и Кръстника

Отношението към Кръстника Борисов е същото като прикриването на момчето убиец

Някои възприемат видеото как Цветанов и кметове на ГЕРБ целуват ръка на Борисов като шегичка на Заговезни. Те хващат ръката му и я целуват като на Кръстника… Шегичка? И къде свършва шегичката, къде започва истината?
През 2009 г. вестник „Монд” отдели цяла страница предизборно за бъдещият победител в изборите Бойко Борисов.
тук).
Някой може да помисли, че този портрет е на един запален фен на киното. Не. И журналистите от „Монд” не са го разбрали така, но те само деликатно подхвърлят детайлите, без коментар. Всеки сам да си прави изводите.

Сцена от филма "Кръстникът"

Посетили го журналисти в къщата му в Банкя и го описали детайлно – как проверява двата си телефона, как прелиства вестник и спира по-продължително на страницата с Анджелина Джоли, говори за футбол, кучета, хвали се, че изкарал достатъчно от бизнеса си и може да си позволи тази къща… И отбелязват какво има в къщата – колекция от уискита, оръжия и голям портрет на Марлон Брандо като Дон Корлеоне от филма „Кръстника”… (виж тук).

Сцената от предизборно събрание на ГЕРБ

Бойко Борисов не е почитател на киноизкуството. Той е почитател на Кръстника. В това няма никакво съмнение, по всичко личи от неговия манталитет и поведение. Съвсем като малко дете, като един бодигард от групировката на СИК, той най-искрено се възхищава на Кръстника. Това е съзнание на социопат. На човек, който приема този литературен и филмов герой за положителен. В съзнанието му очевидно Кръстника е почтен, раздава правосъдие, грижи се за приятелите и семейството. Това че управлява мафия, рекетира, поръчва убийства е просто необходимост в един непочтен свят…
Така може да разсъждава един банкянски лидер на банда, бияч, издигнал се в групировките. Който после с малко подкрепа е попаднал в МВР, създал си е лъжливия образ на борец с престъпността… Описан в маса публикации тук и в чужбина като свързан с организираната престъпност, с купища неразкрити убийства по време на неговата бляскава кариера в МВР.
И този човек влезе в политиката. Медии и журналисти (и особено журналистки) го прегърнаха е понесоха на раменете си. Въпроси за миналото му и социопатичното му съзнание не задаваха. Той се превърна в Батман и Крали Марко. Някои го нарекоха „новият Левски”. Бодигардът от групировките стана главатар на държавата.
И ето го, на партийна среща в Сандански му целуват ръка като на Кръстника. Ако разгледа човек внимателно видеото, ще види, че Борисов сам вдига ръката си към главата на поздравяващите го. Сам я поднася да я целунат…
Борисов си има ревностни почитатели, които не го смятат за Кръстника, които са готови да си затворят очите за това дали е замесен в престъпления в миналото и дали е нарушавал законите като премиер.
Съвсем същият манталитет и отношение проявяват и онези учители и ученици, които са крили в продължение на близо 2 години ученик, убил друго момче в парка.
В болното съзнание на част от обществото едно убийство е нещо приемливо и може да се прости на някое добро момче, а какво остава за „дребните” провинения на Борисов. Те са несъществуващи  и за лидери на партии, които правят коалиции с него и приемат за нормално да е техният премиер.

(редакционна статия в е-Вестник)

Има ли още нещо, което да не сме разбрали?

слиза от сцената – окончателно или временно?

Борисов слиза от сцената – окончателно или временно?

17 Ноември 2016

Иван Бакалов  

Бойко Борисов е на първите страници на вестниците и в топ новините на телевизиите вече 15 години, откакто стана главен секретар на МВР. Феминизираната професия журналистика преекспонира образа му, създаде му ореол и го лансира като спасител на нацията. Мъжката му харизма се харесваше в медиите. Всъщност той не беше сериозен политик, а менте, лъжепророк, популист, лъжец.
Борисов умело използваше медиите всячески, уважи много журналистки от всякакви възрасти. Само че, за разлика от света, у нас жълтите вестници мълчат за тези му завоевания, защото имаме медии под контрол и контролирана демокрация. Борисов е някакво подобие на Путин, владее медиите с моркова и тоягата, дърпа конците на т. нар. задкулисие. И през двете години 2013-2014, в които отстъпи за малко премиерския пост, пак контролираше медии.
Сега сам се свали от сцената, с шантажа си, че ако не спечели неговият куц кон Цецка Цачева, ще подаде оставка. Но влиянието му е отслабнало значително и избирателят предпочете политическа криза, с която той плашеше, пред стабилност с него начело.
Много причини има за да се срине така влиянието на Борисов. Авторитарният му начин на управление, лъжи и самохвални твърдения, които се разминават с фактите. Поредица от гафове – с кандидатурата на Кристалина Георгиева и излишното прецакване на Бокова (вече признато за грешка от вицепремиера Томислав Дончев), заиграване с Ердоган, с издигането на кандидат в последния момент, както направи с Плевнелиев навремето, и така нахално показа, че иска да назначи марионетка. Този път издигна силно неадекватна кандидатура, която призна като грешка малко преди втория тур на изборите. Но и заплаши, че ако не гласуват за нея, ще подаде оставка.

Номерът с оставката този път беше грешка
Той постъпи така през 2013 г., когато избухнаха спонтанни протести, гранични с бунтове. Освен че се уплаши тогава, той предпочете тактически да се оттегли, да запази по-голямо влияние, вместо да обере негативите за още 3 месеца до края на мандата си. Сега се опита да го изиграе отново, за да запази влияние на едни предсрочни избори. Но настроенията вече са други. Той е омръзнал, лъжите му са омръзнали, към нахалството му вече има по-голяма нетърпимост.

Трябва да се отбележат и някои дребни жестове, които обръщат настроенията. Например Радан Кънев има заслуга за сриването на Борисов. Неговата реплика в сутрешния блок на Нова тв „Абе, бай хуй…” коментирана надълго от всички медии, даде тласък, който превърна Борисов в карикатурен герой. Някои се страхуваха от него, а един политик публично нарече нещата с истинските им имена. Някак стана болезнено ясно, че наистина става дума за един бай хуй, който е незаслужено надут политик.
И това след неотшумялата още случка в Симитли. Хората се смееха на пикантните изпълнения от страна на гербаджийски антураж, лапал държавни поръчки и в пиянски изстъпления се закача с вожда си. На това отгоре кметът на Симитли опроверга официално „Не съм спал с премиера”. Хората започнаха да се смеят. Образът му се срина.
На мнозина им светна пред очите, че това, което са търпели като премиер, е недоразумение.
Последните 2-3 месеца компрометираха дясното в България. То вече се олицетворява с Цецка Цачев, зад която застанаха т. нар. десни – фалш (рецитира заучени реплики), лъжа (мелодраматични нелепи разкази за дядо й) и не особена интелигентност (веднага прави впечатление, щом си отвори устата).
Какво следва оттук нататък?
Десните партии няма да имат такъв успех на следващите избори. През 2013 г. ГЕРБ имаше 1,08 млн. гласа. След злополучното и жестоко оспорвано управление на Орешарски, съпътствано с постоянни медийни атаки и дълги протести, през 2014 г. ГЕРБ получи 1,07 млн. гласа. Това очевидно е таванът на ГЕРБ. Към него на сегашните президентски избори той прибави  още около 200 хил. гласа отгоре за Цецка Цачева, от твърди десни, коалиционни партньори, които искаха да спрат кандидата на левицата и да оцелеят на власт, също и от ДОСТ на Местан, гласове от Турция.
А същевременно на тези избори се видя, че около 250 000 гласоподаватели на ГЕРБ са отишли при кандидата на левицата Радев.
Това вещае на следващите избори ГЕРБ със сигурност да има по-малко от 1 млн. гласа, и по-малко от сегашните 84 депутати. Това е далеч от парламентарно мнозинство.

Възможно е да се получи ситуацията като през 2013 г., само 4 партии да влязат в парламента – обединени националисти, ДПС, БСП и ГЕРБ.

