Пред "24 часа" "кметът" Борисов казва: "...Станишев..., за да ми отмъсти, поруга любовта ми – МВР."
Какво разбираме от това признание на "кмета"?
1. Че е бил влюбен и все още обича МВР.
2. Че любовта му е намерила признание, когато като служител на МВР ръководи батальон за налагане на ред по време на т.нар. възродителен процес.
3. Че въпреки воплите му, че бил репресиран, кой знае как е успял да се влюби в тези, които са убили дядо му.
31 май 2009
Страхопъзльото Бойко
От медиите:
Министър-председателят Сергей Станишев подписа заповед за освобождаване от длъжност, считано от днес, на заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев. Това съобщиха от правителствената информационна служба, цитирани от БТА. Причината е организирно празненство в деня на национален траур.
Освобождаването на Андреев от поста му е по предложение на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Вчера вътрешният министър е информирал премиера, че служители на МВР отбелязват празник.
"Смятам, че в тази ситуация, когато цялата нация е в траур, това е много неуместно от морална гледна точка", заяви премиерът.
Междувременно кметът на София Бойко Борисов е разпоредил на заместник-кмета Юлия Ненкова да поиска оставката на ген. Емил Танев. Генералът е директор на дирекцията "Обществен ред и сигурност" в Столичната община.
Поисканата оставка е заради участието на ген. Танев в празненството на Венцислав Рангелов в деня на национален траур.
Какво разбираме от това?
1. Че "кметът" Бойко се страхува сам да поиска оставката на генерал Танев?
2. Че е поискал оставката, но само след като от БСП са я поискали?
3. Че Бойко се страхува дори да се изправи очи в очи със своите собствени хора?
Министър-председателят Сергей Станишев подписа заповед за освобождаване от длъжност, считано от днес, на заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев. Това съобщиха от правителствената информационна служба, цитирани от БТА. Причината е организирно празненство в деня на национален траур.
Освобождаването на Андреев от поста му е по предложение на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Вчера вътрешният министър е информирал премиера, че служители на МВР отбелязват празник.
"Смятам, че в тази ситуация, когато цялата нация е в траур, това е много неуместно от морална гледна точка", заяви премиерът.
Междувременно кметът на София Бойко Борисов е разпоредил на заместник-кмета Юлия Ненкова да поиска оставката на ген. Емил Танев. Генералът е директор на дирекцията "Обществен ред и сигурност" в Столичната община.
Поисканата оставка е заради участието на ген. Танев в празненството на Венцислав Рангелов в деня на национален траур.
Какво разбираме от това?
1. Че "кметът" Бойко се страхува сам да поиска оставката на генерал Танев?
2. Че е поискал оставката, но само след като от БСП са я поискали?
3. Че Бойко се страхува дори да се изправи очи в очи със своите собствени хора?
30 май 2009
Лъжата "ГЕРБ"?
Отговори на кандидати за депутати от ГЕРБ на въпроса:
Доколкото изказванията ви в предизборната кампания се определят и/или ограничават от PR отдела на ГЕРБ?
Делян Добрев: Всички мои изказвания в предизборната кампания са част от общото „говорене” относно политиките на ГЕРБ, съгласувано с PR отдела. Всички медийни изяви и темите по тях се съгласуват предварително.
Мария Неделчева: Изказванията не се определят, нито ограничават от PR-отдела на ГЕРБ. ГЕРБ е един отбор, в който екипно се работи за постигане на общите цели.
Моника Панайотова: Изказванията ми се съгласуват с PR отдела на ГЕРБ, но не се определят от него.
Мария Рабаджийска: Ние от ГЕРБ се стремим към откритост в общуването с българските граждани, което е израз на нова политическа култура. Не се налага да бъдем ограничавани от PR отдела в този диалог с гражданите.
Емил Стоянов: Не се ограничават от PR отдела на ГЕРБ.
Ана Страшимирова: Като кандидат за член на ЕП от ПП ГЕРБ считам, че е редно моите изяви да бъдат съобразени с PR отдела на ГЕРБ. Не смятам, че PR отдела на ГЕРБ ме ограничава в изказванията и предизборната ми кампания, а напротив той се стреми да бъда представена в най-положителна светлина.
Павлина Николова: Не бих казала, че се определят, по скоро се координират, от PR отдела на ГЕРБ, за да сме сигурни, че нашите послания са ясни и категорични.
Ангел Джалъзов: Всеки един кандидат е възприел политическите принципи на ГЕРБ и на практика изказванията не се ограничават от PR отдела, тъй като основното политическо послание е за една максимално ясна и принципна политика в полза на хората и всеки един от нас е стимулиран да излага своите собствени разбирания в търсене на най-ефективното решение за обществото.
Стефан Шилев: Работим в изключително некоректна и злонамерена предизборна кампания, затова мисля, че без контрол и координиране на действията, няма да се постигнат добри резултати.
Какво разбираме от тези отговори?
1. Че в ГЕРБ лъжат?
2. Че в ГЕРБ изказванията се контролират, съгласуват, но не ограничават?
3. Че колкото е по-известен един кандидат, толкова по-свободен е той?
4. От коментарите в сайта на г-н Юруков, разбираме че г-жа Любима Йорданова си мисли, че ще влезе в управлението на страната?
5. Че те самите не знаят как да отговорят и се объркват как да ни излъжат?
Доколкото изказванията ви в предизборната кампания се определят и/или ограничават от PR отдела на ГЕРБ?
Делян Добрев: Всички мои изказвания в предизборната кампания са част от общото „говорене” относно политиките на ГЕРБ, съгласувано с PR отдела. Всички медийни изяви и темите по тях се съгласуват предварително.
Мария Неделчева: Изказванията не се определят, нито ограничават от PR-отдела на ГЕРБ. ГЕРБ е един отбор, в който екипно се работи за постигане на общите цели.
Моника Панайотова: Изказванията ми се съгласуват с PR отдела на ГЕРБ, но не се определят от него.
Мария Рабаджийска: Ние от ГЕРБ се стремим към откритост в общуването с българските граждани, което е израз на нова политическа култура. Не се налага да бъдем ограничавани от PR отдела в този диалог с гражданите.
Емил Стоянов: Не се ограничават от PR отдела на ГЕРБ.
Ана Страшимирова: Като кандидат за член на ЕП от ПП ГЕРБ считам, че е редно моите изяви да бъдат съобразени с PR отдела на ГЕРБ. Не смятам, че PR отдела на ГЕРБ ме ограничава в изказванията и предизборната ми кампания, а напротив той се стреми да бъда представена в най-положителна светлина.
Павлина Николова: Не бих казала, че се определят, по скоро се координират, от PR отдела на ГЕРБ, за да сме сигурни, че нашите послания са ясни и категорични.
Ангел Джалъзов: Всеки един кандидат е възприел политическите принципи на ГЕРБ и на практика изказванията не се ограничават от PR отдела, тъй като основното политическо послание е за една максимално ясна и принципна политика в полза на хората и всеки един от нас е стимулиран да излага своите собствени разбирания в търсене на най-ефективното решение за обществото.
Стефан Шилев: Работим в изключително некоректна и злонамерена предизборна кампания, затова мисля, че без контрол и координиране на действията, няма да се постигнат добри резултати.
Какво разбираме от тези отговори?
1. Че в ГЕРБ лъжат?
2. Че в ГЕРБ изказванията се контролират, съгласуват, но не ограничават?
3. Че колкото е по-известен един кандидат, толкова по-свободен е той?
4. От коментарите в сайта на г-н Юруков, разбираме че г-жа Любима Йорданова си мисли, че ще влезе в управлението на страната?
5. Че те самите не знаят как да отговорят и се объркват как да ни излъжат?
