31 декември 2010

Бойко 2010: хомофобия, егоцентризъм, злоба?

Феноменално интервю на "премиера" Борисов пред Нова телевизия:

Водещ: При мен е министър-председателят на Република България Бойко Борисов. Честито Рождество Христово, господин премиер.
Бойко Борисов: Благодаря. Ако мога и аз честитя Рождеството на всички наши сънародници в България и извън граница.
Водещ: Надявам се днешното ви телевизионно интервю в „Станция Нова” да е последното за 2010 година. Така ще затворите цикъла и така ще се сбъдне библейското сказание, че последните ще бъдат първи. Вие кога за последен си казахте и си давахте кураж с думите: „Последните, Бойко, ще бъдат първи”?
Бойко Борисов: Това е стара история.
Водещ: Стара история, кога беше тя? Колко стара?
Бойко Борисов: Ами, колко стара? 11-ти клас. Знаете, че в 11-ти клас човек обикновено почва да се готви да кандидатства и тогава като ми върнаха документите и все не става, не става...
Водещ: Документите за кандидатстване?
Бойко Борисов: За кандидатстване. И една вечер баща ми си дойде и вика – сине, не трябва да казваме на майка ти, ама, заради дядо ти няма как да кандидатстваш.
Водещ: И тогава?
Бойко Борисов: Там, мисля че имаше един Даскалов, кадровик на МВР, аз много исках да уча нещо по-различно, но...
Водещ: Мнозина намират някакво противоречие в това...
Бойко Борисов: Тогава ми разрешиха само за пожарната.
Водещ: И, че какво й е лошото на пожарната, аз не разбирам сега?
Бойко Борисов: Нищо лошо. За радост, те ни отсрамват много пъти, когато едни завършваха или имаха право да кандидатстват „Международни отношения”, „Международни икономически отношения”, това бяха хубавите специалности.
Водещ: Да. Вие взаимоотношенията с огъня още тогава сте ги научили. Въпросът е...
Бойко Борисов: И тогава от най-ниското си знаех, че един ден последните ще станат първи. И между другото, той е жив и може да го потвърди, веднъж Димитър Иванов, бившият шеф на 6-то, и вика – абе, как те изпуснахме теб? Всичко друго наблюдавахме, но пожарната, това не ни е дошло на акъла, че оттам да /.../.
Водещ: Сериозно?
Бойко Борисов: Да. Така че, ако гледа, може да потвърди.
Водещ: Подценили са пожарната, очевидно са подценявали сериозните неща. Ще се върнем...
Бойко Борисов: Подцениха ни тежко.
Водещ: ... към началото, но сега още малко рождественски настроения. Кой първи ви суровака тази Коледа?
Бойко Борисов: На братовчед ми децата.
Водещ: Удряха ли здраво?
Бойко Борисов: Е, те са мънички момиченца.
Водещ: Нежни. Момиченцата винаги са нежни към вас.
Бойко Борисов: По-лошо е момченцата да са нежни, ако ме питате.
Водещ: Не бъдете така... Не делете хората по такъв начин.
Бойко Борисов: Не, не ги деля. Просто в нежността предпочитам момиченцата да са нежни, отколкото момченцата.
Водещ: Значи, носите ли на бой все пак, защото дряновицата символизира здравата гърбина, боя. От кого носите на бой, господин премиер?
Бойко Борисов: Имах един приятел Сашо Стойнов, в пожарната, много здрав българин, иначе така като понапреднах в каратето и той един ден ми вика – Бойко, ти можеш да се биеш, но аз мога бой да нося, което е по-важното.
Водещ: Кое по-важно? Какво се оказва във вашата премиерска работа – да носиш на бой или да се бие? Защото вие често употребявате думата „бия”, макар и в друг смисъл.
Бойко Борисов: Бия е побеждавам един вид.
Водещ: Но?
Бойко Борисов: И двете.
Водещ: Сега ви предлагам да чуете едно интервю...
Бойко Борисов: Няма победа, без да и бият, така че...
Водещ: Слава Богу.
Бойко Борисов: А и дори, когато побеждаваш пак инкасираш удара. Затова хората са казали, че няма лош мир и добра война, винаги мирът е по-доброто.
Водещ: Това ли се стремите вие да правите като политик?
Бойко Борисов: Това би било добро и за България – да има някакъв мир в обществото, но такъв ни е манталитетът като нация. В Габрово има много тежък инцидент със световния ни шампион по борба.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: С един културист празнуват Коледа, отиват да си довършват празнуването в друго заведение – единият изкормен, брат му изкормен, другият баретите го задържаха цяла нощ. Спортисти на по 26, 27-28 години момчета, здрави, с титли и за единият се борят за живота, световен шампион, дано оцелее.
Водещ: Защото? Защото ни липсват добри примери, господин министър.
Бойко Борисов: Защото не можем да живеем в мир. Ето, давам конкретен пример – в десетката на „Спортист на годината”, всичко им е наред. Коледа, кое налага да извадят ножовете и да се изкормят? На единия червата са му излезли отвън.
Водещ: Кое налага? Що за клане е в тази нация? Какво й липсва? Липсва й добрият пример, липсва й водачът, липсва и какво?
Бойко Борисов: Не само. То се корени в гена и в историята, според мен. Не бива да се обвиняват само, да речем, настоящите политици или нещо подобно. Ако щете върнете и в историята – пие вино с главата на...
Водещ: Да.
Бойко Борисов: ... противника, наш хан.
Водещ: Добър модел.
Бойко Борисов: Добър модел. Така че не случайно българите нямаме загубена война, като войници, имаме в политиката, разбира се. С една дума, нашият манталитет и нашия ген е такъв – войнстващ.
Водещ: Да воюва. Обаче сме били доста търпеливи, нали?
Бойко Борисов: Просто Цветанов като ми докладва и дежурния бюлетина сутрин – 80 и няколко годишен старец намушкал зет си нощес; спортисти се клали... Всяка вечер е така.
Водещ: На мен ми е много трудно да обяснявам такъв тип неща с българския ген. По-скоро ги обяснявам със загубен морал, със загубена морална ценност в обществото. И мисля, че и на вас ви е много трудно да върнете този тип неща – с пример, с поведението на вашия кабинет, колкото и да се стараете. Това е проблемът в последните 20 години.
Бойко Борисов: Не са последните 20 години, те са последните...
Водещ: 60.
Бойко Борисов: 13 века. Ние сме войнстващ народ. Искаме мир, но имали война, просто нашите войници са уникални.
Водещ: Така оправдавате нещата, според мен. Но сега е Рождество Христово.
Бойко Борисов: Не, не ги оправдавам. Разбира се, имаме и творци, писатели, художници, всичко имаме, шахматисти. Аз за последно...
Водещ: Господин премиер, войната е кауза, за която вие ми говорите сега, с която се сблъскваме всеки ден. Просто да колим свинята, озверяване, ето това е. Което се дължи, според мен, на съвсем друг тип неща и вие го осъзнавате, аз зная това.
Бойко Борисов: Много сложен психологически анализ трябва да направим на българинът, а надали ние сме и хората, и специалистите...
Водещ: Няма да имаме сега и тази възможност. Но все пак примера, светлите примери.
Бойко Борисов: Още едно последно в подкрепа на това, което казвам. Не случайно в бойните спортове – борба, джудо, самбо, карате, щанги, силовите, са най-върховите ни постижения. Просто самата конструкция на българите – здрав труп, нисък център на тежестта, просто той е пригоден... Ами, да, както при кучетата – едно е английска хрътка да се бие с булдог или българско овчарско куче. Просто конструкция нашата, на българина, като цяло... Вижте, че всеки, който се подстриже късо и прилича на борец, с огромната си част.
Водещ: Да, добре, антропологическа особеност. Сега малко реклами.
Бойко Борисов: А, има си хас без реклами.
Водещ: Е, има си хас, разбира се.
Това е „Рулетка” на „Станция Нова”. В студиото е министър-председателят на България Бойко Борисов. Продължава нашият разговор. Г-н Борисов сега ще ви покажем едно интервю с малкия Исус.
Репортер: На Рождество Христово сред тоновете боклуци по калните улици на ромския квартал „Факултета” в малка протестантска църква срещнахме едно момче, което ни каза, че е много щастливо, без обаче да знае защо.
Исус Найденов: Казвам се Исус Найденов и съм на 19 години.
Репортер: Знаеш ли защо твоите родители са те кръстили Исус?
Исус Найденов: Моите родители са ме кръстили, защото пред 19 години баща ми е катастрофирал, претърпял е голяма катастрофа. Баба ми е християнка и тя като благодарност към Бога ме кръстиха така – Исус.
Репортер: А приятелите ти как те наричат, как ти викат?
Исус Найденов: Исус, Джийзъс. Служа в църква /.../ с пастор Асен Милчев. Уча за вътрешна архитектура и дървообработване.
Репортер: Ти знаеш, че и Исус е бил дърводелец?
Исус Найденов: Да, това го знам.
Репортер: Заради това ли реши и ти да се занимаваш с това?
Исус Найденов: Не, просто аз не си го помислих това. Просто се насочих към това училище и така стана.
Репортер: Кой са последните неща от дърво, които си направил в училище?
Исус Найденов: Детски стол и една закачалка дървена, също и столът е дървен.
Репортер: Исус от „Факултета” е най-малкото от четирите деца на безработната Виолета и шофьора Сашо. Искаш ли да живееш някъде другаде, където е малко по-чисто и малко по-подредено?
Исус Найденов: Мисля, ако бях някъде другаде, нямаше да се намирам в тази обстановка, където в момента съм. Добре ми е, не се оплаквам, в смисъл, добре ми е.
Репортер: А с колко пари на ден живее Исус от „Факултета”, можеш ли да ми кажеш?
Исус Найденов: Различно.
Репортер: Горе-долу.
Исус Найденов: 3, 5 лева.
Репортер: Исус има мечта да направи филм за християнското семейство, а вярата в Бога разбира така:
Исус Найденов: Ще ви дам един пример: ако се нуждаеш, например, от яке било, ти, когато вярваш в Бога и го искаш, то естествено, че Бог ще ти го даде, зависи, ако заслужаваш, ако се обръщаш точно към Него, ако вярваш в Него, ако не изкривяваш пътя Му, на Бог.
Репортер: Ти, предполагам, знаеш кой е премиер на България в момента?
Исус Найденов: Да, Бойко Борисов. Има някои, които го нападат. Някои хора имат друго мнение за него.
Репортер: А защо го правят според теб?
Исус Найденов: Може би не им харесва, че поправя пътищата или пък отваря детски градини, сигурно за това.
Репортер: Съгласен ли си, ето сега примерно говорим си, че много го нападат, че като ти ударят едната буза, ти трябва да подадеш и другата?
Исус Найденов: Зависи, при много обстоятелства. Ако е за Христос, естествено че ще дам и другата.
Репортер: А ако не е?
Исус Найденов: Ако не е, с разговор ще оправим нещата.
Водещ: Как сте с подлагането на едната буза, на другата буза, ако ви ударят по едната, на политически език преведено, разбира се?
Бойко Борисов: Не обичам.
Водещ: Не обичате. А с разговори ще оправим нещата.
Бойко Борисов: Разбира се, аз не случайно в началото казах – мирът, разговорите, това е, до време е да си даваш бузата, да не ти я удрят най-добре.
Водещ: Сега да преминем към...
Бойко Борисов: Не случайно дори и Господ и архангелите, и всички имат, и патриархът, ако щете, и владиците носят гега.
Водещ: Това означава, че доброто трябва да се отбранява със сила, така ли?
Бойко Борисов: Така че е хубаво да си имаш и гега.
Водещ: Добре, Бойко Борисов с гегата. Друг беше горският преди вас, но хайде сега да не се връщаме към това ...
Бойко Борисов: Аз мисля, че не трябва да се спекулира с това, което съм казал, а обратното.
Водещ: Разбира се.
Бойко Борисов: Дори и овчарят си пасе стадото, ама си носи тояга да го пази от вълците. Това имам предвид.
Водещ: Да, разбрах ви.
Бойко Борисов: С голи ръце не стига.
Водещ: Лошото е, че като сте политик всички започват да се взират в думите ви и да търсят втори смисъл, така това е трудна работа.
Бойко Борисов: Така е.
Водещ: Но все пак на мен ми се иска вече да преминем към равносметките, свързани с края на 2010 година. Вие ли посъветвахте министър Цветанов да се извини за огласените СРС-та на горнооряховските лекари?
Бойко Борисов: Цветанов е голям човек и осъзнава и това, което добре прави, и, когато греши. Говорили сме и по тази тема и когато го нападнаха за прословутите имоти. Това, което съм го съветвал винаги, е има ли проблем, отива и от трибуната на парламента го обяснява, за да могат всички да го чуят. В противен случай винаги остава някакво колебание дали е така или не.
Водещ: Той добре ли се справя със ситуацията?
Бойко Борисов: Така че и в двата случая мисля, че той постъпи почтено и честно, излезе и обясни това, което е казал, защо е искал да го каже, защо го е казал. И аз мисля, че всеки, ,който, когато са вървели тези СРС-та, е чул подобен диалог, като реакция щеше да реагира по същия начин. Разбира се, всичко свързано с него и с правителството се преекспонира в много пъти, защото това е много удобно да се атакува някого. Има ли слабо място или слаб изказ, или слабо действие, атаката е зверска от всички, за да могат да изпъкнат, това е ясно.
Водещ: Все пак, може би, той прибърза, може би не трябваше, може би всички, които са прекалено чувствителни на тази тема – права и свободи, стават прекалено взискателни по повод на този тип употреба на СРС-та.
