Бойко Борисов за религията, министрите, живота....

Бойко Борисов: Повечето министри са по-умни от мен

Министър-председателят в интервю за в. „168 часа”

- Г-н Борисов, след като постигнахте толкова много успехи, чувствате ли се щастлив човек?

- Успехите свършиха с вечерта на изборите. Хубаво е да станеш премиер на уредена държава, а не в такава, където всичко е изхарчено. В личен план моят най-голям успех беше като главен секретар на МВР. Това ми беше мечтата и я осъществих. Оттук нататък всичко, което правя, е следствие на създалата се ситуация. Човек е щастлив, когато си постави някаква цел и я постигне. Моята не е била да ставам премиер. Така че, нито съм щастлив, нито съм нещастен.


- Все ви е едно, че сте министър-председател?

- Не ми беше все едно, че съм главен секретар на МВР. Изживях го много тежко, когато царят си избра Румен Петков. Да си министър-председател е една чиновническа длъжност. Нищо повече. Сега най-важното е да не фалира държавата. Защото тя е пред фалит. Когато ни обясняваха, че няма финансово-икономическа криза, че тя ще подмине България, че сме много добре, а всъщност бурята е била на границата, те са си сключвали договори, харчили са си пари, без да направят нищо, за да предотвратят задаващото се бедствено положение.


- Какво сте готов да жертвате, за да се оправи държавата?

- Правя жертви всеки ден! Останах без приятели. В България за последните 20 години цели поколения бизнесмени са израснали с единствената мисъл, че бизнес се прави през държавата. По един или друг начин всеки един в бизнеса си е търсил държавна протекция. Но понеже след тези мои думи утре ще започнат да се появяват бизнесмени, които да обясняват, че не е така, нека не го казвам за всички, а за много голяма част от тях.


- Валентин Златев, примерно, как мислите, че ще реагира?

- Той е чиновник в една фирма. Така че ако "Лукойл" се е ползвал от държавна преференция, е едно. Но това не е неговата фирма. Той просто е директор там. В момента те са губещи, защото имат да вземат много пари от държавни и общински дружества. За София само бяха 12 милиона. Но вижте: цели курорти са давани на бизнесмени. Като се започне от „Дюни” и се стигне до „Слънчев ден”. Всички те са получили страшно много от държавата по различни схеми. Като се започне от Жоро Гергов и се стигне до Люси Стойков. Има поне още 10-15-20 като тях, за които знам. Всичко е минало по схеми и вече нищо не може да се върне. Заграбено е и край! Няма как да се върне!


- Защо вече нямате приятели?

- Всички, които ме познават през годините, се извъртяха да ми се обаждат да ме питат дали не може да продължи нещо от този род, дали нещо няма как да стане. И като им откажа, вече не ми се обаждат.


- Не се ли чувствате самотен без приятели?

- 40% от българите гласуваха за мен. Те са ми най-добрите приятели. Тук съм да свърша това, за което те са ме избрали. Иначе ежедневието ми е такова, че не ми остава време да се замислям за приятелите, които изгубих. Само, когато ме питате, се усещам какво е станало. Тези, с които се срещах, с които играех карти, тенис, вече ги няма.


- Вечер като си легнете преди да заспите, не се ли сещате за тях?

- Не! С влизането в тази въртележка, вече нямам личен живот. Личния живот го оставяме някъде настрани за друго време. Ето вчера (19.10. - б.а.) съм си легнал в 3 през нощта. Последно говорих с министър Цветанов за отвличането. Вечер като седна на телефоните у нас, и тези министри, които не съм ги чул през деня, ги чувам да знам какво са правили и докъде са я докарали. След което падам директно като труп в кревата и заспивам.


- Навремето Костов също каза, че няма приятели и тогава се изтълкува много лошо.

- Прав е бил! Като си на върха на властта е много лесно да помогнеш на някого, който ти е приятел. Но за сметка на държавата. Аз подобни неща няма да правя! За никого!


