31 август 2009

Бойко и придворната журналистика

Разговор на Георги Коритаров със Сашо Диков:


Г. К.: Толкова важно ли беше къде е спал Бойко Борисов?

С. Д.: Естествено, че е изключително важно къде Бойко Борисов е спал. Ако си шеф на ИПОН, можеш да спиш, където си искаш. Ако си премиер, е въпрос на принципи къде можеш и къде не можеш да спиш.

Г. К.: Какъв е изводът от това, че Бойко Борисов е спал в хотел на Валентин Златев или на баща му – все едно – на същата фамилия?

С. Д.: Правя елементарния тъп извод – като е спал там, плащал ли си е за спането? Колко е платил или не е платил? Защо не е спал в най-близката правителствена резиденция, която е за такива нужди? Колкото и елементарно да звучи – такова едно спане, такава една елементарна услуга дребна, ще бъде ли по някакъв начин възнаградена или не?

Г.К.: Има ли основание за извод за някаква зависимост?

С. Д.: Елементарно е да се смята, че едно преспиване е някаква зависимост. Но Бойко Борисов няма право да реагира така на журналистически въпроси и да казва, че никой няма право да се интересува от това къде спи. А това е едно от най-важните неща, от които трябва да се интересува истинската журналистика. Ето, на пресконференцията, за която става въпрос, Борисов каза, че докато е бил кмет не е дал разрешение да бъде построена нито една бензиностанция на Лукойл. Но мои приятели ме подсетиха, че трябва да се провери кога са били построени последните бензиностанции на Лукойл.

Г. К.: Само че ето нещо, което ми направи впечатление. Ти казваш, че правиш „елементарния тъп извод” дали като е спал там, си е плащал. Това обаче не е предмет на изводи, а на информация. Случайно да си чул на Бойко Борисов да е задаван такъв въпрос?

С. Д.: Не беше зададен такъв въпрос, защото може би репортерката на телевизия „СКАТ” или не се е сетила, или знам ли какво? Най-нормално е това нещо да се знае. Не трябва да има нищо скрито. Имам чувството, че в някои ситуации Бойко Борисов или пренебрегва, или забравя факта, че е министър-председател. Ако досега е можел да ходи да яде и да пие с Вальо Златев, където си иска, сега нещата са други.

Г. К.: В случая не говорим за Борисов, а за – както ти я нарече – истинската, независима журналистика. Какво си мислиш за една журналистика, която не се сеща да зададе най-важния въпрос. А при този казус най-важният въпрос е наистина кой е платил. Има редица примери и на министри и на премиери от други държави, които тъкмо заради това, че някой друг им е плащал, са си отивали.

С. Д.: Това казвам и аз. Излишно е да си говорим ние двамата в какво плачевно състояние е официалната журналистика. С други думи – придворната журналистика. Всичко ми се къса, когато гледам как нито един журналист не смее да зададе един въпрос „на криво” на премиер или на министри. Ето сега никой не смее да зададе въпроса на шефовете на парламента за това, че превърнаха Народното събрание в посмешище. Къде са депутатите? Колко заседания са провели комисиите? Пълно посмешище! С Първанов е същата история. Жалка история! Можем само да повръщаме от придворна журналистика.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че единственият журналист, който се осмелява да задава неудобни въпроси на Борисов е Сашо Диков?
2. Че Коритаров е отворил фронт срещу премиера?
3. Че Коритаров е сърдит на Лукойл?

30 август 2009

ЩО Е ВИЗИЯ И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА В ИСТОРИЯТА?

Георги Коритаров прави анализ на казаното от Бойко Борисов в петък по НТВ.

Журналистката възпроизвежда какво е казал някакъв „лидер на общественото мнение” за Борисов: „Знаеш ли, проблемът е, че той не е визионер”. Реакция на Борисов: „Как?” Журналистката уточнява: „Не сте визионер. Имате ли визия?” Борисов: „Как аз си обяснявам избора и този резултат, а и това доверие, което един месец от работата на правителството имаме?” Визионер означава човек с поглед в бъдещето. Личност, която знае какво иска да постигне, как се нарича то и какъв е пътят до него. Визията е образ на бъдещето. Тя се изразява с частицата „ще”. Може би и затова министър-председателят реагира така, сякаш изобщо не знае смисъла на думите „визионер” и „визия” – та нали той изрично забрани на министрите и на висшите чиновници да употребяват „ще”! Визията в българската политика днес е официално забранена дори и за граматическа употреба. Има само преобърната визия – в минало време. „Имате ли визия?” „Как аз си обяснявам избора и този резултат ли?” – неща, които са вече в историята. Такава визия всъщност се нарича спомен.

Какво разбираме от този анализ?
1. Че Бойко Борисов вече не е приятел на Георги Коритаров?
2. Че Коритаров е паднал от масата и гледа как другите ядат баницата?
3. Че Бойко Борисов няма визия? Не, това си го знаехме!