На ГЕРБ, ако остане партията с най-много гласове, ще са необходими поне още 50 депутати, поне още двама коалиционни партньори, както се очертава. Това могат да бъдат само обединените националисти Сидеров-Симеонов-Каракачанов и евентуално сегашните реформатори, ако въобще влязат в парламента.
Има поне две неизвестни за предстоящите предсрочни избори. Първо, евентуална партия, подкрепена от Слави Трифонов. Едва ли той сам ще се впусне в политиката, по-скоро ще подкрепи някого. Няма достатъчно време да се създаде такава, но е възможно да обърка картите.
Второто неизвестно е мажоритарна избирателна система. Ако този парламент я въведе поне частично, това намалява шансовете на малки и нови партии като тази на Марешки и евентуална друга, подкрепена от Слави Трифонов. Но намалява шансовете и на ГЕРБ – примерът с кметицата в „Младост” в София е показателен. Също и мажоритарният избор на президент.
От евентуалните коалиционни партньори зависи дали ще приемат
отново Борисов за премиер
Малко вероятно е той да стане, защото позициите му ще бъдат отслабени и може сам да се откаже.
Ако ГЕРБ не са първа политическа сила, е възможна някаква друга коалиция, без ГЕРБ. Но със сигурност БСП няма да иска да повтори коалиция само с ДПС.
Така или иначе, бъдещето на Борисов като премиер е малко вероятно. Ако ГЕРБ на изборите остане най-голямата партия, ще изтикат напред друг премиер, например Томислав Дончев. Борисов ще се опитва да дърпа конците задкулисно от Банкя. Но щом властите и медиите, които е контролирал, усетят, че той губи власт и влияние, ще се обърнат срещу него. Главният прокурор може да покаже независимост, Пеевски ще се почувства отвързан, някои медии, които са обслужвали Борисов, ще си потърсят нови господари да ги хранят.
Да си представим, че изберат отново Борисов за премиер, колкото и малко вероятно да е. Позицията му няма да толкова силна като сега и пак ще произтекат подобни ефекти като изброените в горните редове. Избирането му за премиер отново ще е самоубийствено за коалиционни партньори, които ще приемат това и такова правителство няма да просъществува по-дълго от сегашното.
Просто сме свидетели на бавния мъчителен залез на един политик, който 15 години наред е бил на първа страница и във водещите новини. Не може да продължава вечно. През 2011 г. в книгата си “В сянката на Борисов” пишещият тези редове предвиди, че на следващи избори Борисов може да слезе за малко от сцената и да се върне триумфално на бял кон като премиер. Това се случи. Сега е по-вероятно друго предвиждане. Със залеза на Борисов идва и рискът от съдебно преследване, от разследвания, обвинения – и за него, и за негови министри. България бавно може да тръгне по стъпките на Румъния, която вкара в затвора министри и премиер.

Аз ги пускам (руснаците), те (американците) ме хващат

Препечатваме статията "Борисов ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат" от блога на Иво Инджев поради това, че той единствен от всички журналисти е прозрял през "хитрите" селски номера на "премиера" Борисов. Накрая задаваме традиционните въпроси.

Близо седмица след казуса с (не)разрешаването на коридор за руски въздушен транспорт към Косо..пардон, към Сирия, картината започна да се прояснява като мъгла, изкуствено създадена за заблуда на противника.

На лов за шарани

Противникът е българският народ. Или избирател, ако щете, доколкото неговото мнение има значение за производителите на мъглата. Защото за онези, които са въвлечени в мъгливата ситуация, като съюзниците например, знаят вероятно по секунди какво точно се е случило. Обаче българинът ( нали така наричаме обобщаващо сборът от индивиди у нас, когато трябва да се измъкнем от необходимостта от конкретни отговори), е третиран отново като теле, обучавано в дисциплината мучене пред телевизора.

От телевизора разбрахме най-сетне версията на главното (без)действащо лице ББ в този сюжет и причината за неговия многодневен дълбок размисъл как точно да ни съобщи, че е сгафил, нареждайки да бъде пропуснат руски транспортен самолет към Косо…пардон, към Сирия- ден, преди сензационното съобщение, че тъкмо България е спряла ( друг подобен) руски товар.

Борисов ( си мисли, че ) се измъква с направеното на партийния форум на ГЕРБ в зала „Армеец” в София съобщение. Без да бъде питан цяла седмица от дресираната българска журналистика (или поне от онази нейна преобладаваща част, допускана да му тика услужливо микрофоните) за неговото досегашно мълчание, той хвана бика за опашката с разказ как е постъпил правилно, като е спасил човешки живот и дружбата с Русия, спестявайки въздушен сблъсък с руския самолет ( значи все пак е било незаконно неговото прелитане, щом се е наложило този хуманист да се намеси лично и да спасява руско-българската любов в нарушение на поетите ангажименти на страната ни като съюзник в рамките на НАТО).

Оплетената (анти)аргументация на Борисов едно към едно е повторение на лъжата му за причината, поради която на 20 февруари 2013 избяга от властта с цел да се завърне на бял (троянски) кон- шита с бели конци, но (уж) пропита с кръв, т.е. доста червена. Искал бил да предотврати кръвопролитие, заяви тогава той от парламентарната трибуна след едно бутафорно кръвопускане при милиционерска постановка на Орлов мост в София, когато ни демонстрираха обилно по медиите един пострадал от камък (уж) беден ( по презумпция) пенсионер , оказал се след това заклет комунист със собствен предприемачески бизнес.

С други думи, Борисов построи върху една лъжа цялата си конструкция с напускането на премиерския пост и предизвикването на предсрочни избори преди да му клюмне рейтингът в момент на излизащи от контрола на неговите другари-съзаклятници протести.

Не че му е първата, но все пак тази „стомна за вода” сега се повтаря и на международно равнище – щом му минава номерът на локално ниво, защо да не излъже и като за световно? Един път стомна за вода, два пъти…Докога?

Няма по-добър лакмус за проявяването на червената нишка в белите конци на Борисов от поведението на неговия дългогодишен съзаклятник в разпределянето на порциите в България Георги Първанов. Ако бяха противници от различни политически „семейства”, на каквито се правят, Първанов би трябвало да изобличи претенцията на Борисов да е спасил от кръвопролитие дружбата с Русия , предотвратявайки „събиране на трупове в Черно море”. Вместо това днес Първанов приятелски мажеше след лъжата на Борисов , позовавайки се на „добрата си памет”, за да изрече още по-големи лъжи (включително и от лъжата на Борисов за приятелските чувства на ЦЕЛИЯ български народ към Русия, произнесена от него вчера в „Армеец”).

Дясна ръка на Първанов по въпросите на войната и мира е Михо Михов. Той е бивш началник на Генералния щаб на армията, бивш съветник по националната сигурност на президента (Първанов) и настоящ председател на комисията по отбрана ( по волята на Борисов) . Да, по волята на Борисов ( и Първанов- вижте само щастливата му физиономия на пресконференцията, когато обявяват неговото коалиране с Борисов!).

Сред четирите министерства, които е предлагал миналия октомври на БСП по време на преговорите за „голяма коалиция” с Михаил Миков ( на когото публично предложи шефското място в парламента), Борисов е имал намерението да „отпусне” и министерството на отбраната. Досущ като ментора му Сакскобургготски, който уж беше много „западен човек”, а се опита да внедри начело на службите Бриго Аспарухов на измисления за целта пост „съветник” по сигурността в премиерския кабинет, та се наложи западните столици да го спрат, за да не спрат по тази причина българското членство в НАТО и ЕС .

Борисов изплати все пак дълга си по отблагодаряване на своите другари за ролята им на фасадна опозиция ( и за какво ли още не) , макар и „само” с председателското място в комисията по отбрана в Народното събрание, харизана на Първанов чрез Михо Михов.

Кога ли ще ми се махне от главата...

Първанов ли не знае чрез своя човек подробности около случая с руския самолет сега, по който самият Борисов приобщи като информирани в нощта на прелитането на руския самолет други, също толкова натоварени с отговорност отговорници по въпросите на отбраната лица (опаковайки ги по този начин колективно с решението му да „пусне” руския самолет)?

На въпрос на журналист дали знае нещо за външен натиск, под който на следващия ден се е наложило България да спре втори подобен полет, Първанов с обичайния си немигащ поглед заяви, че не наел нищо по въпроса…От тази по-добра подкрепа за приятеля му Борисов, не може да се измисли в неговото положение на коалиционен партньор във властта! Така биха казали песимистите. Но оптимистите, знаейки нрава на този опитомител на вълци ( за какъвто обичаше да се представя след разкритията за любовта му към масовото избиване на същите), имат основание да добавят:„може, може и още как”!

Първанов не разочарова тези оптимисти със следното твърдение в телевизионно интервю тази сутрин:



“Понеже имам добра памет ( лъжа номер едно- бел. авт.), за съжаление , ще ви дам един пример. По време на Косовската криза правителството на Иван Костов , без да пита ( лъжа номер две- бел. авт.) Народното събрание, даде разрешение на натовски самолети да прелитат над България. В същия момент то отказа на един руски самолет ( лъжа номер три-бел. авт.) с хуманитарна помощ ( лъжа номер четри- бел. авт.) за Косово  да прелети над страната ни .”

Налага се да припомня истината на лъжливото президентче, което за пореден път призовава селяните да гонят натовския вълк от неговата руска кошара.

През юни 1999 г. също имаше руски натиск за прелитане на „хуманитарен” конвой над България, наречен „умиротворителен контингент”, замислен от Москва като бетоновоз за бетониране на руско военно присъствие в Косово напук на НАТО . Също имаше безсънни нощи и думкане по вратите на България от страна на руската мечешка дипломация. За разлика от Борисов днес, който решил да уважи руското искане, тогавашното ръководство на България устоя на натиска. Но не на своя глава, както лъже днес Първанов, а след решение на парламента.