- Ще жертвате ли министри, депутати в името на успеха?

- Разбира се! И те го знаят. Ако искаме да докараме реформите докрай, ни трябва по-дълго време на управление, трябва да запазим доверието на обществото.


- Това значи ли, че искате следващ мандат?

- Въпросът не е нито в следващ мандат, нито за някакви планове в тази посока. Големите проекти като магистралата, метрото и други като тях в една нерегулиарна държава, каквато е България в момента, изискват дълъг период от време, за да бъдат осъществени. Сега като гледам какво са правили тройната коалиция, като гледам политическото пространство от какви субекти е населено, спечелването на още един мандат е добър вариант за България. Затова министрите и депутатите не трябва да спират да работят.


- И ги изпитвате всяка вечер?

- Изпитвам ги! И те се стараят много. Знаят, че от тях няма човек, на когото мястото да му е гарантирано. И са много отговорни.


- Ще станете ли по-богат в края на мандата?

- Пари отдавна не ми трябват.


- Имате достатъчно?

- Просто не съм сребролюбец. Това, което си имам, ми стига предостатъчно. И то ми е от преди да стана държавен служител. Не ми трябва нищо повече. А тази служба в момента, както и кметската, така ангажира, че то няма и къде да ги харчиш тия пари. Нито можеш да отидеш на някой остров, нито да пазаруваш. Нищо! Ако вземаш пари, трябва някъде да ги складираш и те за нищо не ти трябват. Държавата се е погрижила за всичко - кола, телефон, заплата.


- Като свърши мандатът? Ако не сте премиер?

- Ами отивам си на къщата в Банкя и си седя там. Малко ли съм дал? Идва следващият и действа.


- Отказвате се от политиката?

- Е, ами то остарява човек.


- Страх ли ви е от този момент? Страх ли ви е от старостта?

- Всяка възраст си има положителните страни. Тази динамика ме уморява в интерес на истината. Като главен секретар грам не се уморявах, ама бях по-млад. Сега вече много се уморявам. Най-много от това, че на ден ставам арбитър на поне десет абсолютно различни теми. Днес съм се занимавал с ин витрото, след това с тотото, след това с военния министър, след това с вас, след това с докторите, чакам Цветанов да ми докладва за отвличането и така нататък. Това уморява. Непрекъснато трябва да се концентрирам върху коренно различна област и накрая да взема решение. Сгреша ли, след два часа агенциите почват да гърмят.


- Страх ли ви е да не вземете грешно решение?

- Да! Едно грешно решение на премиера влачи след себе си милиони загуби или цели съсловия да страдат. Всички чакат моите решения и това са реални, живи хора. Които като чуят какво съм решил, или ми се радват, или ме псуват. При тази динамика и всичките тези решения, които вземам, да се сбърка е невъзможно. Затова се е случвало да се извинявам и затова толкова много слушам експертите. Накрая вземам това решение, което касае добруването на повече хора. Това е кантарът: За кое съсловие или за повече хора ще бъде по-добре. Така вземам решенията.


- Старостта все пак плаши ли ви?

- Е, не ни остава да живеем дълго, защото при това изразходване няма да имаме време много да стареем. А и аз остарях рано. На 19 години бях младши лейтенант командир на курс. Отговарях за маса народ. На 23 имах отбор по карате, спортистите ми бяха с две-три години по-малки от мен, а ми казваха "шефе". Отговорността състарява. Тя ти взема безгрижието и младостта.


- Смъртта? Страх ли ви е от нея?

- Че кой не го е страх!


- Има ли нещо, след като човек умре?

- Надявам се да има! Мисля си, че и там трябва да съществува някакъв ред.


- Заплахите срещу вас?

- Накърнили сме много интереси, но не искам да обсъждам тази тема.


- Носите ли още пистолет?

- Да!


- Вярващ ли сте?

- Абсолютно!


- Как си представяте Господ?