28 август 2009

Лекотата да си премиер

Преди малко Бойко ни ощастливи с прозрения колко е лесно да си премиер. В просторно интервю Той обясни как ще си измива отговорността като сменя министрите, ако не Го слушат!

Какво разбрахме от това интервю?
1. Че Бойко се е стремил към "поне 10 пъти по-лесна" работа?
2. Че е "безспорно готов" да жертва всекиго, за да запази своя рейтинг?
3. Че си призна, че сам е звъннал на Путин - нещо, което по-рано отбелязахме като гаф на неговите ПР-и?
4. Че журналистите, дори когато са "на живо" не смея да му задават сериозни въпроси, за да не би Той да се разсърди?
5. Че не стана ясно каква е Неговата отговорност и кой ще посмее да Го смени за Неговите неправилни решения?

_____
б.р. Използваме главни букви, когато пишем за Него, защото така се пише за Господ-Бог.

Путин набива канчето на Бойко?

Българските и руските сайтове съобщават една и съща новина, но със съществени разлики:


Русия: Сегодня по инициативе болгарской стороны состоялся телефонный разговор Председателя Правительства России В.В.Путина с Премьер-министром Болгарии Б.Борисовым.
В ходе беседы В.В.Путин и Б.Борисов провели конструктивный обмен мнениями по актуальным вопросам торгово-экономического сотрудничества, в том числе российско-болгарского взаимодействия в энергетической сфере.
В.В.Путин и Б.Борисов также договорились провести встречу в Гданьске 1 сентября с.г. в рамках участия в Международных мероприятиях, посвященных 70-летию начала Второй мировой войны, а также согласовать в ближайшее время сроки проведения очередного заседания Межправительственной Российско-Болгарской комиссии по торгово-экономическому и научно-техническому сотрудничеству.

България: Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин. Двамата обсъдиха бъдещото развитие и възможностите за задълбочаване на традиционно добрите политически отношения между България и Руската федерация и проектите, по които двете страни са партньори – реализиране на газопровода „Южен поток”, петролопровода „Бургас – Александруполис” и строежа на АЕЦ „Белене”. „В момента страната ни проучва детайлите по сключените договори”, уточни премиерът Борисов.

Какво разбираме от тези съобщения?
1. Че на Бойко явно му припарва стола, щом е поискал да говори със самия Путин, срещу чиято държава злословеше само преди дни?
2. Че Бойко се прави на интересн с това уточнение, за което не се говори в информацията от Русия?
3. Че нашият пресцентър се срамува от това, че двамата ще се срещат в Гданск и не си го признава?
4. Че на Бойко са му набили канчето?

27 август 2009

Всички обичат Бойко (или докъде се докарахме)

Всички обичат Бойко (или докъде се докарахме)


Адв. Иван Груйкин, председател на Гражданска инициатива "Справедливост”


Близо два месеца България живее с усещането за сериозна промяна. Разбира се, причината се дължи изцяло на победата на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ на проведените в началото на юли общи парламентарни избори. Дълго и методично налаганият му медиен образ на нестандартен и успешен политик, който е единствената алтернатива на кражбите, лъжите и некадърността на вредната за страната тройна коалиция, доведе до огромна изборна подкрепа и почти абсолютно мнозинство в парламента. И като допълнителен ефект от изненадващо голямата победа – почти религиозни очаквания за бързи и решителни промени във всички сфери на обществения и политически живот.

Безспорно за всички е, че ГЕРБ, новият парламент и излъченото от него правителство са немислими без личността на лидера си Бойко Борисов. Целият нов управленски проект се върти около персоната, харизмата, качествата и волята на новия премиер. ГЕРБ е негов личен проект и той може да го ръководи чрез който си поиска "формален” лидер.

Мнозинството в Народното събрание – основната институция в една парламентарна република, каквато по конституция е България – засега представлява послушна на премиера група хора, очевидно съзнаващи присъствието си там единствено благодарение на снизхождението на своя патрон.

Управленска програма, приоритети, принципи на действие на Бойко Борисов и на ГЕРБ - никой не е видял нещо систематично, сериозно и задълбочено, а и надали някой очаква подобни неща, имайки предвид управлението на Столична община през последните години. Такъв беше и подходът на премиера при избора на кабинет – никакви публично обявени и прозрачни принципи, технологии, критерии или правила – всичко е личен избор и лична гаранция на вседържателя Бойко. Там, където не може да се сети за някакъв аргумент в полза на съответната кандидатура, е достатъчно личното му приятелство.

И така – с личен авторитет и сила, харизма, гаранции, с приятелства и без каквито и да е принципи и правила – България се сдоби с нова изпълнителна власт. Божидар Димитров му е приятел, който го е подкрепил в трудни времена – та не заслужава ли такъв човек да стане министър?

При този старт на "новата власт” изникват най-малко два въпроса

Допустимо ли е една правова държава да се управлява по маниера на мафията

– единствено с личен авторитет, сила, приятелства и лични гаранции, а не с универсалните и независещи от отделната личност правила и механизми на правовата държава. И ако една държава започне да се управлява по такъв начин – може ли изобщо да претендира, че е правова и демократична?