България беше подписала договор с НАТО за логистична помощ. Той предвиждаше прелитане именно на натовски самолети над страната и беше, както вече отбелязах, одобрен в НС.  Това принуди Русия да поиска официално коридор за “умитворителния” военен контингент за Косово.

Руското настояване бе отхвърлено от мнозинството в българското Народно събрание и това предизвика истеричната съпротива на партията, оглавявана тогава от Първанов, който има наглостта днес да манипулира публиката с аналогии за „хуманитарната” руска помощ ( за Косово, като за Сирия).
 
Не знам дали е имало” приятелски огън” от запад, принудил Борисов да се оправдава сега за пуснатия от него руски нарушител на съюзническите ни ангажименти ( и се оправдава както пред Путин за санкциите и „Южен поток”), но приятелят му Първанов му се притича на помощ на пожар като подпалвач на купчина лъжи в услуга на огнеборец, желаещ да блесне с фалшив подвиг.

Борисов, по липса на сериозни опоненти в тази държава, обича да изстисква ползица от гафовете си, представяйки ги за мъдри решения. Този път обаче положението прилича на „Той ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат”!

Може би тъкмо затова е решил да изтъргува гафа си за замазване на лошото впечатление с остър завой в досегашното си поведение и говорене „ала Орбан” за бежанците със смайващата за него демонстрация на толерантност, призовавайки изведнъж към точно обратното: да ги приемем бежанците.

Някой ще рече, че така рискува да настрои мнозинството българи, които досега настройваше срещу приема на бежанци, срещу себе си и ГЕРБ.

Не берете грижа- на него му е важна властта. А тя му се осигурява от мълчанието на Запада и прозападните българи, чиято уста умилостивяващо се опитва сега да запуши. Безмълвието и липсата на каквато и да била критична реакция от послушната му аудитория в „Армеец” беше демонстрация на здравия вътрешнопартиен тил на Борисовата власт, консумирана от хиляди нагаждачи със съответните порции по места. Останалите са само тор от уж противниковия отбор ( все повече от обора на Доган) в нозете му. А той знае как да гази в тази кал!

Какво разбираме от тази статия?
1. Че отново се намира само един журналист - Иво Инджев, който да задава неудобните въпроси?
2. Че за разлика от други гафове, този път Борисов вкарва България в конфликт с НАТО?
3. Че сега ще видим дали САЩ и ЕС действително имат лостове за въздействие върху "премиера" или са се отказали и вече сме оставени на произвола на Борисов?

Играе на тенис, на бадминтон или готви с тигана?

Днес "ПИК" и "Блиц" информират за "големия победител" Бойко Борисов.

В заглавия, сред които най-колоритното е, че "премиерът" е "супершампион на България по тенис", но с подзаглавие "Премиерът спечели най-големия турнир за аматьори..." тази "супер-медиа" дори не е разбрала каква подигравка си прави с Него. Супершампион, но за аматьори?
"Блиц" публикуват новината, заобиколена от информация за наближаващите избори, от което явно трябва да си направим изводи - за изборите или за "премиера" вие сами решете.


Още малко снимки от "ПИК", за да се убедите, че нашето заглавие е по-точното:

Така се играе на бадминтон, в тениса подобен удар няма...

Ракетата се държи като тиган за готвене...

Дори и това не е удар от тениса. Всички тенисисти гледат в топката, когато нанасят удара, само Той - в другата половина на корта...

На трибуните няма никакви хора. "Купата" на Борисов визуално изглежда по-дълга от тази на партньорката му.

Какво разбираме от тази фотосесия?
1. Че Борисов си е намерил нова партньорка, след като преди пет години дори професионалният тенисист Илия Кушев не беше достатъчен, за да победи тандема Борис Бекер - Магдалена Малеева. 
2. Че дори и в проправителствените медии като "Блиц" и "ПИК" не могат да се усетят, когато се подиграват на Борисов?
3. Че явно след нацупването и сърденето на Борисов, когато падна от Бекер, българите са си взели бележка и вече не смеят да го бият? 
4. Че никой не се интересува от този "най-голям турнир" и "играта" на "супершампиона"? 

Искам си златната лимонка „Дунарит“!

Препечатваме статията на финансовия журналист Мирослав Иванов:

Защо Бойко Борисов така неудържимо си иска златната лимонка „Дунарит“

Студената вода е здравословна

След като Пеевският лагер се провали в опита да завземе контрола над завода, премиерът и финансовият министър Владислав Горанов форсираха специалното законодателство за КТБ

Знаете ли как най-лесно се става акционер в русенския военен завод „Дунарит“?

Да, същият този „Дунарит“, който в последните дни не слиза от страниците на Пеевските медии, където в сълзливи дописки се представя за актив, откраднат от Цветан Василев през КТБ. Същият „Дунарит“, чийто лиценз за работа беше временно отнет от назначения от Бойко Борисов за икономически министър Божидар Лукарски и от бившия шеф на ДАНС, пламенно защитавания от Борисов наследник на Пеевски в  Агенцията – Владимир Писанчев.

Но да се върнем на въпроса. Как най-лесно се става акционер във военния завод. Отговорът е прост. Зада станеш акционер в „Дунарит“, е достатъчно да можеш да счупиш главата на Бойко Борисов. Буквално. Доказано е.

Господин за половин година

Човекът се казва Господин Чанев и през август 2010 г., или близо година след като на власт се е възкачил Бойко Борисов, се озовава с 50% дял в завода „Дунарит“. При това Чанев не се охарчил кой знае колко. Данни от Търговския регистър показват, че той е придобил дела срещу 2500 лв. Това е цената, която Господин Чанев плаща за 25 дяла от „Кемира“ – мажоритарния собственик на „Дунарит“. Сделката е повече от странна, защото по това време заводът в Русе работи ударно, пълен е с поръчки и печели. Именно затова е странно как някой ще се „намести“ в това предприятие, при това срещу 2500 лв.

Но Господин Чанев си има своите качества.  Не, не мислете, че той е военен инженер или пък финансов гений, който ще даде добавена стойност на производството в „Дунарит“. Чанев е състезател по борба и има няколко успеха, включително и на международно ниво. Как това е помогнало на бизнеса на „Дунарит“, не е много ясно. Съмнително е и дали от спортната си кариера Чанев е набрал толкова средства, че да се включи като финансов инвеститор.

Но пък Чанев има едно незаобиколимо в случая качество. Той е партньор по футбол на тогавашния и сегашен премиер Бойко Борисов. 

Само шест месеца, след като е поставен за акционер в „Кемира“, а от там - в „Дунарит“ , Чанев става звезда, като... чупи главата на Бойко Борисов на мачле. „Раненият“ премиер обикаля студия да се оплаква и геройски да показва как и с половин глава може да управлява.  

„За една топка се сблъскахме“, разказва чистосърдечно пред Би Ти Ви Чанев.

Дали заради това си прегрешение или пък поради друга причина кариерата на Чанев в „Дунарит“ приключва скоропостижно. В средата на март 2010 г. той продава дела си в „Кемира“ обратно. 

Нов играч на терена

С това странните промени в собствеността на военния завод обаче не свършват. В края на 2011 г. собствеността в мажоритарния собственик „Кемира“ се поделя между  „Хедж Инвестмънт България“ и „МДМ Линкс“. Зад първата компания стоят интересите на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Това е повече от ясно сега, след като Василев на няколко пъти говори, че е бил „съветван“, тоест - изнудван и принуждаван, да прехвърля собствеността в „Дунарит“ на политици. 

Но кой стои зад „МДМ Линкс“? Компанията е еднолична собственост на Мирослав Миленов. Миленов подобно на Чанев е напълно непознато име и очевидно е само номинален собственик. Той е управител и на още една компания – „Кей Пи Си Ем“, което обаче развива скромна дейност. Данни от 2013 г. показват оборот от около 150 хил. лв.

За разлика от Господин Чанев, Мирослав Миленов се озовава не само съсобственик в „Дунарит“, но и влиза в борда на завода. А през март 2012 г. на проведено общо събрание акционерите на „Дунарит“ решават да разпределят 2.5 млн. лв. дивидент. 

Така за 10-дневното си съдружие през 2011 г. в „Дунарит“ Мирослав Миленов получава 1.25 млн. лв. Доста добра сделка. Сделка, която няма как да е станала по правилата на нормалния бизнес. Сделка, на която й е изписано, че е корупционна. 

Но рогът на изобилието не спира тук. През юли 2013 г. „МДМ Линкс“ продава своите 50% дял в „Кемира“ на „Хедж Инвестмънт България“. Т.е., погледнато от днешна гледна точка, Цветан Василев си откупува завода обратно. 

Сумата, по която е станала сделката обаче, е съвсем различна от тази, на която „МДМ Линкс“ влиза. За откупуването си Василев плаща 12 612 919 евро. Или близо 25 млн. лв. 

