Насаден на пачи яйца

Литераторът Димитър Камбуров пише във "фейсбук" текст, върху който можем да разсъждаваме. Карикатурите са на Христо Комарницки.

Изглежда тази тема не интересува вече никого, след като всички опити да го публикувам се провалят. Знам, че текстът е дълъг за фейсбук, който не знам как работи и каква е разликата между личната стена и това място, на което сега пиша, но го пускам с идеята да стигне до повече хора, за да помислят.
Държавата: дойна или дървена крава
Изборът на генерален секретар на ООН през всичките 60 години е бил пословично непрозрачна вътрешна процедура, при която представителите на 15 страни – от петте постоянни членки на Съвета за сигурност и от десетте непостоянни – номиринат кандидат, който предлагат на Общото събрание, чието гласуване неизменно го е утвърждало (родът е точен – ставало е дума само за мъже). Петте с право на вето са имали (и имат) решаваща роля и кандидатурата, която се представя на събранието, е въпрос на договорка и компромис между тях. Досега пред публиката не е бил представян дори списък с номинираните, посочвани на ротационен принцип спрямо регионалните групи, една от които е Източна Европа, единствената без генерален секретар до момента.

Все пак пелтеченето на Д. Митов при номинирането на Георгиева, а и тялото на Борисов, сякаш буквално насадено на пачи яйца, излъчваха нещо, което човек не би очаквал от точно този модел политически мъже: престъпяне от крак на крак, конфуз, неудобство, с една дума – срам. Изглеждаше като сценка на приличие и кавалерство, на изиграно неудобство да се съобщи на жена, че е заменена с друга жена. Но това прикриваше по-автентичен срам – този от факта, че пак ние се отмятаме от думата си, от избора си, от себе си; че пак ние предаваме наш човек, комуто се бяхме врекли най-официално пред очите на света. Срам, че пак точно ние се оказахме податливи на принуда, че отново нас избраха, защото сме лесни, че за кой ли път нашите ръце извиха и клекнахме, че точно през нас и чрез нас се осъществява поредната международна дебелащина. Но има дори още по-дълбинен и недосъзнаван срам, поради който пиша тези редове.
Когато някой заменя някого с друг под натиска на трети страни, в това винаги има морална дилема и неприятно чувство за всички, с изключение на третите страни.
Когато някой овластен заменя някого с друг насред надпревара, състезание, изпитание, само целта – победа, успех, висок резултат на новия – оправдава подобно средство. Пълководецът заменя падналите войници с нови и никой не би тръгнал да търси сметка: целта (удържането на прохода, завземането на върха, спечелването на битката) оправдава средствата, победата във войната оправдава жертвите. По същият начин главнокомандващият заменя генералите, треньорът заменя играчи от отбора, шефът си сменя заместниците, лидерът прави рокади, държавният глава върти дипломати и шпиони зад граница. Навсякъде, където има съревнование, състезание, конкуренция, война, абсолютна цел с полза за мнозина, принципът за вярност и преданост работи едностранно, отдолу-нагоре, но не обвързва висшестоящите. Напротив, способността да жертваш своите (по правило по-низши, щом разполагаш със съдбата им) се счита за прерогатив на висшия държавник, великия цар, големия лидер, шеф, CEO, бос. Изборът на генерален секретар на ООН е надпревара между страни, региони, ориентации, приоритети, влияния и въобще интереси. В такова състезание сякаш няма място за сантименти, то по всичко прилича на политическа и дипломатическа война и в този смисъл решението на кабинета Борисов изглежда легитимно, смислено и оправдано.
Все пак дали отношенията между кандидата за генерален секретар на ООН, който понастоящем е генерален секретар на ЮНЕСКО, и държавата, понастоящем управлявана от избрано правителство, са от този състезателно-милитаристки порядък?
Да не би отношенията между един български кандидат за главния пост в ООН, който преди това сам, т.е. по други писти и коридори, си е спечелил поста в ЮНЕСКО, и българската държава да изискват държавнически рефлекс и да следва да се издигнат над вътрешната и външната политическа конюнктура?
Несъмнено има контексти, в които замените на един човек с друг се третират като предателства и са морално неприемливи. Когато мъж изоставя жена или обратното, има значение дали между тях лежи договор, писмено вричане пред Бога и пред хората, или не. Разделите и изневерите са считани за по-малко осъдителни от разводите, особено когато последните са предпоставка за моментални нови бракове. Религиите, както впрочем и светският закон, санкционират най-строго именно едноличната воля за прекратяване на брачния оброк.
Още по-обвързващи са отношенията между родители и деца. Отказът от подобна зависимост и задълженост при тях предполага крайно сериозна причина от морално естество, примерно, ако дете или родител е извършил държавна измяна или отблъскващо престъпление. Съответно, непровокираните предателства на деца към родители и на родители към деца се третират като особено позорни и отвратителни. Прочутият роман и филм “Изборът на Софи” улавят неизличимата вина на майката, спасила момчето си с цената на живота на дъщеря си, вина, която я обрича.