Демонстрираният от Бойко Борисов и производната му ГЕРБ управленски стил и манталитет са не просто дълбоко погрешни. Те са изключително опасни за една боледуваща демокрация, каквато е България. Пълното игнориране на прозрачността, универсалните правила и механизми на демокрацията и преклонението и примирението пред силата, грубостта, популизма и откровената простотия (да ме извиняват показалите светкавичен рефлекс и "правилна” ориентация медии) предвещават нова форма на лична диктатура. Разбира се, перфидна и с видимо по-приемливи форми от посестримите си в Русия или в напълно деморализираната и обезверена Беларус. Форма, силно напомняща "късния” Живков – един от откровено признаваните образци на поведение на Бойко Борисов. "Човек от народа”, хитрец, осъзнал силата, в настоящата българска действителност, на граничещата с кича (не)посредственост, "снишаващ” се пред смръщените погледи на "големия брат” (в този епизод - европейци и американци) – това вече е пробвано с успех преди едно поколение българи.

Бойко Борисов начело на българската държава – това не е само любопитен експеримент, интересен за политически анализатори, народопсихолози и социални патолози. Възлагането на каквито и да е надежди на новия Отечествен фронт, наречен ГЕРБ, и набеденият за нов месия негов лидер, означава

окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България

Пълното обезсмисляне на какъвто и да е политически дебат, окончателното изчезване на политическото говорене и действие, демонстративното игнориране на конституционните институции и механизми и заместването им с личността на Бойко Борисов и вдигащите пушилка и врява местни "конвенти” на ГЕРБ – всичко това показва обезкуражаващ обществен регрес и представлява форма на "мека” диктатура, фактически подменяща конституционните форми и механизми на държавността в България.

Конкретните проявления на "гербовия” упадък на българската политическа и обществена действителност са видни най-вече в личностите, думите и действията на някои от знаковите фигури в управлението на Бойко Борисов. Самият той, при цялото уважение, което изпитвам към личността на който и да е отделен човек, и като признавам способността на всеки за лична еволюция и развитие, представлява тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност.

Ако приемем новия български премиер като въплъщение на преобладаващото разбиране за комплексните качества, които трябва да притежава премиерът на страната – морал, принципност, изгаряща мотивация за просперитет на Родината, интелект, воля, стабилност и предвидимост, систематичност и методичност в действията, възпитание и стил на поведение, изказ и маниери, цялостност на личността (съответствие между думи и дела, претенции и същност, усилия и резултати) – тезата за национална катастрофа никак не е пресилена.

Само от уважение към личността на човека Борисов няма да анализирам конкретните измерения при самия него на всяко от изброените по-горе качества. Но със свито сърце очаквам обща изява на българския премиер и премиера на която и да е от съседните ни държави (не смея да си помисля да отида по-далеч в сравненията...), излъчена "без маска и без грим” от чуждестранните медии, които не са толкова податливи на неотразимия Бойков чар. Какво пък толкова, би казал някой, ама може ли някой от тях да го бие на карате ....

Съгласен съм – това е доста силно и тежко към човека Бойко Борисов. Но когато някой доброволно е излязъл в светлината на прожекторите, не може да се сърди от подобен подход. Напротив - точно този подход е задължителен, а не колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство. Това е българският министър-председател и всички ние сме длъжни да бъдем изключително критични и взискателни към него и поведението му.

Няма смисъл отново да говорим за миналото, бизнеса и съдружията на "десния” Борисов, или да се мъчим са открием поне един случай, в който да не е направил обратното на това, което вече е казал.

Лично за мен обаче е шокираща

пълната липса на реакция от абсолютно неприемливото поведение на премиера Борисов

в публичните му изяви. Нищо лично, но това все пак е българският министър – председател. Това ли е новият ни национален стандарт за поведение, стил, приличие, интелект, компетентност? Не става въпрос единствено за естетика, а за лицето на България и за достойнството на всеки един от нас. Троснато говорене на "ти” на български министри пред публика, показното изстрелване на милиционерски заповеди за незабавно действие, грозна жестомимика и уличен език – явно имиджмейкърите на премиера считат за особено важно запазване на автентичния Бойко и дори подчертаване на "най-силните” му страни поради огромния популистки заряд, особено ценен според тях в условията на "пиянството на един народ”.

Показах на мой приятел англичанин няколко кадъра с участието на бъдещия (тогава) премиер и го попитах какво мисли. Деликатният британец явно беше затруднен и раздвоен между възпитанието си и настояването ми да бъде откровен.

"Не бих си купил кола от този човек”

– беше сдържаният му отговор.

Какви ги говори тоя – чувам вече ръмженето на наежени "гербери” или привърженици на съучастниците от Синята коалиция, РЗС и "Атака". Да бяхме оставили комунистите и бандата на Доган окончателно да овършеят страната... Без Бойко нямаше да можем да направим нищо...

