и Кръстника

Отношението към Кръстника Борисов е същото като прикриването на момчето убиец

Някои възприемат видеото как Цветанов и кметове на ГЕРБ целуват ръка на Борисов като шегичка на Заговезни. Те хващат ръката му и я целуват като на Кръстника… Шегичка? И къде свършва шегичката, къде започва истината?
През 2009 г. вестник „Монд” отдели цяла страница предизборно за бъдещият победител в изборите Бойко Борисов.
тук).
Някой може да помисли, че този портрет е на един запален фен на киното. Не. И журналистите от „Монд” не са го разбрали така, но те само деликатно подхвърлят детайлите, без коментар. Всеки сам да си прави изводите.

Сцена от филма "Кръстникът"

Посетили го журналисти в къщата му в Банкя и го описали детайлно – как проверява двата си телефона, как прелиства вестник и спира по-продължително на страницата с Анджелина Джоли, говори за футбол, кучета, хвали се, че изкарал достатъчно от бизнеса си и може да си позволи тази къща… И отбелязват какво има в къщата – колекция от уискита, оръжия и голям портрет на Марлон Брандо като Дон Корлеоне от филма „Кръстника”… (виж тук).

Сцената от предизборно събрание на ГЕРБ

Бойко Борисов не е почитател на киноизкуството. Той е почитател на Кръстника. В това няма никакво съмнение, по всичко личи от неговия манталитет и поведение. Съвсем като малко дете, като един бодигард от групировката на СИК, той най-искрено се възхищава на Кръстника. Това е съзнание на социопат. На човек, който приема този литературен и филмов герой за положителен. В съзнанието му очевидно Кръстника е почтен, раздава правосъдие, грижи се за приятелите и семейството. Това че управлява мафия, рекетира, поръчва убийства е просто необходимост в един непочтен свят…
Така може да разсъждава един банкянски лидер на банда, бияч, издигнал се в групировките. Който после с малко подкрепа е попаднал в МВР, създал си е лъжливия образ на борец с престъпността… Описан в маса публикации тук и в чужбина като свързан с организираната престъпност, с купища неразкрити убийства по време на неговата бляскава кариера в МВР.
И този човек влезе в политиката. Медии и журналисти (и особено журналистки) го прегърнаха е понесоха на раменете си. Въпроси за миналото му и социопатичното му съзнание не задаваха. Той се превърна в Батман и Крали Марко. Някои го нарекоха „новият Левски”. Бодигардът от групировките стана главатар на държавата.
И ето го, на партийна среща в Сандански му целуват ръка като на Кръстника. Ако разгледа човек внимателно видеото, ще види, че Борисов сам вдига ръката си към главата на поздравяващите го. Сам я поднася да я целунат…
Борисов си има ревностни почитатели, които не го смятат за Кръстника, които са готови да си затворят очите за това дали е замесен в престъпления в миналото и дали е нарушавал законите като премиер.
Съвсем същият манталитет и отношение проявяват и онези учители и ученици, които са крили в продължение на близо 2 години ученик, убил друго момче в парка.
В болното съзнание на част от обществото едно убийство е нещо приемливо и може да се прости на някое добро момче, а какво остава за „дребните” провинения на Борисов. Те са несъществуващи  и за лидери на партии, които правят коалиции с него и приемат за нормално да е техният премиер.

(редакционна статия в е-Вестник)

Има ли още нещо, което да не сме разбрали?