Глупости безспир в ефир - вече и по Шекспир

Препечатваме статията на Иво Инджев от неговия блог поради фундаменталния ѝ характер. Не виждаме нужда да обясняваме каквото и да било.

Бойкови глупости безспир в ефир-вече и по Шекспир

ЖИВОТЪТ Е СЦЕНА И В ТОЗИ ТЕАТЪР НАЧАЛНИКА Е САМ

Не знаех, че един математик, чиято близост до ГЕРБ го направи любим телевизионен политически коментатор и разпространител на омраза ( срещу бежанците, които по думите му били друг „биологичен вид” и трябвало да бъдат посрещани със стрелба по границата ни), се е превърнал вече в класик и източник на „крилати фрази” за самия вожд Борисов. Във вчерашно свое интервю за БТВ математикът Михаил Константинов изчисли, че Изборният кодекс бил „много шум за нищо”, а жълтият сайт БЛИЦ извади това умозаключение в заглавие.

Днес Борисов повтори буквално остроумието на своя следовник, превръщайки го в „класик” наравно с Шекспир ( когото също така не спомена като автор на „постановката”  „Много шум за нищо”

„Всеки ден правя компромиси, то е трудно да се нарече коалиция, ние сме подписали коалиционен договор с РБ. Що се отнася до тази седмица, имаше една хубава постановка “Много шум за нищо”.заяви премиерът Бойко Борисов пред БНТ по повод гласуваните през последните дни промени в Изборния кодекс.

Интервюто е „класика” само по себе си в жанра „Борисов си задава  въпроси и си отговаря сам”. Водещите са му за украса. Тази форма на самоинтервюиране не е уникална, но съдържанието й си е чист принос на Борисов към абсурдизмите, наложени от него в българската публичност. Защото той, като едноличен собственик на ГЕРБ, е на върха на сътворяването на абсурдите, след което ги приписва другиму.

Така, по думите му, споровете около спорните промени в правилата за гласуване, са по вина на всеки друг, само не и на ГЕРБ. Било какафония. Ами да, така е, но е какафония, създадена под диригентската му бухалка.

След като забърка какафонията, сега Борисов се хвали, че я оправя с цената на компромиси. Той така нарича въжеиграчеството си в ленински стил „стъпка напред, две назад”. И разбира се, изисква от публиката на „постановката” да му ръкопляска, че е отстъпил след като накриво е стъпил, макар да го прави, за да не се подхлъзне в пропастта, която сам копае с глупостите, които залага с рязането на лентичките, на които се крепи властта му.

Сред постоянните лъжи на Борисов много често се чува твърдението му, че не се бил месил в делата на други партии ( и това, след като при предишния му премиерски мандат машината му за подкупване, разцепване и делене на цели партия пуфтеше на пълни обороти).

Ето че отново , „без да се бърка”, се зае да категоризира кой какъв е в опозицията. Така най-после , от него да мине, призна на ДСБ статута на политически противник. Естествено не безкористно, а за да я пришие интригантски към ДПС и БСП. И понеже никак, ама просто хич не се бърка в чужди работи, препоръча на ДСБ да си стои в опозиция и в бъдеще да се групира с Татяна Дончева и Слави Трифонов.

От ДСБ, впрочем, трябва да почерпят, че най-после Негово величество им призна правото да не го обичат. Досега той категорично отказваше да ги пусне от прегръдката си, повтаряйки, че не са никаква опозиция и че си общувал най-приятелски с Радан. Борисов днес му даде развод и му определи дата: от вчера, каза великодушно той.
Знам колко е трудно да го убедиш, че не си като останалите, които му ръкопляскат- изминал съм лично пътя от „вратите на моята партия са винаги отворени за теб” през октомври 2006 г. до „идиот, идиот, идиот” през юни 2014 г.- цели 8 години му трябваха да проумее, че не може да ме купи с пехливанския си чар, поради което съм „идиот”.
Продължавайки „ да не се меси” в работите на другите партии, Борисов мина по целия конспект на намесата с квалификации и препоръки. От името на Патриотичния фронт изрази увереност, че патриотите вече  са разбрали, че могат да разчитат само на ГЕРБ. От името на АБВ изрази надежда да останат стабилни , „защото с вицепремиера Калфин работим добре”- остави си вратичка с това потупване по рамото за евентуалното посочване на своя заместник в правителството за президентския пост (вариант, обсъждан с Първанов, по моя информация).