Отношенията между държавите повече от всякога изглеждат като управлявани от икономическия интерес. Но политическото на международно, междудържавническо равнище остава напрегнато между икономическото, от една страна, и една рудиментарна, но неизтребима форма на принадлежност към родово-семейното, отложено в нацията като ценното свое отвъд икономическото и социално-класовото.
Впрочем, противно на очакването, предателството спрямо семейството и съответно инцестът не са най-голямото предизвикателство към пристойността и моралното чистоплътие и в миналото, и днес. Какъвто и да било вид сексуални отношения в рамките на човешкия род, включително и инцестните, винаги са се третирали като по-малко осъдителни от тези с представители на различни животински видове, като за особено перверзни и отвратителни биват схващани тези на жени или пасивно приемащи мъже с несъразмерно големи животни, особено когато в резултат на тях се пръква поколение – Минотавъра, Човека-слон.

Проблемът с новопосочената обаче е че тя е всъщност отновопосочена: преди време отказала на същия този премиер, сега тя кандисва под външно, чуждо влияние. Ако държава ще се отказва от дъщеря си, няма как да ѝ е уютно да трябва да припознае онази, която ѝ е отказала, но е приела от други онова, за което я е молила тя самата. Ако някой се отказва от дъщеря си, на която се е врекъл, защото, видите ли, не се справяла, в това има сериозен морален проблем. Ако обаче заменя тази дъщеря с персона, която вече му е отказала волята за припознаване, а сега му се предлага и налага през трети страни, тогава нещата преминават от морално осъдителни към мерзки и перверзни.
Бокова е корèна, че не се е отметнала нито от баща си, нито от Путин, батюшката, на чиято подкрепа уж се радвала, и затова заслужавала да бъде заменена от свръхамбициозната технократка и агент на Меркел и Сорос Георгиева. Без да прекалява със синовната си обвързаност с родината, Бокова е далеч по-наша от Георгиева, която по данайски ни пробутват като троянски кон, за да мине за адет през родните порти от Европа за-към Света. И не е ли държанието на Бокова по-достойно пред лицето на една държава, която – принципно управлявана шуро-баджанашки и родово-семействено – сега взе, че се наметна с дървена крава и в резултат на това се пръкна – кристализира – този чудовищен Минотавър, за което неясно къде ще търсим вбъдеще спасителен лабиринт.