29 май 2009
Бойко и борбата
Според журналистката Весела Владкова от "Дойче веле", "Борисов оставя у хората впечатлението, че знае много добре срещу какво точно иска да се бори. Най-важната тема за него е авторитетът на страната, „всичко друго може да почака”, казва той."
Какво разбираме от това?
1. Че той знае срещу какво се бори, но ние не го знаем?
2. Че той се бори срещу, а не за?
3. Че трябва да си припомняме редовно думите му за това, че политиката е лайно, обвито в целофан? Само не е ясно той какво е - лайното или целофанът?
Какво разбираме от това?
1. Че той знае срещу какво се бори, но ние не го знаем?
2. Че той се бори срещу, а не за?
3. Че трябва да си припомняме редовно думите му за това, че политиката е лайно, обвито в целофан? Само не е ясно той какво е - лайното или целофанът?
26 май 2009
Двойна коалиция - Борисов и Костов? Мерси. (Или защо не искам тия да ни управляват)
Вчера прочетох в „Труд” затрогващ репортаж за 100-годишна баба под заглавие „С Бог в душата и Бойко на сърцето”. Под рубрика: “Така живеем”. Онзи ден видях на първа страница на „24 часа” до главата голяма снимка на подутия глезен на Бойко Борисов.
Вчера читател на e-vestnik с ник „седесар” се вълнува защо пишем за закриването на вестници, за катастрофите по пътищата, за цените на жилищата, а не за „непристойните” действия на съда със Синята коалиция, че управляващите сега искат служебна победа, за да могат да крадат и утре. Даже не пишем колко е лош Костов, което било съмнително. А може би трябваше да подтичнем и ние пред победителите? Поне за такива ги припознават вече някои вестници.
В интерес на истината за дертовете на Синята коалиция и Костов сме пускали и мнения, с които не сме съгласни. Заради плурализма. Но може би трябва като редактор на e-vestnik да обясня защо не искам нито Бойко, нито Костов да управляват държавата. Не от вчера. Който разрови назад в архива на сайта ще види още преди 2 години, че не сме си променяли отношението към кмета Борисов. За разлика от Иван Костов, например, който го промени радикално.
Беше някъде през 2002-а година, когато вестниците пускаха снимки на току-що произведения генерал Бойко Борисов през ден на първа страница и го представяха с ореола на Спасител. Някъде дори прочетох, че е „втори Левски”. В редакцията на „Труд”, където сътрудничех тогава, чух един голям шеф да казва – „Защо няма снимка на Борисов? Слагайте, ще спрат да ни четат”. Не знам какъв беше замисълът, но за тия години читателите им не се увеличиха, а напротив, въпреки че понякога пускаха по няколко снимки на Борисов от първа до последна страница. В този вестник излизаха репортажи за пиар акциите на Бойко, как дечица му искат автографи и т. н.
Та тогава по някакъв повод написах във в. „Сега” заядлив коментар (виж тук). Споменах нещо, че генералите Борисов и Василев, често ходят комплект като Пижо и Пенда по медийни мероприятия, а не си вършат работата. Точно в този момент Борисов се оказа на посещение в САЩ. И оттам звъннал на тогавашната главна редакторка и направил скандал – „Кой е тоя, дето пише за мен, бе! Разбирам за мен да пише някой главен редактор, ами тоя кой е? Ще го пратя запас!”
Борисов, като главен секретар, вероятно си е мислил, че за него могат да пишат критично само главни редактори. Да се спазва йерархията… Дали по съвпадение, но скоро след това получих повиквателна от Военното окръжие. Не вярвам да е по поръчка на Борисов, нито съм се уплашил. Така и не отидох, и благополучно дочаках армията да стане професионална и да закрият окончателно службата в казармата.
После
разбрах що за чудо е Борисов,
как звъни на колеги от вестниците, кара се, увещава, псува, говори като гамен. Понякога по няколко пъти на ден за едно и също. Обажда се ядно на водещи от телевизиите, на шефове на новините, веднага след предаване, в което някой го е споменал не както трябва. Някои се ласкаеха - “Генерала звъни, сърдит, вдига врява…” Може би не всеки се е поддал на този натиск. Но какво ще стане, ако този политически герой стане премиер? Когато звънне на някой редактор да му държи сметка защо е пуснал това или онова?
Вчера читател на e-vestnik с ник „седесар” се вълнува защо пишем за закриването на вестници, за катастрофите по пътищата, за цените на жилищата, а не за „непристойните” действия на съда със Синята коалиция, че управляващите сега искат служебна победа, за да могат да крадат и утре. Даже не пишем колко е лош Костов, което било съмнително. А може би трябваше да подтичнем и ние пред победителите? Поне за такива ги припознават вече някои вестници.
В интерес на истината за дертовете на Синята коалиция и Костов сме пускали и мнения, с които не сме съгласни. Заради плурализма. Но може би трябва като редактор на e-vestnik да обясня защо не искам нито Бойко, нито Костов да управляват държавата. Не от вчера. Който разрови назад в архива на сайта ще види още преди 2 години, че не сме си променяли отношението към кмета Борисов. За разлика от Иван Костов, например, който го промени радикално.
Беше някъде през 2002-а година, когато вестниците пускаха снимки на току-що произведения генерал Бойко Борисов през ден на първа страница и го представяха с ореола на Спасител. Някъде дори прочетох, че е „втори Левски”. В редакцията на „Труд”, където сътрудничех тогава, чух един голям шеф да казва – „Защо няма снимка на Борисов? Слагайте, ще спрат да ни четат”. Не знам какъв беше замисълът, но за тия години читателите им не се увеличиха, а напротив, въпреки че понякога пускаха по няколко снимки на Борисов от първа до последна страница. В този вестник излизаха репортажи за пиар акциите на Бойко, как дечица му искат автографи и т. н.
Та тогава по някакъв повод написах във в. „Сега” заядлив коментар (виж тук). Споменах нещо, че генералите Борисов и Василев, често ходят комплект като Пижо и Пенда по медийни мероприятия, а не си вършат работата. Точно в този момент Борисов се оказа на посещение в САЩ. И оттам звъннал на тогавашната главна редакторка и направил скандал – „Кой е тоя, дето пише за мен, бе! Разбирам за мен да пише някой главен редактор, ами тоя кой е? Ще го пратя запас!”
Борисов, като главен секретар, вероятно си е мислил, че за него могат да пишат критично само главни редактори. Да се спазва йерархията… Дали по съвпадение, но скоро след това получих повиквателна от Военното окръжие. Не вярвам да е по поръчка на Борисов, нито съм се уплашил. Така и не отидох, и благополучно дочаках армията да стане професионална и да закрият окончателно службата в казармата.
После
разбрах що за чудо е Борисов,
как звъни на колеги от вестниците, кара се, увещава, псува, говори като гамен. Понякога по няколко пъти на ден за едно и също. Обажда се ядно на водещи от телевизиите, на шефове на новините, веднага след предаване, в което някой го е споменал не както трябва. Някои се ласкаеха - “Генерала звъни, сърдит, вдига врява…” Може би не всеки се е поддал на този натиск. Но какво ще стане, ако този политически герой стане премиер? Когато звънне на някой редактор да му държи сметка защо е пуснал това или онова?
Първа страница на в. “24 часа”. Снимка: e-vestnik
Не искам да влизам в детайли какви са успехите му като главен секретар в борбата с престъпността и като кмет с проблемите на София вече един мандат. Всеки да си прави сам изводите. Но това е по-малката беда. Този човек е всичко друго, но не и демократ. Дали е бил мутра, дали пожарникарското му образование е достатъчно за премиер, за мен е второстепенно (впрочем, пак в „Труд”, бях вмъкнал в една статия намек за пожарникарското му образование, без да му споменавам името. Шеф-редакторът внимателно изтри изречението, и стриктно проследи да не би да е останало на страницата, преди да тръгне за печатницата).