Неглижирайки значението на държавния глава ( след като няма да е лично той), Борисов вметна, че щял да намери „все някой” за поста. И изреди кой няма да е в един списък, който започва да става толкова дълъг, че човек се чуди, дали пък въпросният „някой” няма да бъде намерен на някоя бензиностанция, както в случая с един министър в първия кабинет на Борисов.

Премиерът едва ли се усеща (при цялото ми уважение към неговото въжеиграчество като форма на интелигентност), че става за смях в аргументацията си защо няма да посочи споменатите от него отличници. Благодарение на неговата логика вече знаем, че за президент не стават кметовете на София и Бургас, както и министър Томислав Дончев, защото работят добре. И Кристалина Георгиева няма да е, защото върши полезни работи за България. Това е аргументацията на Борисов, от която се подразбира, че той ще посочи за президент някой, който не работи добре и не върши полезни работи за България. Блазе му с тази предварителна характеристика.
Ако не друго, Началникът е откровен в терминологията: посочва кой да е президент, а не се лигави като някакво либералче ( по Андрей Райчев) с някакви си колективни процедури, обсъждания, предварителни избори и прочее загуба на време между две мачлета.
Кой да му припомни по този повод на Борисов, че при номинирането на Росен Плевнелиев за президент през 2011 г. главният аргумент на премиера беше именно открояването на неговия министър като най-успешният работяга в кабинета му. Сега работливостта и успехът на един министър ( кмет или еврокомисар) се оказват препятствие, а не трамплин към поста на държавния глава. Това ако не е борисовщина в самоопровергаването, (на)здраве му кажи!

Впрочем, тази схема на отличаване на оставачите в професията, отдавна се прилага в медиите. С риск да ми се обидят ( още повече) някои колеги, селекцията на много от водещите, задържали се дълго на екрана на телевизиите, е свързана именно с обратната логика на естествения подбор в България. Колкото повече си вършиш работата като журналист, бидейки неудобен на Бойко и компания, толкова по-малко те търпят работодателите в държавата, в която правителството е най-големият рекламодател в медиите (разпределяйки европейски пари за рекламни кампании).

Ако наистина има някаква логика в поведението и разсъжденията на Борисов, то би трябвало да заподозрем като (не много) скрита кандидатура именно математика Михаил Константинов. Върши черната работа на ГЕРБ, обикаляйки телевизиите с мрачни прогнози за България, които с удоволствие ще обяви за провалени благодарение на своето правилно президентско управление. Освен това е вече класик: цитира го самият Бойко ( сякаш не Шекспир, а професорът е автор на „постановката” „Много шум за нищо”).

Математически погледнато, да прогнозираш всякакви гадости, които няма да се случат ( според професора Третата световна война е в ход, но само той и я забелязва, но вече се отварят очите и на простосмъртните- вчера една продавачка на краставици ме подпитваше, дали тая работа с бурките няма да ни докара война) е винаги печеливша тактика. Ако, не дай си Бойко, нещо от прогнозираните гадости се сбъдне, професорът може да си го припише като потвърдено свое пророчество. Ако ли пък нищо подобно не стане, всички ще си отдъхнем, че най-лошото се е разминало защото сме били предупредени навреме. Което си е много шум за нещо!

Аз ги пускам (руснаците), те (американците) ме хващат

Препечатваме статията "Борисов ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат" от блога на Иво Инджев поради това, че той единствен от всички журналисти е прозрял през "хитрите" селски номера на "премиера" Борисов. Накрая задаваме традиционните въпроси.

Близо седмица след казуса с (не)разрешаването на коридор за руски въздушен транспорт към Косо..пардон, към Сирия, картината започна да се прояснява като мъгла, изкуствено създадена за заблуда на противника.

На лов за шарани

Противникът е българският народ. Или избирател, ако щете, доколкото неговото мнение има значение за производителите на мъглата. Защото за онези, които са въвлечени в мъгливата ситуация, като съюзниците например, знаят вероятно по секунди какво точно се е случило. Обаче българинът ( нали така наричаме обобщаващо сборът от индивиди у нас, когато трябва да се измъкнем от необходимостта от конкретни отговори), е третиран отново като теле, обучавано в дисциплината мучене пред телевизора.