През 2016 нещата се променят. По настояване на президента на Общото събрание на ООН Могенс Ликетофт страните са приканени да излъчат по един кандидат директно пред Общото събрание, пред която той отговаря на въпроси в продължение на часове. Новата ситуация с по-активна въвлеченост на страните-участнички в избора променя контекста за всички. От една страна, големите играчи като Германия, които не са членове на СС, виждат шанс да манипулират избора предварително, през националните номинации, за да осигурят компромисна фигура. Страни от регионалните групи, особено тези от Източна Европа, не желаят да пропуснат историческия шанс за региона си и също се активират, дори в полза на кандидат от различна националност и различен от националната номинация. Мощното включване в надпреварата през юни на силната аржентинка Сузана Малкора, с ноухау от ООН, но без вътрешната съпротива, уязвила новозеландката Кларк, върна Кристалина Георгиева в играта. Изглежда тъй, сякаш и Германия, и Сорос, и някои източноевропейски страни, и десните сили в България и сред дипломатическите ни кръгове са видели шанс в новата конюнктура и са поставили пред правителството все същото искане официално да номинира веднъж непосмялата преди година и половина Георгиева.
Както личи, контекстът на тези отношения е семейно-родов и в този смисъл е консервативен, традиционен, първичен, а по този начин и същностен, фундаментален. Едип убива баща си и се жени за майка си Йокаста, Лай провожда новородения си син Едип на смърт, Федра възжелава Иполит, син на мъжа ѝ Тезей, Медея убива децата си, а Антигона погребва брат си-предател Полиник против волята на властта. Митологията е пълна с ексцесивни нарушавания на родовия дълг (но и с ексцесивен отказ той да бъде нарушен), всички те с трагичен изход. Това е типична традиционна форма за санкция, за справяне с импулса за предателство спрямо рода и семейството. Подценяващите родовите отношения са наказани точно толкова, колкото инцестно надценяващите ги.

Борисив и Митов очакват да им кажат кой да е ген.секр.

Сега да се върнем при случая с Борисов, Бокова и Георгиева. На пръв поглед отношенията между правителството и кандидата за генерален секретар са отношения на представителство – държавата решава кой да я представлява в надпреварата с други. В случая с Бокова и българската държава изглежда инициативата не идва от страна на държавата: нито когато правителството на Орешарски подкрепя кандидатурата ѝ, нито когато следващото правителство решава най-накрая официално да я внесе. Поради своя ранг в институция като ЮНЕСКО и международния си опит, контакти и престиж, както и поради естеството на работата, която предполага повече безпристрастна задълженост към всички страни, региони и континенти в света, отколкото лобистка обвързаност с нация, регион или дори континент, Ирина Бокова контраинтуитивно се явява равностойна в отношенията с българската държава. Националната принадлежност на големите творци, учени, ръководители на международни организации и на транснационални компании е важна по-скоро за самите нации, отколкото за света и човечеството, за които е важна изключителната личност. В случая Ирина Бокова е разполагала с верния усет първо да заяви кандидатурата си за поста в ООН (без съмнение първо в качеството си на генерален секретар на ЮНЕСКО) и после да поиска формална подкрепа от държавата, от българските правителства. Активната страна в тези отношения не са правителствата, а личността-институция, която поисква и бива разпозната от държавата като своя. Това променя контекста, динамиката и характера на отношенията. Казано направо, те престават да бъдат политико-представителни и влизат по-скоро в режима на родово-семейното припознаване и признаване за своя на поданицата, на дъщерята (всъщност, с оглед на неравностойния международен престиж, и на майката, но да забравим засега тази мисловна посока). Бокова, която беше провела битката за шеф на Юнеско практически сама и от чийто успех българската държава като да беше най-учудена, пожела подкрепа, от която се нуждаеше все повече в променящия се контекст на повишена въвлеченост на страните. Тази подкрепа предполагаше нейното разпознаване/припознаване от страна на държавата, която по този начин се задължаваше да се държи като отговорен родител, било спрямо преуспялата си дъщеря, било спрямо блудната си, но завърнала се щерка, в зависимост от гледната точка. Чрез акта на припознаване държавата влиза в отношения, които оттам-насетне са поставени на друга, традиционна, фундаментална, родово-семейна основа. Тези отношения задължават призованата и откликналата чрез разпознаване страна – държавата. Дъщерята е призовала държавата-майка и тя е откликнала на този зов и се е ангажирала да предостави безвъзмездната си родителска помощ. Това, което в момента става, не е заместване на една представителка на страната с друга, а публичен отказ на родината от дъщерята и заместването ѝ от друга поданица, този път вече като излъчен представител. Отказът от дъщерята в името на представителката става уж в името на ефективността – на предполагаемо по-големите шансове на посочената. Но тук има и осъзнато абдикиране от родовата морална задълженост на родината-майка към дъщерята, успяла там, където националните или регионални ангели така и не са посмявали да пристъпят.