Така, полека, на политическата сцена се изкачи Бойко Борисов – творение на медиите. И на царя. Като изпуснат дух от бутилката. Дали случайно?
Случаят с Радослав Тошев, син на Тошо Тошев и доверен човек на кмета
Борисов добре си плете кошницата с вестниците. Въпреки че цитираният от мен „Труд” в някакви периоди е дърпал кмета за опашката (поради сблъсък на Борисов с друг един честолюбив мъжага – главния му редактор Тошо Тошев), той изигра голяма роля да му укрепи политическия имидж.
Дали е случайно, че синът на Тошо Тошев - Радослав Тошев, бивш общински съветник от “Гергьовден”, стана общински съветник от ГЕРБ? Борисов го е приел като свой доверен човек - Тошев е шеф на Комисията по транспорта и се разпорежда с още куп неща в общината. А пък какъв е интересът на Тошев, може само да се предполага. Преди 2-3 години в. “Демокрация” откри, че редакцията му се намира на земя край Народния театър, която се оказала собственост на Радослав Тошев. Този компромат беше премълчан от останалите медии и така си остана без отговор. Как става така, че общински съветник в един град придобива земя баш на пъпа му? В цивилизована държава това дълго време ще се раздухва в медиите. Тук – мълчание.
Радослав Тошев е главният двигател за приватизиране на градския транспорт в София. Много интересна схема – обявен е конкурс за частен оператор на градския транспорт, който да поеме приходите от карти и билети, да стопанисва спирките и да ползва рекламата на спирки и превозни средства. Обява за конкурса е пусната само в първото издание на в. „Труд” (което заминава основно за провинцията), през август 2007 г.
Участва и печели „Соравия”, фирма от Австрия за недвижими имоти. Немска фирма, която се занимава с транспорт, също подава документи, но губи и понеже се съмнява, че конкурсът е нагласен, написва подробно възражение със заплахи, че ще уведоми Европейската комисия за нарушения. Конкурсът не е финализиран и до днес, кметът Борисов не посмял да подпише.
Никой вестник или медия не се занима с този прелюбопитен случай. Може да се проследи политиката на в. „Труд” към Борисов преди и след този конкурс и да се поразсъждава за ползите от политиката на остена и моркова… Чудно защо и новата медийна империя „Телеграф”, „Монитор”, „Експрес”, ТВ7 мълчи за съмнителните дела на общината. Май по-добре да не засягам тази тема.
Затова, когато сега някой каже – тройната коалиция са крадци, Бойко ще ги измете и ще ги вкара в затвора, хич не се радвам. Ще ми обещае ли някой, че при двойната коалиция на Борисов и Костов няма да има корупция? Че техните няма да крадат? Че ще има свободни медии? Че въобще ще има демокрация? Като гледам какво става, не съм оптимист.
И така стигам до
изтърканата грамофонна плоча Иван Костов
Той си има един специфичен кръг фенове, нещо като секта, както вече е ставало дума тук. Те го смятат за най-компетентния, който „оправил” държавата, вкарал я в Европа и т. н. Трябва да си много заслепен, за да го смяташ и него за Спасител. След Костов царя трябваше пак да „оправя” държавата и пак да я вкарва в Европа. Но това са подробности.
Какво добро можем да очакваме от двойната коалиция Борисов-Костов?
Периодът на Иван Костов като премиер беше най-мрачният за медиите в последните 20 години. Те бяха овладени напълно – радио, телевизия, вестници. „Централните медии са затворени” – така се изрази Надежда Михайлова, тогава външен министър, сега водачка на листата за европарламент на Синята коалиция, в един тайно записан нейн разговор с местния син актив в Ловеч. Когато стенограмата излезе във в. „Дума” и беше цитирана откъслечно в някои вестници (във в. „Труд” нямаше нито ред - той по онова време служеше на Костов, телевизиите пък съвсем), МВР арестува местни журналисти и ги държа по нощите в полицията, да кажат кой е записал разговора.
Тогавашният вътрешен министър Бонев заплаши журналистите със затвор, защото били използвани специални разузнавателни средства. Репортерският магнетофон беше обявен за СРС. Връх на демокрацията.
По вестниците наказваха редактори, че са изпуснали нещо, което засяга правителството. Тогава едно шоу – „Хъшове” – се превърна във враг на правителството, заплашваха една по една фирмите, които рекламират в него, правеха им данъчни проверки, запечатваха им складове и те спираха рекламите си.
Първа страница на в. “Труд”. Снимка: e-vestnik
По това време
новините по телевизията се редяха по телефона по указания на Командира
Не искам да влизам в детайли какви са успехите му като главен секретар в борбата с престъпността и като кмет с проблемите на София вече един мандат. Всеки да си прави сам изводите. Но това е по-малката беда. Този човек е всичко друго, но не и демократ. Дали е бил мутра, дали пожарникарското му образование е достатъчно за премиер, за мен е второстепенно (впрочем, пак в „Труд”, бях вмъкнал в една статия намек за пожарникарското му образование, без да му споменавам името. Шеф-редакторът внимателно изтри изречението, и стриктно проследи да не би да е останало на страницата, преди да тръгне за печатницата).
Така, полека, на политическата сцена се изкачи Бойко Борисов – творение на медиите. И на царя. Като изпуснат дух от бутилката. Дали случайно?
Случаят с Радослав Тошев, син на Тошо Тошев и доверен човек на кмета
Борисов добре си плете кошницата с вестниците. Въпреки че цитираният от мен „Труд” в някакви периоди е дърпал кмета за опашката (поради сблъсък на Борисов с друг един честолюбив мъжага – главния му редактор Тошо Тошев), той изигра голяма роля да му укрепи политическия имидж.
Дали е случайно, че синът на Тошо Тошев - Радослав Тошев, бивш общински съветник от “Гергьовден”, стана общински съветник от ГЕРБ? Борисов го е приел като свой доверен човек - Тошев е шеф на Комисията по транспорта и се разпорежда с още куп неща в общината. А пък какъв е интересът на Тошев, може само да се предполага. Преди 2-3 години в. “Демокрация” откри, че редакцията му се намира на земя край Народния театър, която се оказала собственост на Радослав Тошев. Този компромат беше премълчан от останалите медии и така си остана без отговор. Как става така, че общински съветник в един град придобива земя баш на пъпа му? В цивилизована държава това дълго време ще се раздухва в медиите. Тук – мълчание.
Радослав Тошев е главният двигател за приватизиране на градския транспорт в София. Много интересна схема – обявен е конкурс за частен оператор на градския транспорт, който да поеме приходите от карти и билети, да стопанисва спирките и да ползва рекламата на спирки и превозни средства. Обява за конкурса е пусната само в първото издание на в. „Труд” (което заминава основно за провинцията), през август 2007 г.
Участва и печели „Соравия”, фирма от Австрия за недвижими имоти. Немска фирма, която се занимава с транспорт, също подава документи, но губи и понеже се съмнява, че конкурсът е нагласен, написва подробно възражение със заплахи, че ще уведоми Европейската комисия за нарушения. Конкурсът не е финализиран и до днес, кметът Борисов не посмял да подпише.
Никой вестник или медия не се занима с този прелюбопитен случай. Може да се проследи политиката на в. „Труд” към Борисов преди и след този конкурс и да се поразсъждава за ползите от политиката на остена и моркова… Чудно защо и новата медийна империя „Телеграф”, „Монитор”, „Експрес”, ТВ7 мълчи за съмнителните дела на общината. Май по-добре да не засягам тази тема.
Затова, когато сега някой каже – тройната коалиция са крадци, Бойко ще ги измете и ще ги вкара в затвора, хич не се радвам. Ще ми обещае ли някой, че при двойната коалиция на Борисов и Костов няма да има корупция? Че техните няма да крадат? Че ще има свободни медии? Че въобще ще има демокрация? Като гледам какво става, не съм оптимист.