От телевизора разбрахме най-сетне версията на главното (без)действащо лице ББ в този сюжет и причината за неговия многодневен дълбок размисъл как точно да ни съобщи, че е сгафил, нареждайки да бъде пропуснат руски транспортен самолет към Косо…пардон, към Сирия- ден, преди сензационното съобщение, че тъкмо България е спряла ( друг подобен) руски товар.

Борисов ( си мисли, че ) се измъква с направеното на партийния форум на ГЕРБ в зала „Армеец” в София съобщение. Без да бъде питан цяла седмица от дресираната българска журналистика (или поне от онази нейна преобладаваща част, допускана да му тика услужливо микрофоните) за неговото досегашно мълчание, той хвана бика за опашката с разказ как е постъпил правилно, като е спасил човешки живот и дружбата с Русия, спестявайки въздушен сблъсък с руския самолет ( значи все пак е било незаконно неговото прелитане, щом се е наложило този хуманист да се намеси лично и да спасява руско-българската любов в нарушение на поетите ангажименти на страната ни като съюзник в рамките на НАТО).

Оплетената (анти)аргументация на Борисов едно към едно е повторение на лъжата му за причината, поради която на 20 февруари 2013 избяга от властта с цел да се завърне на бял (троянски) кон- шита с бели конци, но (уж) пропита с кръв, т.е. доста червена. Искал бил да предотврати кръвопролитие, заяви тогава той от парламентарната трибуна след едно бутафорно кръвопускане при милиционерска постановка на Орлов мост в София, когато ни демонстрираха обилно по медиите един пострадал от камък (уж) беден ( по презумпция) пенсионер , оказал се след това заклет комунист със собствен предприемачески бизнес.

С други думи, Борисов построи върху една лъжа цялата си конструкция с напускането на премиерския пост и предизвикването на предсрочни избори преди да му клюмне рейтингът в момент на излизащи от контрола на неговите другари-съзаклятници протести.

Не че му е първата, но все пак тази „стомна за вода” сега се повтаря и на международно равнище – щом му минава номерът на локално ниво, защо да не излъже и като за световно? Един път стомна за вода, два пъти…Докога?

Няма по-добър лакмус за проявяването на червената нишка в белите конци на Борисов от поведението на неговия дългогодишен съзаклятник в разпределянето на порциите в България Георги Първанов. Ако бяха противници от различни политически „семейства”, на каквито се правят, Първанов би трябвало да изобличи претенцията на Борисов да е спасил от кръвопролитие дружбата с Русия , предотвратявайки „събиране на трупове в Черно море”. Вместо това днес Първанов приятелски мажеше след лъжата на Борисов , позовавайки се на „добрата си памет”, за да изрече още по-големи лъжи (включително и от лъжата на Борисов за приятелските чувства на ЦЕЛИЯ български народ към Русия, произнесена от него вчера в „Армеец”).

Дясна ръка на Първанов по въпросите на войната и мира е Михо Михов. Той е бивш началник на Генералния щаб на армията, бивш съветник по националната сигурност на президента (Първанов) и настоящ председател на комисията по отбрана ( по волята на Борисов) . Да, по волята на Борисов ( и Първанов- вижте само щастливата му физиономия на пресконференцията, когато обявяват неговото коалиране с Борисов!).

Сред четирите министерства, които е предлагал миналия октомври на БСП по време на преговорите за „голяма коалиция” с Михаил Миков ( на когото публично предложи шефското място в парламента), Борисов е имал намерението да „отпусне” и министерството на отбраната. Досущ като ментора му Сакскобургготски, който уж беше много „западен човек”, а се опита да внедри начело на службите Бриго Аспарухов на измисления за целта пост „съветник” по сигурността в премиерския кабинет, та се наложи западните столици да го спрат, за да не спрат по тази причина българското членство в НАТО и ЕС .

Борисов изплати все пак дълга си по отблагодаряване на своите другари за ролята им на фасадна опозиция ( и за какво ли още не) , макар и „само” с председателското място в комисията по отбрана в Народното събрание, харизана на Първанов чрез Михо Михов.

Кога ли ще ми се махне от главата...

Първанов ли не знае чрез своя човек подробности около случая с руския самолет сега, по който самият Борисов приобщи като информирани в нощта на прелитането на руския самолет други, също толкова натоварени с отговорност отговорници по въпросите на отбраната лица (опаковайки ги по този начин колективно с решението му да „пусне” руския самолет)?

