Бойко и измсленото му минало

Д-р Филипов хубаво го е наредил:

Излезе книга на Григор Лилов „Тайният проект Бойко Борисов”. Още съм в началото, когато се разказва за мътната вода около дядо му, убит от комунистите. И понеже сме ползвали едни и същи източници – интервютата на Бойко по медиите – та стигаме до едни и същи изводи: отсъства фактологията на репресията, тя е измислена по-късно. Легендата за дядото е елемент от цялостна митология, от изграждането на един живот със задна дата. Но Лилов не е разбрал дълбоките психологични пластове на измислянето на тази част от биографията. Редакцията при Бойко е не само обществено, но и личностно мотивирана. Защото колкото и да казва, че се гордее, че е бил пожарникар, това е оставило трайна травма в съзнанието му. Пожарната е била на дъното в йерархията по престижност на службите, от ДС са гледали на пожарникарите снизходително. („ДС ни гледаха с голямо високомерие...”) С намесата на дядото, нещата си идват на мястото – като „враг на народа” „на мен ми разрешиха само за пожарникар...” И този дядо става логичното обяснение на биографичния обрат, става връзката между отличника, златния медалист от гимназията в Банкя и пожарникаря. Нещо повече. Дядото е онова „въпреки”, което доизгражда образа на кадърния млад човек, който „въпреки” системата успява.
От едно интервю на Бенатова за „Плейбой” разбрах, че той изобщо не е кандидатствал в друг факултет, освен в пожарната. Тъй че не са го спрели, той се е спрял, щото си е знаел багажа…

Какво разбираме от това?
1. Че Бойко си е измислил биографията, за да го харесат всички?
2. Че на народа не му пука, че Бойко е бил милиционер?
3. Че сега му е паднало да си го "връща" на ДС и затова отмъщава на ДАНС?

1964 г.: Другарят Тодор Живков на визита в СССР

Премиерът и първи секретар на БКП, др. Тодор Живков, направи историческо посещение в Москва.

Москва - центърът на световната политика, трудно може да бъде впечатлен от нещо и от някого. СССР има не само вековна литература, но и традиции в дипломацията. Тънкостите на протокола си съперничат с изящната словесност на политиците. Държавата на Ленин и Сталин е и родината на свободата, равенството и братството между селяните и работниците. Затова наистина е особено символичен знакът, който българският премиер и първи секретар на БКП др. Тодор Живков даде, като направи първото си посещение в чужбина именно в Москва.

Само часове по-късно стана ясно, че първите мъже на СССР са били особено впечатлени от директността и откровеността при разговорите си с др. Живков. Впрочем в дипломатическите среди вече определят българския премиер като "брежневист", защото той самият неведнъж е заявявал, че начинът, по който съветският лидер Леонид Илич Брежнев се е развил в политическата си кариера, го е вдъхновявал. Това е и една от приликите на двамата първи политици - те говорят откровено, назовават нещата с точните им имена и показват ангажираност към проблемите. С една дума - правят модерна политика. Тъкмо с това др. Живков е очаровал и др. Брежнев, и премиера Алексей Косигин, и арм.генерал Рокосовски, ръководител на отбранителната зона на Москва. Защото българският премиер постави откровено въпросите за компенсациите за "Козлодуй", попита дали СССР има интерес към "Белене", поиска да ни се удължи срокът по предоставяне на безплатен нефт от братския Съветски съюз с 4 месеца и не се притесни да каже, че в сегашната криза няма да можем да купим съветските ракети.

Към това трябва да прибавим, че СССР и страните от социалистическия лагер бяха първите, които подадоха ръка на др. Живков още при началните му стъпки в политиката. А и българският ръководител, и съветският генерален секретар имат неколкогодишно сътрудничество. Когато Л.И. Брежнев заемаше поста заместник-министър на вътрешните работи, др. Живков беше ръководител на Народната милиция в София. Сега и двамата са ръководители на братските партии БКП и КПСС и това е било първото нещо, което двамата са си казали на срещата в Кремъл. Навярно и защото не са забравили сътрудничеството си отпреди години.

След приемането на България в СИВ СССР започна да гледа по друг начин на страната ни. Днес обаче - по признанието на дипломатически източници - отношенията между двете страни са коренно различни. Москва отчита с голямо задоволство волята на др. Живков да отстрани корупцията и последиците от култа към личността на Вълко Червенков. Начинът, по който СССР гледа на страната ни, бързо се променя, защото се виждат и първите стъпки, направени в тази посока. Като отстраняването на 500 заподозрени в корупционни схеми служители от милицията, което е направило голямо впечатление на съветските другари.

Освен като членове на общото социалистическо семейство България и СССР са свързани в стратегическо партньорство в отбраната, енергетиката, административната реформа, подобряване на работата на милицията и правосъдието.

По време на двудневната си визита в Москва др. Живков успя да получи подкрепата и на Л.И.Брежнев, и на премиера Косигин, че СССР ще бъде движеща сила в СИВ, за да получи България исканите компенсации от 300 млн. преводни рубли за пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй".