Сигурно е така, уважаеми господа. Без Бойко нямаше да направите нищо. И с Бойко няма да направите нищо. Нито пък той е в състояние да направи каквото и да е добро и смислено нещо. Този филм съм го гледал преди осем години. В главната роля тогава беше друг измислен герой, който е политическият патрон и родител на днешния. Не приемам жалкото оправдание за пълната ви политическа несъстоятелност, поради която за четири (или за осем – както си изберете) години на откровено престъпно и провалено управление не можахте (или не пожелахте, или и двете) да убедите хората, че могат и трябва да се доверят на вас? Че нито за миг и не си помислихте да действате принципно, с убеждение, с грижа за хората и за страна си, а не за поредното си политическо оцеляване. И продължавате да го правите... Ако оставим на вас, след няколко месеца може комунистите и ДПС да се сторят симпатични на хората в сравнение с новите управляващи и да бъдат единствената им опозиция...

Още преди изборите за всеки нормален и средно информиран човек беше ясно, че тройната коалиция е престъпна и представлява опасност за страната и нейната сигурност. Не беше ясно за прокуратурата и за медиите (с много малки изключения), които с престъпно усърдие извайваха внушението за нормалност на предишната власт. Всички те сега се надпреварват да пригласят на "справедливия” Бойков гняв от престъпленията на Станишев, Доган и компания.

Но какво значение има мнението на Бойко Борисов или на медиите? И сега, и преди изборите правото да преследват и наказват престъпниците, включително и тези във властта, имат единствено прокуратурата и съдът. Защо се вдаваме толкова в приказките на Бойко и неговите министри, и продължаваме да сме безучастни към личността на главния прокурор и към оглавяваната от него институция?

И ако хипотетично допуснем, че поради "разкритията” на ГЕРБ и новата политическа конюнктура г-н Борис Велчев най-после ще почне да върши това, за което му се плаща,

кой ще ни предпази от самия Бойко и неговите хора,

ако случайно някой ден ореолът му на непогрешимост падне и той също престъпи закона?

Ще чакаме ли нов месия да вдъхне увереност и да даде данни и позволение за действие на безидейния и бездеен главен прокурор?

През изминалите две години от "Справедливост” сме подавали многобройни сигнали и информация лично до главния прокурор, включително и за прословутите скандални заменки - без никакъв резултат. Поискахме и неговата оставка поради очевидния му отказ или неспособност да изпълнява конституционните си и законови правомощия – никаква реакция.

Ако наистина е имало престъпления на хора от предишната власт, а досега няма реакция в тази посока от прокуратурата, Борис Велчев трябва да подаде оставка и да се направи разследване за причините за услужливото му бездействие. Ако няма нищо – Бойко, Цветанов и компания говорят глупости. Кое от двете (или и двете) е вярно?

Основна фигура в новото правителство е дясната ръка на Борисов

вътрешният министър и вицепремиер Цветанов. Еволюцията му в умението да изглежда уверено пред камера, редейки прилежно заучени баналности, е впечатляваща. Но възможността да прескочи средното милиционерско ниво очевидно е нулева.

Емоционалната приповдигнатост на обясненията му за недостатъчното вещево доволствие на полицаите и демонстративното му заставане срещу присъдите на осъдени за убийство на заподозрян полицаи показват единствената управленска концепция, която има тандемът Борисов – Цветанов. "Възраждане” на МВР – повече полицаи, повече пари за тях, безнаказаност и привилегии – какво тук значи някакъв си гражданин!

Безнадеждно е да очакваме Цветанов да разбере, че МВР и полицаите не са ценност, която един български министър трябва да отстоява като кауза, а са единствено помощно средство, инструмент, с който да се защитава истинската ценност – гражданина и обществото от граждани. А как министърът ще мотивира допълнително своите служители и как ще ги подготвя и съветва да избягнат присъди – това е вътрешен въпрос за ведомството, който като гражданин не искам да ми бъде натрапван – аз искам резултати за това, което плащам на държавата и на полицията в частност. Нивото и разбирането на Цветанов и на началника му за повече ред и сигурност в държавата са показателни за това, което със сигурност можем да очакваме от тях – милиционерска държава, показност и кампанийност, безхаберие, поставяне над закона, посредственост и цинизъм.

Какво ни остава да направим? Със сигурност – да не се поддаваме на поредната лъжа. Да вярваме на очите, опита и разума си, а не на услужливата до отвращение пропаганда.

Максимално бързо да изградим липсващия до момента автентичен десен политически проект, който да работи методично за истинско върховенство на закона, за справедливост и отговорност. Да прекъснем разлагащото нацията възпроизвеждане на социализъм, и най-после да поискаме скъсване с миналото.

С честност и идеализъм, посветеност и решителност, непримиримост и постоянство. Обединени от общото си разбиране за нормалност и приличие.

За да съхраним достойнството си и надеждата за една успешна, модерна и уважавана България.