На въпрос на журналист дали знае нещо за външен натиск, под който на следващия ден се е наложило България да спре втори подобен полет, Първанов с обичайния си немигащ поглед заяви, че не наел нищо по въпроса…От тази по-добра подкрепа за приятеля му Борисов, не може да се измисли в неговото положение на коалиционен партньор във властта! Така биха казали песимистите. Но оптимистите, знаейки нрава на този опитомител на вълци ( за какъвто обичаше да се представя след разкритията за любовта му към масовото избиване на същите), имат основание да добавят:„може, може и още как”!

Първанов не разочарова тези оптимисти със следното твърдение в телевизионно интервю тази сутрин:



“Понеже имам добра памет ( лъжа номер едно- бел. авт.), за съжаление , ще ви дам един пример. По време на Косовската криза правителството на Иван Костов , без да пита ( лъжа номер две- бел. авт.) Народното събрание, даде разрешение на натовски самолети да прелитат над България. В същия момент то отказа на един руски самолет ( лъжа номер три-бел. авт.) с хуманитарна помощ ( лъжа номер четри- бел. авт.) за Косово  да прелети над страната ни .”

Налага се да припомня истината на лъжливото президентче, което за пореден път призовава селяните да гонят натовския вълк от неговата руска кошара.

През юни 1999 г. също имаше руски натиск за прелитане на „хуманитарен” конвой над България, наречен „умиротворителен контингент”, замислен от Москва като бетоновоз за бетониране на руско военно присъствие в Косово напук на НАТО . Също имаше безсънни нощи и думкане по вратите на България от страна на руската мечешка дипломация. За разлика от Борисов днес, който решил да уважи руското искане, тогавашното ръководство на България устоя на натиска. Но не на своя глава, както лъже днес Първанов, а след решение на парламента.

България беше подписала договор с НАТО за логистична помощ. Той предвиждаше прелитане именно на натовски самолети над страната и беше, както вече отбелязах, одобрен в НС.  Това принуди Русия да поиска официално коридор за “умитворителния” военен контингент за Косово.

Руското настояване бе отхвърлено от мнозинството в българското Народно събрание и това предизвика истеричната съпротива на партията, оглавявана тогава от Първанов, който има наглостта днес да манипулира публиката с аналогии за „хуманитарната” руска помощ ( за Косово, като за Сирия).
 
Не знам дали е имало” приятелски огън” от запад, принудил Борисов да се оправдава сега за пуснатия от него руски нарушител на съюзническите ни ангажименти ( и се оправдава както пред Путин за санкциите и „Южен поток”), но приятелят му Първанов му се притича на помощ на пожар като подпалвач на купчина лъжи в услуга на огнеборец, желаещ да блесне с фалшив подвиг.

Борисов, по липса на сериозни опоненти в тази държава, обича да изстисква ползица от гафовете си, представяйки ги за мъдри решения. Този път обаче положението прилича на „Той ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат”!

Може би тъкмо затова е решил да изтъргува гафа си за замазване на лошото впечатление с остър завой в досегашното си поведение и говорене „ала Орбан” за бежанците със смайващата за него демонстрация на толерантност, призовавайки изведнъж към точно обратното: да ги приемем бежанците.

Някой ще рече, че така рискува да настрои мнозинството българи, които досега настройваше срещу приема на бежанци, срещу себе си и ГЕРБ.

Не берете грижа- на него му е важна властта. А тя му се осигурява от мълчанието на Запада и прозападните българи, чиято уста умилостивяващо се опитва сега да запуши. Безмълвието и липсата на каквато и да била критична реакция от послушната му аудитория в „Армеец” беше демонстрация на здравия вътрешнопартиен тил на Борисовата власт, консумирана от хиляди нагаждачи със съответните порции по места. Останалите са само тор от уж противниковия отбор ( все повече от обора на Доган) в нозете му. А той знае как да гази в тази кал!

Какво разбираме от тази статия?
1. Че отново се намира само един журналист - Иво Инджев, който да задава неудобните въпроси?
2. Че за разлика от други гафове, този път Борисов вкарва България в конфликт с НАТО?
3. Че сега ще видим дали САЩ и ЕС действително имат лостове за въздействие върху "премиера" или са се отказали и вече сме оставени на произвола на Борисов?