Премиерът Косигин пък пое ангажимента към страната ни да разговаря със съветските предприятия в ядрената енергетика за това дали не биха имали интерес да се включат в проекта за изграждането на АЕЦ „Белене".
Разбира се, за всичко е необходимо време. Както каза един съветски дипломат, Рим не е създаден за един ден и България няма да заприлича на Грузия за осем дни. Важното е, че др. Живков показа волята, че вървим във вярната посока.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че е достатъчно да се сменят имената на Саркози с Брежнев, на Бойко Борисов с Живков и статията от "Монитор" звучи ретроградно?
2. Че българските вестници са се безгръбначни?
3. Че такава статия не би се появила в "Работническо дело" по времето на Георги Боков, бащата на Ирина Бокова?

1959 г.: Мъжката политика на др. Т. Живков омагьоса Москва

Статия от вестник "Труд", издание на Профсъюзите

“Вие - това сме ние” - тази ключова фраза, изречена от Никита Хрушчов по време на срещата му с др. Тодор Живков, дава обяснение за успеха на двудневното работно посещение на българския премиер в СССР. Др. Т. Живков получи от Москва всичко, за което дойде:
- демонстрацията на искрено приятелство и специално отношение към него като млад, надежден социалистически политик;
- съпричастност към проблемите на България и тежките реформи, които трябва да проведе правителството;
- ангажименти за лобиране в името на България в институциите на ООН и СИВ;
- признание за активната работа на новото управление в борбата с корупцията, организираната престъпност и наследството от периода на култа към личността;
- оценка за Партията като добре структурирана и организирана политическа сила с тежест в Коминтерна;
- споделянена общност в рамките на голямото семейство на социалистическия лагер;
- и накрая, но не на последно място - възвръщане на доверието към България и надеждата на прогресивна Европа, че ще играем по правилата.
Облечени в конкретика, тези изводи звучат така: др. Т. Живков отказа на СССР да закупува корветите, но не разсърди съветските ни другари, защото им отвори нови писти за сътрудничество
- по-сериозно участие в АЕЦ “Белене”, в други проекти на военнопромишления комплекс (например модернизацията на полските фрегати), в модернизацията на “Кремиковци”. В замяна на това измъкна ясен съветски ангажимент за отпускане на България на 300-те милиона рубли компенсации и отлагане с четири месеца на крайните срокове по програмата “безплатен нефт“, за да имаме повече време да усвоим полагащите ни се горива.
Навсякъде по време на московските срещи на др. Т. Живков решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на братския Съветски съюз, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.
Как го постигна? С искреност
С директно назоваване на проблемите. Без увъртане и шикалкавене. Простичко и ясно. др. Т. Живков свали от гърба си товара на Вълко Червенковото правителство, което зад неписаните закони на дипломацията всъщност е криело нежелание за решаване на въпросите, неудобство да се даде отказ или просто забатачване на поети обещания.
Тази откровеност на др. Т. Живков, която все повече впечатлява света, му отваряше леко тежките врати на съветската работническо-селска аристокрация и парираше очакваното напрежение в “неприятните” разговори. И ако за кроткия Алексей Косигин се знаеше, че “без съпротива” ще приеме отказа за корветите, то изненадата дойде от “разбирането” на Н.С. Хрушчов. Дипломатически източници бяха предупредили делегацията ни, че съветският ръководител е “труден”, когато отстоява своите интереси, че може да тропа по масата с обувка в изблик на смазваща нервност. Нищо такова не се случи с др. Т. Живков. Разговор на малки имена, спомени за общи спецоперации, когато единият е бил първи секретар на Украйна, а другият – началник на милицията, и накрая - бъдещи проекти. Докато Никита Сергеевич въртял цигара „Слънце“ в ръцете си, без да запали и без да предложи даже и на госта си, демонстрирал невероятните си познания по енергетика и пристрастието си към атомните реактори. С което пък напипал болната за др. Т. Живков тема - как да продължим АЕЦ “Белене”, излизайки от енергийната криза.
После, изпращайки го по стълбите на Кремъл, го тупал непрекъснато по рамото със заръката: “Каквото искате, ще ви помагаме”. Същото обещание др. Т. Живков получил и от колегата си Алексей Косигин, докато двамата чертали енергично с пръсти върху стъклените масички пред себе си различните общи проекти между България и СССР.
Министрите, които съпровождаха българския премиер - Цветан Цветанов, Румяна Желева, Трайчо Трайков и Николай Младенов, в своите контакти също не се притесняваха да назоват проблемите, да поискат конкретна помощ.
Визитата в СССР всъщност е част от политиката на др. Т. Живков, която той упорито налага - за европейското признание на страната ни като велика сила.
В четвъртък министър-председателят ще посрещне в София югославския премиер Тито, после идва ред на румънеца Чаушеску, а до края на годината ще бъде домакин и на шефа на Варшавския договор, маршал Вихрогонов. В този “голям шлем” естествено място заема и любимият му Никита Сергеевич, с която др. Т. Живков се чува по телефона поне веднъж в седмицата.
Желанието му е в тази прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.