Ирина Бокова, която през 2009 успя да изиграе картите си така, че да спечели с 31 срещу 27 срещу сочения за фаворит египетски кандидат Фарук Хосни, е излъчила своята кандидатура за генсек на ООН именно в този контекста на непрозрачност и вътрешноведомствени приоритети, компромиси и договорки. През 2014 тази кандидатура е подкрепена от правителството на Орешарски. Новото правителство на Борисов обаче се бави с официалното внасяне на кандидатурата ѝ в ООН. То я внася едва когато Кристалина Георгиева, публично спрягана отвън и отвътре като възможна нейна алтернатива, официално заявява нежелание да се отказва от поста си в Еврокомисията. При липса на равностоен кандидат, а и под натиска на коалиционния партньор АБВ, правителството дава формална подкрепа за вече работещата за избора си Бокова. В края на краищата, Бокова, веднъж вече изненадала българските елити с успеха си за ЮНЕСКО, току-виж и сега се справила, явно притежавайки непознати за нашите ширини кулоарни умения и изкуства на компромиса. Не е тайна, че точно способността ѝ да избягва кофронтации, умението ѝ да лавира и балансира между страните и регионите ѝ позволиха и избора, и преизбирането за шеф на ЮНЕСКО.

Какво разбираме от този текст?
1. Че има хора, за които шикалкавенето на Борисов не е останало скрито?
2. Че Борисов и Митов съзнават, че са прости пионки в ръцете на по-големи държави?
3. Че каквото и да се случи, Ирина Бокова излиза най-малкото като морален победител от тази битка?
 

Разговор с Путин - защо Борисов премълчава една от темите на разговора?

Бойко Борисов и Путин са разговаряли по телефона. Вижте сами за какво е ставало дума в разговора:

Според Бойко Борисов	Според Кремъл
Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с президента на Руската федерация Владимир Путин, в който обсъдиха теми от двустранните търговско-икономически отношения. Премиерът Борисов информира президента Путин, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва. Той посочи, че темата вече се разглежда от Народното събрание. Министър-председателят заяви, че България настоява за преразглеждане на лихвените условия, поставени от „Атомстройекспорт“. „Целта ни е да бъдат изчистени проблемите между двете дружества и да се постави стабилна основа за бъдещи съвместни енергийни проекти“, посочи Борисов и отново настоя руската страна да вземе под внимание българските претенции относно лихвения процент. Двамата изразиха задоволство от постигнатите резултати на работните групи по енергийните проекти, които бяха договорени в предишния им телефонен разговор. Фокус беше поставен върху проекта за газоразпределителен център на територията на България. Те обсъдиха подготовката на тристранна среща между България, ЕК и Русия, която да доведе до ясно уточняване на техническите, икономическите и юридическите детайли по отношение на проекта. Борисов и Путин се договориха експерти на „Булгартрансгаз“ да запознаят руската страна с разработения бизнес модел на газовия хъб „Балкан“. Руският президент приветства открития диалог с българския премиер и честната позиция, че хъбът трябва да се случи при писмени гаранции от Европейската комисия и при взаимоизгодни условия за всички страни, участващи в изграждането. Премиерът Борисов и президентът Путин изразиха задоволство от ръста на руските туристи през летния сезон, които са с 40% повече от миналото лято. Путин оцени високо организацията по сигурността, която е гарантирала спокойствието на чуждестранните граждани по българското Черноморие.	По инициативе болгарской стороны состоялся телефонный разговор Владимира Путина с Премьер-министром Республики Болгария Бойко Борисовым. Обсуждалась проблематика двустороннего сотрудничества в торгово-экономической и энергетической сферах. Владимир Путин и Бойко Борисов затронули также некоторые вопросы международной повестки дня. (край на съобщението)

Какво разбираме от тези съобщения?
1. Че Бойко Борисов крие от нас какви са били тези "някои въпроси от международния дневен ред".
2. Че най-вероятно са си говорили за избора на генерален секретар на ООН и нашият е попитал дали може да пусне Кристалина Георгиева в състезанието?
3. Че няма за какво друго да си говорят, защото в днешния дневен ред това е единственото, което зависи от България? 
4. Че ако т.2 е вярна, то отговорът е бил "Да, разбира се", а може би дори и "Ще я подкрепим", с което се слага край на слуховете за Бокова като руска кандидатура?
 