Две хубави лъжи, лъжите на ББ

Препечатваме статията на авторитетния журналист Иво Инджев от неговия блог поради фундаменталния ѝ характер:

Две хубави лъжи, лъжите на ББ

By Иво Инджев ⋅ юли 23, 2014 ⋅ Post a comment

“Не пискам, когато ме плюят и не ме интересува какво пишат“.
В това кратко изречение, изречено от Бойко Борисов по Нова телевизия, се съдържат рекордните две лъжи. Две лъжи в рамките на две твърдения!

Понеже съм написал книга, която регистрира по дни къде, кога и какво е казал Борисов (в противоречие с горните му думи) като „премиеръ на РъБъ“, ще припомня само два случая, свързани с моя милост.

На 17 юни Борисов писна както никога преди в публичното пространство, наричайки ме три пъти „идиот“. Доста хора, включително журналисти с памет за събитията от доста години, отбелязаха, че никога по никакъв повод Борисов не си е изпускал нервите както в това телефонно включване по Нова телевизия.

Можех да поискам и аз да изпискам като право на отговор, но реших да го оставя да си пищи издайнически- включително, за да не вкарвам колегите от телевизията в спиралата на задочното пискане.

Когато един бивш премиер, сериен победител в поредица изборни кампании, фаворит на статуквото и за следващите парламентарни избори със заявка отново да има цялата власт в държавата в ръцете си (лично!), но репликира по такъв невъздържано фалцетен начин един серийнно маргинализиран, загубил работата си (поради натиска на неговия приятел Георги Първанов) журналист, не става дума просто за „пискане“, а за истерично изпускане на нервите от страна човек, нуждаещ се от медицинска помощ.

Припомням, че Борисов изригна с писъци в отговор на моето твърдение, че депутатът от ДПС Делян Пеевски го е посъветвал да си подаде оставката като премиер на 20 февруари миналата година и понеже Борисов го е послушал ( като явно меродавен представител на задкулисното влияние в държавата), на практика така го е отстранил от властта. След това тандемът Пеевски – Василев го погна чрез медиите си ( начело с преобърналия палачинката телевизионен водещ Николай Бареков).

Ако е толкова несъгласен с моето твърдение, Борисов можеше да отрече, да откаже коментар ( щом пък е толкова абсурдно) или да се подиграе, както обича да прави с всеки, когото смята за достатъчно слаб, за да го нарита. Вместо това Борисов избра да писка.

Интересното е, че никоя от медиите, собственост на Пеевски и от онези, на които с просто око се вижда, че е платено да го обслужват от „независими позиции“, не пожела да се поинтересува от мнението на замесения в това пискане Пеевски. На мен той не ми вдига телефона, но на тях би отговорил нещичко- би било любопитно мнението му. Обаче явно „по гарнизона“ има заповед да не се рови в тази история и то в момент, когато същото така е видно, че медиите на Пеевски обърнаха за пореден път палачинката и отново се отнасят уважително , макар и не по стария откровено угоднически начин със собственика на ГЕРБ.

Колкото до твърдението на Борисов, че не го интересувало какво пишат за него, тази лъжа може да я развенчае всеки от десетките свидетели по веригата на взаимоотношенията на властта с медиите през годините, когато той се открои с хиперактивните си медийни реакции при всеки случай на несъгласие с някаква критика.

В същото предаване на Нова тв, в което ме нарече „идиот“, Борисов ме упрекна, че съм си пишел книгите на негов гръб. В една от тях на „негов гръб“ наистина описвам случката, как занимава един американски инвеститор с досадно дълъг преразказ на прочетеното от него в един жълт седмичник- случка, която съм документирал и може да бъде потвърдена от доста свидетели.

Направил съм го с мисълта, че хората трябва да знаят с кого си имат работа, когато го натоварват с доверието си. Гърбът му се оказва неспособен да издържи един премиерски мандат (а сега иска втори!) без да избяга от отговорността в труден момент, както направи на онзи 20 февруари миналата година.

Тези две лъжи, събрани в едно кратко изречение, потвърждават още веднъж въпросната истина с кого наистина си имаме работа.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има поне един журналист, който доказва и документира проявите на медийно мракобесие от страна на Борисов?
2. Че с редицата си материали по темата за влиянието на Борисов върху медиите, ние сме били на прав път?
3. Че Бойко Борисов очевидно обижда хората, които не е успял да (под)купи или прелъсти?
4. Че трябва да популяризираме колкото можем повече статията на г-н Инджев?