За по-малко от две години участие в мажоритарния собственик на „Дунарит“ Миленков получава над 26 млн. лв. 

На Бойко мечтите

Ето защо е битката за военния завод. Затова Бойко Борисов толкова много иска „държавата“ да си вземе завода. Защото политиците обичат местата с гарантиран финансов поток. 

Но „Дунарит“ е нещо повече. Заводът е пресечна точка в бизнес интересите на Борисов и Пеевски. Това ясно пролича при отнемането на лиценза на завода. Но не само. От поставянето на КТБ под специален надзор, когато беше даден старт на опитите за разграбване на активите й, лагерът на Пеевски направи няколко несполучливи опита да вземе контрола в „Дунарит“. Главно чрез основния свидетел на прокуратурата в делото за КТБ Бисер Лазов, който е лидер на Пеевския фирмен абордаж.  

Лазов стигна дотам, че с антидатирани документи (според публикация на в. „Банкер“) поиска в ТР да се впише Съвет на директорите в „Хедж Инвестмънт България“, в който участва само той, нищо, че бордът е тричленен. 

И не само. Лазов успя да овладее мястото на управител в мажоритарния собственик на „Дунарит“ – „Кемира“. Според запознати с плановете, Лазов е имал подготвен борд за завода, който е включвал и добре познатата ви "златна кокошка" Миленков.

Така планът на групата „Анти-Василев” работеше и, естествено, специално законодателство за КТБ не беше нужно. Все пак активите бяха в правилните ръце. Една „небрежност“ в ТР обаче донесе внезапен обрат. След неколкократно вкарване на документи, през февруари тази година служител на регистъра най-сетне вписа промяна в борда на „Хедж Инвестмънт България“. Така  отборът „Анти-Василев” загуби контрол над събитията в „Дунарит“ и „Авионамс“. 

В резултат Пеевските „медии“ взеха да вият на умряло, а Борисов и Горанов се задействаха със специално законодателство по случая с КТБ.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има и други хора, които са като нас?
2. Че все още има свободолюбиви журналисти?
3. Че става ясно, че Лукарски е маша в ръцете на Борисов?

ДА ТЕ УПРАВЛЯВА ДИКТАТОР Е СТРАШНО

Велизар Енчев говори, говори неща, които другите не смеят да кажат:

Велизар Енчев
фото: лична Фейсбук страница

"Борисов е феномен в родната политика. Само за 48 часа изговори куп глупости, превърна парламента в квартална кръчма и извърши кадрови рокади, граничещи с управленски идиотизъм.
Премиерът никога не е блестял с езикова култура, но този път постави рекорд по опростачване на политическата реч. Пропускайки неписаното правило, че министър-председател не може да говори като каруцар, той си послужи с цинизми.

На въпроса дали причината за отказа му да смени шефа на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и главния секретар на МВР не е в това, че го „държат“ с компромати, Борисов избухна: „Държат ме … за шлифера…“
Толкова е брутално, че е достойно за перото на Алеко. Нали помните какво рече Данко Харсъзина на попържащия враговете си Бай Ганьо: „Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай!“
Борисов наистина блъска. Вулгарната му лексика прелива от агресия и това е плашещо. Когато премиер говори като Данко Харсъзина, словесният разгул лесно може да прелее във физическо насилие. Как иначе да тълкуваме заплахата му, че няма да толерира „ченгеджийски номера – лиани, червеи, маймуни и всичко останало“?
Така ли трябва да се изразява министър-председател на цивилизована държава, коментирайки оставката на вътрешния си министър? След като говори с такава злост за свой министър, какви ли закани се въртят в главата му към политическите опоненти?
Добавя ли признанието му от парламентарната трибуна, че „всеки, който ме знае, знае, че съм неуправляем“, премиерските критици вече трябва да се боят за своята сигурност. Пътят от вербалните заплахи до репресиите е много къс, особено за неуправляем управник.
Като двуликия Янус и нашият премиер е с две лица. Колкото е вулгарен към инакомислещите съпартийци, толкова е сервилен към външните си господари. Той бе гневен не толкова от оставката на Веселин Вучков, а от факта, че е подадена в ден, в който Борисов е ощастливен от гостуването на шефа на ФБР.
Наистина, какво нахалство! Как Вучков си позволява да помрачава най-светлия ден в първите 100 дни на премиера? Ден, в който в София кацна директорът на Федералното бюро за разследване.
Апропо, това бюро не преследваше ли балканския криминал, добре описан в шифрограмите на американски посланици в България, касаещи и нашия герой? Може би точно заради това Борисов е бесен на Вучков и прие оставката му за 5 секунди?
Какво послание изпрати Борисов с номинирането на Румяна Бъчварова за вътрешен министър?
Първо, той за трети път се подигра с коалиционните си партньори, които не бяха информирани за намеренията му. Първият път ги пренебрегна, когато Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ научиха от медиите за готвена национализация на пенсионните фондове. Вторият път им обърна гръб, когато еднолично реши за заема от 16 млрд. лева. Сега им сервира Бъчварова като вътрешен министър, без да ги попита одобряват ли тази кандидатура.
Това абсурдно назначение не е прецедент. Нима земеделецът Ненчев не е карикатура във военното министерство? Нима икономическият министър Лукарски не е „калинка“ в икономиката? А силовият вицепремиер Кунева, която и понятие си няма от отбрана и тайни служби? Сега в тази колода от кадрови безумия се прибавя и новият МВР-бос.
Назначението на Бъчварова е толкова нелепо, че почвам сериозно да се тревожа за сигурността на държавата. В Украйна бушува война, в Близкия изток се надига Ислямска държава, а Борисов избира за вътрешен министър не експерт по тероризма и сигурността, а секретарката си.
Вместо остро да реагират както на поредното им унижение, така и на скандалното загърбване на професионализма, Валери Симеонов, Радан Кънев, Красимир Каракачанов и Атанас Атанасов радостно плеснаха с ръце.
Попитан как ще коментира предложението за Бъчварова, Симеонов нехайно каза, че той няма да работи с нея и ако тя изпълнява програмата, под която са се подписали всички, ще я подкрепят. Сиреч, не одобрявам, но ще преглътна. Той смъртните си врагове Касим Дал и Корман Исмаилов преглътна, та няма да преглътне една Бъчварова.
„Патриотичният фронт ще подкрепи Бъчварова за вътрешен министър. Целта ни е да има стабилност в държавата, а този вот е гарант за това. Тя е диалогичен човек. Материята в МВР й е чужда, но тя е последователна в действията си и вярвам, че ще направи така, че нещата да се случват“ обяви другият съпредседател на ПФ Красимир Каракачанов.
Каракачанов, Каракачанов! Ако наистина си вярваш, ВМРО има за лидер не войвода, а слуга.
Ако войводата е вещ в коалиционния поклон, Радан Кънев е отвратително сервилен. „Аз благодаря на Бъчварова, че се съгласи, защото това не беше сигурно вчера – обяви дясната ръка на Иван Костов. – Това е силен знак за политическа отговорност от страна на ГЕРБ, вицепремиер да поеме вътрешното министерство. Така се прави в кризисна ситуация и крайно време беше вътрешното министерство да има жена министър“.
Радановият ментор в Драгалевци може да има тежки грехове в политиката, но никога не би паднал толкова ниско.
Като говоря за падение, няма ли кой да откъсне генералските пагони на Атанас Атанасов, след като шефът на вътрешната комисия на Народното събрание изрече това: „Вицепремиер да поеме този важен пост в тази ситуация за нас е много добро решение и говори за висока политическа отговорност. Винаги съм считал, че за българското вътрешно министерство е много разумно да бъде назначена жена, защото жените имат качества да успокояват нещата и да работят по-спокойно…“
Какъвто господарят, такива и лакеите. Няма начин с този бездарен капитан и с този сервилен екипаж корабът „България“ да не последва съдбата на лайнера „Коста Конкордия“.
Да те управлява диктатор е страшно. Но още по-страшно е диктаторът да е доказан бездарник, заобиколен от ярки бездария.
Бог да пази България, защото тези не могат!"

Велизар Енчев, независим депутат

Агенция БГНЕС

Какво разбираме от тези думи?
1. Че има все още хора, които разбират що за човек е Борисов?
2. Че точно поради това разбиране, Енчев е независим депутат, а останалите са зависими?
3. Че и Бог няма да опази България?

Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното

Препечатваме статията от е-Вестник поради фундаменталния ѝ характер. Няма да я коментираме, защото и без коментар е ясно кой е Борисов.

Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното

10 Септември 2014

Иван Бакалов  

Продължение на темата “Как антикомунисти се събраха с живковисти под крилото на Борисов”

Интервю на Борисов в “24 часа” 2007 г.