Кръстникът направи грешка като че ли е новобранец?

С решението си да смени кандидатката на България за генерален-секретар на ООН, Бойко Борисов ни дава някои отговори, криещи се в любимата му книга и филм:

Бойко Борисов и Марлон Брандо, в ролята на дон Корлеоне

На Хейгън му олекна.
    — Може би ще мога да помогна по някакъв начин? — попита той.
    Майкъл решително поклати глава:
    Ти си вън от играта, Том. Том допи чашата си, но преди да си отиде, направи на Майкъл кротка забележка.
    — Ти си почти толкова добър, колкото баща ти — каза му той. — Но има още нещо, което трябва да научиш.
    — Какво е то? — учтиво попита Майкъл.
    — Как да отказваш — отговори Хейгън. Майкъл кимна замислено.
    — Прав си — съгласи се той. — Ще го запомня.
    Когато Хейгън беше вече излязъл, Майкъл шеговито каза на баща си:
    — Значи си ме научил на всичко друго. Кажи ми как да отказвам на хората по начин, който ще им хареса?
    Дон Корлеоне се премести и седна зад голямото бюро:
    — Човек не може да отказва на хората, които обича, поне не често. В това е секретът. Но в случаите, когато им казваш „не“, то трябва да звучи като „да“. Или трябва да ги накараш те сами да се откажат. Но това иска време и много труд. Аз съм старомоден, ти си от новото, модерно поколение, не ме слушай.

В профила си във Фейсбук "премиерът" написа:
"Кабинетът ще подкрепи кандидатурата на Kristalina Georgieva за генерален секретар на ООН. Изчакахме последното изслушване и гласуване на 26-ти септември, за да видим още веднъж какви ще са резултатите. Резултатът е с едно място надолу и сме изпреварени от доста страни. Аз дадох пример, когато Румяна Желева като външен министър кандидатства за еврокомисар, още на първото негативно представяне я оттеглихме. Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура. Трябва да сме подготвени за тежки компроматни войни срещу нас, тиражират се много лъжи, но мисля че това решение е правилно."

 Какво разбираме от случилото се?
от "Кръстникът":
1. Че Бойко не е обичал никога Бокова?
2. Че не е искал да харчи време и труд, за да я убеди да се откаже сама?
3. Че се е намесил някой по-голям бос, отколкото е самият ни "премиер"? 
от думите на "премиера":
1. Че потвърждава, че подкрепата на България, за която се разпореди преди две седмици, е довела до по-тежко класиране на Бокова?
2. Че продължава да говори за неговия личен провал на Румяна Желева, която бе осмяна от всички евродепутати и не знаеше, че в Сомалия няма правителство и я сравнява с жена, която е минала две кампании за избор на шеф на ЮНЕСКО?
3. Че очаква компроматна война, но не обяснява защо? 
4. Че ще нарече и нашата публикация "лъжа"?

Как работи държавата на Бойко

Както пишат вестниците, след "подкрепата" на държавата, за която ние съобщихме, Ирина Бокова падна с едно място в класацията.

"Дневник":

В понеделник тя не само не успя да подобри резултата си, но изгуби един от гласовете в нейна подкрепа от предходното гласуване. Двете седмици на усилено лобиране в ООН и медии в няколко държави изглежда не дават резултат.

Какво разбираме от това?
1. Че лобирането на държавата вместо да доведе до повишаване резултата на нашия кандидат, е довело до намаляването му?
2. Че "усиленото лобиране" е било на неправилното място, защото тези въпроси се решават не в ООН, а в столиците на 15 държави?
3. Че "Дневник" без да искат са се издали?


Ние предупреждавахме още на 15-и септември, че държавата върви към провал...