Бойко Борисов: Аз мисля, че не се злоупотребява и не, вижте, особено в борбата с корупцията, разбира се, организираната престъпност също, но трябва да се наблюдават определени ситуации, съсловия и сигнали, когато има. Мен много пъти са ме питали дали министри или шефове на агенции, дали и тях ги разработваме е точната дума. И ако вие сега ми дадете сигнал за корупция, аз как да го проверя – да извикам човека и да му кажа – ти крал ли си или не си. Да го предупредя, че има такъв сигнал, втори вариант. И трети вариант, да извикам Цветанов и Йовчев и да им го дам да го сложат на контрол, за да проверим обкръжение, хора с връзки, дали няма да го потвърдим този сигнал като проблем.
Водещ: А защо Костадин Паскалев каза миналата седмица, че е подслушван? Кметът на Благоевград, кандидат за лидерското място в проекта на президента АБВ, той пък какво общо има с този тип сигнали? Или...
Бойко Борисов: Бяга пред вятъра най-вероятно.
Водещ: В смисъл, че иска да си припише...
Бойко Борисов: В смисъл – да си припише някаква важност.
Водещ: Не е подслушван.
Бойко Борисов: Неговите дела като отидеш в Благоевград се виждат.Даже скоро гледах един репортаж по телевизията, една шахта я бяха заварили с един радиатор отгоре. Така че какво да го подслушваш, те си имат...
Водещ: То се вижда.
Бойко Борисов:.. е видимо. Така че дали е кметът на Ямбол или кметът на Благоевград, или кметът на Сливен няма разлика за нас, както виждате. Дали и двамата примерно са от ГЕРБ и си отидоха в съда и се оправдават там на общо основание, както всеки един гражданин, същото касае и другите кметове.
Водещ: Междудругото вие на участвате ли, когато се подслушват хора...
Бойко Борисов: Значи за да се...
Водещ: ... от висок ранг, така да се каже?
Бойко Борисов: Начинът да се докаже корупция не е след като паднат хората от власт. Тя е важно да респектира сега властта. И за това никой не може да ме упрекне в това, че няма спокойни в тази посока.
Водещ: Да. Междудругото, забелязах много интересна особеност на вашия разговор, като изгледах всичките ви интервюта, защото вие минахте навсякъде...
Бойко Борисов: Ами...
Водещ: Довършвате си мисълта. Много интересно, човек много трудно може да ви насочи, да ви накара да направите...
Бойко Борисов: Понеже се спекулира с това. Всяка една от тези телевизии, където минах, са се обадили средно между 10, 20, 30, 40 пъти за интервю, междудругото и вие. И когато отидеш, те викат – е, ама...
Водещ: Е, чак 40 пъти.
Бойко Борисов: Добре, де не е 40, но
Водещ: 4 пъти.
Бойко Борисов: Поне 4 и то във вчерашния ден, дали не е онзи ден...
Водещ: Да не ни вържете тенекия.
Бойко Борисов: ...да не ви вържем тенекия, което никога не съм правил.
Водещ: Даже си бях написала резервен вариант, ако вие все пак ми вържете тенекия, което ви прави чест, че не го направихте...
Бойко Борисов: Да, ама, не е справедливо тогава, като дойда да ми кажете: ама вие бяхте в БТВ при Росен и в, къде бях още, ТВ 7 при Кошлуков.
Водещ: Не, не, аз не ви упреквам.
Бойко Борисов: Просто му бях обещал от месеци наред и всички като се струпате точно за Коледа, нали, важно е да е после на интервю...
Водещ: Леле, като към овце говорите за нас все пак, не е добре това.
Бойко Борисов: Не като овце, но ...
Водещ: Всеки журналист иска да има качествен, ексклузивен коментатор. А вижте какво прави Първанов. Цъфти като кактуса веднъж на 100 години. Обажда се, каже нещо по любимата си телевизия и то гръмне и ехото заглъхва –„Бойко, Бойко”. Какво се поучавате от този тип – „когато гръм удари”?
Бойко Борисов: Предишният ми колега имаше по-лошо ехо.
Водещ: Какво беше то, какво?
Бойко Борисов: Не няма да кажа?
Водещ: Добре, няма да си го спомняме, днес е хубав, чист ден.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Разбрахме, че обичате момичешки ласки. Добре.
Бойко Борисов: Не обичам момчешките, да не ми приписвайте, утре да прочета – „Борисов каза при Люба Колезич, че обича момичешки ласки”. Аз не съм казал такова нещо, просто...
Водещ: Добре, добре.
Бойко Борисов:.. че те са предпочитани от мен пред мъжките ласки.
Водещ: Да. Господи колко дълги се уточняваме за нещо толкова естествено като любовта.
Бойко Борисов: Да, но като знам какво може да се напише, вече за това уточнявам да е ясно. Защото, за съжаление, не е...
Водещ: Любовта важна ли е за вас, г-н Борисов, по някакъв начин?
Бойко Борисов: Не само, ако е за предаването, само за предаването не е страшно, но всичко, което кажа от тук, утре ще го видите и във вестниците.
Водещ: Така е.
Бойко Борисов: И за това човек трябва да си мери приказките и точната дума.
Водещ: Така е. Все пак любовта, липсва ли ви тя, по някакъв начин? Любовта.
Бойко Борисов: Какво ми липсва на мен и какво ми е, това хората не ги интересува. Те искат днеска да им се случват добри неща и в недалечно бъдеще, не светлото там някъде, а да им говориш с месеци, година до две. Тогава във възприятията им ги виждат нещата. Почнеш ли да им говориш след 10, години, след 15 години, след 20 години ще сте добре, той е минал животът.
Водещ: Мислите ли все пак за жертвите, които търпи вашия рейтинг, когато подкрепяте атакуваните си министри? Ето, например, сега пак ще се върна на министър Цветанов. Упрекът този път към него дори не е за полицейщина, а за милиционерщина.
Бойко Борисов: Кой може да му отрече тези добри операции, които направихме, изключителната подкрепа, която има от евро-атлантическите служби, от народа като рейтинг на полицията...
Водещ: Иван Костов...
Бойко Борисов: ...което постигна като най-уважавана институция, кой може да му ги отрече?
Водещ: Иван Костов, лидерът на ДСБ каза, че ако европейците мразят нещо, то е полицейското насилие и още каза – нетърпимо е да просваш хора на земята при публични арести.
Бойко Борисов: Ами сега като гледате демонстрациите по Гърция, по Франция, по къде ли не, да ви прави впечатление палките им как работят на полицаите, на жандармериите там? И това е Европа, нали?
Водещ: Не само в Гърция, навсякъде работят.
Бойко Борисов: И не само и във Франция даваха и в, да не ги коментираме, не ние работа другите държави, да си гледаме нашата. Докато Цветанов се справя добре и завистта в тези хора е огромна.
Водещ: Не се притеснявате от публичността, то това, че някои неща изглеждат доста демонстративни. За това ви упрекват дори хора, които ви обичаха до съвсем доскоро и изведнъж ви намразиха.
Бойко Борисов: Аз, когато, примерно, при ареста на г-н Цонев, може би съм първия, който се обади на Цецо и му казах: защо прокурорът такива работи приказва? Това ли трябва да се направи? Така че, да, когато си направил 200 операции или 200 акции статистическата грешка ти дава 3 да ги провалиш или да не ги направиш както трябва. И те горе-долу са му толкова и на него в баланса. Така че...
Водещ: Сега още мъничко за скандала с досиетата на дипломатите. Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер завчера опроверга твърдението, че Германия и Франция ни спират за Шенген заради скандала с досиетата. Каза: „Не е така.” Вие, пък, се гордеете с подкрепата на Ангела Меркел, на Никола Саркози. Сърдит ли сте им, че ви подляха вода за Шенген?
Бойко Борисов: Не, първо, те не са ни подлели вода. Първо, има технически доклад. И второ, има миниторингов доклад, който е сложен като миниторинг на съдебната ни система при приемането ни в ЕС. Спор няма, че Франция и Германия са стожерите на ЕС. Това са държавите, които и като нетни платци, и като позиции, и като пазар, и като икономики държат Европа силна. Разбира се, Европа става силна с всичките 27 държави, които са в Евросъюза, но двете са основни. За тях ..., те работят по правила. В случая, приемането ни в Шенген те го разглеждат така – първо, комисиите, които идват в България, да видят технически дали сме готови, това са мрежи, бариери, скенери, автомобили, хеликоптери, кораби, фрегати, всичко, което сме направили, казват „да” и технически са технически са добре, я, да видим политически как са. Кое най-добре ще каже политически как са - междинния доклад февруари месец и летния доклад, който там юли, юни.
Водещ: Вие говорихте ли със Саркози или с Меркел по телефона?
Бойко Борисов: Момент. И, фактически, те казват така: „Нека да си приемат техническите параметри, да видим какви ще са оценките”, кой може да даде най-добре оценка за България – ЕК. Както виждате ЕК сега каза: „Не, ние сега не даваме оценка. Не сме съгласни да го разглеждаме дори това писмо. Искаме като ни излязат, като ни дойдат експертите и напишем междинния доклад”, а той, в него ще влиза дали ще си приеме законите в съдебната система, дали ще променим НПК и всички тези неща, които в предишния доклад бяха ни написани като задачки. Ако този доклад, междинният, е добър и потвърди политическата воля, аз мисля, че някъде септември ще ни приемат, а края на лятото ще вземат политическо решение.
Водещ: Края на лятото ще вземат политическо решение и ще ни приемат в Шенген през септември, така смятате вие?
Бойко Борисов: Така смятам аз.
Водещ: А говорихте ли по телефона с Меркел, със Саркози?
Бойко Борисов: Не, аз се видях с тях на съвета.
Водещ: Не, не, сега покрай този отказ на Франция?
Бойко Борисов: Да, в миналия петък. Днес сме какво?
Водещ: Днес сме неделя.
Бойко Борисов: Значи, миналият петък бяхме заедно в Брюксел.
Водещ: И вие не бяхте разтревожен от тези неща?
Бойко Борисов: Аз не съм разтревожен по простата причина, че те имат право, ние трябва да си оправим и реформираме съдебната система.
Водещ: Между другото, се случи тези дни нещо, което за моя най-голяма изненада медиите някак си подминаха. Новината беше, мисля, че от четвъртък. Че прокуратурата влиза във Военния апелативен съд да разследва злоупотреба с евросредства, съд от 700 00 лева. Знаете ли за това? И то по времето, когато шеф на Военния апелативен съд беше Веселин Пенгезов, той сега е шеф на Апелативния съд? Какво е това – нов обрат в акцията „Октопод” в съда ли? Какво е? Защо така го премълчаха медиите?
Бойко Борисов: По принцип, има правило, когато прокуратурата разследва нещо, хора с подобен пост като моя, ако се изкажат, могат утре адвокатите им на потърпевшите да кажат, че съм взел страна в дадено дело и това е намеса на държавата. Затова ще се въздържа от коментар. Главният прокурор, предполагам, ще даде обяснение защо и как действа там.
Водещ: Добре, но като гражданин това интересно и ви е?
Бойко Борисов: Е, за съжаление, не мога да го обясня като гражданин, защото няма да ми го приемат като гражданин, а ще кажат: „Ти си гражданин, ама в случая си и премиер”, така че ще го коментираме ...
Водещ: Добре. Тогава права ли съм аз като журналист и гражданин да обърна внимание точно на това?
Бойко Борисов: Да, разбира се.
Водещ: Това е важно. Прокуратура в българския съд. Това ми се струва изключително важно, впрочем.
Бойко Борисов: Ами, това са две независими системи от държавата, така че ...
Водещ: Които се контролират в момента доста яростно взаимно. Това е важен сигнал, според мен, в контекста на Шенген и това, че трябва да си оправим съда, съдебната система, корупцията и прочие.
Бойко Борисов: Мога да каже, че по време на нашето управление прокуратурата се ползва със 100% свобода.
Водещ: Между другото, покрай този скандал с досиетата, посланиците, Татяна Дончева каза, че вие самият сте проект на Държавна сигурност.
Бойко Борисов: Татяна Дончева ... да обсъждаме проект на пожарната.
Водещ: Но защо, защо така вие подценявате пожарната?
Бойко Борисов: Ами, защото не се прави така.
Водещ: През изминалата седмица президентът Първанов ви удари здравата. Каза, че вие сте преподавал на репресивния апарат, Татяна Дончева, че сте проект на ДС, излезе една книга през 2010 година „Тайният проект „Бойко Борисов”? десет години вие сте в българската политика ...
Бойко Борисов: Лесно ще го обясня. Първанов изхожда от това, че пожарната беше трети факултет в Института на МВР. Първи факултет бяха „Държавна сигурност”, втори бяха „Народна милиция”, трети беше „Противопожарна охрана”, просто всич1ки бяхме в един институт, три различни факултета. По смисъла неговия съм бил в репресивния апарат.
Водещ: Обучавал сте репресивния апарат. Все пак малко по-високо.
Бойко Борисов: Обучавал съм ги как да действат с маркуча, така ли да му отговоря? Или да му отговоря, че на пожарната й беше забранено да тренира карате. Каратето беше само за първи и втори факултет, за „Държавна сигурност”, „Милиция”, „Барети”. „Пожарната” нямахме часове и не беше позволено да се тренира карате.
Водещ: А вие как?
Бойко Борисов: Аз тренирах след 17.00 часа и докато набием репресивния апарати пожарната да стане шампион по карате.
Водещ: Явно, от тогава ви държи.
Бойко Борисов: Така че точното ..., ако Първанов иска да бъде точен е, че аз съм бил репресивния апарат на тогавашното МВР с моя отбор, и се казваше „Нешев” отбора тогава, на капитан Нешев на името, загинал в пожара във фабрика „България”. Така че на него да му кажа – като няма какво да каже, хвърля едно обвинение. Кой проект? С кой съм проект? С труда си? С това, което съм направил? Кой ми е помогнал ето за толкова, да каже, кой?