26 август 2009

Бойко забранява думи

След като преди седмица Той забрани на Цветан Цветанов да използва бъдеще време "ще", днес Бойко отново блести с казаното след заседанието на Министерския съвет:

"На първия месец, откакто сме в управлението, увеличението на пенсиите е 9%, което е 48 млн. лв., а до края на годината 288 млн. лв. "Догодина 720 млн. лв. повече ще бъдат парите за пенсиите. Това е нашата воля, това съм го разпоредил на финансовия министър, това е искането на социалния министър. Думите "замразяване" и "спиране" съм ги забранил".

Какво разбираме от това изказване?
1. Че е забравил - увеличението на пенсиите беше от 1-ви юли, с решение на кабинета "Станишев"?
2. Че за следващата година ще има увеличение на пенсиите само с 20 лв / месечно, без да стане ясно от кога, от януари или от юли?
3. Че отново се опитва да се разграничава от правителството си ("те искат да замразят пенсиите, аз не давам")?

Етично-естетически послания на новата власт

Младият автор Андриян Георгиев е публикувал есе, в което се посочва този клип, който се коментира така:



"От него става ясно, че министър-председателят на България е човек, който е казвал на друг човек следното: „Много като тебе вече плакаха!!!“ Боже мой! Какво става тук, какво правим, къде отиваме, за какво изобщо става дума в тази държава?! Ебаси майката! Не, пак я чуйте тази реплика, пак я прочетете, пак я вкусете – това го казва българският министър-председател, това са думи, излезли от устата на българския министър-председател! То е страшно! Официално откровеният криминалитет на България оглави държавата! И не че тези, които взеха властта на 9 септември 1944 г. не бяха криминални типове, но там стана без избори, с помощта на червената армия и Съветския съюз. Днес в една що-годе свободна страна българите инсталираха във властта един откровен престъпник, който им казва в прав текст, че много били плакали от него."


Какво разбираме от това есе?
1. Че вече се появявават млади хора, които свободно изказват мнението си?
2. Че заради това г-н Георгиев вече не работи в агенция "Фокус"?
3. Че ще бъде интересно да видим реакцията на Бойко Борисов?

11 август 2009

Министърът без портфейл

Министърът без портфейл, Божидар Димитров, се оказва голям мъж.


Няма да цитираме всичко, казано от г-н Димитров, но е интересно да се види как неговите думи "пасват" на тези на патрона му.

Какво разбираме от изявленията на Б.Димитров?
1. Че е голям мъжкар?
2. Че непрекъснато иска да го подчертава?
3. Че сравнява Бойко с Чърчил?

07 август 2009

Ще спрем самолетите на властта!

"Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората"
"Премиерът" Борисов на обиколка в
засегнатите от земетресението региони


Първото нещо, което предлагам на г-н Борисов, е да спре не само самолетите на властта, ами и колите на властта и да посещава региони, като засегнатия от земетресението, пътувайки с влак или автобус. Хем ще останат повече пари за хората, хем ще е по-близо до народа. Своего рода, приземяване. Повсеместно. За целия кабинет!

Освен това, предлагам на всички хора, след като минат стоте дни на кабинета, или след, да речем, година, да поискат парите си, които са останали от спирането на правителствените самолети, автомобили и други "екстри"...

Защо не?

06 август 2009

AIRBUS WTF А319

Няколко дни ни облъчват със свръх-доза елементарен популизъм. Този път на авиационно-транспортна тематика. Кулминацията беше вчера при Диана Найденова в "Челюсти". Тезата се смени поне два пъти:
  1. Първоначално, "премиерът" Борисов и "министър" Цветков ни уверяваха, че сделката е неизгодна, защото самолетите не можели да правят междуконтинентални полети;
  2. След като стана ясно, че такова условие е нямало в първоначалния договор, "министърът" смени основната теза и започна да се оправдава с това, че нямало пари за сделката.
Така или иначе, сред идеите на "премиера" и "министъра" фигурират и разпускането на правителствения авио-отряд и ползване на чартърни полети вместо собствени правителствени амолети.

Нито "премиерът" Борисов, нито "министър" Цветков дават ясна и пълна информация по въпроса колко би струвало, в дългосрочен план (10, 20 г.), ползване на чартърни полети и разпускане на правителствения авио-отряд.

Борисов и Цветков не дават достатъчно аргументи защо правителството не трябва да има собствени самолети, а единственото, което казват е или "сделката е неизгодна, нямаме пари" или, че "имат по-добро предложение от българска фирма", без да я посочат поименно обаче!..

Това ни навежда на мисълта, че "премиерът" и "министрите" МУ се грижат единствено за прекия контакт и говорене на народа, по начин, който ще се хареса на масите...

Обикновен популизъм!