- Горе има една сила, която ни наблюдава. Бди над нас. Наказва ни, когато е нужно. Трябва така да живееш и да действаш, че да се опитваш пред нея да си чист. Не случайно в религията има и дявол, и ангел. И когато дяволът започне да се върти около нас, трябва да има страх от Бога и да не се подлъгваме.


- Въртят ли се много дяволи в Министерския съвет?

- Ако се въртят, ще ги намерим и изловим и тях, както вещиците.


- Има ли Рай и Ад?

- Е, не мога така категорично да го кажа. Но вярвам, че има някаква висша сила над нас. Не случайно, като ни потъна корабът и се издавиха моряците, оцеля само този, който в джоба си имаше иконка на свети Никола. За някои може да е случайно, за мене не е. А тези, който са прегрешили, рано или късно ги наказват.


- От тази гледна точка какво става с досегашните управляващи?

- Те половината не са християни. За Доган е ясно. БСП беше партията, която взривяваше доскоро църкви. Какви християни да има там? Партията е същата. Това, че са лицемерни, си е за тяхна сметка. Но Господ вижда, че са лицемерни!


- Ще ги накаже ли за нещата, които са правили досега? Ще горят ли в Ада?

- Не е моя работа да говоря подобни неща. Не се бъркам в работата на Началника! (Сочи с пръст към небето.) Каквото прецени Господ това да прави. Той където реши, там да горят.


- Може би само това ни е останало? Да вярваме, че Бог ще накаже тези, на които все им се разминава на земята?

- Не е така! Първо, народът ги наказа. Не е лесно да те сринат така, както сринаха БСП и Станишев. Надявам се и правосъдната система да си свърши работата. Знаете вече за колко души сме дали материали. За себе си съм сигурен, че повечето ще получат присъди.


- Кои са тези хора?

- Не мога да посоча имена. Вече не говоря като Бойко Борисов, говоря, като премиер. Когато говори човек с моя пост, може да казва неща, които вече са само факти. Иначе ще излезе, че се бъркам на съдебната власт, което е недопустимо. Въпреки безобразията там, факт е, че Висшият съдебен съвет се опитва да се очиства. Имам мнение по въпроса кой и за какво трябва да влезе в затвора, както имам мнение и за футбола и за медиите. Не го казвам, за да не се бъркам.


- Всички искаме нещо да се случи най-накрая.

- Хората не са глупави. Те виждат какво правим ние и какво правеха тези преди нас. Това е най-важното - какво правиш! Всички виждат и метрото, и детските градини, които преди мен само ги приватизираха. Спрях заменките с горите! Само това да е, ще съм доволен. Нямам претенциите да съм идеален и да съм най-умен. Но това, което правя, е по-добро от това, което правеха останалите досега.


- Кой е по-умен от вас?

- Много са! От министрите повечето са по-умни от мен. По-образовани са, езиково подготвени. И затова съм спокоен! Защото след няколко години ще има на кого да се остави и партията, и държавата. На тях им липсва това, което имам аз - воля, опит и характер да се случват нещата. Кой щеше да посмее да изгони Вълка от София? Кой щеше да посмее да разбута незаконните постройки по околовръстното за Южната дъга? Аз поемам ударите, а те са умните хора, които генерират идеи.


- Стенограмите на Министерския съвет, не оставят такова впечатление. Там даден министър докладва точка, казвате: "Приема се!" и това е. Защо не ги обсъждате?

- Точките влизат в Министерски съвет след като са минали за съгласуване през всички министри. Те си говорят и обсъждат от сряда до сряда. Накрая идва резултатът. Ако се окаже, че трябва нещо да се допровери или доогледа, аз оттеглям точката, докато се изчистят нещата. Няма никакъв проблем. Който е работил с мен, знае, че винаги може да ме убеди в позицията си. Няма случай да съм се заинатил и да съм казал, че ще стане както съм го решил аз.


- Отворен сте за всякакви предложения?