Бойко Борисов има какво да крие в миналото си, не само за контактите и съдружията с престъпния контингент. Той действително е свързан с живковистки среди  и с клана Живкови, и извън ролята си на бодигард.
Борисов сам си създава легенда за репресиран от бившата власт. Многократно говори за своя „убит от комунистите” дядо. Но има основания да се каже, че Борисов е бил привилегирован при тогавашната комунистическа власт. Версията на самия Борисов, че заради дядо му не му разрешили да кандидатства в друг факултет на тогавашната школа на МВР (сега полицейска академия), освен в пожарникарския, е несериозна. Той разказва, че едва не се разплакал, като научил от баща си, че това е причината да не може да кандидаства в мечтания престижен факултет на Държавна сигурност. Много по-вероятно е да е кандидатствал да наследи професията на баща си - пожарникар. Обичайно за много семейства.
На 20 години член на БКП

Борисов посреща Цар Симеон на 

летището като негов бодигард. 

Снимка: Ани Петрова

И въпреки че дядо му на Борисов бил враг на народа, той отива в казармата в Школата за запасни офицери в Плевен. Там изобщо не не са приемали внуци на врагове на народа, а основно синове и внуци на номенклатурата, на по-известни личности, на активни борци против фашизма и капитализма, и на по-висши офицери от армията и милицията.

След това внукът на враг на народа е приет за член на БКП, което също е противоречие. Със сигурност на 21 години Борисов вече е бил член на БКП. Той е приет още в първи курс в школата на МВР в Симеоново или може би още в казармата. За това свидетелстват хора, които са виждали попълнените от него документи, когато се записвал за курс по карате.

Изобщо не е вярно, че в школата на МВР в Симеоново всички студенти са били приемани за членове на БКП, каквато версия се опитва да представи Борисов. Още по-малко да те приемат в БКП в първи курс е абсурд. Само най-големите натегачи и доверени на партийното ръководство студенти са приемани за членове на БКП още в първи курс или в казармата.
Борисов просто е бил „наше момче”.
Вече като кмет на София през октомври 2008 г. Борисов открито разказа пред Нова телевизия, че в периода 1985-1989 г. по време на Възродителния процес, Висшият институт на МВР го е изпратил в Дулово, за да се грижи за опазването на реда и реколтата там. Дори е бил командир на някаква част. Споменава за това и по-късно, в други интервюта. Няма как обикновен млад студент-пожарникар да бъде пратен да командва хора в тези райони. Тогава МВР е впрегнало целия си ресурс от спецчасти, биячи и каратисти като Борисов, да овладее положението в тези райони. Сред мобилизираните е бил и Борисов, но той е бил и доверен човек, командир, а не просто бияч.
И е бил убеден комунист дори след като идва 10 ноември. Сам се шегува по-късно пред познати как на него, комуниста, му се паднало да пази царя.

Напуска МВР 1992 г. като член на БСП, лъже за дядо си 

Интервю на Борисов 2005 г. във в. “Земя”.

 

Изобщо не е клюка или тайна фактът, че Борисов напуска МВР, защото отказва да се деполитизира. Сам съобщава това, известно е на всички около него. През август 1998 г., вече като охранител на Живков, Борисов го разказва в интервю за Валерия Велева във в. „Труд”. Казал така пред шефовете:„Ами, до вчера ми викахте, че не съм комунист, че тренирам хората да се бият, а сега изведнъж се отказвате от комунизма. Няма да се деполитизирам. Оставам си член на партията.” За пръв път в това интервю Борисов споменава пред журналист за дядо си, който според различни изказвания във времето бил убит ту като николапетковист, ту като монархофашист (то не е едно и също), ту на 9 септември, ту седмица-две по-късно, ту изчезнал безследно и не знаят къде са му костите, ту бил в Централния затвор, прибрали го потрошен и т. н.

За случая с дядо му досега са излезли свидетелства, че първо става дума за прадядо му Асен Войнов от с. Хераково, на което е бил кмет (от този род е и бившият шеф на пожарната Кирил Войнов, с когото Борисов е роднина). Местни хора разказват, че кметът Войнов е убит при чисто криминална драма от престъпници, които са искали да скрият извършено от тях друго битово убийство, за което кметът е знаел. Убийците нито са били ремсисти, нито комунисти или партизани. Но Борисов с апломб понякога е обяснявал как от Държавна сигурност убили дядо му, макар тогава тя още да не е била създадена.
В интервюто си пред Валерия Велева Борисов изтъква, че напуснал МВР и казал тези неща за комунизма „ей така, на инат”. Това било последното му политическо изказване. Напуснал и станал треньор по карате. По нататък обяснява: „През 1992 животът ни накара да създадем охранителна фирма. Първо дойдоха приятели, после банки, големи хотели, чужди компании, телефонни оператори…” И т. н.
Всичко това дава хляб за конспиративни теории. Теорията на конспирацията е развита до там, че по-късно и запознанството на Борисов с Цветелина било едва ли не по план, така чрез дамата се намесила Държавна сигурност и външното разузнаване (доколкото Цветелина е работила за такива фирми). И Цветелина по-късно, вече като банкерка, създала сдружението „Глобална България”, което стои зад „тайния проект Бойко Борисов”, за да го лансира като дясна политическа формация и т. н. конспирации.

Кой го лансира в политиката?

Интервю на Борисов в “24 часа” 2008 г.

Не само в конспиративната теория, развита в книгата “Тайният проект Бойко Борисов” на Григор Лилов, и в други изказвания тук и там (например на Татяна Дончева) се говори, че един от членовете на „Глобална България”, политологът Иван Кръстев, има роля за лансирането на Борисов. Наричат го дори един от бащите на Борисов – той го легитимирал като десен и европейски политик, осигурил му е подкрепа от десни партии и фондации в Европа, подпомогнал е политическия му проект за партия ГЕРБ.

Иван Кръстев е шеф на Центъра за либерални стратегии и директор на Международната комисия за Балканите, създадена от няколко големи фондове и фондации от Европа и САЩ, с цел да се подпомага интеграцията на страните от Югоизточна Европа в ЕС. Това очевидно е човек, на когото Западът има доверие. Зад Борисов застанаха немските фондации „Конрад Аденауер” и „Ханс Зайдел”. Както каза Борисов неотдавна – двете фондации подкрепят ГЕРБ години наред. Европейската народна партия прие ГЕРБ за член, Европа започна да взима насериозно телохранителя на бившия генерален секретар на БКП и на бившия монарх на България, който от време навреме втрещява с някое непремислено изказване.
Причините са много прости. У нас си обясняват погрешно симпатиите на Европа към една или друга партия и лидер в България. Всъщност от ЕС подкрепят онази партия, която в момента има най-силно влияние в обществото и е способна да прокарва реформи. Сътрудничат с нея, опитват се да й въздействат. Защото в нашия случай става дума за държава с високо ниво на корупция, организирана престъпност, която трябва да прави реформи и да гони европейски стандарти и критерии.
И от Америка отношението към българските политици е същото. Някой забравил ли е как президентът Джордж Буш дойде в София, срещна се с премиера Станишев и го нарече „Мистър Клийн”, тоест човекът, който почиства – корупцията, организираната престъпност… Буш и премиерът социалист… Под натиска на Европа и САЩ правителството на Станишев създаде ДАНС, арестуваха Маргините, Златко Баретата, започнаха дела срещу Ковачки, който беше пуснат срещу рекордна гаранция.

Борисов като бодигард на Живков. Вдясно -
Иван Славков. Снимка: архив на e-vestnik

Същите очаквания имаше и към Борисов, същият натиск. По подобен начин например шефът на ЦРУ Лион Панета при посещението си в София каза на Борисов: „Ти си лидерът на България и си сред най-добрите политици в Европа. Ти си лидер, който ни трябва! Искаме да те подкрепяме максимално.” И Борисов и Цветанов показаха на Европа и САЩ атрактивни акции на борба с престъпността. Разиграха спектакли с арести по телевизията, създадоха образа на „Октопода”, в лицето на Алексей Петров, наречен Трактора. Но Маргините останаха в сянка и се измъкнаха, единият дори избяга в чужбина, пуснат под гаранция. А разследванията срещу едри бизнесмени оставиха впечатление, че те са по-скоро рекет.
Политологът Иван Кръстев директно отговори пред мен на въпроса смята ли се за един от бащите на Бойко Борисов и как гледа на конспиративните теории. Когато разговаряхме, в медиите някой беше нарекъл съдийката Душана Здравкова “майката на Бойко Борисов в политиката”. Тя беше евродепутат, една от основателките на ГЕРБ, но ги напусна и се кандидатира като вицепрезидент с Алексей Петров. И Кръстев отговори: „Няма как да съм бащата на Бойко Борисов, след като не познавам майката”. Той каза още: „И въобще, с риск да разочаровам любителите на конспиративни теории, ми се струва, че авторът на проекта Бойко Борисов се казва Бойко Борисов” (виж тук цялото интервю).
Може да се предположи, че Кръстев е подпомогнал Борисов с идеи, насоки, контакти, лансирал го е тук и там, изказвал се е за него като за политик, който се развива и учи бързо. Но на Кръстев му приписват прекалено голяма роля.
Действително, няма как един политик да го опаковаш в целофан, да му направиш реклама, да го свържеш с този-онзи и да го направиш хит на пазара. Това може да помогне, но не и да направи от съдържанието на целофана голям политик. (Друг въпрос е моралната страна - да легитимираш като политик един волунтарист с тъмно минало, който безцеремонно гази закона - за това ще стане дума в отделна статия).
Иначе успехът на Борисов се дължи на личните му качества – умението да говори популистки, простичко, разбираемо за простолюдието, да показва решителност и убеденост в това, което говори.
Разбира се, Борисов е талантлив политически лъжец, умел демагог. Ако се сравни езикът му с този на останалите политици, се вижда колко доверие вдъхва Борисов, дори когато откровено лъже. А той лъже така убедително, че сам си вярва. Дори за очевидни неща. Например пред студенти край Варна през лятото на 2011 г. каза съвсем сериозно: „…Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер?” Борисов не е бил сирак, майка му умира, когато е на 38 години, а баща му – когато е вече на 47. Но той така се вживява в някаква своя роля на селф мейд мен, която сам си е измислил, че вече вярва, че наистина е така.

