Глупости безспир в ефир - вече и по Шекспир

Препечатваме статията на Иво Инджев от неговия блог поради фундаменталния ѝ характер. Не виждаме нужда да обясняваме каквото и да било.

Бойкови глупости безспир в ефир-вече и по Шекспир

ЖИВОТЪТ Е СЦЕНА И В ТОЗИ ТЕАТЪР НАЧАЛНИКА Е САМ

Не знаех, че един математик, чиято близост до ГЕРБ го направи любим телевизионен политически коментатор и разпространител на омраза ( срещу бежанците, които по думите му били друг „биологичен вид” и трябвало да бъдат посрещани със стрелба по границата ни), се е превърнал вече в класик и източник на „крилати фрази” за самия вожд Борисов. Във вчерашно свое интервю за БТВ математикът Михаил Константинов изчисли, че Изборният кодекс бил „много шум за нищо”, а жълтият сайт БЛИЦ извади това умозаключение в заглавие.

Днес Борисов повтори буквално остроумието на своя следовник, превръщайки го в „класик” наравно с Шекспир ( когото също така не спомена като автор на „постановката”  „Много шум за нищо”

„Всеки ден правя компромиси, то е трудно да се нарече коалиция, ние сме подписали коалиционен договор с РБ. Що се отнася до тази седмица, имаше една хубава постановка “Много шум за нищо”.заяви премиерът Бойко Борисов пред БНТ по повод гласуваните през последните дни промени в Изборния кодекс.

Интервюто е „класика” само по себе си в жанра „Борисов си задава  въпроси и си отговаря сам”. Водещите са му за украса. Тази форма на самоинтервюиране не е уникална, но съдържанието й си е чист принос на Борисов към абсурдизмите, наложени от него в българската публичност. Защото той, като едноличен собственик на ГЕРБ, е на върха на сътворяването на абсурдите, след което ги приписва другиму.

Така, по думите му, споровете около спорните промени в правилата за гласуване, са по вина на всеки друг, само не и на ГЕРБ. Било какафония. Ами да, така е, но е какафония, създадена под диригентската му бухалка.

След като забърка какафонията, сега Борисов се хвали, че я оправя с цената на компромиси. Той така нарича въжеиграчеството си в ленински стил „стъпка напред, две назад”. И разбира се, изисква от публиката на „постановката” да му ръкопляска, че е отстъпил след като накриво е стъпил, макар да го прави, за да не се подхлъзне в пропастта, която сам копае с глупостите, които залага с рязането на лентичките, на които се крепи властта му.

Сред постоянните лъжи на Борисов много често се чува твърдението му, че не се бил месил в делата на други партии ( и това, след като при предишния му премиерски мандат машината му за подкупване, разцепване и делене на цели партия пуфтеше на пълни обороти).

Ето че отново , „без да се бърка”, се зае да категоризира кой какъв е в опозицията. Така най-после , от него да мине, призна на ДСБ статута на политически противник. Естествено не безкористно, а за да я пришие интригантски към ДПС и БСП. И понеже никак, ама просто хич не се бърка в чужди работи, препоръча на ДСБ да си стои в опозиция и в бъдеще да се групира с Татяна Дончева и Слави Трифонов.

От ДСБ, впрочем, трябва да почерпят, че най-после Негово величество им призна правото да не го обичат. Досега той категорично отказваше да ги пусне от прегръдката си, повтаряйки, че не са никаква опозиция и че си общувал най-приятелски с Радан. Борисов днес му даде развод и му определи дата: от вчера, каза великодушно той.
Знам колко е трудно да го убедиш, че не си като останалите, които му ръкопляскат- изминал съм лично пътя от „вратите на моята партия са винаги отворени за теб” през октомври 2006 г. до „идиот, идиот, идиот” през юни 2014 г.- цели 8 години му трябваха да проумее, че не може да ме купи с пехливанския си чар, поради което съм „идиот”.
Продължавайки „ да не се меси” в работите на другите партии, Борисов мина по целия конспект на намесата с квалификации и препоръки. От името на Патриотичния фронт изрази увереност, че патриотите вече  са разбрали, че могат да разчитат само на ГЕРБ. От името на АБВ изрази надежда да останат стабилни , „защото с вицепремиера Калфин работим добре”- остави си вратичка с това потупване по рамото за евентуалното посочване на своя заместник в правителството за президентския пост (вариант, обсъждан с Първанов, по моя информация).

Неглижирайки значението на държавния глава ( след като няма да е лично той), Борисов вметна, че щял да намери „все някой” за поста. И изреди кой няма да е в един списък, който започва да става толкова дълъг, че човек се чуди, дали пък въпросният „някой” няма да бъде намерен на някоя бензиностанция, както в случая с един министър в първия кабинет на Борисов.

Премиерът едва ли се усеща (при цялото ми уважение към неговото въжеиграчество като форма на интелигентност), че става за смях в аргументацията си защо няма да посочи споменатите от него отличници. Благодарение на неговата логика вече знаем, че за президент не стават кметовете на София и Бургас, както и министър Томислав Дончев, защото работят добре. И Кристалина Георгиева няма да е, защото върши полезни работи за България. Това е аргументацията на Борисов, от която се подразбира, че той ще посочи за президент някой, който не работи добре и не върши полезни работи за България. Блазе му с тази предварителна характеристика.
Ако не друго, Началникът е откровен в терминологията: посочва кой да е президент, а не се лигави като някакво либералче ( по Андрей Райчев) с някакви си колективни процедури, обсъждания, предварителни избори и прочее загуба на време между две мачлета.
Кой да му припомни по този повод на Борисов, че при номинирането на Росен Плевнелиев за президент през 2011 г. главният аргумент на премиера беше именно открояването на неговия министър като най-успешният работяга в кабинета му. Сега работливостта и успехът на един министър ( кмет или еврокомисар) се оказват препятствие, а не трамплин към поста на държавния глава. Това ако не е борисовщина в самоопровергаването, (на)здраве му кажи!

Впрочем, тази схема на отличаване на оставачите в професията, отдавна се прилага в медиите. С риск да ми се обидят ( още повече) някои колеги, селекцията на много от водещите, задържали се дълго на екрана на телевизиите, е свързана именно с обратната логика на естествения подбор в България. Колкото повече си вършиш работата като журналист, бидейки неудобен на Бойко и компания, толкова по-малко те търпят работодателите в държавата, в която правителството е най-големият рекламодател в медиите (разпределяйки европейски пари за рекламни кампании).

Ако наистина има някаква логика в поведението и разсъжденията на Борисов, то би трябвало да заподозрем като (не много) скрита кандидатура именно математика Михаил Константинов. Върши черната работа на ГЕРБ, обикаляйки телевизиите с мрачни прогнози за България, които с удоволствие ще обяви за провалени благодарение на своето правилно президентско управление. Освен това е вече класик: цитира го самият Бойко ( сякаш не Шекспир, а професорът е автор на „постановката” „Много шум за нищо”).

Математически погледнато, да прогнозираш всякакви гадости, които няма да се случат ( според професора Третата световна война е в ход, но само той и я забелязва, но вече се отварят очите и на простосмъртните- вчера една продавачка на краставици ме подпитваше, дали тая работа с бурките няма да ни докара война) е винаги печеливша тактика. Ако, не дай си Бойко, нещо от прогнозираните гадости се сбъдне, професорът може да си го припише като потвърдено свое пророчество. Ако ли пък нищо подобно не стане, всички ще си отдъхнем, че най-лошото се е разминало защото сме били предупредени навреме. Което си е много шум за нещо!