- Слушам много внимателно. Довечера (20.10. - б.а.) съм поканил у нас всички, които са свързани със здравната реформа. И министри, и лекари, и специалисти, и шефове на болници. Ще ги изслушам по здравната реформа и накрая ще взема решение.


- Как, като не сте здравен специалист?

- Не съм, но като чуя всички, които ви изброих, и техните идеи, ще си съставя мнение по въпроса. Ще реша какво да подкрепя. Ако другите са съгласни с мен, ще стане така. Ако не са, ще стане другото.


- Тоест, може да сте стигнали до някакво заключение, но ако нямате мнозинство с тези, с които се обсъжда, не приемате?

- Точно така! Това означава да чуеш експертите. И ако трябва да се плати политическа цена за това решение, да мога да я платя. Но да знам защо я плащам! Въпреки че на никой премиер не му е приятно да закрива болници или поликлиники, понякога такива неща трябва да се направят. Да се прецени кое е най-добре за хората. Дали да страдат 2000 лекари и медицински сестри примерно, но за сметка на това 200 000 хиляди човека да се лекуват по-добре!


- Сравняват стила ви на управление с този на Тодор Живков. Познавахте го лично. Има ли нещо общо между вас?

- Казах ви как работя. Дали е правилно или не, бъдещето ще покаже. Тодор Живков съм го пазил, след като падна от власт. Имах възможността с часове да слушам начина, по който той е управлявал държавата. Имал съм възможността да слушам както него, така и върха на монархията. Така че знам как са действали и двете системи. Което сега ми е от голяма полза.


- Какво научихте от Тодор Живков и царя? Нещо важно, което сега ползвате.

- Аз съм дисциплиниран човек. Бил съм наемник, плащано ми е да ги охранявам. Никога не бих си позволил да коментирам това, което по това време съм видял, разбрал и чул. Ще кажа само следното: за Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата... Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори... Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре. От царя съм научил, че е много важно, ако можеш да замълчиш, да го направиш.


- Той мълча дълго време.

- И беше два мандата на власт!


- Къде сбърка царят в началото? Имаше такива големи надежди, като се върна.

- Довери се на хора, които нямаха кауза. Юпитата, юристите, знаете как беше. Имаше няколко кръга в самото управление и всеки теглеше към себе си, а той не се намеси авторитетно и навреме. Не ги спираше. След яхтения скандал, ако на мен ми се случи нещо подобно, не дай, Боже, всичко трябваше да бъде ометено. Всичко! За да няма съмнения в него. Но не искам да му бъда съдник и анализатор. Иначе оценката си я дадоха хората: един милион го чакаше на площада, като дойде, сега има двама общински съветници в София. Всички видяха аз какво направих и какво правя. Затова понасям ударите - защото знам за какво са. Да помогна на хората! Лошото е, че дойдохме в ужасно труден момент. И понеже ме питахте дали съм щастлив да съм пример: не мога да имам радост от живота в тази ситуация. Отивам при Саркози и не мога да се зарадвам, защото той ме пита за корвети, за чужди ангажименти.


- Тодор Живков и царят бяха ли щастливи?

- За царя не мога да кажа. Той винаги си е криел чувствата. Тодор Живков много страдаше към разпада на държавата. Това, което казваше, е, че държавата трябва да се пази и да е силна. Факт е, че 10 години след като падна тогавашната система, все още има какво да приватизираме. Значи в тази област може да му се даде добра оценка.


- Искате ли да приличате на някой от тях?

- Искам да приличам на себе си. Със своите плюсове и минуси. Моля Господа да не си опетня името и на този пост. Не искам да изпадна в ситуация да имам конгреси като на БСП, ВМРО или сините. В такава ситуация трябва достойно да се оттеглиш, след като повече не те искат.


- Ако царят ви беше оставил главен секретар, къде щяхте да сте сега?

- В МВР. Ако бях останал главен секретар, управляващите нямаше да правят тия неща. А ако ги правеха, щях да ги хвана. Не спестих на царя яхтения скандал, нали? В крайна сметка явно пак щях да стигна дотук. Но ако Станишев наистина е искал да лови корумпираните, щях да му ги ловя и без ДАНС.