И така стигам до
изтърканата грамофонна плоча Иван Костов
Той си има един специфичен кръг фенове, нещо като секта, както вече е ставало дума тук. Те го смятат за най-компетентния, който „оправил” държавата, вкарал я в Европа и т. н. Трябва да си много заслепен, за да го смяташ и него за Спасител. След Костов царя трябваше пак да „оправя” държавата и пак да я вкарва в Европа. Но това са подробности.
Какво добро можем да очакваме от двойната коалиция Борисов-Костов?
Периодът на Иван Костов като премиер беше най-мрачният за медиите в последните 20 години. Те бяха овладени напълно – радио, телевизия, вестници. „Централните медии са затворени” – така се изрази Надежда Михайлова, тогава външен министър, сега водачка на листата за европарламент на Синята коалиция, в един тайно записан нейн разговор с местния син актив в Ловеч. Когато стенограмата излезе във в. „Дума” и беше цитирана откъслечно в някои вестници (във в. „Труд” нямаше нито ред - той по онова време служеше на Костов, телевизиите пък съвсем), МВР арестува местни журналисти и ги държа по нощите в полицията, да кажат кой е записал разговора.
Тогавашният вътрешен министър Бонев заплаши журналистите със затвор, защото били използвани специални разузнавателни средства. Репортерският магнетофон беше обявен за СРС. Връх на демокрацията.
По вестниците наказваха редактори, че са изпуснали нещо, което засяга правителството. Тогава едно шоу – „Хъшове” – се превърна във враг на правителството, заплашваха една по една фирмите, които рекламират в него, правеха им данъчни проверки, запечатваха им складове и те спираха рекламите си.
Първа страница на в. “Труд”. Снимка: e-vestnik
По това време
новините по телевизията се редяха по телефона по указания на Командира
(Командира - адекватно прозвище, дадено на Костов от неговите). Шеф на БНТ беше незабравимата Лили Попова. Командира нареждаше и всички изпълняваха. Бисеров обикаляше из страната по градове и по митници с джип и с куфарче като за пачки, другият фаворит на премиера, Йордан Цонев - Данчо Ментата - беше шеф на комисията по бюджет и финанси в парламента.
Муравей беше министър на финансите, Бакърджиев - на строителното министерство, Шиляшки – на енергетиката, сключиха прекрасни сделки с турски фирми, договори за газ, построиха всички пътища и магистрали и т. н., не си заслужава да се изрежда. Въобще – Командира се беше заобиколил и овластил прекрасни хора. После разгони някои от тях, но през цялото време не изпускаше от ръка службите. Неговият довереник генерал Атанасов пишеше доклади-компромати.
Никога не е имало такъв натиск и рекет върху фирмите и бизнеса. Мой познат, дребен бизнесмен, изплака по онова време, че дори за кредит от 100-ина хиляди долара му трябват политически протекции от високо, и му поставят условие. Когато Костов си отиде, бизнесът си отдъхна.
Приватизацията беше просто върхът – Булбанк продадена за 160 млн. долара, а в трезорите й имаше 2 млрд. долара, тоест продадена беше на цената на годишната лихва (случайно ли е, че дясната ръка на Костов в онзи момент Левон Хампарцумян сега е шеф на Булбанк?). Костов продаде Нефтохим Бургас и “Петрол” на руски фирми и стана като вълка в кошарата… А сега много обича да приказва за газа и енергийната зависимост от Русия. За авиокомпания „Балкан” по добре да не се споменава.
Накрая вестниците се осмелиха и се обърнаха против него. Това било заговор на ченгета - казаха костовистите. Впрочем, за 4 години премиер, с пълно мнозинство в парламента, Костов не можа да реши сакралния за костовистите въпрос с досиетата и с ченгетата… Е, няма как да го обичат журналистите и досега.
И сега някой ще ми хвали коалиция Борисов-Костов? Мерси.
Това, че сегашното управление е компрометирано, не може да ме накара да гласувам за тия.
Това е насилие над избирателя –
да го натискаш да гласува за тях, само защото иначе бил комунист, царист, слуга на Доган и т. н. Е, като искате да сте алтернатива на тройната коалиция, покажете достойнства. Не се натрапвайте само като отрицателен вот. Ай, сиктир.
Преди изборите в САЩ американските медии една по една обявяваха кого подкрепят. Разбира се, почти всички бяха за Обама. Българските си траят. Те, уж независими, ама хоп - Бойко Борисов на първа страница с гипсиран крак и заглавие: „Ще ги бия на куц крак” (в. „Труд”). “Така живеем”…
Е-vestnik е обявил – той е зависимо издание, което засега зависи само от редактора си, тоест от мен. И, за разлика от американските вестници, на които им е лесно да избират между двама достойни кандидати, e-vestnik само може да каже кого не подкрепя. А читателят да подкрепя когото иска - освен БСП и ГЕРБ, НДСВ и ДСБ-СДС, има още куп партии. Нека запалянковците по Борисов и Костов не свеждат избора само до техните партии, ако обичат.
Така че, няма какво да се изненадват някои читатели - а, ама тук пишело против Бойко и против Костов. Ами пише. Това е.
——————————
Б. р. - Анкетата “Става ли Бойко Борисов за премиер” в e-vestnik (виж горе вдясно) показва, че повечето читатели на сайта не го одобряват. Въпреки че той и Първанов са начело в рейтингите за политиците у нас.
Муравей беше министър на финансите, Бакърджиев - на строителното министерство, Шиляшки – на енергетиката, сключиха прекрасни сделки с турски фирми, договори за газ, построиха всички пътища и магистрали и т. н., не си заслужава да се изрежда. Въобще – Командира се беше заобиколил и овластил прекрасни хора. После разгони някои от тях, но през цялото време не изпускаше от ръка службите. Неговият довереник генерал Атанасов пишеше доклади-компромати.
Никога не е имало такъв натиск и рекет върху фирмите и бизнеса. Мой познат, дребен бизнесмен, изплака по онова време, че дори за кредит от 100-ина хиляди долара му трябват политически протекции от високо, и му поставят условие. Когато Костов си отиде, бизнесът си отдъхна.
Приватизацията беше просто върхът – Булбанк продадена за 160 млн. долара, а в трезорите й имаше 2 млрд. долара, тоест продадена беше на цената на годишната лихва (случайно ли е, че дясната ръка на Костов в онзи момент Левон Хампарцумян сега е шеф на Булбанк?). Костов продаде Нефтохим Бургас и “Петрол” на руски фирми и стана като вълка в кошарата… А сега много обича да приказва за газа и енергийната зависимост от Русия. За авиокомпания „Балкан” по добре да не се споменава.
Накрая вестниците се осмелиха и се обърнаха против него. Това било заговор на ченгета - казаха костовистите. Впрочем, за 4 години премиер, с пълно мнозинство в парламента, Костов не можа да реши сакралния за костовистите въпрос с досиетата и с ченгетата… Е, няма как да го обичат журналистите и досега.
И сега някой ще ми хвали коалиция Борисов-Костов? Мерси.
Това, че сегашното управление е компрометирано, не може да ме накара да гласувам за тия.
Това е насилие над избирателя –
да го натискаш да гласува за тях, само защото иначе бил комунист, царист, слуга на Доган и т. н. Е, като искате да сте алтернатива на тройната коалиция, покажете достойнства. Не се натрапвайте само като отрицателен вот. Ай, сиктир.