05 август 2009

Бойковите министри и компроматите

Ето какъв компромат се появи през последните дни в Интернет, препечатан тук от блога на Иван Бедров, коментар на потребител "чичака":





Уважаеми г-н Бедров,

Те добре я подкараха в НС, но както знаем, и то от първа ръка (от Доган), народният представител не решава нищо. Всичко се решава в, и от правителството.
А там ни очакват доста “изненади” - напр. бъдещият външен министър, която ще бъде назначена там само за да натрупа “опит в управлението” - условие да кандидатстваш за член на ЕК, ерго, за еврокомисар. Нещо, което явно се доближава до “кристалната мечта на детството й”, ако цитираме Остап Бендер, а и повод за бой и борба от страна на Бойко Борисов…
Накратко, тази жена на средна възраст е един от аргументите за сериозността на подозрението за доминирането на тайните служби и подземния свят в новото ни правителство. А ако сегашният й ментор ББ има наглостта да я предложи за външен министър и впоследствие еврокомисар, нека българските журналисти да проучат и разпространят скривани факти от нейната биография, за да може и НС при дебатите и гласуването на кабинет, и Европарламентът при изслушването на кандидат-комисарката да я попита за някои неща от следната биография:
Свръхамбициозна кариеристка, родена в сивото блато на Нова Загора преди 40 г. в семейството на военен, завършила езиковата в Бургас, е приета преди 1989г. в СУ - “Педагогика на пионерската и комсомолската дейност”, за да може да получи трамплин към партийна кариера, но специалността след 1989г. се преобразува (само на думи) в “Социална педагогика”. Видимо спадналите шансове за властова кариера я пренасочват към друга номенклатурна специалност в СУ - социология (където 2/3 от студентите до 1989г са деца на предани партийни кадри, готвещи се за управленска кариера в НРБ, а по инерция това продължава макар и в по-малка степен до началото на 90-те години). Завършва „Социална педагогика” през 1994 г. През 1995г. завършва и социология в СУ, където ментор й става ченгето Кръстьо Петков, а топлата връзка със службите и подземния свят се поддържа и по линия на съпруга й - към онзи момент работещ за Мултигруп.
През 1995 год. Румяна Желева (на крехката възраст от 26 години) „ненадейно” става член на УС на Национален Инвестиционен Фонд – НИФ „Труд” АД, който управлява огромни активи от масовата приватизация, през 1996 г. е вече член на Надзорния съвет на приватизационен фонд „Труд и Капитал” АД . Това „компетентно” участие в този фонд продължава три години. Дали тези високи постове не са заради нейната лятна специализация през 1994 г. във Виена, където е и синът на Огнян Дойнов, Ясен Дойнов!? Прословутият приватизационен, а после инвестиционен фонд, в които Румяна Желева е член на УС е с прякото участие на КНСБ и един негов заместник-председател Юри Жак Аройо, който там е изпълнителен директор (Юри Аройо е син на известния червен шаман и икономист Жак Аройо, спряган за съветник на Тодор Живков). По-важното е, че Юри Аройо е член и на УС на Първа източна международна банка, най – известна с названието „Банката на СИК”.
Румяна Желева е член и на Съвета на директорите на „Пластимо” АД Самоков, но по-любопитно е нейното членство през 1997-1998 г. в Съвета на директорите на „Езтур”АД - Правец, който стопанисва партийната резиденция на Тодор Живков в родния му град и където се вихрят скандали с руско участие и участие на небезизвестния Мирчо Циганина, който бе спряган за източване на държавният резерв.
От това време датират и първите й видими политически занимания в партията на споменатия вече проф. Кръстьо Петков „Обединен блок на труда”, която е регистрирана май 1997 г. На тази партия според решение на СГС и публикувано в ДВ бр.56 от 15.07.1997 г. зам.-председател е проф.Румен Георгиев, а изпълнителен секретар е Румяна Русева Желева. Проф. Кръстьо Петков, който от 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ е бил агент на Разузнавателното управление на Генералния щаб на МНО с псевдоним „Еленков” и е депутат от Коалиция за България начело с БСП в 39-тото Народно събрание – тоест, става дума за един ярък представител на БСП. Какви са обаче хората, допуснати от вещия агент на ДС да работят на отговорни постове в неговите структури и партия? Най-вероятно, предани на червените идеи и близки съратници на шефа Петков. От друга страна, с проф. Румен Младенов Георгиев, Румяна Желева работи през 1997 г. и в „МЗК Европа-Живот” АД. Какво характеризира този икономически експерт? Георгиев е председател на „Минералбанк” от 1983- 1990 г., откъдето много зелени банкноти изтекоха навън по червено време. Виден член на Висшия партиен съвет на БСП, който е оглавяван от Александър Лилов и с член на председателството му Андрей Луканов, Георгиев работи с Румяна Желева, която е член на Надзорния съвет на застрахователното му дружество. Проф. Георгиев е и съветник на Валентин Церовски, когато е министър на МРРБ. Валентин Церовски бе отстранен заради скандал с покупка на апартамент с участието си в „Международна застрахователна компания Европа-Живот”-АД, където пътищата й са се пресекли и със сина на Огнян Дойнов, Ясен Дойнов, както и с добрия й бургаски познат и съдружник на Желева, Калин Рогачев, който по това време е началник кабинет на министър Церовски, а по-късно при тройната коалиция е зам.-министър на МРРБ на Асен Гагаузов.
Бизнес-партньорството на Румяна Желева с Калин Рогачев също е много интересна тема за журналистическо разследване. Двамата се познават от немската езикова гимназия в Бургас. По-късно общият им път минава през приватизационен фонд „Труд и Капитал” АД и през Международна застрахователна компания „Европа-Живот” АД и от съвместния им бизнес в „Глобал Консулт”-ООД от 2001 г. до 24 август 2007 г., когато Желева е вече евродепутат, но е и едноличен собственик на пререгистрираното „Глобал Консулт”-ЕООД.
По същото време частният бизнес и високия държавен пост, който заема Калин Рогачев- зам.-министър на МРРБ са несъвместими и бизнесът се поема от Румяна Желева. Калин Рогачев е привилегирован от НДСВ и от БСП, а Румяна Желева от 2007 г. е от ПП ГЕРБ, но бизнес интересите са по-важни от политическите „разлики”. Уви…
Друга част от твърде любопитната, но скривана биография на Румяна Желева разкрива връзките й с Димитър Ламбовски, който е в управата на „банката на СИК” (ПИМБ) до 1999 г., по-късно той е депутат от НДСВ, но е бил и експерт в „ Труд и капитал”. Тази връзка също е много интересна тема за журналистическо разследване.
Бизнес-интересите на Румяна Желева се проявяват и в управлението на фирма „Етко-Шнайдерс” ООД и от участието й с „Глобал Консулт” ЕООД с 44 % дял в „Източни имоти” ООД с предмет „посредническа дейност на агенции за недвижими имоти”.