Водещ: Хората, които са инвестирали във вас доверие.
Бойко Борисов: В кое са инвестирали?
Водещ: Да развиете харизмата си и да влезете в публичността, да направите впечатление.
Бойко Борисов: Да си развия харизмата, Бог да ги прости, само майка и татко имат дял. Що не им развият на другите харизмата като се развива така лесно?
Водещ: Първанов, между другото, подхвърли нещо много интересно, мисля, че при колегата Росен Петров, че когато сте играли с него в един отбор, вие сте печелели, когато не сте играли в един отбор, сте губили.
Бойко Борисов: Да, има такъв ...
Водещ: Това футболна метафора с политическо съдържание, обаче? Кога сте играли с него в един отбор? Защо?
Бойко Борисов: Беше благотворителен мач.
Водещ: Не, не, не ви говоря за буквализма футбол, а за политическия отбор, защото той това намекваше?
Бойко Борисов: Аз не мога да кажа, че съм играл в политическия отбор. Да, всеки иска да има силен централен нападател, всеки.
Водещ: Ето, го в момента, бележи гол.
Бойко Борисов: Но когато дадоха дуспа, аз отидох и си взех, и си я бих, не му я дадох.
Водещ: Ето.
Бойко Борисов: Ето, това е мощен, силен, централен нападател.
Водещ: Много добре.
Бойко Борисов: Така че като имаше, да му отговоря по същия начин – дуспата, когато дадоха, знаете, че дуспите се бият от тартора, там бяха и Стоичков, и Сираков на този мач, и Първанов, и аз. Отидох, взех си я, сложих си я и си я вкарах. Не съм питал кой да я бие.
Водещ: Разбрах ви. Просто защото някои наблюдатели спекулират с факта, че може би вие като се нападате в Първанов един друг, се легитимирате като единствените играчи на терена и така да се каже алтернативите се стапят, отиват на резервната скамейка.
Бойко Борисов: Това, пък погледнато реално, е така.
Водещ: В смисъл?
Бойко Борисов: Ами, кои са другите алтернативи?
Водещ: Няма ли?
Бойко Борисов: Аз не виждам, ако вие виждате, кажете.
Водещ: Може би Костов?
Бойко Борисов: Чакайте сега, Костов 20 години е в политиката, 2, 3, 5%, 10 да вземе, това ли ще е алтернативата? И то, дай боже, да вземе 10, 15%, защото винаги съм казвал, ако има силно СДС и ДСБ, тогава ние веднага ще направим коалиция с тях. Това означава,че хората ги харесват и няма да ни притеснява коалицията, и ще има мощно дясноцентристко управление. Ето, видяхте в Габрово, ние имаме 52%, а те имат 8 или колко, 6 или 8, нещо такова.
Водещ: Вие обичате да давате този пример с Габрово.
Бойко Борисов: Не, той беше от най-скорошните избори.
Водещ: Но аз пък ще ви кажа, че много малко хора гласуваха, г-н Премиер. Много малко хора гласуваха. Това същ е голям проблем.
Бойко Борисов: Сега, дайте да не признаем изборите, защото малко хора са гласували. Добре, нека го кажем така, дори и то малкото хора, които са гласували, много малко ги харесват.
Водещ: Добре, разбрах.
Бойко Борисов: Сега, знам, че са ви слабост, но не мога да накарам избирателите да гласуват за тях, защото те си спомнят какво беше и в Синя София, и какво беше с тяхната приватизация.
Водещ: Вие харесвате ли хора, които се отричат от своите стари пристрастия бързо, заменят ги лесно или ги развиват и ги продължават в нечия друга фигура? Как, обичате ли помиари?
Бойко Борисов: Всеки има право да си ги решава. Аз в това отношение съм доста стриктен. Този, който предава веднъж, ще предаде и втори път, така че ми е ясен принципа.
Водещ: Нали, и аз така мисля. Между другото, нека Нана сега да направи един преход към съдебен спор, за да си продължим ние с вас.
Вие сте с „Рулетка” по „Станция Нова”. Продължава моят разговор с министър-председателя на България Бойко Борисов. Господин Борисов, колегата Сашо Диков, който напоследък е доста сериозен ваш критик, разбирайки за интервюто с вас ме провокира, че няма да смея да наруша медийното ембарго върху теми, които са чувствителни за вас.
Бойко Борисов: Е, Сашо Диков да го каже при положение, че той всеки ден идва на пресконференциите, всички въпроси, които е задал, интервю му давах... Кой въпрос е бил ембаргов за него и не ми е зададен?
Водещ: Той смята, че е ембаргов, и че ще се уплаша...
Бойко Борисов: Това, че са му казали така да каже, най-вероятно е така.
Водещ: Кой да му е казал?
Бойко Борисов: Няма право да го каже при положение, че няколко пъти прави той интервюта с мен. Всеки ден журналистите ме питат и той е на всички пресконференции, по всички теми, които искат, и да го каже... Това е...
Водещ: Кой е?
Бойко Борисов: Виж, това е вид внушение.
Водещ: А кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков?
Бойко Борисов: Откъде да знам.
Водещ: Подозрения имате ли?
Бойко Борисов: На мен не ми е работа. Той винаги претендира за честност, мъжкарство... Няма право да го каже при положение, че когато е поискал от мен интервю, дошъл е и ми е задавал каквито си иска въпроси, без да ми даде нито един предварително.
Водещ: То е, защото той е смелчагата, пък мисли, че ние сме страхливите. Сега нека да пуснем това, което Сашо Диков смята за особен и въобще този тип опоненти, които имате...
Бойко Борисов: Дай сега всеки, който си мисли, че трябва да си зададе по този начин някакъв въпрос, да се обади и да каже... Това е малко като детска игра – ти не можеш да скочиш от втория етаж, аз мога, ама, не мога и хоп скочи и си счупи главата.
Водещ: Аз въобще нямам усещането, че скачам какъвто и да е етаж...
Бойко Борисов: Хубаво, задайте въпроса във вашето предаване, който Сашо Диков завчера в Министерски съвет беше и можеше да зададе.
Водещ: Абсолютно. Не се ядосвайте. Между другото, това е материал от концерта на ФСБ и аз му казах – Сашо, не се вижда нищо, той каза – важното е, че се чува. Сега е важно да чуем за какво толкова става дума.
Гражданин: Довиждане.
„Хайде малко тишина.”
Водещ: Това е освикрването на културният заместник-министър Митко Димитров на последният концерт на ФСБ. За вас смущаваща ли е тази реакция, би ли ви ядосала, би ли ви накарала да се замислите?
Бойко Борисов: Не знам какво е ставало точно.
Водещ: Излязъл човекът да дава ордени, награди...
Бойко Борисов: Аз гледах пак във вашата телевизия как музикантите благодариха, че са ги наградили. Така че...
Водещ: Не го смятате за някакъв сигнал, че подкрепата за вас се срива, както ви предупреждават?
Бойко Борисов: Като се срине, ще дойдат други, които да се надяваме, ще продължат това, което правим.
Водещ: Притеснява ли ви това?
Бойко Борисов: Кое?
Водещ: Че ви казват непрекъснато –срива се подкрепата.
Бойко Борисов: То е неизбежно да се срива, това е все едно да ти кажат – ти ще остарееш. Дай Боже, да остарееш.
Водещ: Между другото, слушате ли вътрешният си глас? Разказах един виц за вътрешния глас в моята малка неделна проповед, сега ще ви напомня един друг стар виц за вътрешния глас.
Бойко Борисов: Въпросът е народът да избира правилни хора, които да го водят напред и да правят това, което са правили.
Водещ: Да, вие дадохте заявка за втори мандат...
Бойко Борисов: Да, естествено е, защото считам, че ако трябва да се довършат и магистралите, и инфраструктурите проекти трябва да се продължи в тази посока. Иначе видяхме и предишното, и по-предишното правителство докъде докараха „Тракия”, докъде докараха и „Люлин”, докъде докараха и инфраструктурните проекти. От една страна обявяват приоритети – туризъм, селско стопанство, еди какво си, в същото време няма инфраструктура да ги подхранва. Ами, как ще направят бизнес или как ще осигурят възможност на икономиката да работи с празни приказки и обещания за светлото бъдеще?
Водещ: Но за магистралите да поговорим. Кажете нещо на хората, които ви казват така – не развивате култура...
Бойко Борисов: Как да не развиваме култура?
Водещ: ... здравеопазване, а строите магистрали, по които скоро няма да имало българи, по които да пътуват. Вярно ли е това съотношение изобщо?
Бойко Борисов: Това е толкова тъпо и глупаво дори да го мисли човек.
Водещ: Защото?
Бойко Борисов: Как ще развиваш една държава без инфраструктурата й? Която същите тези хора, като тръгнете сега на море, да пътувате по девет-десет часа дотам и се избивате по тези тесни шосета, тогава всички казвате – защо няма магистрали? Няма, защото са ви лъгали. Сега една по една виждате, че с европейски пари ги строим.
Водещ: Между другото аз...
Бойко Борисов: Момент.
Водещ: Аз само се вмесвам, за да ви кажа. Аз не съм виждала /.../ с високо развита култура без магистрали.
Бойко Борисов: Човек, за да продава стока, първо си направи магазин, след това взима стока, след това работи, от печалбата почва да си изплаща и от печалбата прави верига от магазини, да речем. Без комуникациите, без инфраструктурата, какъв туризъм ще правиш? Какво ще развиваш? Какви високи технологии, като си счупиш колата още на първия километър?
Водещ: Значи, това рязането на ленти не е просто въпрос на себелюбие, нали така?
Бойко Борисов: Дай Боже, на всички да са рязали, защото ако тези преди мен са отрязали за „Люлин” и „Тракия”, аз сега да направя „Марица” и „Струма”, следващите да направят „Черно море” и „Хемус”, ние ще сме цъфтяща държава, а нямаше да ги правя всичките аз сега.
Водещ: Това „Аз”, много хора се смущават от това „Аз”.
Бойко Борисов: Защо да се смущават?
Водещ: Вие казвате – аз построих метрото, аз направих магистралите.
Бойко Борисов: ОК. Тогава трябва да го кажа така – аз, Плевнелиев, Прегьов, Томислав Дончев и да изброя десет души. Понеже отговорността е моя, на правителството, като кажа „Аз”, имам предвид правителството и всички тези експерти и хора, които участват в него, краткост.
Водещ: Да, личната отговорност.
Бойко Борисов: Това се казва за краткост. Защото като стане проблем, не търсят Плевнелиев, Прегьов или еди кой си, а казват – Бойко да каже. Просто те ме вкарват в тази фуния на този израз.
Водещ: Разбрах. Сега една...
Бойко Борисов: Та тези хора, които това го говорят, искам още веднъж да кажа, никога за здравеопазване в България правителство не е отделяло толкова пари, колкото днес. Така че тези, които говорят... Основният приоритет на ГЕРБ и на правителството – хората да са здрави. Затова сме заделили най-много пари за всички времена. Така е и за образованието, но за разлика от другите правим и инфраструктурата, правим и спортна зала за 20 хиляди души. Защото цяло съсловие от спортисти, над 30-40 федерации не могат, нямат си, все едно за вас студио. Можете ли да правите предаване без студио? Не. Тези всичките хора от всички съсловия – спортисти, деятели, треньори, които това им е животът, могат само между тези години – 18-25, 30 максимум да си покажат това, което могат, няма къде да го покажат.
Водещ: Аз без събеседници не мога да правя предаване, пък без студио мога, но както и да е, това е много частен случай.
Бойко Борисов: Те, събеседниците идват, защото имате студио.
Водещ: Да, така е.
Бойко Борисов: Ако ги вали дъжда сега, отвън, ще се замислят много събеседници дали да дойдат и надали един час ще стоят на дъжда и на вятъра, за да си правите предаването. Затова студиото е важно.
Водещ: Така е. Само искам да ви прехвърля към една изненада, която е от...
Бойко Борисов: И още нещо да го заковем на тези, които говорят.
Водещ: Дайте един чук.
Бойко Борисов: Първият ден, когато правителството на ГЕРБ дойде... Вече не казвам аз, а ГЕРБ е по-добре.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: С 900 млн. лева увеличихме пенсиите във финансово-икономическа криза. Станишев тръгвайки си, без да плати нито лев от тях, взе министерско постановление за вдигане на пенсиите. Всички тези пари сме ги изплатили нашето правителство. С една дума, тези които говорят, ние не дадохме сега бонуси или добавки по простата причина, че ние от първия си ден във финансово криза, когато Станишев ни остави над половин милиард дефицит, влязохме в бюджета, тогава, ние от първия ден започнахме да изплащаме 900 млн. лева повече на българските пенсионери. Значи, даваме с 900 млн. лева повече на пенсионерите, финансова дисциплина, сигурност, даваме най-много пари за здравеопазване и правим инфраструктура. Е, с кои очи могат да ми кажат - едното заради другото. Не. Ние даваме повече за пенсии, повече за здравеопазване и правим и магистрали и зали.
Водещ: Добре. Не се уморявайте да го повтаряте...
Бойко Борисов: Щото след като ме питате, явно трябва да го повтарям от А до Я. Плюс метрото, плюс южната дъга, плюс „Меден рудник”, плюс църквите, плюс всичко това, което се прави, плюс детските градини, каза момчето. Тези вашите любимци, сините, преди да дойда кмет на София, бяха приватизирали, продали или погубили, е точната дума, реституирали, е много важно, над 45-46 детски градини. Откакто станах кмет съм построил 45-46 детски градини. Ето това е разликата.
Водещ: Господин Борисов, само да ви кажа, хората не робуват вече на цветове, те искат почтени хора да ги управляват.