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г.
Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и
кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за
главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и
осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков,
депутат от БСП и бивш министър на правосъдието.
Снимка е от личен архив, разпространява се в Интернет,
след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.

Така или иначе, успехът му, освен с харизма и популизъм, се обяснява с помощ от кукловоди в сянка. Какви ли не версии има за това.
Няма преки доказателства, че среди на БСП са издигнали Борисов в политиката, маскиран като десен политически проект. Че е маскиран като десен – това е несъмнено, може да се види от собствените му левичарски изказвания и действия. Но че е издигнат от кукловодите в БСП – няма преки доказателства. Това не изключва среди в БСП да му симпатизират и да са му оказвали неофициална подкрепа.
В БСП го смятат за наше момче

Със сигурност се знае следното: Когато Борисов се кандидатира за кмет на София, а БСП издига срещу него Татяна Дончева, на обсъждане в една партийна организация в столичния район „Оборище” в квартал около улица „Оборище”, съставена предимно от пенсионери - бивша номенклатура на БКП, неколцина от тях направили странно предложение. Те поискали вместо Дончева, БСП да подкрепи Борисов за кмет. Сред групата с това предложение е Иван Абаджиев. Той е бивш кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП, бивш шеф на Комсомола, свален от Живков и пратен за посланик, какъвто се и пенсионира. Абаджиев (вече покойник) тогава живее на ул. „Оборище” в тузарски блок до Народната библиотека. Неговата партийна организация в квартала е от подобни отломки на БКП. Особеното в случая е, че Иван Абаджиев е бившият тъст на Цветелина Бориславова. Фактът е любопитен – срещу официалния партиен кандидат Абаджиев предлага БСП да издигне мъжа, който е откраднал снаха му. Предложението не е прието, остава просто предложение на партийно събрание.
Натъкнах се и на други свидетелства - в изказвания бивши представители на висшата номенклатура в БКП от времето на Живков, чиито имена ще спестя, са говори за Борисов като за техен човек. Те признават, че в техните среди имало инициатива да се издигне и подкрепя Борисов в политиката. Един такъв дори казва репликата: „Искахме да има алтернатива на Станишев”. Това обаче си е изказване, каквито старите номенклатурци на БКП в тесен кръг ръсят често. Все едно, че от тях нещо много зависи. Действително, има хора, които се съветват с тях, придават им далеч по-голямо значение, отколкото те имат. Но влиянието им в политиката тотално се преувеличава с конспиративни теории. Например т. нар. кръг „Монтерей”, бивши ченгета и шефове от ДС, политици, дипломати, банкери. Той само създава привидност за някакъв мозъчен тръст. Значението му е силно преувеличено. Имат връзки с престъпни среди, групировки, но чак да са мозъчен тръст… По-подходящо за този кръг „Монтерей” е определението „кръг „Памперс”, което подхвърлиха подигравателно в жълт вестник, визирайки доста високата средна възраст на членовете.
Някои свързани с БСП бизнесмени със сигурност са развързали кесията в един или друг момент за подкрепа на Борисов. Но спонсорите на БСП дадоха пари и на кого ли не от опонентите й. Като спонсор на Борисов и кукловод се сочи и Валентин Златев, за което ще стане дума по-подробно по-нататък.
Към Борисов очевидно има симпатии от електората на БСП и от определени среди в партията. Дори социологическите проучвания показват, че мнозина от червения електорат, които искат силна ръка, са симпатизанти на Борисов и са гласували за него в един или друг момент.
Има всички признаци за близост на Борисов с Румен Петков, който от своя страна беше опонент на Станишев в партията, преди да се отдели с Първанов в движението АБВ. Има достатъчно случки, факти, изказвания, които показват връзки на хора от БСП със СИК. Но за някаква конспирация на БСП пряко с Борисов няма доказателства.
По скоро става дума за лични контакти на Борисов с хора от БСП или близки до нея (най-вече с бившия президент Първанов) и личните му връзки с фамилията Живкови. Точно фактът, че Борисов е бодигард на бившия несменяем господар на държавата в продължение на 33 години, му дава начален тласък за популярността в медиите и поражда теории, че фамилията Живкови го издига.
(Следва – Как Борисов става телохранител на Живков и се сближава с неговите довереници Златеви – баща и син)
В материала са използвани и части от книгата “В сянката на Борисов” (E-press, С. 2011 г.) от същия автор

Златните магистрали на Борисов

от вестник "Сега":

При ГЕРБ всеки километър е златен

За шест месеца кабинетът промени 8 пъти идеите си къде и какво ще се ремонтира, и колко ще струва това. Така един участък излиза ту 7, ту 10, ту 37 млн. лв.

 

Когато премиерът съветва да показваме "пътища, аули, библиотеки и спортни зали и да не коментираме нищо", това е по-скоро знак да се вгледаме по-внимателно какво се случва с парите за инфраструктура. На пръв поглед любимите на Борисов пътища са една от малкото области, в които той демонстрира последователност. Зад стройната програма от рязане на ленти обаче стои една особено хаотична политика на това управление. Подробен прочит на документите поставя под съмнение способността на управляващите въобще да планират какво и кога се ремонтира и срещу какви пари. Приоритетните пътни проекти непрекъснато се подменят, а цената на един и същи обект може да се различава драстично в различните месеци.

----

Начинът, по който бюджетът налива извънредни средства за строеж и ремонт на пътища у нас, е удивително потаен, като се има предвид колко шум се вдига около всеки етап на въпросните обекти. Постановление № 86 на Министерския съвет, с което се отпускат допълнителните пари извън официално гласуваните от парламента разходи не е сред стратегическите документи на регионалното министерство, въпреки че в него става дума за пътища повече, отколкото във всеки друг нормативен акт. Единственият шанс да се запознаете с него е да влезете в правната система на правителството, но пък трудно ще се ориентирате за какво точно става дума. Причината е, че от април до края на 2012 г. документът е променян осем пъти - част от пътните проекти в него ту изчезват, ту се появяват, а стойността им рязко се мени. Така парите, отпускани с постановлението, нарастват от 85 млн. на 128 млн. лв. Не изглежда много на фона на милиардите, които получаваме от ЕС за инфраструктура, но не е и малко, за да се харчи по този начин. За сравнение - очакваните приходи от новия данък върху лихвите тази година са 110 млн. лв. Кабинетът непрекъснато увеличава и средствата за резервни пътни проекти, които се реализират, ако се спестят средства - от 28.7 млн. лв. на 121.7 млн. лв.

На практика намеренията на правителството се менят всеки месец от 25 април 2012 г. насам, когато е прието постановлението. В края на годината кабинетът още по-трескаво размества суми и проекти - с парите за пътища министрите се занимават и на 12 декември, и на последното си заседание преди Нова година на 19 декември. Сумите, естествено, непрекъснато се увеличават. Всичко това се прави без яснота защо се маха един или се добавя друг проект.

Няма никакво обяснение

защо цената на един пътен участък може да се увеличи няколко пъти за няколко месеца. Смущаващо е, че тези точки обикновено не влизат в дневния ред, нито пък се обявяват впоследствие. Както във всички случаи досега вносител на промените е премиерът Бойко Борисов.

Изключение от потайността, с която се разпределят парите за пътища, е драматичният случай с трите виадукта на магистрала "Хемус" и магистрала "Тракия". Във всяко друго отношение той е отличен пример за хаотичната политика на кабинета в този ресор. За спешната реконструкция на виадуктите Борисов настоя лично в поредица изявления, от които изглеждаше, че съоръженията всеки миг ще се срутят. После всякакви експерти определиха на око най-различни цени и срокове за ремонтите. В крайна сметка се разбра, че работата не е от толкова спешен характер, и не е чудно, че стартът й все още предстои. Какво обаче се случи междувременно?