Журналистът Георги Готев пише:

Ето какво стои зад падането на "рейтинга" на Бокова. Освен чутото и видяното, включително речта на Плевнелиев, в която той не й произнесе името, когато каза, че България има силен кандидат.
Посланикът Георги Панайотов е звънял в секретариата на ООН, за да пита каква е процедурата, за да може България да си смени кандидата. Това се знае от мнозина в ООН, представете си дали това помага на Бокова?
А Митов е звънял на външните министри от Съвета за сигурност, постоянни и непостоянни членове (същите, които гласуваха днес), за да ги уведоми, че България ще номинира Кристалина Георгиева. Хайде сега да видим, какъв резултат ще има Бокова? Пак си е много дъбър, ако ме питате мен, след всичката тази мерзост. Бокова е като направена от желязо и тя свети със собствена светлина.
Послепис. Процедурата за оттеглане на кандидат не се е харесала на Митов и компания, защото тя изисква Ирина Бокова да подаде молба да се оттегли.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" се е напъхал в небраното лозе?
2. Че няма нищо чудно, че с подкрепата на държавата, класирането на Бокова става по-лошо, отколкото без тази подкрепа?

За ООН - първо-второ място

"Премиерът" Борисов каза, че ако Ирина Бокова не се класира на 1-2 място в гласуването за шеф на ООН на 26-и септември, щял да я смени (с Кристалина Георгиева, която вече не крие, че като верен на Партията войник е готова!) - решение, което бил взел след разговор с Иван Кръстев. 

Като имаме предвид, че има данни за връзка между кандидатът за президент Трайчо Трайков, сегашният президент Росен Плевнелиев, Кр. Георгиева, Иван Кръстев и Бойко Борисов (вижте снимката, на която отляво надясно са Иван Кръстев, Тр. Трайков, Р.  Плевнелиев, Кр. Георгиева, Б. Борисов, О. Донев), то нищо чудно да се случи точно така - на 26-и септември Бокова да е трета, а на 27-ми мечтата на Кристалина Георгиева да се осъществи. 

Какво разбираме от тази новина?
1. Че условието, което "премиерът" постави пред Бокова е измислено с цел тя да бъде унизена?
2. Че условието е неизпълнимо, като имаме предвид как държавата не работи за кандидатурата на Бокова?
3. Че България се управлява на седянки със социолози и журналисти?

Меркел, Путин, Кристалина Георгиева и Бокова - секс, лъжи и видео

Стенограма от изказването на "премиера" Борисов преди заседанието на Министерски съвет на 13-и септември, вторник, с наш коментар между редовете (с такъв шрифт).

 
 Малко история първо ще кажа. Явно в последните дни се разразиха доста пристрастия, писания, коментари, анализи, включително какво ще реша, или какво ще решим всички ние по теми, които не са били на дневен ред към този момент. 

 Прав е, г-н премиерът. А кой пусна целенасочено тази информация?
 
Аз поканих г-жа Бокова да дойде днес, но тя ми отговори, че има по-важна работа в ЮНЕСКО. Не ми направи това добро впечатление, защото, когато си кандидат за генерален секретар на ООН от една държава и едно правителство те е номинирало, и аз имам доста отговорни задачи – в сряда, днес, утре, в петък – съвета в Братислава, но държах да го кажа в нейно присъствие.

Какво пречеше г-жа Бокова да се свърже по видеостената, каквато не може да няма в кабинета на един премиер? Няма да се заяждаме и да питаме кога я е поканил - преди или след като самият той е пуснал информацията, че ще я смени с Кристалина Георгиева.

Предишното правителство положи много усилия и работи много активно, особено Вежди Рашидов, за избирането на г-жа Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. Положихме огромни усилия.

Наистина ли? Кабинетът Борисов бе избран на 27.07.2009 г. Ирина Бокова бе избрана на 22.09.2009 г. "работи много активно"? Да видим колко активно е било и как е отразено по света.

Много преди да дойде времето, преди няколко години за избор на  нов генерален секретар на ООН, в последните си дни Орешарски реши да номинира г-жа Бокова, въпреки че знаеха, че си отиват, че знаеха, че много години има до този избор, те го направиха. И никой не си направи труда тогава да ме попита като лидер на най-голямата партия. Ние си замълчахме. Но след това като толерантно правителство, като правителство, което не отрича, а се опитва навсякъде, където може да има приемственост, особено в международен план, да го следва. И ние като правителство, си спомняте добре, изпратихме и потвърдихме официален документ, взето решение на Министерския съвет до Ню Йорк.