Бойко Борисов: Ето разликата – едните ги реституираха, а аз ги строя заедно с Фандъкова и целия общински съвет, и с всички кметове и така, така.
Водещ: Сега изненада не искате ли от една дама, която направо разцъфтя покрай ГЕРБ? Ето.
Бойко Борисов: Коя толкова разцъфтя?
Репортер: Илияна Иванова от ГЕРБ пита Бойко Борисов, задава му въпрос, който не успя да му зададе през 2010 година.
Илиана Иванова: Много въпроси не успях да му задам през 2010 година, но един въпрос искам да му задам сега. След всичкия път, който извървяхме като България, като партия ГЕРБ, заедно, накъде вървим сега – като Европа, като страна и като партия?
Репортер: А какъв съвет ще му дадете, как да отговаря на нападките срещу себе си, които зачестиха напоследък?
Илиана Иванова: Аз, мисля че той отговаря достатъчно добре, а понякога на някои нападки, няма и нужда да се отговаря. Може би един от най-несправедливите упреци, които чувах за него, през годината, беше за непоследователната политика на ГЕРБ. И тъй като аз съм един от хората, които участваха и в писането на управленската програма на ГЕРБ, още от преди изборите. Преди няколко седмици си говорихме с някои от министрите и вървейки страница по страница, когато заедно и с него, с премиера, изчитахме, когато подготвяхме програмата, виждам че всъщност, че в много голяма част това се изпълнява. Така че това е един от най-несправедливите упреци. Това, което сме записали и заложили още в предизборните си обещания, вървим последователно и го вършим.
Репортер: А справедлив упрек има ли?
Илиана Иванова: Справедлив упрек, не бих казала. Но от части може би, споделям мнението за забавената здравна реформа. Можеше по-бързо да се извършват нещата там. Радвам се, че все пак „по-добре късно, отколкото никога”, нещата вървят добре в областта на здравеопазването.
Репортер: Говори се, че Бойко Борисов не е истински демократ, все иска да се налага на хората, които ръководи. Вярно ли е това?
Илиана Иванова: Не, и мога да ви дам пример. Отново, когато подготвяхме управленската програма, седяхме заедно почти всеки ден в Банкя, той с всички нас, с някои от министрите, сегашните, с някои по Skype си контактувахме с тях, и заедно изчитахме ред по ред, и коментирахме, обсъждахме, задавахме си въпроси, напълно като равнопоставени участници в тази подготовка. И не мисля, че по някакъв начин той се е налагал. Напротив, искаше да чуе сблъсък на различни мнения и заедно да решим това, което ще е най-добро и най-истински изпълнимо.
Водещ: Сега малък коментар затова, което чухте. Вашата визия затова накъде вървим?
Бойко Борисов: Първо е добре, че направихме пенсионната реформа. Второ, вече са остойностени и пътеките в здравеопазването, вече мисля че и след Нова година нещата там ще тръгнат още по-бързо. И това, което искам да подчертая е, че България, като дясна партия, понеже зададохте въпроса за ГЕРБ, тя е центристко дясна такава, каквато е ЕНП, ние сме държавата с най-ниски данъци в Европа - 10% плосък данък, 20% ДДС. С една дума, към българският бизнес ние сме направили, така че да има най-облекчения режим за работа от целия ЕС. Това е точно, където ни казваха – не сме били последователни. Когато аз казах, че е възможно от 20% да отидем на 21% ДДС, обмисляме, ако не покрием бюджетът. Тогава се каза, че ще стане ад в страната. Ами, Румъния направиха 24, Гърция – 24, Франция мисля, че 24. Навсякъде отидоха на 24, което е таванът на ЕС, повече от 24.
Водещ: Личи си, че сте били преподавател обаче.
Бойко Борисов: Но сега България има 20% ДДС и 10% плосък данък. Възможно раят за бизнесът, това сме осигурили като дясна партия. А това, че правим някой път и детски градини и инфраструктура, нека всеки си го разглежда както иска.
Водещ: Сега ще проверя вашето чувство за хумор със следното парче.
Иван: Решихме да попитаме лично министър-председателят на Република България – господин Бойко Борисов, какво мисли за „Листопад”, приготвили сме си /.../ и липсва ли му тази епохална телевизионна сага? Премиерът изяви силно желание да говори по тези сериозни теми тук, в студиото, но за съжаление, не можа да дойде.
Андрей: Ти някак си /.../ остави слушалката.
Иван: Да, аз така ще оставя слушалката. Мисля, че номерът е 112.
Андрей: На спешни, да, нали всички му звънят там.
Иван: Е, да видим дали ще се свържем. Добър вечер, господин Борисов.
Бойко Борисов: Добър ден.
Иван: Извинявайте, забравих, че при вас винаги грее слънце. Искам да поговорим за няколко сериала по българските телевизии.
Бойко Борисов: Защо се интересувате от тях?
Иван: Интересно ни е по-скоро вашето мнение, ние сериалите сме ги гледали, а и зрителите. Вие чухте ли какво каза Али Ръза Текин в последния сезон на „Листопад”?
Бойко Борисов: Не съм го и чул какво е казал, какво е казал пак?
Иван: О, скараха се много с Хайрие.
Бойко Борисов: Аз просто отдавна не ги следя, всеки ден по някаква глупост казват.
Иван: Значи, не сте в течение на скандалите между тях?
Бойко Борисов: Кои скандали?
Иван: Между Али Ръза Текин и Хайрие. Той й забрани да ходи при Лейля, а тя му каза, че е майка и никога няма да изостави детето си.
Бойко Борисов: Това е абсолютна глупост.
Иван: Добре. Да ви питам тогава какво мислите за Ферхунде и най-добрата й приятелка Гюлшен. Какво мислите за държанието им?
Бойко Борисов: Те са супер нагли. Толкова са нагли, че дори и вече, когато всички маски са свалени, пак излизат и говорят глупости.
Иван: Добре, кажете ми, господин Борисов, вашите министри често ли се събират да гледат турски сериали заедно?
Бойко Борисов: Всеки ден. Разбирам, веднъж в седмицата, разбирам два пъти в седмицата...
Иван: Ясно, благодаря ви.
Водещ: И какво? Какво сега си казахте?
Бойко Борисов: Да обясним на хората, че това са взети от различни интервюта по телефона, фрази, наредени една след друго, щото утре може да излезе, че така съм говорил.
Водещ: Какво ми казахте сега, докато го гледахме? Вие се смяхте, слава Богу.
Бойко Борисов: Че затова човек дори по телефона, когато говори, трябва да внимава.
Водещ: За да не го ремонтират.
Бойко Борисов: Щото могат да ремонтират по всякакъв начин и да излезе друго. После иди се обяснявай, че това не е казано по този начин тогава.
Водещ: Сега ще ви поднасям подарък от екипа на „Рулетка” и на „Станция Нова”, разбира се. Но преди това ще трябва да си изтеглите късмет от баницата, която не е месена от журналистка...
Бойко Борисов: А от?
Водещ: От готвача на Тодор Живков. Между другото, не ви ли стряска тази непрекъсната носталгия към времето на Тодор Живков? Това ми се струва, че подкопава вашите собствени усилия, не мислите ли?
Бойко Борисов: Според мен, един народ първо трябва си познава историята, да си дава оценка за историята, за да може да върви напред.
Водещ: Ама, в оценката е работата, дадена ви е /.../ и добра, и обективна, и честна оценка.
Бойко Борисов: Най-са ми интересни комунистите и БСП, които от една страна се тупат, че били най-старата партия и колко неща били направили, но сигурно за 2/3 от дейността си на тази партия не искат да говорят, защото се срамуват от нея. Като се започне от лагерите, гоненията и се стигне до тези социалистически лозунги, които още висят по някои предприятия.
Водещ: Възприемам това както на мен ми харесва. Тоест, да не се увличаме прекалено много от розовите очила.
Бойко Борисов: Обикновено тези поколения, които сега са били млади и им било хубаво по бригадите, сега вече са на възраст, в която не им се случват тези неща, разбира се, като въздишат с носталгия по онези времена се сещат за бригадите.
Водещ: Закачките. Аз като чуя за бригада и се сещам за принудителен труд, отвратително е.
Бойко Борисов: Заглеждаш някоя другарка.
Водещ: Това е много... Това е като в кинопреглед.
Бойко Борисов: Не, имаше такава песен.
Водещ: Така ли? Вярно? Аз не мога да се сетя.
Бойко Борисов: Мисля че на Тодор Колев или на някой от тези беше.
Водещ: Запейте го.
Бойко Борисов: А, сега, специално.
Водещ: Хайде, вземете си късмета. Тук са се постарали редакторките, да видим какво са ви намислили.
Бойко Борисов: Този е най-близичко. И от чужди и от свои се пази, за доверието сляпо забрави. Много показателно късметче.
Водещ: Това е малко Сталинско пожелание, такова.
Бойко Борисов: Дай друго да изтеглим.
Водещ: Я, по-добре да поправим нещата.
Бойко Борисов: Това между другото, не е пожелание, а добро предупреждение.
Водещ: Така ли?
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Да нямате доверие на никого. Това не е хубаво.
Бойко Борисов: Кое сега да...
Водещ: Да станете подозрителен, не е хубаво. Виждаме...
Бойко Борисов: Сега остава да сте сложили едни и същи.
Водещ: Не, не, не сме такива.
Бойко Борисов: „Скоро зимата ще отлети, а с нея за войната с Първанов ще забравиш ти”.
Водещ: А така. Ще забравите ли за войната с Първанов?
Бойко Борисов: Така, чакай още един.
Водещ: Трети път,
Бойко Борисов: Дай, три за щастие.
Водещ: Чувствам аз, че не ви харесват досегашните. Какво си изтеглихте?
Бойко Борисов: Все са ви едни такива предупредителни. А, ето това е моето.
Водещ: Я?
Бойко Борисов: „2011 за теб ще е пълна с изненади, чакат те безброй призове и магистрали.” Ето я тази. Ето това е.
Водещ: Често казано, аз мислех, че ще е нещо свързано, че търсите за трето за щастие нещо свързано с огнището, със семейното гнездо, хола, любовта и прочие, но ето, че магистралата е вашата любов.
Бойко Борисов: Дори и с това се подиграха, в смисъл като казах, че няма пари...
Водещ: Вземете си.
Бойко Борисов:...това ще си го взема. Че откакто съм премиер, вече всичко е пари и няма любов. А то е в контекста на това, че всички съсловия, които дойдоха при мен да говорим за нещо, нито едно не каза – много те обичаме, много те харесваме, дай тука по любов, дойдохме да те подкрепим. Всички идват и казват – много те харесваме, ама тук трябва още 30-40 милиона да сложиш и тогава вече ще те обичаме много. Дойдат другите – тук още 10 за едното и 10 за другото, ама много ще те обичаме тогава. Кака един не дойде да каже без пари ще те обичам. И за това го казах в този смисъл как беше...
Водещ: Сега може би ...
Бойко Борисов:...хайде да не го коментираме.
Водещ: Аз ви пожелавам някой да ви обича безкористно, което...
Бойко Борисов: Взимам си късметчетата, другите ги оставям тука.
Водещ: Да, любовта към магистралата. Ето го подаръкът, много е полезен.
Бойко Борисов: Да, защото тези магистрали като ги построим те ще останат на поколенията. Нас ще ни забравят, но ще ги има магистралите. Те няма да си ги занеса в Банкя магистралите, те ще останат на хората.
Водещ: Така е. Това е някакво честолюбие, междудругото, историческо честолюбие на хората, които строят, за да оставят нещо след себе си, материално.
Бойко Борисов: Ами, то това е и смисълът. Българинът какво е казал – посади дърво, направи дом, създай дете. Какво е казал българинът – това е казал. Нали, всеки човек, съзнателен, поне за мъжете мога да говоря, трябва да си, ами ти, ако не ти дойде акълът да си направиш къща или апартамент, да имаш своя собственост, какво ще ти дойде?
Водещ: Така е, това е хубавата страна на българската природа.
Бойко Борисов: Всяко правителство трябва да се стреми максимално да остави след себе си. Магистрали, зали, дворци, нали в различните векове, нещо, което да остане след това, музей, каквото щеш. Избираш 2-3 приоритета, правиш ги и следващото правителство прави другото и държавата дърпа, дърпа, дърпа нагоре. Но, когато имаш години на застой и само ги виждаш в сърцето си, в мечтите си, в светлото бъдеще, те ги няма.
Водещ: Ето го подаръкът. Сега вече за тази реч абсолютно си го заслужихте. Много е безкористен подаръкът. Вътре има 365 мъдри мисли за всеки ден. Това е специално за министър-председател. И това ви е първата мъдра мисъл, с която започвате Новата година.
Бойко Борисов: „Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.”
Водещ:„Спестявайте сълзи на децата си.”
Бойко Борисов: За това правим детски градини, детски домове, за да може...
Водещ: Вие сте прекрасен човек, вие сте като вътрешния глас.
Бойко Борисов: Нали, те да ги пестят и за в бъдеще.
Водещ: Добре, този вътрешен глас да не остане, вземете си го.
Бойко Борисов: Взимам си го.
Водещ: Може наистина да се окаже, че всяка сутрин започвате с някакъв полезен знак живота си.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Вместо да слушате нашепването на – „пази се”, „не се доверявай” и не знам какво си. Подозрителността е нещо лошо във властта. Аз ви пожелавам да...
Бойко Борисов: Още веднъж на хората – Честита Коледа, весело посрещане на Новата година. Радостното е, че тази година по Коледа нямахме ранени от пиратки и от стрелби, дано и на Нова година, така се връзвам и народа, и да изкараме празниците.
Водещ: Благодаря ви за това интервю, г-н министър-председател.