Сложете си ръка на сърцето, г-н Бедров, и кажете не си ли заслужава журналистическия интерес една толкова богата биография, по-интересното от която е дълбоко скрито, а на повърхността й са изтикани съмнителни постижения като социолог (например в информацията, подготвено от самата Желева в Уикипедия).
Това ли ще е външният министър на България, и не дай Боже, новият български еврокомисар???


Какво разбираме от това съобщение, тиражирано и по други сайтове?

1. Че Държавна сигурност не спи?
2. Че явно има нещо в миналото на г-жа Желева, което е съмнително?
3. Че истината няма значение, защото министрите на Бойко са си негов избор, а той не се влияе от такива компромати, дори и те да са верни?

04 август 2009

Защо милиционерите не трябва да стават премиери?

28-годишният Андриян Георгиев е написал и публикувал на 1-ви юли т.г. статия по темата за Бойко - "премиер". Препечатваме я от неговия блог:



Защо милиционерите не трябва да стават премиери?

1 юли, 2009 от Вълк-единак

Най-вероятният бъдещ министър-председател на България ще се казва Бойко Борисов. Това лице освен, че е известна мутра и престъпник, е и кадър на народната милиция. Какво означава обстоятелството да си, така да се каже, станал човек в народната милиция? (Въпрос е и дали изобщо е възможно в народната милиция да станеш собствено човек.)

Народната милиция е една военизирана структура, което значи една строго йерархична структура. Послушанието, изпълнението на заповеди и подчинеността са условията, без които самото съществуване на народната милиция би било невъзможно. Когато човек реши да бъде част от една военизирана структура, той неминуемо жертва свободата и автономността на своята мисъл и своята действеност. В милицията от индивида не се иска да мисли и не се толерира да действа свободно, а се изисква да изпълнява заповеди.

В такава среда на тотална несвобода е пребивавал Б.Б. бая годинки. Бат’ Бойко следователно не е “самонаправил” се човек. Б.Б. е създание и продукт на българската държава, при това комунистическата народна република. Няма как при това положение да не става дума за един дълбоко зависим човек. Първото ми подозрение спрямо Б.Б. като зависим човек е, че именно като зависим човек шествието му на българската политическа сцена е дълбоко съмнително. За себе си съм твърдо убеден, че Б.Б. е нечия маша, нечий инструмент. Както всеки вижда, Б.Б. не е особено надарен с ум, нито има изявена и твърда идеологико-политическа ориентация, която да му дава подтик да търси промяна в българското общество. До оня ден беше послушник в МВР, прост като галош, ама иначе вече пръв кандидат за премиер със създадена огромна партийна структура и мрежа и огромни финанси за медийни изяви. Не ви ли намирисва всичко това? Откъде се пръкна за нула време, откъде средства, откъде ум? Категорично Б.Б. това не може и не го създаде той. Кой го създаде тогава? Ами тоя, дето създаде и всички останали партии в България, защото те всичките са се пръкнали не из недрата на гражданството, не като инструменти на граждани със сходни политико-идеологически светогледи, а като актьори в постановката, наречена “Фасадна демокрация”. Второто ми подозрение спрямо Б.Б. като зависим “по природа” човек е, че, и това е поантата на този текст, премиерският пост в България би следвало да бъде заеман от свободни и автономни човеци, които сами с помощта на своите съмишленици и съидейници са се преборили за доверието на мнозинството от гражданите на България и с това са заслужили властта. Трябва премиерът да е свободен и автономен човек като необходимо условие, макар и недостатъчно, за неговата неманипулируемост от разни “силови полета” в обществото. Трябва премиерът да е свободен и автономен човек, за да прокарва своята и на своите съмишленици визия за общественото развитие, а не нечия друга. Премиерът трябва да е свободен и автономен човек, за да цени свободата и автономията на другите човеци, макар и нямащи неговата власт. Премиерът, най-сетне, трябва да е свободен и автономен човек, за да управлява, а не да бъде управляван. В този смисъл другарят милиционер, който цял живот е свикнал да му казват какво да прави, добър управник ли може да бъде?