Преди изборите в САЩ американските медии една по една обявяваха кого подкрепят. Разбира се, почти всички бяха за Обама. Българските си траят. Те, уж независими, ама хоп - Бойко Борисов на първа страница с гипсиран крак и заглавие: „Ще ги бия на куц крак” (в. „Труд”). “Така живеем”…
Е-vestnik е обявил – той е зависимо издание, което засега зависи само от редактора си, тоест от мен. И, за разлика от американските вестници, на които им е лесно да избират между двама достойни кандидати, e-vestnik само може да каже кого не подкрепя. А читателят да подкрепя когото иска - освен БСП и ГЕРБ, НДСВ и ДСБ-СДС, има още куп партии. Нека запалянковците по Борисов и Костов не свеждат избора само до техните партии, ако обичат.
Така че, няма какво да се изненадват някои читатели - а, ама тук пишело против Бойко и против Костов. Ами пише. Това е.
——————————
Б. р. - Анкетата “Става ли Бойко Борисов за премиер” в e-vestnik (виж горе вдясно) показва, че повечето читатели на сайта не го одобряват. Въпреки че той и Първанов са начело в рейтингите за политиците у нас.
всенароден секс с човек от народа
от блога на милена фучеджиева:
През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.
Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. "Мислете за мен като за анцуг" е внушението - следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепядствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.
А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!"
Какво разбираме от тази статия?
1. Че духът на Тато е жив?
2. Че Бойко на всички ни ще е.е женските роднини?
3. Че и на мъжките няма да прости?
През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.
Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. "Мислете за мен като за анцуг" е внушението - следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепядствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.
А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!"
Какво разбираме от тази статия?
1. Че духът на Тато е жив?
2. Че Бойко на всички ни ще е.е женските роднини?
3. Че и на мъжките няма да прости?
17 май 2009
Бойко и изборите
"Фокус" съобщава от Пловдив:
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя премиерът Сергей Станишев сам да отстрани съветника си Азер Меликов. На откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Пловдив Борисов съобщи пред присъстващите, че Азер Меликов е автор на сайта „БойКостов”. Борисов заяви, че сайтът е абсолютна лъжа, черен PR, платен с откраднати пари от хората. Сайтът е лъжа, защото няма подписана никаква коалиция с Иван Костов и внушенията за такава са неверни, допълни Борисов.
„Азер Меликов, близък, много близък, най-най-близък на Станишев, е автор на сайта. Ако Станишев има чест, трябва незабавно да му вземе оставката сам. Този човек ще пипа софтуера на изборите. Ако такъв човек пипа софтуера на изборите, те няма да бъдат честни”, каза той.
Какво разбираме от тези думи на "кмета" Борисов?
1. Че сайтът BoyKostov.org очевидно казва неприятни за "кмета" неща?
2. Че сайтът, на който са публикувани само казани от г-н Борисов неща за него са "абсолютна лъжа", т.е. той се отрича от думите си?
3. Че според "кмета" софтуера на изборите можел да се пипа? Неясно е как компютърният гений Борисов е разбрал това, но щом го казва, сигурно ще ни обясни в следващите дни как именно се "пипа" "софтуера на изборите"? И какъв е точно този "софтуер на изборите"?
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя премиерът Сергей Станишев сам да отстрани съветника си Азер Меликов. На откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Пловдив Борисов съобщи пред присъстващите, че Азер Меликов е автор на сайта „БойКостов”. Борисов заяви, че сайтът е абсолютна лъжа, черен PR, платен с откраднати пари от хората. Сайтът е лъжа, защото няма подписана никаква коалиция с Иван Костов и внушенията за такава са неверни, допълни Борисов.
„Азер Меликов, близък, много близък, най-най-близък на Станишев, е автор на сайта. Ако Станишев има чест, трябва незабавно да му вземе оставката сам. Този човек ще пипа софтуера на изборите. Ако такъв човек пипа софтуера на изборите, те няма да бъдат честни”, каза той.
Какво разбираме от тези думи на "кмета" Борисов?
1. Че сайтът BoyKostov.org очевидно казва неприятни за "кмета" неща?
2. Че сайтът, на който са публикувани само казани от г-н Борисов неща за него са "абсолютна лъжа", т.е. той се отрича от думите си?
3. Че според "кмета" софтуера на изборите можел да се пипа? Неясно е как компютърният гений Борисов е разбрал това, но щом го казва, сигурно ще ни обясни в следващите дни как именно се "пипа" "софтуера на изборите"? И какъв е точно този "софтуер на изборите"?
15 май 2009
Всичко в името на пациента, всичко за благото на пациента!
Препечатваме със съкращения от тук:
Не, не е шега.
Попаднах на днешното съобщение от Университетска болница „Лозенец”:
За Агенция “Фокус” доц. д-р Любомир Спасов, директор на Университетска болница „Лозенец” съобщи следната информация:
След претърпяна контузия пациентът бе приет за диагностика и лечение в Университетска болница „Лозенец” на 14 май 2009 г. в 18.05 ч.
Според направените медицински изследвания и обстоен лекарски преглед, бе установено:
1. Оток в областта на дясната глезенна става. Отокът е в меките тъкани и е изразен предимно от външната страна на ставата, около фибуларния малеол (малкия пищял) и надолу към стъпалото.
2. Малка остеохондрална фрактура на покрива на талуса (скочната кост).
3. Частично разкъсване на предната тало-фибуларна връзка. Останалите връзки на стъпалото са интактни.
Към момента се налага единствено обездвижване на десния крак в областта на глезена и няма необходимост от спешна оперативна намеса. В случай на разместване на костна частица в областта на травмата, ще бъде предприета оперативна интервенция. Лечението продължава в домашни условия. Издаден е болничен лист за 30 дни.
По молба на пациента и със съгласието на лекуващия екип операцията за отстраняване на костната частица в областта на глезенната контузия може да се извърши след три или повече месеци.
Направената образна диагностика е изпратена на водещ европейски специалист за второ мнение.
Какво по-добро доказателство срещу критиците на здравната ни система от това съобщение за медиите?
Попада гражданинът Х. в болница, в която веднага е създаден лекуващ екип, прави се образна диагностика, предписва се лечение. За всеки случай снимките се изпращат на водещ (западно)европейски специалист за второ мнение.
Затова мисля, че лозунгът “Всичко в името на пациента, всичко за благото на пациента!” е много подходящ. И продължението му също е подходящо: и ние знаем името на пациента.
Не, не е шега.
Попаднах на днешното съобщение от Университетска болница „Лозенец”:
За Агенция “Фокус” доц. д-р Любомир Спасов, директор на Университетска болница „Лозенец” съобщи следната информация:
След претърпяна контузия пациентът бе приет за диагностика и лечение в Университетска болница „Лозенец” на 14 май 2009 г. в 18.05 ч.
Според направените медицински изследвания и обстоен лекарски преглед, бе установено:
1. Оток в областта на дясната глезенна става. Отокът е в меките тъкани и е изразен предимно от външната страна на ставата, около фибуларния малеол (малкия пищял) и надолу към стъпалото.
2. Малка остеохондрална фрактура на покрива на талуса (скочната кост).
3. Частично разкъсване на предната тало-фибуларна връзка. Останалите връзки на стъпалото са интактни.
Към момента се налага единствено обездвижване на десния крак в областта на глезена и няма необходимост от спешна оперативна намеса. В случай на разместване на костна частица в областта на травмата, ще бъде предприета оперативна интервенция. Лечението продължава в домашни условия. Издаден е болничен лист за 30 дни.
По молба на пациента и със съгласието на лекуващия екип операцията за отстраняване на костната частица в областта на глезенната контузия може да се извърши след три или повече месеци.
Направената образна диагностика е изпратена на водещ европейски специалист за второ мнение.
Какво по-добро доказателство срещу критиците на здравната ни система от това съобщение за медиите?
Попада гражданинът Х. в болница, в която веднага е създаден лекуващ екип, прави се образна диагностика, предписва се лечение. За всеки случай снимките се изпращат на водещ (западно)европейски специалист за второ мнение.