Какво разбираме от това интервю?
1. Че "премиерът" продължава с хомофобските си изказвания?
2. Че е много тъжен и самотен, озлобен човек?
3. Че е голям егоцентрик?
Та нима не ги знаехме всички тези неща преди една година? Знаехме ги, но сега ги знаят повече хора.

29 декември 2010

Георги Първанов за Бойко и бойковщината

Публикуваме това интервю от 22.12.2010 г., излъчено по БНТ, поради фундаметналния му характер.


Водещ: Без изрични предисловия казвам, че гост на „Денят започва” е президентът на България Георги Първанов. Добро утро, здравейте.
Георги Първанов: Добро утро.
Водещ: Г-н президент, в четвъртък, утре, Министерски съвет ще излезе с предложение към вас да отзовете посланиците, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност (ДС), ще го приемете ли?
Георги Първанов: Веднага искам да кажа, че не бих приел бланкетно предложение, защото винаги съм бил убеден, че отговорността не може да бъде колективна. Аз и в предишните дни заявих, че съм готов да гледам име по име, да отворим всяка папка, да я прочетем заедно с министъра или с премиер. Даже нещо повече, аз предлагам да имаме готовност да качим тези папки в интернет, да ги отворим за обществото. Т.е. решенията, които ще вземем за всеки един от тях, да бъдат под контрола на обществото. Ако някъде има някой, който да е сгрешил, който да е донасял за колегите си или пък да е работил против националния интерес, ще подпиша незабавно. Но, както общо взето имам представа за по-голямата част от случаите, хората просто са си вършили работата в името на държавния интерес, а държавата и тогава, и сега е една и съща, независимо от това кой управлява. Мисля, че тези хора трябва да бъдат запазени, да бъде запазено тяхното достойнство.
Водещ: Г-н президент, към момента на подписването на тези укази, само да уточним, че става въпрос за 33-ма дипломати, които в момента представляват страната ни зад граница, знаехте ли за тяхното минало в ДС?
Георги Първанов: За част от тях аз знаех, те бяха обявени, така, както знаеше и сегашното правителство, защото по различни поводи тези имена бяха обявявани.
Водещ: Т.е. не би трябвало в този случай да е проблем да поемете отговорност за това, че след 2002 г., когато започва вашият мандат, че процентът на дипломатите с агентурно минало се е увеличил от 30% на 50%.
Георги Първанов: Т.е. искате да кажете, че при Иван Костов са били 30%, което само по себе си е новина. Аз мисля обаче, че в случая едно подобно сравнение е некоректно. Първо, защото наистина никой при подобни назначения не прави справки в архивите. Това може да прави единствено Комисията по досиетата, по отделен график, който всички вие добре познавате. Второ, моят критерий винаги е бил в това, дали човекът е кадърен, дали може да се справи, дали е доказал себе си. Така че от тази гледна точка, аз естествено си поемам отговорността.
Водещ: Вие преди малко казахте, че сте за стриктен, диференциран подход към отделните личности, чийто досиета бяха огласени, нали правилно ви разбрах?
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Но мислите ли, че във външнополитически план нашите настоящи съюзници от ЕС и от НАТО, най-вече, също са склонни да гледат диференцирано на тези хора?
Георги Първанов: Първо ние трябва да им обясним за какво става дума и второ, отново ще припомня, че част от тези имена бяха обявени преди години и от това не е произтекъл никакъв проблем. Тези хора отидоха посланици, изпълняваха своите ангажименти, тези хора, някои от тях, организираха успешните посещения на министър-председателя в западни, в европейски страни.
Водещ: Знаете ли, когато казвате за индивидуалната преценка, си мисля, че тук отново опираме до моралния казус. Добре, вие ще отворите досиетата на всеки един от тези 33-ма дипломати, ще се прецени име по име, личност по личност, случай по случай, но в крайна сметка крайната оценка отново ще е въпрос на морал, и до толкова, до колкото с премиера Борисов имате различни възгледи – как ще излезете от тази патова ситуация с дипломатите ни?
Георги Първанов: Аз не знам защо имаме различни възгледи сега, на този етап, с премиера. Аз помня добре, когато той правеше много ясно разграничение през 2008 г., в едно негово изказване, между разузнавачите и доносниците. За мен това е ключовият проблем. Второ, когато става дума за морала, мисля че тук е ключът към разбирането на понятието. Аз не приемам хора, които са свързани с предишния режим в една или друга степен на други позиции да бъдат нравствените съдници, да бъдат моралните ментори на обществото ни, в частност по този въпрос. Кажете ми как сегашният министър-председател, който е преподавал в школата на МВР, който е бил част от обучението на репресивния апарат на тогавашния режим, как той сега ще съди онези чиновници, които коректно са си вършили работата. Второ, питам пак за морала и за двойния стандарт – защо ние искаме тези 30 или 40 души да платят сметката на прехода, а има едни 1400 души, или колкото са, които бяха обявени в МВР и за които не даваме да падне косъм от главата им. А това са хората, които отговарят за сегашната сигурност. Сигурността, разбирана в НАТО-вския смисъл на думата, сигурността, разбирана като част от Шенгенското пространство. Значи, те остават, а онези, които са били на дипломатическа работа, ще трябва да им отрежем главите, образно казано – това не го разбирам.
Водещ: Знаете ли, в това студио министър Цветанов каза, че тези хора от МВР, обаче не са натоварени с никакви политически решения, от тях не зависят никакви политическия решения в МВР.
Георги Първанов: А дипломатите какви политически решения взимат? Те изпълняват волята на институцията, нищо повече, така че няма място за двоен стандарт. Разберете, има 4 хил. души, чиито имена са в списъка. Аз съм за това, всички тези имена да излязат в публичното пространство, не само като имена, а и с папката, която стои зад тях.
Водещ: Колкото до директното ви обвинение към премиера, че по някакъв начин е свързан с подготовката на някогашния репресивен апарат, готов ли сте за отговора, който ще получите от страна на премиера?
Георги Първанов: Аз не се притеснявам от нищо. Казвам това, което звучи сега, с ясното съзнание, че тази полемика трябва да продължи до изясняването на истината. Единственият критерий за решаването на този въпрос е истината.
Водещ: Вицепремиерът Цветан Цветанов тук, в това студио, каза, че ГЕРБ има политическата воля да сложи точка на тази тема. Как обаче приемате многоточието, което беше сложено с оставките на министъра без портфейл Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров?
Георги Първанов: Павлин Димитров, признавам, че го познавам бегло, но впечатлението ми е за един добър професионалист. Що се отнася до Божидар Димитров, аз мисля, че проблемът там не е папката, защото от онова, което знам, което излезе в публичното пространство, той просто е работил по националната кауза така, както работи и сега. Според мен Божидар Димитров си отиде, заради многобройните гафове, които направи и това трябваше да се случи. Той беше използван, употребен и захвърлен.
Водещ: Добре, ще наложите ли вето, ако управляващото мнозинство все пак в близките месеци гласува такива промени в Закона за дипломатическата служба, които в една или друга степен има лустрационен характер?
Георги Първанов: Лустрацията беше предмет на няколко решения на Конституционния съд, които трябва да знаем и да помним. Така че имайки предвид това, което се е случвало в предишните години, имайки предвид, впрочем, позицията и на много български държавници от предишния период – аз мисля, че не бива да се допуска лустрация.
Водещ: Между впрочем тук, в това студио, вчера зам.-председателят на ДПС Лютви Местан изрази много интересна теза, че ако се стигне до лустрация, това може да отреже главите на продукта на ДС, но не и на продуцентите, на хората, които са вербували тогава хората.
Георги Първанов: Това е една логична теза. Аз пак казвам, така, както вървят нещата с много стара дата, забележете, от хора, които, образно казано, са задрямали около 1990 г., които не са провели своята битка като дисиденти, като противници на предишния режим, сега се събуждат и решават да водят тази битка. Водят я със същата страст така, както са громили империализма преди 1989 г. Справка, г-н Асен Агов, има една блестяща книга, издадена в „Партиздат” - „Против империализма”. Справка, ако щете дори Иван Костов, чийто статии в „Работническо дело” всички помним. Така че, аз се опасявам, че онези, които са били идеолози, онези, които са допринасяли в не по-малка степен за предишния режим, ще останат отново недосегаеми.
Водещ: Защо България не успя да прочете историята си много, много отдавна, преди 20 години, ако трябва да стигне до някакъв катарзис и да отвори нова страница?
Георги Първанов: Аз мисля, че България прочете много разумно своето минало, тези 45 години. Не случайно ние сме единствената страна в региона на Балканите от бившите страни от соцлагера, в която нямаше етнически, нямаше граждански конфликт. И за мен това е едно от големите достижения на прехода, този негов мирен характер. Нещо повече, аз винаги съм апелирал към това, да се намери формулата, механизмът за постигането на едно национално помирение по миналото, защото така до безконечност ще гледаме в огледалото за обратното виждане, всеки ще идва в името на нова идеологическа битка и ще стоим в опашката, както сме сега, в икономически и социален план на Европа.
Водещ: Добре, да обобщим. Как виждате конкретно излизането от кризата с дипломатите?
Георги Първанов: Казах, случай по случай този въпрос трябва да бъде решаван в един коректен диалог, с участието на експертите и пред очите на обществото.
Водещ: Там, където имате противоречия с премиера, как ще се процедира, до толкова, до колкото едно решение за отзоваване зависи от двама ви?
Георги Първанов: Ще трябва да огласим аргументите си пред обществото, а обществото да прецени кой е прав.
Водещ: Виждате ли някакъв аналог, някакви връзки между това, че когато беше приет в края на 2006 г. на Никулден Законът за досиетата, както го наричаме съкратено, бяхме на прага на ЕС, сега, четири години по-късно чакаме някакви позиции по влизането ни в Шенген. Случайност ли е това, че сега излязоха тези досиета, а в ключов момент преди да влезем в ЕС излезе Законът за досиетата?
Георги Първанов: Не, не мога да открия някаква аналогия, а и не мога да открия никаква логика, което е по-важно.
Водещ: Всъщност, през 2006 г., когато този закон беше гласуван, какво си помислихте, когато това стана факт? Ужасихте ли се от размерите на щетите, които могат да бъдат нанесени?
Георги Първанов: Винаги съм си давал сметка, че това ще нанесе доста поражения. Говорим не само за поражения, за всяка отделна личност, защото аз познавам много хора, за които има папки несъдържащи нищо особено. Познавам много хора, в чийто папки има една наистина достойна позиция. Въпреки всичко, те са под един знаменател. Това е личната драма. По-големият проблем е драмата за националната ни сигурност, защото няма съседна държава, която да е сложила на скенера своите разузнавачи.
Водещ: Ако към този момент, обаче сте имал такива притеснения, защо не наложихте вето на този закон?
Георги Първанов: Защото, аз съм го обяснявал и друг път, не бих искал да се създаде впечатлението, че аз търся решение на някакъв личен проблем. Това е въпрос, деликатен и за мен, както добре се знае, и което е особено важно, имаше тотална политическа воля в предишния кабинет, така че едно връщане на този закон щеше просто да забави влизането му в сила от порядъка на няколко дни, но не и да го спре.
Водещ: Преди няколко дни казахте, че целият този скандал с досиетата ви прилича на един филм на разлайване на кучетата, на опит да се отклони общественото внимание от истинските, от сериозните ни проблеми като общество. Случайно или не, в същия ден излезе социологическото проучване на „Алфа Рисърч”, а малко по-късно и на НЦИОМ за това, че се наблюдава за първи път ерозия към доверието на кабинета на Бойко Борисов и това недоверие, и тази ерозия е именно, заради скандалите, в които живеем в последните няколко месеца. Според вас, има ли правителството политическа воля да сложи точка този път не на досиетата, а на скандалите, в които битува и живее държавата ни?
Георги Първанов: Аз направих аналогия с този наистина хубав филм, който показва технологията на скандалите като начин за излизане от тежка управленска криза. Истината е, че самото правителство създава тези скандали. Целта е, за мен поне, да се покрие онова, което е тежко като проблематика, което е кризисно в управлението. Не е вярно, чух преди малко министърът да казва, че няма напрежение, че няма конфликт в здравеопазването. Просто медийно, обществено конфликтите в здравеопазването са покрити от тези скандали, но истината е, че здравеопазването ни е в тежка кома. Истината е, че проблемите в науката, във висшето образование са изправили на ръба на оцеляването този сектор. Да не говорим за ситуацията с доходите, които са изяждани от инфлацията, да не говорим за постоянно, трайно безработните. Т.е. ние имаме една продължаваща криза и тя се изразява не само в депресията, в която сме и която не знам колко време ще продължи, тя се изразява и в криза на управлението. За мен големият проблем е в това. И нека да ви кажа, ако беше време, когато можеше лесно министър-председателят да хвърли отговорността на тройната коалиция или на президента, после дойде време, в което станаха виновни неговите министри, сега отговорността е негова. И става все по-ясно, че България има един слаб премиер. Става ясно, че премиерът няма достатъчно управленски капацитет, няма решимост да преодолява проблемите, които има пред България и пред всеки един отделен българин. И завършвам отговора с нещо, което ми направи впечатление. Едно предаване преди няколко дни гледах, където чух трогателна история за шерифската значка на малкия Бойко, и се сетих, че на България й трябва не шериф, а й трябва добър стопанин. Трябва й знаещ, кадърен човек, който да управлява страната.