Какво разбираме от тази статия?
1. Че се намират млади журналисти, които да разсъждават над случващото се у нас без емоции?
2. Че човек, който е анти-комунст, може да съзре комунистическата същност на милиционерите във властта?
3. Че човекът скоро няма да е на работа в агенция "Фокус", известна с въртенето на опашка пред "премиера" Борисов?

03 август 2009

Блогът за Бойко търси автори

Уважаеми читатели,
Блогът за Бойко търси автори - молим, изпращайте заявките си или в коментари под статията или на адрес skaramush.bg@gmail.com.
Посочвайте досегашни ваши публикации, за да преценим вашия стил на писане.
Както виждате от новия ни блог, опитваме се да покриваме вече не само работата на "премиера", но и на "министрите" му, защото е известно, че те са негови лични министри, а не слуги на народа, нали?
Искаме да да публикуваме материали и за положителните елементи в работата на "кабинета", ако има такива.
Обаче министрите са много, а ние в този блог сме четирима!
Без помощ от интернет общността няма как да се справим с толкова много министри.

Помагайте, братя и сестри!

Имайте в предвид, че с цел опазването сигурността на авторите, препоръчваме използване на псевдоними и на софтуера "tor", за който сме писали цяла статия тук.
Молим авторите да спазват начина за писане - съобщаване на новината, после кратък коментар, с три-четири изречения, описание за това какво е искал да каже "премиерът". Ако имате нужда за връзка с администраторите, например с предложения за нова анкета в дясната колона, молим да пишете на skaramush.bg@gmail.com. Ние ще препратим писмото ви до тях.

Германски експерт се съмнява в Борисов

Д-р Клаус Шрамайер, бивш дипломат, пред радио "Дойче Велле":

"Всички в кабинета казват, че са предани на Бойко Борисов и че това е основната им квалификация. Това твърдение крие голяма опасност. Възможно е тези хора да нямат смелост да противоречат на Борисов, когато е необходимо. А при Борисов е проблем неговото непостоянство. Веднъж едно, друг път друго. Той самият още не е наясно накъде да поеме."

Друг факт, който смущава Клаус Шрамайер, е решението на Борисов да избере Божидар Димитров за министър без портфейл: "Дали това е жест на вярност, защото Божидар Димитров навремето помогна на Борисов за кметския пост или пък по този начин Бойко Борисов не иска съвсем да скъса връзките с ДС. Дали там има някакви по-дълбоки връзки... Не ми е съвсем ясно."

Има обаче и още нещо специфично по отварянето на досиетата, казва Шрамайер: "Подозирам, че Борисов има връзки с мрежите, нямам предвид червените, а комерсиалните, мафиотските. Ето защо мисля, че той ще отвори досиетата на червените, но ще бъде предпазлив с тези на олигарсите и на бизнесмените."

Във връзка с обещанието на Бойко Борисов да привлече повече чуждестранни инвеститори, Клаус Шрамайер е категоричен: "Най-лошото при Борисов е надценяването на собствените възможности. Например като каза, че ще върне парите по САПАРД. Като че ли ЕС само чака Борисов да стане премиер и да пусне отново парите. Това не е така. Той трябва да спечели доверието на ЕС и на инвеститорите, а това е възможно само чрез добра политика, а не просто с намерения."



Какво разбираме от това интервю?
1. Че може да се появи само в германско радио?
2. Че е вражеска пропаганда, насочена срещу добрия премиер?
3. Че д-р Шрамайер няма да може да посещава повече България?

01 август 2009

Бойко Борисов и Иран

Вчера една новина мина почти незабелязано:

Министър-председателят Бойко Борисов разпореди незабавно в Иран да бъде изпратен самолет, който да транспортира до България болния моряк Панко Тодоров. Разноските за полета ще бъдат за сметка на Министерството на здравеопазването.
Панко Тодоров, който е работил като моряк под панамски флаг, е приет по спешност за лечение в болница в иранския град Бандар Аббас в началото на юни. Почти два месеца той е лежал в реанимацията на болницата в състояние на кома. Според лекуващия го лекар, Тодоров вече е в съзнание и състоянието му се подобрява.

Какво разбираме от тази новина?
1. Че Бойко Борисов си е взел поука от случаите с медиците в Либия и заловените шофьори в Ирак и действа бързо?
2. Че на практика демонстрира как работи авторитарният модел?
3. Че в Иран болниците лекуват, без да искат здравни осигуровки и др.п., с което направо удариха в земята нашето здравеопазване?

Защо е създаден този блог

Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...

Кои сме ние

Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).