното, или другото.) Но както и да е. Царят го направи главен секретар, обаче го държа 6 месеца полковник. И Бойко брои дните, прави проверки, смята. Изчислява кога Славчо Босилков са го произвели: „След месец и десет дни стана генерал, проверил съм.” ("Банкер" от 23.02.2002) А когато най-накрая става и той генерал, даже и кучетата му празнуват: „Бях взел много хубаво месо. Нахраних хубаво кучетата. Изкарах ги в полето да се изтичат в снега. Беше късно вечерта -11 -12 часа. Беше великолепно! Красиво! Така ги нахраних - да разберат как генерал храни! ("Труд" от 23.01.2002)
Проигра си Станишев шансовете. А те не бяха малки. На 28 март 2005 г. Бойко декларира: „Аз имам прекрасни отношения и със Сергей Станишев - много добри, много така, мисля, че се разбираме добре. Вярваме си… Ахмед Доган, там е ясно… може да се каже, че той беше единственият човек в коалицията НДСВ-ДПС, който настояваше да бъда произведен в генерал-лейтенант и в същото време се съгласяваше с много от идеите, които предлагах.” (09.06.2005, "Новинар")
Аз мисля, че той и на поста главен секретар щеше да кандиса да остане. Ето какви са първите му впечатления от Петков: „Неговият стил на работа ми импонира, защото е много енергичен, независимо дали е ден или нощ. Има ли задача, тя трябва да бъде решена незабавно. Това много ми допада." (30.08.2005, "24 часа")
Царят пък колко сбърка. „Всички ме натискаха да направя партия за парламентарните избори и ако го бях направил, сега нямаше да я има тази тройна коалиция. Но царят се уплаши, юристите му повлияха. Тогава им казах: така и така ще ме омърляте, поне ме пуснете сам, а после каквото изкарам, ще го съберем. Но те не пожелаха.” ("Политика" от 07.04.2006 )
Ми то насила не става. Като не щат - ако щат!
И после имаше шанс, когато Бойко беше вече кмет на София: „Ако премиерът ме извика утре и ми каже - "Бойко, прав си, трябва да ти дам 50 млн. за асфалт. Прав си, трябва да ти дам за училищата 5 млн.,... прав си за боклука, ще разпоредя да го извозите в Пловдив, Перник, Русе, в депата, а след 1 година, като си построиш завода, ще ти дам пари да си го върнеш обратно." Тогава ще кажа: "Г-н Станишев, втори мандат ви пожелавам да сте премиер." И като изляза от при него, ще кажа - този човек ще го браня докрай, още 2 мандата, ако трябва. ... Утре да ме извика Станишев и да каже тия неща, няма да отида повече на среща на ГЕРБ.” ("Новинар" от 19.08.2006)
Но Станишев не го извика и по тоя начин си извика белята. То народът не случайно е казал, че едно куче като не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата.” Така и Станишев. Сега може само да се хапе по гъза.
Извинявайте, че толкова много цитати съм сложил, но ми се щеше веднъж за винаги да изясним документално кой е причината днес Бойко да е на власт.
И понеже те тъй и тъй цитатите станаха много, та още един едва ли ще навреди: „Живи и здрави и с късмет! Защото и на "Титаник" са били живи и здрави и богати, но нямали късмет.”

***

Какво разбираме от този текст?
1. Че има поне един друг човек, освен авторите в този блог, който е виждал как се изгражда Бойко Борисов през годините?
2. Че в скоро време онзи блог може да изчезне, защото пише прекалено много?
3. Че е хубаво човек да чете старите вестници?

Защо е създаден този блог

Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...

Кои сме ние

Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).