Затова мисля, че лозунгът “Всичко в името на пациента, всичко за благото на пациента!” е много подходящ. И продължението му също е подходящо: и ние знаем името на пациента.
Бойко и слабите
Оказва се, че "кметът" Борисов иска да има слаби противници, защото "само тогава можел да е силен":
В. "Новинар" от 14.05.2009 г.:
„Това не може да е политика на партия, на премиер, на Министерски съвет. Всеки ден те взимат решение, с което опровергават предишното. Но нека продължават, така ги обичам с всеки изминал ден все повече. Защото, ако не са толкова слаби и жалки, ние няма да сме силни.”
Какво разбираме от това признание на "кмета"?
1. Че де факто той не е силен, а противниците му са слаби и жалки. Ако е така, значи самият той не е силен, а е просто по-малко слаб и жалък. Но е жалък и слаб.
2. Че няма да се намери журналист, който да го попита точно този уточняващ въпрос: Г-н Борисов, ако вие сте силни, само защото те са слаби и жалки, това не е ли парадоксално - би трябвало, особено като изявен спортист, да искате силни противници, защото само тогава се вижда дали Вие сте силен?"
3. Че много го е страх...
В. "Новинар" от 14.05.2009 г.:
„Това не може да е политика на партия, на премиер, на Министерски съвет. Всеки ден те взимат решение, с което опровергават предишното. Но нека продължават, така ги обичам с всеки изминал ден все повече. Защото, ако не са толкова слаби и жалки, ние няма да сме силни.”
Какво разбираме от това признание на "кмета"?
1. Че де факто той не е силен, а противниците му са слаби и жалки. Ако е така, значи самият той не е силен, а е просто по-малко слаб и жалък. Но е жалък и слаб.
2. Че няма да се намери журналист, който да го попита точно този уточняващ въпрос: Г-н Борисов, ако вие сте силни, само защото те са слаби и жалки, това не е ли парадоксално - би трябвало, особено като изявен спортист, да искате силни противници, защото само тогава се вижда дали Вие сте силен?"
3. Че много го е страх...
14 май 2009
Бойко и страхът от решението на кризата с боклука
Вчера цял ден по БНР Бойко се оплаква, че правителството му изземавало функциите. И нито един журналист не се осмели да го попита дали това не се дължи на факта, че той сам е абдикирал от функциите си на кмет. Точно поради тази абдикация блога за Бойко го наричаме "кмет" в кавички.
Ето историята накратко:
Премиерът Сергей Станишев сложи край на кризата с боклука с приемането на закона за управлението на отпадъците. Столичния кмет Бойко Борисов заяви, че кризата е била измислена. „Причинената криза има една единствена цел - да се дадат 10 милиона на Вълка”. На въпрос, какъв е изходът, Борисов заяви, че изходът са изборите.
„Безспорен факт е, че кризата с боклука е умишлено създавана през годините”, каза още кметът на столицата. Относно днешното заседание на Министерски съвет за проект на закон за управлението на отпадъците в София, Борисов го определи като цирк. Министърът по европейските въпроси Гергана Паси заяви, че законът за управление на отпадъците на София е приет от кабинета. Тя посочи, че още в началото на година е предупредила Министерски съвет, за евентуална процедура на Европейската комисия срещу България във връзка с лошото управление на отпадъците в София, която може да бъде задействана през лятото - „доколкото ние излизаме извън всякакви срокове, в който този проблем, трябва да намери решение”, уточни тя.
Какво разбираме от казаното от "кмета" по БНР?
1. Че Борисов е силно притеснен от възможността държавата да реши проблема, който той наследи от Софиянски, но за чието решение не направи нищо.
2. Че се опитва да ни накара да забравим, че е кмет от 2005 г.
3. Че за него санкциите от страна на ЕК ще са наказание за държавата, а не за него.
4. Че цялото поведение на "кмета" не е циркаджийство, а свинщина, защото едва когато заработи Кризисния щаб София бе почистена и в момента е значително по-чиста, отколкото по времето на концесиите на Бойко Борисов.
5. Че никой не смее да го попита защо плаща повече на новите концесионери, при това с 20 млн. лева повече?
Ето историята накратко:
Премиерът Сергей Станишев сложи край на кризата с боклука с приемането на закона за управлението на отпадъците. Столичния кмет Бойко Борисов заяви, че кризата е била измислена. „Причинената криза има една единствена цел - да се дадат 10 милиона на Вълка”. На въпрос, какъв е изходът, Борисов заяви, че изходът са изборите.
„Безспорен факт е, че кризата с боклука е умишлено създавана през годините”, каза още кметът на столицата. Относно днешното заседание на Министерски съвет за проект на закон за управлението на отпадъците в София, Борисов го определи като цирк. Министърът по европейските въпроси Гергана Паси заяви, че законът за управление на отпадъците на София е приет от кабинета. Тя посочи, че още в началото на година е предупредила Министерски съвет, за евентуална процедура на Европейската комисия срещу България във връзка с лошото управление на отпадъците в София, която може да бъде задействана през лятото - „доколкото ние излизаме извън всякакви срокове, в който този проблем, трябва да намери решение”, уточни тя.
Какво разбираме от казаното от "кмета" по БНР?
1. Че Борисов е силно притеснен от възможността държавата да реши проблема, който той наследи от Софиянски, но за чието решение не направи нищо.
2. Че се опитва да ни накара да забравим, че е кмет от 2005 г.
3. Че за него санкциите от страна на ЕК ще са наказание за държавата, а не за него.
4. Че цялото поведение на "кмета" не е циркаджийство, а свинщина, защото едва когато заработи Кризисния щаб София бе почистена и в момента е значително по-чиста, отколкото по времето на концесиите на Бойко Борисов.
5. Че никой не смее да го попита защо плаща повече на новите концесионери, при това с 20 млн. лева повече?
Ако Бойко Борисов беше жена, вероятно би бил блондинка
от "Монитор", автор Полина Паунова, оригинално заглавие "Нещо като Бойко, нещо като нищо на света":
Ако Бойко Борисов беше жена, вероятно би бил блондинка. От онези, които като вали дъжд с гръмотевици и светкавици, се усмихват, защото си мислят, че ги снимат. Ако Бойко Борисов беше жена, вместо мускули щеше да има много силикон. Навсякъде, където медицината позволява импланти. Ако Бойко Борисов беше жена, щеше да пее чалга и да тресе силикона от горното изречение бясно. Ако пък всяка жена успяваше да симулира оргазъм по начина, по който кметът на София симулира народополезна дейност, то нямаше да има мъж без самочувствието на полов атлет. В този ред на мисли колкото повече работа споделя, че е свършил господин кметът, толкова по-рус става. В смисъл, че добива вид на едрогърда блондинка, която се хвали пред поредния мъжкар самоуверено с някое свое постижение по ядрена физика, да кажем. А мъжкарят въобще не се впряга - знае, че единствената мозъчна клетка на компаньонката му отдавна е в неплатен отпуск. Което пък изобщо не може да попречи на основното упражнение, което се изисква да свърши русата силиконка.
И тъй като силно вярвам в думите на Марк Твен, който дава най-точната рецепта за „успех в живота", а именно невежество и самоувереност, съм склонна да твърдя, че Бойко е успял в битието си. Въпреки тези си две безспорни качества, или именно заради тях, софийският градоначалник става все по-трогателен. Лично обмислям да се снабдя с много копринени носни кърпи, бели, с везба, за да мога да се просълзявам изтънчено всеки път, когато видя лицето Бойково по телевизора. Дали като участник и водещ на „Стани богат", дали като балетмайстор, основен цирков актьор, лелка от кварталната детска градина (която преди секунди е открил), чалга певица или кмет - все тая. Бойко винаги е трогателен. Той успява да плени българската домакиня, еквивалент на многомашинничката отпреди няколко десетилетия. И всяка съвременна Найда Манчева страстно желае, ако не да управлява страната є, то поне за ден да стане съпруга на кмета. Да се изправи боса, бременна и до печката, а той да се бърше в пердето и да заспива уморен от всички страшни дела, които самоотвержено е извършил.