Водещ: Как стигнахте в отношенията си с премиера до тук? Защо толкова силно се обтегнаха вашите отношения?
Георги Първанов: Аз мисля, че голяма част от това напрежение, което се създава, е свързано с един съдържателен спор – спор за политики. Разбира се, има и личен елемент и това не датира от сега. Както вероятно помните, имаше няколко вълни – искания за импийчмънт, за отстраняването на президента – които бяха натоварени с много персонални нападки. Но аз се стремя да не давам ухо на персоналното, търся наистина дебата по политическите въпроси.
Водещ: Всъщност, г-н президент, премиерът Борисов ли е вашият антипод в политиката?
Георги Първанов: Аз не се съизмервам с когото и да е било в политиката, това би било твърде елементарно. Ако ми задавахте този въпрос преди 10 и повече години, щяхте да ме питате за Иван Костов.
Водещ: И вие вероятно щяхте да кажете да.
Георги Първанов: През различните периоди на прехода аз съм имал своята полемика, а понякога дори своя сблъсък с носителите на различни политически тенденции и в това няма нищо лошо. Хората трябва да преценят колко сме различни ние със сегашния или с предишните премиера и в крайна сметка кой е прав, и кой е крив.
Водещ: Въпросът е как ще изкарате оставащата повече от една година, но да кажем, една година от мандата ви? Не страдат ли от това противопоставяне между вас сфери, включително като дипломацията, където общо решение трябва да се вземе, ако щете отбраната?
Георги Първанов: Ще караме, понеже стана дума за отбраната, както казват в казармата, по устав. Т.е. ще се опираме твърдо на Конституцията и законите, които са създали механизми за общуване между отделните институции. Но държа наистина всеки да си изпълнява ангажиментите по Конституция, защото буквално от последните дни има пак сигнали, информация за това, че във външно министерство се спира информация за президентската институция. Намирам това за недопустимо, за доста елементарно в отношенията.
Водещ: За да бъдем по-директни, вярно ли е, че са ви скрили поканата за инагурацията на Дилма Русев в Бразилия в началото на 2011 година, че вие въобще не сте получили тази покана?
Георги Първанов: Говорителят на външно министерство на практика го потвърди, като каза, че министърът е определил кой пътува за Бразилия. Но аз така или иначе нямаше да пътувам, поради липсата на средства. Президентският бюджет е твърде оскъден в последните години и аз не мога да си го позволя. Ще поздравя, както го направих и при избори, г-жа Дилма Русев, ще потвърдя поканата си за визита в България, но нека пътуването да го реализира премиерът.
Водещ: Това не ви се случва за първи път. При предишното управление Симеон Сакскобургготски не ви показа една покана по повод подписването на членството ни в ЕС. Броите ли ги тези неща?
Георги Първанов: Това не са най-тежките проблеми в отношенията между институциите. Намирам това за доста периферно и доста дребно, за да се занимаваме с него.
Водещ: Като казвате по Конституция, всъщност по Конституция вие свиквате Консултативния съвет по национална сигурност и през годините може би една от най-често дискутираните теми е била борбата с организираната престъпност. Каква е оценката ви за борбата с организираната престъпност?
Георги Първанов: Да, и да отбележа, че Консултативният съвет по национална сигурност поне на два пъти е обсъждал тази тема. Трябва да кажа още веднъж, за пореден път, че това правителство тръгна силно или поне претенциозно в битката с престъпността. Казал съм добри думи за операция „Наглите” и ги потвърждавам. От там нататък, обаче виждам как нещата отиват на зле. Виждам първо, че има едни забежки към много показност, към дребнотене. „Факирите” и всякакви други такива неща трябва да се случват ежедневно и от това да не се правят телевизионни сериали. Виждам, за съжаление, че големите босове, както аз понякога образно съм се изразявал, акулите ги няма в полезрението на министъра на вътрешните работи. Как, питам за пореден път, може да се сложи на скенер, да се подслушва родилното отделение в Горна Оряховица, ако това е необходимо, разбира се, нека да се прави, но не може да се подслушват, не може да се хванат в крачка, в престъпна дейност босовете с тези доста характерни прякори, които всички ние добре знаем. Нямам обяснение за това.
Водещ: Кои са тези босове, всъщност, и тези акули? Темата за акулите, между другото, е ваша теза още от 2003 г. и 2004 г.
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Така че може би това е упрек, както към министър Цветанов в момента, но също толкова упрек към Михаил Миков, към Румен Петков и всички други предходни министри. Но, кои са босовете, които искате да видите зад решетките?
Георги Първанов: Безусловно. Аз не искам да фокусирам вниманието си върху сегашното министерство и Министерски съвет. Не е добре от устата на президента да излизат тези характерни прякори. Аз не знам дори истинските имена на някои от тези хора. Те се подвизават в медиите именно чрез „партизанските” си имена. Но всички добре ги знаем - тези, които имат огромни палати, тези, които въртят огромен ресурс във времето, в което, както виждаме, се събарят бараките край Искър.
Водещ: Какво е вашето обяснение, какво ги прави недосегаеми, за да не са зад решетките?
Георги Първанов: Е това е големият въпрос. Аз имам чувството, че има двоен стандарт в борбата с престъпността. И ако мога да продължа темата, мисля че са основателни въпросите за това, увеличила ли се е, и ако е да, вярно ли е, че с 50% е увеличението на контрабандата за последната една година? Има ли увеличен незаконен трафик на хора? И не е ли това причината за вчерашното писмо, чието съдържание аз не познавам в автентичния му вид, но във всеки случай очевидно е, че Германия и Франция по инициатива на френската страна са на път да отложат приемането ни в Шенгенското пространство. И тук обяснението не е в дипломатите, а обяснението е в това, че ние не сме си свършили добре работата.
Водещ: Не е ли странно, че големи приятели на България, каквито са Ангела Меркел и Никола Саркози, сега ни слагат крак, прът в колелото на членството ни в Шенген? Ударът е малко приятелски, огънят е приятелски.
Георги Първанов: В тези неща няма приятелство. Тук има много строги изисквания, които ние трябва коректно да изпълним. Нека да припомня, че така беше през цялата 2001 г. – 2006 г. Когато говорихте за тези посланици, това е времето, в което България покри много стриктно онези 30 глави, изискванията с отговарянето на десетки аргументи, с написването на десетки хиляди страници, така че наистина нашите съюзници казаха категорично да на членството на България, убедени с аргументите, които ние сме представили, а не защото са били добри приятели и уважават нашето минало.
Водещ: Все пак можете ли да използвате контактите си с тези двама лидери, за да промените решението за Шенген или това е невъзможно, според вас?
Георги Първанов: Цялата есен аз имах доста срещи с някои от тези лидери, поне с половината от лидерите в рамките на големите форуми, на които участвахме заедно, и първата, да не кажа, основната тема, която аз съм поставял е за членството на България в Шенгенското пространство. Но отново искам да кажа, има добронамереност, там има политическа воля, но позицията по тези въпроси се формира на едно конкретно, експертно ниво, като се отмятат съответните критерии.
Водещ: Наистина ли всичко е само на експертно ниво, според вас, дали няма и някаква друга задкулисна политическа логика?
Георги Първанов: Допускам, че има емоционален елемент. И най-лесното е тук да кажа - спират ни за Шенген, защото сегашното правителство е слабо, корумпирано и не знам си какво, така, както имаше в предишните години по отношение на тройната коалиция. Истината е, че има неща, които помрачават, които хвърлят и политическа сянка, например случаят с ромите по всяка вероятност е повлиял на отношението към България. Но отново искам да кажа, че не бива да смятаме, че той е определящ. Определящи са техническите критерии.
Водещ: Полезните ни ходове в тази ситуация?
Георги Първанов: Полезните ни ходове са да влезем в диалог, за да изясним какво още допълнително се очаква от нас и да го изпълним в срока, с който разполагаме.
Водещ: Г-н президент, преди 9 години дойдохте на власт, спечелихте първия си мандат в президентството с образа на социалния президент. Защо социалният президент отказа да наложи вето върху промените в Кодекса за социално осигуряване така, както анонсирахте преди няколко дни?
Георги Първанов: Първо, аз съм готов да изнеса цяла лекия по темата социален президент.
Водещ: Моля ви да не е лекция, а да е отговор.
Георги Първанов: Но ще ви дам отговор и на този въпрос. Този закон, тези промени са наистина объркани. Те са част от едно сложно законодателство, в което няма полезен ход. Ще ви кажа защо. От една страна чрез отпадането на точковата система, наистина буквално от 1 януари много хора ще бъдат изправени пред необходимостта или да работят още три години при положени, че вече са си подготвила багажа да се пенсионират, или да си платят една непосилна сума от няколко хиляди лева. От друга страна, ако върна този закон, това означава да създам многобройни проблеми на редица категории работници, например, тежките категории работници – на миньорите – и на безработните също в някаква степен. Така че ние, консултирайки се с експертите, със синдикатите, преценихме, че е по-доброто законът да се пусне. Но аз категорично настоявам да се намери решение чрез една законодателна промяна, защото наистина е несправедливо. Трябва да има гъвкавост в пенсионната ни система, трябва да има възможност наистина хората, които са си работили достатъчно време, да не бъдат наказвани за това, чрез подобни промени.
Водещ: А убеден ли сте, че управляващото мнозинство ще приеме такава законодателна промяна?
Георги Първанов: Иска ми се те да чуят аргументите, защото наистина от това те няма да спечелят кой знае колко, но ще бъдат ощетени много хора. Дали са 10 хил., дали са по-малко, както г-жа Христина Митрева обясняваше, аз не мога да преценя, но дори и да става дума за 100 души, ние сме длъжни да имаме социална чувствителност.
Водещ: Направихте анонс за вето и към новия изборен кодекс, той, разбира се, все още не е факт, но така или иначе, какво ви притеснява там, че да говорите за вето, евентуално?
Георги Първанов: Да, ветото е твърде възможно, но преди това ще кажа две добри думи за самия изборен кодекс. Първо, заради факта, че това е първото мнозинство, което се хваща да обобщи всички изборни норми в един документ, и второ, че го прави достатъчно рано преди изборите. От там нататък, обаче имам достатъчно критики. Първо, защото наистина се връща към норми, които са от преди повече от 10 години. Лишават се от възможността да избират своите кметове населените места до 500 души. Няма да избират своите кметове районите на големите градове. Въвежда се една двустепенна регистрация за коалициите, която вдига много летвата за редица партии, особено малките партии практически ще бъдат унищожени, ще бъдат изправени пред невъзможността да участват в тези избори. Намалява се, поне от това, което знаем като проект, съставът на общинските съвети. Или с други думи, освен, че се създават условия за служебна победа на ГЕРБ, на управляващите в тези избори, има опасност да се създадат проблеми, да се обездвижи, да се отслаби местната власт с едни такива закони.
Водещ: А как гледате на изискването за уседналост, не го споменахте това?
Георги Първанов: В този му вид изискването няма да проработи, както вие виждате, вече са създадени условия, преместват се маса избиратели от една община към друга. Това по-скоро е някаква форма на разчистване на междупартийни сметки.
Водещ: Как гледате на идеята, одобрена, ако не се лъжа, вчера от Народното събрание, местни и президентски избори на една дата?
Георги Първанов: Би трябвало да ме попитат.
Водещ: Ето, аз ви питам.
Георги Първанов: Едни от тези избори – местните - трябва да ги насроча аз. Но гледам позитивно, естествено, на възможността да бъдат обединени, защото първо, не би трябвало да харчим излишни пари за избори в рамките на един месец два избора. И второ, което е по-важно, може би това ще създаде условия за една по-голяма активност. Не съм сигурен, защото в крайна сметка активността зависи от отношенията към политиката и към политиците, а не само от изборните норми.
Водещ: Все още може би е рано, но горе-долу, мислил ли сте кога да насрочите местните избори, в какъв интервал от време да са догодина?
Георги Първанов: Вероятно ще бъдат октомври или ноември. Трудно ми е да кажа, трябва да преценим заедно с експертите и в консултация, разбира се, както винаги е било, с парламентарните партии.
Водещ: Големите енергийни проекти – АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” – ваша е фразата, че трите, събрани заедно, правят голям шлем. Не се ли пропука, обаче този голям шлем, след като правителството на Бойко Борисов дойде на власт?
Георги Първанов: Първо, за пореден път да поясня. Наистина става дума за нещо много значимо. За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам на страни факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем, обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене, ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо.
Водещ: Т.е. мислите, че подписването на меморандум с руската страна в края на ноември, не е нищо съществено, не е придвижило нещата по никакъв начин, така ли?
Георги Първанов: Не, съществените неща предстоят, ако се случат изобщо.
Водещ: Добре, през лятото вие доста категорично заявихте, че ако се наложи, ако смятате, че има нужда, а такава явно има според вас, ще инициирате референдум за АЕЦ „Белене”, но досега не сте го направили, защо?
