Аз ги пускам (руснаците), те (американците) ме хващат

Препечатваме статията "Борисов ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат" от блога на Иво Инджев поради това, че той единствен от всички журналисти е прозрял през "хитрите" селски номера на "премиера" Борисов. Накрая задаваме традиционните въпроси.

Близо седмица след казуса с (не)разрешаването на коридор за руски въздушен транспорт към Косо..пардон, към Сирия, картината започна да се прояснява като мъгла, изкуствено създадена за заблуда на противника.

На лов за шарани

Противникът е българският народ. Или избирател, ако щете, доколкото неговото мнение има значение за производителите на мъглата. Защото за онези, които са въвлечени в мъгливата ситуация, като съюзниците например, знаят вероятно по секунди какво точно се е случило. Обаче българинът ( нали така наричаме обобщаващо сборът от индивиди у нас, когато трябва да се измъкнем от необходимостта от конкретни отговори), е третиран отново като теле, обучавано в дисциплината мучене пред телевизора.

От телевизора разбрахме най-сетне версията на главното (без)действащо лице ББ в този сюжет и причината за неговия многодневен дълбок размисъл как точно да ни съобщи, че е сгафил, нареждайки да бъде пропуснат руски транспортен самолет към Косо…пардон, към Сирия- ден, преди сензационното съобщение, че тъкмо България е спряла ( друг подобен) руски товар.

Борисов ( си мисли, че ) се измъква с направеното на партийния форум на ГЕРБ в зала „Армеец” в София съобщение. Без да бъде питан цяла седмица от дресираната българска журналистика (или поне от онази нейна преобладаваща част, допускана да му тика услужливо микрофоните) за неговото досегашно мълчание, той хвана бика за опашката с разказ как е постъпил правилно, като е спасил човешки живот и дружбата с Русия, спестявайки въздушен сблъсък с руския самолет ( значи все пак е било незаконно неговото прелитане, щом се е наложило този хуманист да се намеси лично и да спасява руско-българската любов в нарушение на поетите ангажименти на страната ни като съюзник в рамките на НАТО).

Оплетената (анти)аргументация на Борисов едно към едно е повторение на лъжата му за причината, поради която на 20 февруари 2013 избяга от властта с цел да се завърне на бял (троянски) кон- шита с бели конци, но (уж) пропита с кръв, т.е. доста червена. Искал бил да предотврати кръвопролитие, заяви тогава той от парламентарната трибуна след едно бутафорно кръвопускане при милиционерска постановка на Орлов мост в София, когато ни демонстрираха обилно по медиите един пострадал от камък (уж) беден ( по презумпция) пенсионер , оказал се след това заклет комунист със собствен предприемачески бизнес.

С други думи, Борисов построи върху една лъжа цялата си конструкция с напускането на премиерския пост и предизвикването на предсрочни избори преди да му клюмне рейтингът в момент на излизащи от контрола на неговите другари-съзаклятници протести.

Не че му е първата, но все пак тази „стомна за вода” сега се повтаря и на международно равнище – щом му минава номерът на локално ниво, защо да не излъже и като за световно? Един път стомна за вода, два пъти…Докога?

Няма по-добър лакмус за проявяването на червената нишка в белите конци на Борисов от поведението на неговия дългогодишен съзаклятник в разпределянето на порциите в България Георги Първанов. Ако бяха противници от различни политически „семейства”, на каквито се правят, Първанов би трябвало да изобличи претенцията на Борисов да е спасил от кръвопролитие дружбата с Русия , предотвратявайки „събиране на трупове в Черно море”. Вместо това днес Първанов приятелски мажеше след лъжата на Борисов , позовавайки се на „добрата си памет”, за да изрече още по-големи лъжи (включително и от лъжата на Борисов за приятелските чувства на ЦЕЛИЯ български народ към Русия, произнесена от него вчера в „Армеец”).

Дясна ръка на Първанов по въпросите на войната и мира е Михо Михов. Той е бивш началник на Генералния щаб на армията, бивш съветник по националната сигурност на президента (Първанов) и настоящ председател на комисията по отбрана ( по волята на Борисов) . Да, по волята на Борисов ( и Първанов- вижте само щастливата му физиономия на пресконференцията, когато обявяват неговото коалиране с Борисов!).

Сред четирите министерства, които е предлагал миналия октомври на БСП по време на преговорите за „голяма коалиция” с Михаил Миков ( на когото публично предложи шефското място в парламента), Борисов е имал намерението да „отпусне” и министерството на отбраната. Досущ като ментора му Сакскобургготски, който уж беше много „западен човек”, а се опита да внедри начело на службите Бриго Аспарухов на измисления за целта пост „съветник” по сигурността в премиерския кабинет, та се наложи западните столици да го спрат, за да не спрат по тази причина българското членство в НАТО и ЕС .