Всъщност ако Бойко Борисов беше жена - руса, силиконова и не много умна чалга певица, както вече споменахме, той естествено щеше да изпее някоя жална песен, посветена на Станишев. Както знаете, в текстовете на този тип музикални творения има един брой изоставена самка, похотлив самец, зла любовница и вопли за вниманието на бившия, примесени с коварни закани и раздрани ризи. Е, нима трелите, посветени на премиера Станишев, които кметът извива по пресконференции, нямат всички тези така нужни за чалгата компоненти?
Градоначалникът не пропуска и ден да се оплаче от злия премиер, който му дърпа русите плитки и не вижда сочните му силиконови устни. „Ако Станишев ви каже „добър ден" - веднага си пуснете лампата" - обобщи Борисов. Излияние, което с минимална редакторска намеса може да добие вида на припев в драматично-романтична поп-фолк творба. Текстът може да бъде дообогатен с твърдението на кмета, че заради бившия вътрешен министър Румен Петков е станал лидер на ГЕРБ, а заради Станишев ще стане премиер. Е, това не е ли вопъл на прелъстена и изоставена русокоска?
Има само едно нещо по-страшно от чалгата. Желанието за чалга. Защото опитът е показал, че за не много време силиконовата чалга певица се жени за футболист, ражда две деца, остарява и пее по долнопробни кръчми в битов стил. Страшното е, когато поискаш точно тази участ. Силно вярвам, че страната ни не желае да е боса, бременна и до печката, докато някой я управлява, бърше се в пердето и заспива...
Какво разбираме от тази статия?
1. Че само в "Монитор" може да се появи такава критична статия.
2. Че въпреки нея, за Бойко ще гласуват всички заслепени избиратели.
3. Че Бойко = чалга, а хората обичат чалга.
Ако Бойко Борисов беше жена, вероятно би бил блондинка. От онези, които като вали дъжд с гръмотевици и светкавици, се усмихват, защото си мислят, че ги снимат. Ако Бойко Борисов беше жена, вместо мускули щеше да има много силикон. Навсякъде, където медицината позволява импланти. Ако Бойко Борисов беше жена, щеше да пее чалга и да тресе силикона от горното изречение бясно. Ако пък всяка жена успяваше да симулира оргазъм по начина, по който кметът на София симулира народополезна дейност, то нямаше да има мъж без самочувствието на полов атлет. В този ред на мисли колкото повече работа споделя, че е свършил господин кметът, толкова по-рус става. В смисъл, че добива вид на едрогърда блондинка, която се хвали пред поредния мъжкар самоуверено с някое свое постижение по ядрена физика, да кажем. А мъжкарят въобще не се впряга - знае, че единствената мозъчна клетка на компаньонката му отдавна е в неплатен отпуск. Което пък изобщо не може да попречи на основното упражнение, което се изисква да свърши русата силиконка.
И тъй като силно вярвам в думите на Марк Твен, който дава най-точната рецепта за „успех в живота", а именно невежество и самоувереност, съм склонна да твърдя, че Бойко е успял в битието си. Въпреки тези си две безспорни качества, или именно заради тях, софийският градоначалник става все по-трогателен. Лично обмислям да се снабдя с много копринени носни кърпи, бели, с везба, за да мога да се просълзявам изтънчено всеки път, когато видя лицето Бойково по телевизора. Дали като участник и водещ на „Стани богат", дали като балетмайстор, основен цирков актьор, лелка от кварталната детска градина (която преди секунди е открил), чалга певица или кмет - все тая. Бойко винаги е трогателен. Той успява да плени българската домакиня, еквивалент на многомашинничката отпреди няколко десетилетия. И всяка съвременна Найда Манчева страстно желае, ако не да управлява страната є, то поне за ден да стане съпруга на кмета. Да се изправи боса, бременна и до печката, а той да се бърше в пердето и да заспива уморен от всички страшни дела, които самоотвержено е извършил.
Всъщност ако Бойко Борисов беше жена - руса, силиконова и не много умна чалга певица, както вече споменахме, той естествено щеше да изпее някоя жална песен, посветена на Станишев. Както знаете, в текстовете на този тип музикални творения има един брой изоставена самка, похотлив самец, зла любовница и вопли за вниманието на бившия, примесени с коварни закани и раздрани ризи. Е, нима трелите, посветени на премиера Станишев, които кметът извива по пресконференции, нямат всички тези така нужни за чалгата компоненти?
Градоначалникът не пропуска и ден да се оплаче от злия премиер, който му дърпа русите плитки и не вижда сочните му силиконови устни. „Ако Станишев ви каже „добър ден" - веднага си пуснете лампата" - обобщи Борисов. Излияние, което с минимална редакторска намеса може да добие вида на припев в драматично-романтична поп-фолк творба. Текстът може да бъде дообогатен с твърдението на кмета, че заради бившия вътрешен министър Румен Петков е станал лидер на ГЕРБ, а заради Станишев ще стане премиер. Е, това не е ли вопъл на прелъстена и изоставена русокоска?
Има само едно нещо по-страшно от чалгата. Желанието за чалга. Защото опитът е показал, че за не много време силиконовата чалга певица се жени за футболист, ражда две деца, остарява и пее по долнопробни кръчми в битов стил. Страшното е, когато поискаш точно тази участ. Силно вярвам, че страната ни не желае да е боса, бременна и до печката, докато някой я управлява, бърше се в пердето и заспива...
Какво разбираме от тази статия?
1. Че само в "Монитор" може да се появи такава критична статия.
2. Че въпреки нея, за Бойко ще гласуват всички заслепени избиратели.
3. Че Бойко = чалга, а хората обичат чалга.
12 май 2009
Бойко и раздвоението на личността
Бойко Борисов днес твърди пред БНР, че е станал лидер на ГЕРБ заради Румен Петков. Заради Станишев щял да стане премиер. Освен това каза, че "100 пъти по-добре било да си с Костов". Това е същият онзи Костов, за който Бойко твърдеше, че е Гаргамел.
Само преди три месеца той каза, че е станал партиен строител, защото Царя не му дал да стане министър - на вътрешните работи, на отбраната.
Какво разбираме от това?
1. Че Бойко Борисов не се интересува от истината.
2. Че нямало да се кандидатира за депутат.
3. Че вече трудно скрива желанието си да не бъде повече "кмет".
4. Че ще се сдобием и с "прмиер".
Само преди три месеца той каза, че е станал партиен строител, защото Царя не му дал да стане министър - на вътрешните работи, на отбраната.
Какво разбираме от това?
1. Че Бойко Борисов не се интересува от истината.
2. Че нямало да се кандидатира за депутат.
3. Че вече трудно скрива желанието си да не бъде повече "кмет".
4. Че ще се сдобием и с "прмиер".
09 май 2009
Моделът "Бойко"
Монитор пише:
Още облаги за спонсорите на ГЕРБ
Дарителите на ГЕРБ са спечелили от подопечното на Бойко Борисов кметство поръчки за десетки милиони левове.
Наскоро "Монитор" информира, че фирмата "Рикуест", която фигурира в списъка с дарителите на ГЕРБ, е спечелила от софийското кметство 1,125 млн. лв. за изграждане на електронен портал на Столичния общински съвет. А както е известно, кмет на столицата е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Друг пример за конфликт на интереси е облагата за дружеството "Инжстрой", което също се е отчело с постъпление в партийната хазна. Вече съобщихме, че фирмата е прибрала над 1,082 млн. лв. за преасфалтиране на градинки и паркове на територията на подопечната на Борисов Столична община.