- В крайна сметка какво искате да постигнете? Кой е добрият вариант, който виждате пред себе си?

- България да стане средноевропейска държава! Като Чехия и Полша. Да се върнем там, където сме били - средно възнаграждение за Европа, хората да имат повече пари, средни нива на корупция. Да не сме най-бедни и корумпирани. Ще направим магистралата и метрото. Образованието, здравеопазването и сигурността са на първо място. Да не станат по-неграмотни хората, да има по-добри клиники, по-малко престъпления.


- Вдигнахте парите за здраве.

- В Европа е така: здравето се плаща скъпо! В България, когато ти отворят капака на БМВ-то или телевизора, само за това искат 50 лева и всички си ги плащат без проблеми. Но като отидат да им отворят корема, им се вижда скъпо. Трябва да почнем да сменяме начина на мислене и манталитета. Няма друг начин.


- Да сменим чипа, както казваше царят?

- Трябва да се говори! Да се обсъждат проблемите. Да има гражданско общество. В Европа и Америка затова дисциплинират населението със забрани. Във Франция като бях - седя в хотела и никъде не се пуши! Като знам, че е забранено, и на мен не ми се и пуши! Няма да стоя на улицата да се излагам и да дзиндзирикам!


- Какво искате да дисциплинирате в българите?

- Движението по пътищата. Това в момента е безобразие! Никой не спазва правилата. Всеки кара, както иска, и не се интересува от другите. Трябва да се говори и говори, докато тези, които го правят, започнат да се срамуват.


- Само с говорене и срам едва ли ще стане?

- Ами какво да направим? Да сложим някой с пушка на светофара да ги цели, като минават на червено? Трябва обществото да не допуска подобни неща. КАТ да му вземе книжката, а който не си върши добре работата, да напусне системата. Видяхте колко уволнения имаше в МВР. Ако във Виена си хвърлиш фаса на улицата, поне петима ще спрат да ти кажат: "Чакай бе, какво правиш?!" Но не искам да прозвучи, сякаш целта ми е само да дисциплинирам и наказвам хората. Трябва да развием гражданското общество. Не да чакаме държавата, Държавна сигурност или някой друг да върви след нас да ни санкционира. И медиите трябва да обясняват тези неща. За да може, когато внасяме някои тежки закони за наказания и глоби, обществото да знае с каква цел се прави. Не да ни приписват, че вървим към диктатура и само тормозим хората.


- Да не се притесняваме, че ще има диктатура?

- Това са глупости! Но ще трябват още няколко поколения, докато нещата се оправят окончателно. В момента навсякъде е пълно с агенти на ДС. Онази система още си се брани.


- И сега има назначени много полицаи и бивши служители на важни постове. Не се ли прилива ДС в МВР?

- Не! В парламента направихме необходимата лустрация. Сега ще видите, като излязат досиетата на дипломатите. Ако ги отрежем всичките, които са били свързани със службите, във Външно ще останат сигурно 10 човека. Просто тези системи са заложени така и сега плавно излизаме от тях. Най-накрая.


- Колко време ще ни трябва за това?

- Две, три, четири години най-много!



- Щастливи ли ще са българите след четири години под ваше управление?

- Дано сме доволни. Работя в посока да сме доволни и да не ни е срам. Това е, което ще ме направи наистина щастлив!



Интервю на НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ


Какво разбираме от това интервю?
1. Много неща, кое от кое по-важни: бил религиозен, но Господ му бил началник, а не бил сигурен има ли ад. И Господ съществувал, за да ни е страх от дявола.
2. Бил тъп, но смел.
3. Работи да направи българите не щастливи, а доволни. А българите кога са доволни всички знаем - когато на Вуте му е зле!
4. Че по света дисциплинирали хората със забрани, а не с възпитание.

Какво още разбираме? Пишете коментари под текста!