Какво разбираме от тази статия?
1. Че в "Труд" пишат така, сякаш сме преди 50 години?
2. Че само смяната на имената е достатъчна, за да се види какви ги върши "премиерът" Борисов?
3. Че щом в Интернет се появяват такива шеги, дните на кабинета са преброени?

Бойко - самотният бегач

Фундаментално интервю на "премиера" за обективната журналистка Валерия Велева от в. "Труд":

- В бюджета на Руската федерация са били заделени 4 млрд. евро за АЕЦ “Белене”. И ако ги бяхме усвоили, сега нямаше да ни се налага да даваме от процентите си. Затова нека да е ясно - АЕЦ “Белене” като проект е провален от Станишев.
- Защото няма пари!
- А към вас как се обръщат?
- Бойко. Радваха ни се много. Като влязох в залата, станаха, ръкопляскаха, че съм се присъединил.
- Те ме познават отдавна. ЕНП много внимателно си отглежда кадрите.
- Защото искаме да помагаме на хората, а няма пари. Ето, нощеска към 12 ч разговарях от Кърджали с един наш депутат - за момиче с тумор в мозъка трябват 30 000 долара за спешна операция в американска клиника в Истанбул. Ще ги дам, разбира се, нали създадохме фонд, за да подпомагаме тези хора.
- Ето, събота е. Ден пред дълги празници, а министрите са се наредили в двора ми. Защото всяко нещо трябва да ми мине през главата. Те са фантастични експерти, по-добри експерти в правителствата на България не сме имали. Но им липсва политическа воля и политически поглед за нещата. И всичко трябва да мине през мен.
- Затова избухнах. Заклевам се, дума нямаше да кажа, ако не бяха ме предизвикали журналистите в Брюксел.
- Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че "премиерът" ни мисли за луди и хора, които не четат какво казват за неговите отношения с медиите журналистите от "Уикенд", например?
2. Че повтаря едно към едно думите на своя идол, др. Т. Живков, за това, че "пари нема"?
3. Че признава, че на министрите Му им липсва политическа воля и политически поглед за нещата?
4. Че е достатъчно да Му зададеш няколко въпроса, за да избухне?
5. Че Той ЛИЧНО дава парите от фонда, който се запълва с НАШИТЕ пари?
6. Че се опитва да ни преметне със "заделените в бюджета на Русия" пари за АЕЦ "Белене", след като всички знаем, че това са пари, за които се искаха държавни гаранции от България?

Бойко и Вальо Златев

Бойко се оплаква, че не му давали да ходи на риба.

"Тая година не съм ловил риба изобщо и няма да ми остане време. Даже и това ми забраниха", оплака се в Каварна премиерът.
Разказа, че преди все ходел при едни рибари от Обзор и с тях ловувал в морето.
Борисов е отмарял за едно денонощие, от неделя до понеделник, в резиденцията на Тато край Шабла.

Какво разбираме от това оплакване?
1. Че Бойко си мисли, че не четем "Уикенд" и не следим как самият той се хвалеше, че от дете ходил на Обзор, а сега отсядал в хотела на неговия приятел Вальо Златев?
2. Че журналистките, които отразяват работата му, лапат мухи, защото не са разбрали какво иска да им каже?
3. Че и той тръгна по стъпките на Тодор Живков?

Другарят Борисов

"Дневник" съобщава:


"Радвам се, че доживях този ден другаря, т.е. господин Борисов, да открие обновената градина", каза развълнуваната баба Горка и благодари на бъдещия премиер, че е поправил и разширил сградата, построена през 70-те години на миналия век. "Не ме обичали бабите, а?", отвърна с усмивка Борисов.


Какво разбираме от този репортаж в "Дневник"?
1. Че редакторите не са забелязали иронията в него и затова са го пуснали?
2. Че за народът Борисов си е "другаря Борисов"?
3. Че посещението на Борисов е също толкова впечатляващо, колкото откриването на завода за полупроводници от другаря Живков?

И сам воинът е воин

Бойко Борисов пред "24 часа":

"Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък."

Какво разбираме от това откровение?
1. Че Бойко сякаш е забравил, че не е тръгнал от нулата, защото при социализЪма на човека, на който разтриваше ушите, той бе тръгнал от офицерско звание и получавайки заплатата си от Държавна сигурност.
2. Че Бойко сякаш е забравил, че в частния му бизнес съдружници му са хора с псевдоними, с чиято подкрепа всеки може да успее и единственото, което не знаем е цената, която се плаща за тази подкрепа.
3. Че Бойко се самоизживява като един човек, който винаги сам е постигнал всичко. Може би затова държи и портрет на Марлон Брандо от филма "Кръстникът" винаги наблизо.
4. Че наистина на балкона в Парламента Бойко Борисов изглеждаше много, много самотен.