Георги Първанов: Не го направих, защото буквално след моето изявление, премиерът Борисов взе една коренно различна позиция. Той прегърна идеята за строителството на „Белене”. Осъществиха се серия от разговори, които внушаваха, че наистина се работи много активно. Аз все пак мисля, че полезното време за решението на този въпрос изтича. То е в рамките на 2011 година. И ако все пак правителството отсече и каже, че „Белене” няма да се случи, то аз съм склонен да възобновя своята идея. Защото това е голям проблем, по който, струва ми се, българите трябва да се произнесат. Това е тема за референдум.
Водещ: Т.е. ако в края на тази година няма решени, в рамките на 2011 година вие сте готов да инициирате този референдум – да се строи или не АЕЦ „Белене”, има ли нужда България или не?
Георги Първанов: Да. И мисля, че това трябва да стане не по-късно от датата на изборите за президент и местна власт, т.е. да съчетаем три в едно.
Водещ: Добре. Любопитно ми е какъв е прочитът ви на разкритията на „Уикилийкс”. Четете ли „Уикилийкс”?
Георги Първанов: Чета това, което е за България, и частично за останалите държави.
Водещ: Разкритията за „Белене”, които станаха – Германската компания Ер-Ве-Е се отказа от проекта „Белене”, не само заради икономическата криза, а заради съмненията в безопасността и способността на българските партньори да работят според европейските практики – пише бившият ни посланик американски, тук, Нанси Макалдауни.
Георги Първанов: Това, което цитирате, е проблем на американската страна. Това е тяхната версия на случващото се. Може би най-добре от Ер-Ве-Е могат да кажат защо са си тръгнали. Сигурно всеки един от нас има своята версия. За мен една от версиите е точно това забавяне, това не изясняване на ситуацията, в това число и около финансирането. Но като става дума за публикациите в „Уикилийкс”, аз мисля, че наистина какво би станало, ако един български посланик пише от Вашингтон подобни неща, дава подобни тежки оценки за американската политика, за случващото се в американското общество. Мисля, че ние трябва да формираме своята позиция не по това какво е казал, дали в кореспонденцията, която сега се огласява, или публично, както в последно време е доста активен настоящият американски посланик - не от позицията на един или друг посланик, а от собствения си национален интерес. Така, както ние го четем обосновано.
Водещ: Още един, обаче интересен, цитат от „Уикилийкс” ще ми позволите. Намесено е името на тогавашния премиер Сергей Станишев и се говори за неговите обвързаности с Русия и енергийните олигарси в България. Кои са енергийните олигарси, всъщност, има ли в България такива, според вас?
Георги Първанов: Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал, кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години.
Водещ: Добре, да не ги наричаме олигарси. Но все пак за никого не е тайна, че има сериозни влиятелни кръгове в България, които имат енергийни интереси, свързани с Русия, не са ли опасни те наистина за доброто бъдеще на България в това отношение?
Георги Първанов: Зависи от едно или друго управление, защото сигурно в енергетиката има бизнесмени, които са свързани и с Русия, със запада, и не само със запад, а може би и с някои други интереси. Правителството и институциите са тези, които ще поставят всичко на мястото му. Ще поставят правилата, по които ще работи един или друг бизнесмен.
Водещ: Добре, на финала да поговорим и за АБВ. Вероятно тези, които в момента ни гледат вкъщи се питат защо не задаваме въпроси за АБВ. Г-н президент, не е ли твърде неопределен образът на гражданското движение, което представихте? Не реанимирате ли, откровено казано, скучни за българската общественост лица, хора, които вече са им омръзнали?
Георги Първанов: Ще се затрудните, ако ви питам кое от лицата на АБВ е скучно.
Водещ: Е, ще ме поставите в неудобно положение да назова конкретни лица, но има такива.
Георги Първанов: Не бих казал. Точно тук не се оправдаха очакванията, които бяха внушавани в периода до 11 ноември, че ще бъдат скучни, изхабени, че ще бъдат хора, свързани със службите, русофили и не знам си какви. Това не стана. Събраха се 200 души, кадърни, можещи хора, доказали се, повечето от тях. Тези 60 кметове, например, много от интелектуалците, хора, които са били в управлението и много млади хора имаше. Всяка оценка, г-жо Марчева, е въпрос на сравнение. Ако искате, можем да сравним тези 200 или 120 души от тях с това, което беше ГЕРБ в началото. Аз не помня имената на ГЕРБ при старта на формацията. За съжаление, трябва да кажа, че не помня много от имената на сегашната парламентарна група, не повече от 3. Но отново искам да кажа, че ние нямаме намерение да се съпоставяме на всеки етап с една или друга формация. АБВ е формация, която има маратонски цели, която няма намерение да пробяга спринтово една дистанция.
Водещ: Това е много интересно. Какво ще се случи на 40-тия километър тогава на този маратон? Казахте, че за такова бягане сте настроени.
Георги Първанов: Надявам се, на 40-тия километър идеите, алтернативните разработки и визии, които излизат от АБВ, да получат своя шанс за реализация в управлението на страната.
Водещ: Но тук въпросът е, може би, за профила на движението. Все пак излиза ясно, че в момента са относителни понятията дясно, ляво в съвременната политическа действителност. Но по-скоро социални или по-скоро либерални ще бъдете, като генератор на идеи?
Георги Първанов: Аз се питам тройната коалиция социална ли беше? Или ГЕРБ дали са десни? Напротив, за съжаление, ГЕРБ са призвани сега да реализират либерални, дори консервативни елементи в политиката и не го правят. Има едни забежки по левия популизъм. За мен в едно бъдещо управление и го казвам за пореден път, дори преди 15 години съм отстоявал тази теза, е в доброто съчетание, в баланса между либералното и социалното. Защото трябва да има ефективни антикризисни стратегически мерки, които да поощряват бизнеса и в същото време да се държи за социалната цена на тези реформи. Ще ви кажа още нещо. Сега се дебатира по това, дали да има коледни добавки или да се строят магистрали. Това не е коректен дебат. Аз съм бил против коледните добавки, това е намигване към електората. Но сега, когато инфлацията е изяла замразените от правителството доходи и на работещи, и на пенсионери, коледните добавки биха могли да компенсират това, което се случва и от там нататък да имаме едно по-активно потребление. Това ще рефлектира върху производството. Ето я веригата.
Водещ: Г-н президент, въпросът, който вероятно мнозина вълнува, е в края на този маратон дали АБВ ще си остане гражданско движение или ще стана нещо друго – партия?
Георги Първанов: Това ще преценят участниците в самото движение. Не съм аз този, който еднолично ще реши въпроса.
Водещ: Но не изключвате вероятността да се превърне и в партия?
Георги Първанов: В партия няма да се превърне по две причини. Първо, защото аз не искам да се занимавам с партийна дейност. И второ, защото вътре в АБВ има хора, които са свързани, даже някои от тях са лидери на партии с традиции – земеделци, социалдемократи, някои от патриотичните формации. Нека те да запазят своя облик, своята идентичност.
Водещ: В рамките на една коалиция?
Георги Първанов: Дали ще има коалиция или не, това първо ще решат, отново казвам, самите хора. И второ, това ще се определи от проблемите и предизвикателствата, пред които България ще бъде изправена през следващите години.
Водещ: Разочарова ли ви позицията на Стефан Данаилов, знам, че сте приятели с него, който днес казва в интервю за „24 часа” – АБВ не ме грабна, очаквах млади, а не възрожденци като мен?
Георги Първанов: Това е нормална позиция за скептицизма на един интелектуалец. И аз го разбирам. За съжаление, предполагам, че не само моят приятел Стефан Данаилов не може да намери нещо, да открие нещо в политическото и в общественото, гражданското пространство, което да ни грабне. И аз се взирам много внимателно. И ако говорим за хората, за съжаление, можещите, не само млади и стари, вече не са към политиката, не съм към управлението, те бягат към бизнеса или бягат към чужбина. Това е големият проблем на България в момента. Това не е проблем на някоя от партиите или на АБВ.
Водещ: И като заговорихме за движения, може би партии, може би коалиции, кажете откровено имате ли амбиция към сградата срещу вас, към „Дондуков” №1, имате ли амбиция към премиерския пост на едни следващи парламентарни избори?
Георги Първанов: Никога не съм имал, въпреки че сигурно е имало моменти, в които бих могъл да реализирам подобна стъпка. Още по-малко сега бих могъл да помисля за това след 20 години по върховете на политиката. Мисля обаче, че всички ние и аз бих дал своя принос за това, да се намери силен екип и силен, можещ министър-председател в един следващ период.
Водещ: Още около идейния или идеологическия профил на АБВ искам да ви попитам. Има ли място едно просветено русофилство в съвременна България, което е полезно за страната, а не като някое русофилство от миналото, негативно?
Георги Първанов: Няма място за филство, има място единствено за отстояване на националния интерес. Впрочем, позволете ми тази нескромност, по време на моето президентство стремежът ми е бил и мисля, че го постигах, да се постигне добрият баланс в отношенията със САЩ, като наш стратегически партньор, с Русия, като традиционен партньор, особено в икономическата сфера, на една равностойна основа. Разбира се, всичко това в рамките на нашето членство в ЕС, като един солидарен член на ЕС. Израз на комплекс е да се търси някакво филство, да се залепим за някой голям брат. Мисля, че ние сме по-силни с характера на външната си политика. Както аз съм го казвал и друг път, съжалявам, че трябва да се повторя – България може да прави енергетика с руски тръбопроводи, с руско участие в „Белене”, но да отстои правото на американски бази в нашата страна. И това се случи.
Водещ: Тъй като вървим към финал, г-н президент, очакванията ви за следващата година? Не смятате ли, че за вас лично ще бъде година на разочарованията, имате още една година на „Дондуков” №2 или сте по-оптимистично настроен?
Георги Първанов: В личен план за мен по-скоро е година на очакване да изляза достойно от институцията. Година, в която ще трябва да доразвия някои от инициативите, които получиха добра обществена подкрепа в тези години – „Съхрани българското”, „Българската Коледа”. Година, в която ще трябва да продължим работата по стратегията „България 2020”, като част от европейската стратегия. Така че за мен предстои много работа. Опасявам се обаче, че това за България ще бъде година, в която няма да имаме много основания за оптимизъм и от икономическа и от гледна точка на политическите взаимоотношения.
Водещ: Премиерът Бойко Борисов каза, че откакто е премиер думата любов не съществува за него, всичко било само пари. Така ли е и при вас?
Георги Първанов: При мен всичко е любов, ако мога да направя аналогия с друг български филм. Не мога да коментирам как парите въздействат върху институциите. Във всеки случай, тъй като в президентството не се вземат никакви решения, свързани с ресурсите на България, тази тема ми е чужда.
Водещ: И тъй като говорихте за инициативите под ваша егида, нека сега да видим един репортаж от „Българската Коледа”. Знаете, по това време в сутрешния блок всяка сутрин разказваме по една лична история, този път личната история е на 11-годишната Петя Зафирова от Пловдив. Момиченцето е болно от детска церебрална парализа, епилепсия и частичен аутизъм.
Репортер: Бащата на Петя я изоставил още, когато била на една година, по-късно и майката заминала за чужбина. От тогава не е потърсила детето си. Грижата за Петя поели бабата и дядото, които с много любов и търпение са направили истинско чудо, категорични са лекарите. След трите трансплантации на стволови клетки, едната от които са средства от „Българската Коледа”, момиченцето вече ходи, разбира всичко и се опитва да говори. Всеки ден баба й я води на рехабилитация, записала е Петя на курсове по плуване и езда.
Бабата: Разбира се, не съм спряла нито рехабилитация, нито логопед и психолог. Но това са средства, които даваш, води от едно място на друго, от друго, на друго, цял ден обикаляме и това са много средства.
Репортер: Петя ходи в специализираното училище за деца с увреждания, където се опитва да пише и рисува, а баба й нито за секунда не губи надежда, че тя ще оздравее. Жената непрекъснато обикаля кабинетите на специалистите, но всички възможности за лечение у нас вече са изчерпани.
Бабата: Най-голямото ми желание е да отидем в Израел, ако е възможно, да направят всякакъв вид изследвания и да кажат оттук нататък това трябва да стане, това трябва да се направи, с това трябва да се лекува. Защото нашите лекари, освен един Депакин, който й дават за епилепсията, абсолютно с нищо друго не я лекуват.
Репортер: Петя е направила 9 медикаментозни курса с аминокиселини. Цената само на един от тях е 1400 лв., а това е огромна сума за баба й.
Бабата: Мечтая да бъде като другите деца. Тя е много любвеобилна, вие я виждате. Тя е едно мило дете, за което бих дала всичко от живота си.
Репортер: Бабата на Петя казва, че ще продължи да се бори, за да осигури нормален живот за момиченцето. Има вяра и не губи надежда, че тя ще се оправи. Нужна й е само малка помощ.
Водещ: Г-н президент, на края, вие се обявихте за това, даренията за „Българската Коледа” да бъдат освободени от ДДС, дали има изгледи да бъде уважено искането ви?
Георги Първанов: Аз искрено се надявам, защото един такъв репортаж мисля, че е достатъчно красноречив. Много бих искал тези неща да не се случват инцидентно, защото един или друг премиер го е пожелал. Нека да направим промени в Закона за ДДС, които да позволят, разбира се, при много строг контрол, при ясни критерии, всички тези дарения целево за деца наистина да бъдат освобождавани, да бъдат връщани и да могат да бъдат използвани, за да може деца като Петя, като тези 700 деца, на които помогнахме през годините, на „Българската Коледа” да се изправят на краката и да реализират своите мечти.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Гост на „Денят започва” беше президентът Георги Първанов