Заради "спешните" виадукти министрите извадиха четири от проектите за ново строителство, които чакаха пари от бюджета. Сред тях е и участък от автомагистрала "Хемус", чиято стойност първоначално е 10.767 млн. лв. Той отшумява в резервите, които ще видят бял свят, ако се спестят пари. Това "понижение" кой знае защо се отразява и на стойността му - тя вече е 7.7 млн. лв. Това се случва на 1 юни. В края на август любопитният проект претърпява един далеч по-рязък обрат и изграждането на трасето до Варна вече се появява в документите с цена 37.7 млн. лв.

"За участъка от АМ "Хемус" първоначално е предвиден бюджет, съобразен с възможностите за финансово осигуряване. През август 2012 г. стойността е коригирана до сумата, необходима за цялостно реализиране на проекта" - така от Агенция "Пътна инфраструктура" обясниха пред "Сега" метаморфозите в сумите. Тези колебания в стойността на обектите обаче са хронични. Първоначално за ремонта на трите виадукта например са отпуснати по 14 млн. лв., независимо че те са с различни параметри. По-късно сумите са коригирани и намалени - на 10.3 млн. и 13.6 млн. за съоръженията на "Тракия" и на 10 млн. лв. за виадукта на "Хемус".

Интересен завой прави и иначе чудесното намерение да се ремонтира пътят на юг от Царево. Първоначално кабинетът определя 3.148 млн. лв. за ремонт на шосето до Ахтопол. "Плановете ни са от Царево до Резово да стане еднa хубава двулентова отсечка. Тя ще свързва едни от най-хубавите места по нашето Черноморие. Имаме финансовите възможности да постигнем това. До края на годината всичко трябва да е приключило. Даваме пари и за нови археологически разкопки, така
 

до есента ще се поздравим не само с нов път,

но и с нова визия за туризма тук", заявява на 1 юни 2012 г. вицепремиерът Симеон Дянков, цитиран от "БургасНюз". Тогава той прави първа копка на пътя, чийто строител е "Бургаспътстрой" АД, част от "Холдинг Пътища" на Васил Божков. На 28 август обаче е факт нова промяна в постановлението, с което пътят е удължен до Резово, а цената му скача на 8 448 000 лв.

По това време - в края на лятото, общата сума за пътища се увеличава от 85 млн. на 103 млн. лв. Тогава отново е върнат един от проектите в "Ново строителство" - участък край обход Поморие, който ще струва 5.5 млн. лв. Добавени са и два изцяло нови проекта за рехабилитация на републиканската пътна мрежа за 7.2 млн. лв. Не минават обаче и два месеца и премиерът отново размества суми и обекти. На 10 октомври общата сума става 113 млн. лв. Тогава се увеличават с още 5 млн. лв. парите за нови проекти, а парите по програма "Поддържане на републиканската пътна мрежа" изненадващо скачат от 4.8 млн. лв. на 27.3 млн. лв.

С последната промяна, където отпуснатата сума става 128 млн. лв, се дават допълнително 10 млн. лв. за изцяло нов проект - преодоляване на свлачища по пътя Видин - София - Кулата, и почти двойно се увеличават средствата за три отсечки, изпълнявани със заем от Европейската инвестиционна банка. Например парите, които се отпускат за рехабилитация на част от пътя Силистра - Шумен, нарастват от 2.126 млн. на 4.443 млн. лв. Сумата е променяна два пъти за осем месеца.

Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря протоколно на въпроса защо се налага отпускането на допълнителни пари за ремонта за пътища, след като разполага с одобрен бюджет за това. В същото време милиони евро се дават и за съфинансиране на европроекти за пътища. "Необходимостта от подобряване състоянието на републиканската пътна мрежа, която е около 20 хил. километра, налага отпускането на допълнителни средства. Немалка част от второкласните и третокласните пътища не са ремонтирани от 20-30 години, а те се ползват ежедневно от хората за връзка между отделните населени места. В условията на ограничени финансови ресурси е разумно да се пренасочват средства в рамките на бюджетната година", коментираха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Тази странна политика обаче поражда и по-големия въпрос

откъде правителството отделя парите,

които така произволно размества чрез постановление № 86. Според първоначалния му вариант това става чрез преструктуриране на целеви разходи по централния бюджет. Съмненията на опозицията обаче са, че това става за сметка на скрит буфер в бюджета, който се използва от министрите за насочване на пари по приоритетни за тях проекти. Депутатът от "Коалиция за България" Димчо Михалевски е на мнение, че буферът в миналогодишния бюджет е между 400 и 600 млн. лв., но никой не може да каже колко точно. Той се зарече и да отправи питане към регионалното министерство колко от отпуснатите пари по постановление № 86 са били усвоени. Преди празниците, въпреки поредното разместване в последните работни дни, управляващите се кълняха, че ще ги усвоят на 100%.

 

(цялата статия - в "Сега")

Бойко и Путин

Руският вестник "КоммерсантЪ" пише от София голям материал, който препечатваме изцяло поради фундаменталното му значение за българския политически живот:

К "Южному потоку" присобачили Болгарию

В субботу премьер Владимир Путин в Софии встретился с болгарским премьером Бойко Борисовым. В этот день были наконец подписаны документы о создании СП по трубопроводу "Южный поток", которых ждали от Болгарии уже не один год. Еще один подарок болгарский премьер не хотел афишировать, но, по его словам, российский премьер предложил показать подарок всем журналистам и членам делегаций. С подробностями из Софии — специальный корреспондент "Ъ" АНДРЕЙ КОЛЕСНИКОВ.

Когда больше года назад партия Бойко Борисова выиграла парламентские выборы, а сам он стал премьер-министром и встретился в первый раз с Владимиром Путиным, показалось, что мастер спорта по дзюдо вряд ли когда-нибудь найдет общий язык с мастером спорта по каратэ.

На первой же встрече господин Путин в очень резких выражениях предложил новому болгарскому премьеру определиться наконец со строительством нефтепровода Бургас—Александруполис. Эта идея обсуждается уже около десяти лет, и российский премьер заявил, что за год построен чуть ли не весь российский участок ВСТО, а несчастные несколько десятков километров российско-болгарского нефтепровода, выгодного всем, кто задействован в этом проекте, до сих пор являются предметом головной боли болгарского правительства (прежнее правительство уже было согласилось строить, но тут-то и пришла очередь ему уйти).

Идея трубопровода "Южного потока", который должен был выходить на берег в Болгарии, зависла в территориальных водах третьих стран. Россия назло Болгарии даже начала рассматривать вариант создания такого СП в Румынии. Очевидно, это подействовало. К вчерашним переговорам все было готово. Главе "Газпрома" господину Миллеру и его болгарскому коллеге оставалось только подписать соглашение акционеров и устав акционерного общества, где доли поделены 50 на 50. Они это и сделали.

После этого премьеры провели пресс-конференцию. Болгарский премьер нависал над столом как боксерская груша и при этом сидел почти вполоборота к Владимиру Путину и зорко смотрел по сторонам, так что, с одной стороны, казалось, что ему не очень интересно тут, а с другой — он невольно заставлял вспоминать о его прошлом охранника VIP-персон.

— Я хотел бы подчеркнуть,— заявил тем временем Бойко Борисов,— что в соответствии с дорожной картой по "Южному потоку" мы опережаем сроки, зафиксированные в ней, на несколько месяцев.... на два месяца.

Болгарский премьер и дальше много говорил о том, как он постарался, чтобы опередить время. На самом деле складывалось впечатление, что ему хочется, прежде всего, опередить Владимира Путина.

— Вчера,— сказал болгарский премьер,— мы разговаривали с еврокомиссаром Оттингером (европейский комиссар по энергетике.— А. К.), с тем чтобы можно было согласовать это соглашение, которое должно соответствовать европейскому законодательству... Мы договорились, и я благодарю премьера Путина, что они согласились с тем, чтобы счета проекта "Южный поток" были открыты в болгарском Банке развития — 100-процентном болгарском банке.

У Бойко Борисова, казалось, не было никакой уверенности во Владимире Путине как в переговорщике. Иначе бы болгарский премьер не сказал:

— Я бы хотел, чтобы он (российский премьер.— А. К.) повторил еще раз, что болгарские архивы 1939-1944 годов будут возвращены в Болгарию. Он отметил в рамках пленарного заседания, что подобные культурно-исторические ценности должны быть возвращены той стране, которой они принадлежат.

Бойко Борисов хотел, чтобы Владимир Путин перед журналистами повторил то, о чем они говорили наедине. Позже он вообще пообещал опубликовать все стенограммы субботних переговоров с российским коллегой, а это как минимум странно в дипломатической практике.

Он еще не знал, как аукнется все это в конце пресс-конференции.

— Что касается атомной электростанции "Белене", мы договорились, что эксперты будут продолжать работу, направленную на то, чтобы мы имели самую дешевую и в то же самое время самую надежную станцию в Европе (почему бы нет?) и в мире,— продолжил Бойко Борисов.