При по-обстойна проверка обаче изскочиха още десетки сделки, покрай които по време на управлението на Борисов се е облажила именно "Инжстрой". Сред тях са възложеното в средата на 2008-а изграждане на пасарелка (малко мостче) на ул. "Васил Петлешков" в родния на Генерала град Банкя срещу 115 849 лв., както и корекция на река Банска срещу 550 бона, отново в Банкя. Следва преасфалтиране за 940 бона на училищни дворове в районите "Слатина", "Лозенец", "Младост", "Витоша", "Красно село", "Възраждане", "Подуяне", "Надежда" и естествено, Банкя. Фирмата прибира и 62 хиляди за отваряне на ул. "Чаталджа" при бул. "Васил Левски". За скосяването на бордюрите при кръстовищата на "Раковски" с цел средата да бъде достъпна за инвалиди дружеството печели 295 346 лв. Гушва и 60 бона за пътен ремонт в "Подуяне", както и още 992 хил. лв. за рехабилитация на пътна настилка.
Какво разбираме от тази статия?
1. Че моделът "Бойко" вече функционира с пълна сила?
2. Че между този модел и моделът "Софиянски" има съществени разлики?
3. Че и покрай този "кмет" има далавери?
Още облаги за спонсорите на ГЕРБ
Дарителите на ГЕРБ са спечелили от подопечното на Бойко Борисов кметство поръчки за десетки милиони левове.
Наскоро "Монитор" информира, че фирмата "Рикуест", която фигурира в списъка с дарителите на ГЕРБ, е спечелила от софийското кметство 1,125 млн. лв. за изграждане на електронен портал на Столичния общински съвет. А както е известно, кмет на столицата е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Друг пример за конфликт на интереси е облагата за дружеството "Инжстрой", което също се е отчело с постъпление в партийната хазна. Вече съобщихме, че фирмата е прибрала над 1,082 млн. лв. за преасфалтиране на градинки и паркове на територията на подопечната на Борисов Столична община.
При по-обстойна проверка обаче изскочиха още десетки сделки, покрай които по време на управлението на Борисов се е облажила именно "Инжстрой". Сред тях са възложеното в средата на 2008-а изграждане на пасарелка (малко мостче) на ул. "Васил Петлешков" в родния на Генерала град Банкя срещу 115 849 лв., както и корекция на река Банска срещу 550 бона, отново в Банкя. Следва преасфалтиране за 940 бона на училищни дворове в районите "Слатина", "Лозенец", "Младост", "Витоша", "Красно село", "Възраждане", "Подуяне", "Надежда" и естествено, Банкя. Фирмата прибира и 62 хиляди за отваряне на ул. "Чаталджа" при бул. "Васил Левски". За скосяването на бордюрите при кръстовищата на "Раковски" с цел средата да бъде достъпна за инвалиди дружеството печели 295 346 лв. Гушва и 60 бона за пътен ремонт в "Подуяне", както и още 992 хил. лв. за рехабилитация на пътна настилка.
Какво разбираме от тази статия?
1. Че моделът "Бойко" вече функционира с пълна сила?
2. Че между този модел и моделът "Софиянски" има съществени разлики?
3. Че и покрай този "кмет" има далавери?
08 май 2009
Бойко и дупките
Днес по бТВ говориха за дупките в София, с участието на представител на сайта Dupka.net. Какво прави впечатление?
Красимир Крачунов: Много интересен сайт, но защо, това за мен е странно, се занимава само с дупките на София?
Цветан Фиков: Ще ви кажа защо, защото в момента имаме само техническа възможност за пускане на карта ...
Красимир Крачунов: Защото няма дупки по републиканските пътища?
Цветан Фиков: Не, защото нямаме техническа възможност да пуснем карти на други градове. В момента пускаме карти на Бургас, карта на Пловдив и там, където имаме възможност.
Красимир Крачунов: Преди една седмица пътувах от Бургас за Казанлък и си потроших колата по дупки ...
Цветан Фиков: Това е безспорно ...
Водещ: Говорим за конкретни случаи в този репортаж и този репортаж, който е в София.
Цветан Фиков: Аз живея в София. Прекарвам по-голямата част от времето си в София. Ако мога да изляза в събота и неделя извън София това е ОК, но през останалото време аз си троша и си поправям колата тук в София, плащам си данъците тук в София, а не в Бургас или някъде, където и да е било. Аз нямам нищо напротив, ако имаме възможност и хора, които да ни помогнат, да пуснем и карта на тези градове. Водещ: Започваме отначало, защо се ...
Красимир Крачунов: От тези данъци 23% се връщат в Столична община, а останалите отиват някъде другаде, така че ...
Какво разбираме от това интервю?
1. Че директорът на Дирекция „Транспортна инфраструктура” в Столична община - Красимир Крачунов - е същият като "кмета" Борисов: ти му казваш, че има дупки в София, той вика "В страната има повече!"
2. Че дупките са схема за пране на пари.
3. Че това е само върха на айсберг-модела "Борисов"
Красимир Крачунов: Много интересен сайт, но защо, това за мен е странно, се занимава само с дупките на София?
Цветан Фиков: Ще ви кажа защо, защото в момента имаме само техническа възможност за пускане на карта ...
Красимир Крачунов: Защото няма дупки по републиканските пътища?
Цветан Фиков: Не, защото нямаме техническа възможност да пуснем карти на други градове. В момента пускаме карти на Бургас, карта на Пловдив и там, където имаме възможност.
Красимир Крачунов: Преди една седмица пътувах от Бургас за Казанлък и си потроших колата по дупки ...
Цветан Фиков: Това е безспорно ...
Водещ: Говорим за конкретни случаи в този репортаж и този репортаж, който е в София.
Цветан Фиков: Аз живея в София. Прекарвам по-голямата част от времето си в София. Ако мога да изляза в събота и неделя извън София това е ОК, но през останалото време аз си троша и си поправям колата тук в София, плащам си данъците тук в София, а не в Бургас или някъде, където и да е било. Аз нямам нищо напротив, ако имаме възможност и хора, които да ни помогнат, да пуснем и карта на тези градове. Водещ: Започваме отначало, защо се ...
Красимир Крачунов: От тези данъци 23% се връщат в Столична община, а останалите отиват някъде другаде, така че ...
Какво разбираме от това интервю?
1. Че директорът на Дирекция „Транспортна инфраструктура” в Столична община - Красимир Крачунов - е същият като "кмета" Борисов: ти му казваш, че има дупки в София, той вика "В страната има повече!"
2. Че дупките са схема за пране на пари.
3. Че това е само върха на айсберг-модела "Борисов"
07 май 2009
Бойко и спонсорите
Фирма-спонсор на ГЕРБ охранява незаконен строеж:
е-Вестник ни информира за поредната далавера. Нямаше да я цитираме, ако не се оказва, че фирма-спонсор на партията на "кмета" Борисов е замесена в нея.
Прочетете сами.
Какво разбираме?
1. Че не е случайно, че същата фирма-охранител е спонсор на ГЕРБ - трябва да се подсигурят за след изборите, нали?
2. Че фирма "Краш" няма да разруши строежа?
3. Че и Бойко е като предишните?
е-Вестник ни информира за поредната далавера. Нямаше да я цитираме, ако не се оказва, че фирма-спонсор на партията на "кмета" Борисов е замесена в нея.
Прочетете сами.
Какво разбираме?
1. Че не е случайно, че същата фирма-охранител е спонсор на ГЕРБ - трябва да се подсигурят за след изборите, нали?
2. Че фирма "Краш" няма да разруши строежа?
3. Че и Бойко е като предишните?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Защо е създаден този блог
Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...
Кои сме ние
Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).