23 декември 2010

Бойко към Първанов: криткувай ни повече! Помага!

От "Фокус":

Преди половин час и другата кредитна агенция „Муудис” потвърди рейтинга на България - стабилна перспектива. Все едно чакат само г-н Първанов да се изкаже и веднага ни потвърждават рейтинга. Това каза премиерът Бойко Борисов на среща с българите живеещи в Ливан и ливанци завършили висше образование в България, предаде репортер на Агенция „Фокус”. На срещата поздравиха Борисов за реформите, които прави неговото правителство. Като най-главен беше поставен въпросът за директни полети между Бейрут и София. Бяха обсъдени и въпросите за гражданството, както и откриването на български културен център в Ливан.


Какво разбираме от това изказване на "премиера"?
1. Че не пропуска повод да се заяде с президента?
2. Че му намеква да говори повече по адрес на правителството, за да расте рейтинга Му?
3. Че е дребнав и озлобен?

18 декември 2010

Бойко - Атака по кризата

(публикуваме разказа на наш читател от Пловдив)

АТАКА ПО КРИЗАТА

- Трябва да ударим Кризата!– каза строго премиерът и измести вляво брадичката си по
посока на вътрешния министър. - Мисля, че ни създаде достатъчно проблеми и е време
да и сложим точката! Какво ще кажеш, Цветанов?
- Напълно съм съгласен с вас, г-н Премиер! – отвърна жертвоготовно вътрешният
министър.- Спецотрядът е заел позиция и чака сигнал за действие.
- А кой трябва да го даде тоя сигнал, Цветанов? Не те ли поставих толкова нависоко,
за да се научиш да даваш сигнали. Ти докато го дадеш сигнала и кризата току-виж,
подвила опашка и изчезнала.
- Във ваше присъствие – почва да чупи пръсти вътрешният министър. – не е редно аз да
давам сигнал. Надявам се вие лично да дадете старт на операцията. Все пак рейтингът
ви е най-висок.
- Нищо не можете без мен вие! – оглежда с едно око фронтовата линия премиерът,
а с другото вътрешния министър – Скоро ще поискате и жените ви…такова…да
обслужвам. Аз да не съм слънце, че да огрявам навсякъде? Виж, за рейтинга не си прав.
Тези 400 000 евро ме удариха по рейтинга. Това най-малко съм го очаквал от мутрите.
Имам чувството, че с това те лобират за президента. Трябва да се допитам до врачката
си. Извикай ми я тук, или, чакай, прати правителствения самолет да ми я докара.
Пратих я в Зимбабве да обменя опит с племенните оракули. Дано не се забърка с някоя
черна магия!
- Едва ли моментът е подходящ сега точно да я викате, г-н Премиер. Виждате, че
целият наличен състав на Отдела за борба с организираната престъпност е заел позиция
и чака вашия сигнал.
- Този път си прав, струва ми се. А имаме ли внедрен агент на територията на врага?
- От една седмица е вътре и дава най-точни сведения за движението на противниковия
състав.
- Пуснахте ли хеликоптерите да огледат отгоре?
- И това направихме. Кризата напредва с пасивна инерция и сега е удобен момент да я
ударим. Още повече, че и сапьорите са готови да отрежат пътя й назад.
- А пусна ли данъчните да я проверят за конфликт на интереси.
- Чиста е като Ахмет Доган за Цанков камък.
- Значи нищо друго не ни остава, освен да приложим силата на закона.
- Искате да кажете – силата на оръжието, защото със закона пробвахме и не се получи.
- Така де, въпросът е да приложим сила, пък каква точно, няма значение. А какъв беше
сигналът, че го забравих?
- SOS, г-н Премиер.
- Как така, това не е ли сигнал за помощ! Абе, Цветанов, не съм те сложил тука да се
излагаш като кифладжия. Ние ще се предаваме ли или ще атакуваме!
- Ще атакуваме, г-н Премиер!
- Е, ами тогава какъв е тоя сигнал SOS?
- Всъщност, точно тук е уловката, г-н Премиер. Сигналът SOS идва все едно от врага и
ние като добри самаряни бързаме да му се притечем на помощ.
- Аааа, ясно! Много умно, Цветанов. Знаех си аз, че от село Шума глупави хора не
излизат. Виж, ако беше от Шумен, можеше да станеш като Тодор Колев, да разсмиваш
нацията. Е, хайде, от мен да мине, давам сигнала.
- Атакаааа! – извика вътрешния министър след подадения от премиера сигнал.

Изведнъж всички храсти се превърнаха в добре подредена и маскирана бойна дружина,
която с мощен вик се хвърли в атака срещу нищо неподозиращия противник.

Защо е създаден този блог

Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...

Кои сме ние

Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).