Его стремление объять необъятное нисколько не удивляло. Достаточно было посмотреть на него, чтобы понять: на тренировках он давно привык к такому подходу.

— Что касается цен на газ,— сказал господин Борисов,— мы надеемся, что ответ будет получен в ближайшем будущем от премьера Путина, потому что мы не раз говорили о том, что это имеет большое значение для конкурентоспособности болгарской экономики.

Казалось, Болгария, как и остальные европейские страны и как Украина, например, хочет скидок на цену, которая получается в результате расчетов общеевропейской формулы цены на нефть, и старается продать свое участие в "Южном потоке", а также участие России в строительстве атомной станции в Белене в пакете с ценами на газ.

— Что касается нефтепровода Бургас—Александруполис,— закончил болгарский премьер,— то я еще раз заявил нашу позицию. По мнению населения и специалистов, прокладка этого нефтепровода нарушит экологический баланс.

Тут дало о себе знать советское прошлое Болгарии и самого Бойко Борисова, потому что только в этом прошлом беспроигрышно было ссылаться на мнение трудящихся.

Кроме того, стало понятно, что проект Бургас—Александруполис, по мнению болгарских переговорщиков, в этот пакет не входит.

Впрочем, Владимир Путин публично не соглашался с версией пакетного соглашения. На вопрос, "объявлена ли капитуляция болгарской стороны и будут ли действительно снижены цены на газ", он переспросил:

— Простите, о каких компромиссах идет речь, я не понял? Я не понял, о каких компромиссах вы говорите?

Болгарская журналистка взволнованно уточнила:

— Шла речь о том, что какая-либо из сторон должна пойти на компромисс, для того чтобы были подписаны эти документы. Например, достигнут ли какой-то компромисс по ценам на газ, для того чтобы был осуществлен проект "Южный поток"?

— Проект "Южный поток" никак не связан с ценами на газ,— пожал плечами российский премьер.— Что мы предлагаем? Прямо с российского берега провести трубопроводную систему на болгарский берег и гарантировать на 100% ритмичное, устойчивое энергетическое снабжение самой Болгарии и южной части Европы — вот о чем идет речь. Сегодня Болгария получает от российской стороны за транзит небольшого количества газа в другие страны примерно €600 млн... или долларов... точно не помню. А если мы осуществим проект "Южный поток", то Болгария будет получать только за то, что на ее территории лежит труба, почти 2,5 млрд. Вот эти средства можно использовать на то, чтобы довести до конечного потребителя газ по более низким ценам.

Бойко Борисов тоже не согласился с идеей пакетного соглашения. Но для него отрицать вероятность такого соглашения, как оказалось, важно по другим причинам:

— Мы никогда не увязывали между собой различные проекты, потому что это отдельные проекты, которые отдельно развиваются. Никогда между нами не было посредников! Я хочу подчеркнуть это. И конкретный пример: Берлускони (премьер-министр Италии.— "Ъ") никогда не разговаривал со мной по теме проекта "Южный поток" и ни по какой-либо другой теме, несмотря на то что между нами прекрасные отношения — между мной и господином Берлускони, между господином Путиным и господином Берлускони!

Болгарский премьер не в состоянии был удержаться от того, чтобы не сравнивать свою дружбу с итальянским премьером с его же дружбой с российским, потому что такое сравнение, каким бы лестным оно ни было для Владимира Путина, все равно было в пользу Бойко Борисова.

Для него важнее всего, кажется, было убедить общественность, и не только болгарскую, но и европейскую, что он самостоятельный политик. И почему-то чем старательнее он убеждал, сидя по-прежнему вполоборота к российскому премьеру (и к присутствовавшему в зале еврокомиссару), тем меньше в это верилось.

И вот этого он не отрицал:

— По-моему, мы с господином Путиным защитили свое реноме людей с характером! Никто ни перед кем не капитулирует!

Болгарская журналистка спросила о проекте так называемого третьего энергетического пакета ЕС:

— Он серьезно меняет вообще весь механизм требований к поставкам энергоресурсов в Европу. В этой связи хотела бы узнать ваше мнение об этом энергетическом пакете. Как он сказывается на переговорах по цене на газ и может ли он отразиться на реализации проекта "Южный поток"?

Эта тема интересовала российского премьера:

— Решение, которое предлагает Еврокомиссия, продиктовано благими соображениями, направленными на либерализацию рынка газа. Однако к чему сводятся предложения по этому энергетическому пакету? К тому, чтобы те компании, которые владеют трубопроводным транспортом, не имели возможности и права прокачивать энергоресурсы, в том числе газ, по этим трубам. Это означает, что в какой-то участок магистральных труб могут вклиниться малые компании, которые не имеют отношения ни к самому транспорту, ни к производству газа. И это будет дополнительная накрутка на конечную цену. Это первая угроза, которая возможна при реализации этого энергетического пакета.

Российский премьер оказался, мягко говоря, не сторонником третьего пакета:

— Ну и, наконец, это, безусловно, будет сдерживать развитие самой энергетической инфраструктуры в Европе. Если, скажем, такие крупные игроки, как "Газпром", не будут иметь права строить новые инфраструктурные объекты, то совершенно очевидно, что развитие — это касается не только "Газпрома", это касается и крупных европейских компаний, которые занимаются добычей,— я просто убежден, что развитие инфраструктуры будет замедлено. Это значит, что будут инфраструктурные ограничения на поставку на европейский рынок энергетического сырья, а в условиях ограничений поставок энергетического сырья будут держаться высокие цены.

С этим согласился даже Бойко Борисов.

Интригующий момент возник в конце пресс-конференции, когда журналистка болгарской газеты "Труд" попросила объявить окончательную цену строительства АЭС в Белене.

Российский премьер через стол посоветовался с сидящим в стороне главой "Росатома" Сергеем Кириенко:

— Мы можем назвать?

Тот кивнул.

— Болгарская сторона настаивала на том, чтобы российские партнеры назвали именно конечную цифру,— заявил Владимир Путин.— Мы готовы это сделать. Сейчас.

— Прямо сейчас? — переспросили сразу несколько болгарских журналистов.

Они уже несколько месяцев добиваются этой цифры от своего правительства.

— Да,— удовлетворенно произнес господин Путин.

— Давайте! — раздалось сразу с нескольких сторон.

— Не могу этого сделать,— пожал плечами российский премьер, поглядев на Бойко Борисова.— Это возможно только по согласованию с болгарской стороной.

Болгарский премьер оказался в сложном положении. Но он в конце концов первый начал с идеи подтверждать все публично.

— Знаете, я не раз ставил вопрос о цене, причем конечной цене АЭС "Белене",— произнес он после некоторой паузы.— Потому что Болгария имеет исключительно отрицательный опыт — водохранилище Цанков Камык. Объявляется одна цена, а в дополнениях добавляются суммы, которые в два-три, иногда в четыре раза увеличивают цену, указанную в основном контракте. Именно поэтому много раз публично мы говорили о том, что подписанный контракт с прежним правительством составляет €3,99 млрд. Но это не окончательная цена, не конечная цена, потому что сюда не входят инфляционный индекс, затраты на инфраструктуру, цена кредитов по договору.... Прежнее правительство было некорректным, когда говорило о конечной цене. Мы требовали, чтобы эксперты, представители двух стран, определили конечную цену с процентами и кредитами, чтобы знать, что АЭС "Белене" будет стоить столько-то миллиардов через 50, 60 или сколько-то месяцев...

Нет, не захотел болгарский премьер услышать конечную цену. Не в его это было, видимо, интересах. По информации "Ъ", правительству Болгарии пока неоткуда взять вообще никаких денег на постройку этой станции, так что оглашение цены и в самом деле не на руку болгарскому премьеру, который на днях заявлял российским переговорщикам, что правительство его страны готово продать иностранным партнерам 80% болгарской доли в этом проекте — только бы построить АЭС.

Казалось, что пресс-конференция закончилась, и ее участники даже встали, как вдруг Бойко Борисов сказал, что он подарил господину Путину болгарскую овчарку и что "он (Владимир Путин.— "Ъ") попросил, чтобы мы показали эту собаку вам".

Похоже, Бойко Борисов не очень хотел, чтобы все тайное стало явным, раз специально добавил, что это господин Путин попросил показать подарок людям (в том числе и из Еврокомиссии, которым болгарский премьер тоже демонстрирует стальной характер по отношению к России).

Владимир Путин взял овчарку на руки. Болгарский премьер наконец повернулся к нему лицом. И только тут я обратил внимание, как они похожи.

Щенок болгарской овчарки и болгарский премьер, я имею в виду.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че един руски вестник публикува това, което нито един български вестник не смее да каже, а именно, че царят е гол?
2. Че Андрей Колесников повече няма да получи виза за България?
3. Че след статията в "Конгрешънъл куотърли" (на български тук)това е поредният материал в чуждестранната преса, в който се казват истини за "премиера"?
4. Че лъсна поредната некадърна проява на "премиера"?