Борисов изплати все пак дълга си по отблагодаряване на своите другари за ролята им на фасадна опозиция ( и за какво ли още не) , макар и „само” с председателското място в комисията по отбрана в Народното събрание, харизана на Първанов чрез Михо Михов.

Кога ли ще ми се махне от главата...

Първанов ли не знае чрез своя човек подробности около случая с руския самолет сега, по който самият Борисов приобщи като информирани в нощта на прелитането на руския самолет други, също толкова натоварени с отговорност отговорници по въпросите на отбраната лица (опаковайки ги по този начин колективно с решението му да „пусне” руския самолет)?

На въпрос на журналист дали знае нещо за външен натиск, под който на следващия ден се е наложило България да спре втори подобен полет, Първанов с обичайния си немигащ поглед заяви, че не наел нищо по въпроса…От тази по-добра подкрепа за приятеля му Борисов, не може да се измисли в неговото положение на коалиционен партньор във властта! Така биха казали песимистите. Но оптимистите, знаейки нрава на този опитомител на вълци ( за какъвто обичаше да се представя след разкритията за любовта му към масовото избиване на същите), имат основание да добавят:„може, може и още как”!

Първанов не разочарова тези оптимисти със следното твърдение в телевизионно интервю тази сутрин:



“Понеже имам добра памет ( лъжа номер едно- бел. авт.), за съжаление , ще ви дам един пример. По време на Косовската криза правителството на Иван Костов , без да пита ( лъжа номер две- бел. авт.) Народното събрание, даде разрешение на натовски самолети да прелитат над България. В същия момент то отказа на един руски самолет ( лъжа номер три-бел. авт.) с хуманитарна помощ ( лъжа номер четри- бел. авт.) за Косово  да прелети над страната ни .”

Налага се да припомня истината на лъжливото президентче, което за пореден път призовава селяните да гонят натовския вълк от неговата руска кошара.

През юни 1999 г. също имаше руски натиск за прелитане на „хуманитарен” конвой над България, наречен „умиротворителен контингент”, замислен от Москва като бетоновоз за бетониране на руско военно присъствие в Косово напук на НАТО . Също имаше безсънни нощи и думкане по вратите на България от страна на руската мечешка дипломация. За разлика от Борисов днес, който решил да уважи руското искане, тогавашното ръководство на България устоя на натиска. Но не на своя глава, както лъже днес Първанов, а след решение на парламента.

България беше подписала договор с НАТО за логистична помощ. Той предвиждаше прелитане именно на натовски самолети над страната и беше, както вече отбелязах, одобрен в НС.  Това принуди Русия да поиска официално коридор за “умитворителния” военен контингент за Косово.

Руското настояване бе отхвърлено от мнозинството в българското Народно събрание и това предизвика истеричната съпротива на партията, оглавявана тогава от Първанов, който има наглостта днес да манипулира публиката с аналогии за „хуманитарната” руска помощ ( за Косово, като за Сирия).
 
Не знам дали е имало” приятелски огън” от запад, принудил Борисов да се оправдава сега за пуснатия от него руски нарушител на съюзническите ни ангажименти ( и се оправдава както пред Путин за санкциите и „Южен поток”), но приятелят му Първанов му се притича на помощ на пожар като подпалвач на купчина лъжи в услуга на огнеборец, желаещ да блесне с фалшив подвиг.

Борисов, по липса на сериозни опоненти в тази държава, обича да изстисква ползица от гафовете си, представяйки ги за мъдри решения. Този път обаче положението прилича на „Той ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат”!

Може би тъкмо затова е решил да изтъргува гафа си за замазване на лошото впечатление с остър завой в досегашното си поведение и говорене „ала Орбан” за бежанците със смайващата за него демонстрация на толерантност, призовавайки изведнъж към точно обратното: да ги приемем бежанците.

Някой ще рече, че така рискува да настрои мнозинството българи, които досега настройваше срещу приема на бежанци, срещу себе си и ГЕРБ.

Не берете грижа- на него му е важна властта. А тя му се осигурява от мълчанието на Запада и прозападните българи, чиято уста умилостивяващо се опитва сега да запуши. Безмълвието и липсата на каквато и да била критична реакция от послушната му аудитория в „Армеец” беше демонстрация на здравия вътрешнопартиен тил на Борисовата власт, консумирана от хиляди нагаждачи със съответните порции по места. Останалите са само тор от уж противниковия отбор ( все повече от обора на Доган) в нозете му. А той знае как да гази в тази кал!

Какво разбираме от тази статия?
1. Че отново се намира само един журналист - Иво Инджев, който да задава неудобните въпроси?
2. Че за разлика от други гафове, този път Борисов вкарва България в конфликт с НАТО?
3. Че сега ще видим дали САЩ и ЕС действително имат лостове за въздействие върху "премиера" или са се отказали и вече сме оставени на произвола на Борисов?