На 09.02.2016 г.

Започнаха изслушванията. Тука, понеже някои спекулират, всичко това и съм разпоредил, на който иска от медиите, да му се даде след това, са писмата за подкрепа, като се започне от японския премиер и се стигне до Тереза Мей, която е нов премиер, и до нея е пратено.

Би било наистина добре да видим какво точно е писал "премиерът". И до кого?

От президентската институция до всички президенти, крале, в зависимост от държавното им устройство. Стотици.

Стотици? Да ги видим?

От мен до премиерите, от външно министерство до външните министри – там са ноти. Всичко това нашето правителство – всички вие, сме работили абсолютно честно, почтено за избора на госпожа Бокова. И не приемам, че е била по-късно издигната. Напротив – те я издигнаха 2 години преди да й дойде времето, преди да се говори изобщо. Тя е най-рано издигнатият кандидат всъщност.

Всъщност не е. Издигната е на 02.09.2016 г., както е известно. Преди нея са издигнати македонският и словенският кандидати. 
След като уточнихме, че по фактите твърденията на "премиера" са неверни, да приложим същото и към твърденията, които няма как да проверим - така би било най-логичното:

Полагаме огромни усиля и към момента.

Не полагат?

И ще полагаме огромни усилия.

Няма да полагат?

Но не бих допуснал някой да си играе с името на България, с нашия суверенитет или с нашите решения.

Вече са го допуснали - разговорът между Меркел и Путин е доказателство за това? 

С тези писма ние сме помолили всички в света, а с тези, с които сме по-близки като партньори, като държави и имаме традиционно добри отношения, сме ги помолили максимално да съдействат, максимално да ни подкрепят.

Да видим текстовете?

Ние досега сме участвали в изборите на еврокомисари, участвали сме в изборите на генерален секретар на ЮНЕСКО и винаги заедно с президентската институция сме действали изключително единно.

Винаги? И когато Румяна Желева се излагаше в Европейския парламент, и тогава ли?

До този момент минаха четири изслушвания. За съжаление нашият кандидат е трети, пети, седми, пети.

Не е вярно. Не са изслушвания, а гласувания, неофициални, неформални. Бокова беше трета, пета, трета, пета. 

Моите уважения, но дори Македония и Сърбия са преди нас.

В момента. Но не и в предишните гласувания. 

Някой явно иска недоброто си представяне в един момент да ми го припише на мен, на вас, на България.

Тук той направо казва, че този някой е Бокова. Същата Бокова, която не е казала една дума срещу България, срещу Борисов, срещу българите ("на вас"?). Дори и когато я питат по темата, пак проявява нездрав патриотизъм и дори хвали Кристалина Георгиева. 

Тук правя една скоба – ако този кандидат беше излъчен от ГЕРБ, ако това беше наш кандидат, аз да съм го отзовал много отдавна, така както направих с външния министър Румяна Желева, когато не се представи добре. Макар, че всички тогава ми казваха – не тя добре се представи иначе, но английският й е малко по-слаб, немският й е отличен, продължавай.

Тук има две лъжливи тези: 
1. Румяна Желева не беше "отзована". Тя се провали на препитването в Европейския парламент. Сравненията са неуместни и не само заради това, че английският ѝ е по-слаб, а Бокова говори и френски, и испански, и руски, и английски, че и български - при това последният значително по-добре от самия Борисов?
2. Ирина Бокова е излъчена от правителството на ГЕРБ, на 9-и февруари т.г.

Но след като пред теб има пет човека, седем човека, а в същото време вече твърдо г-н Гутереш е на първо място, избор след избор. Лайчак мина – вече е на втора позиция.

Не са "пет човека, седем човека", а са "двама или четирима". Но защо тогава се отказват само тези, които са на последното място, а не всички след г-н Гутереш?

Изпревари ни Македония, изпревари ни Сърбия в определени класирания, но ние, защото предишните са го предложили, ние сме го потвърдили, работили сме толкова честно и почтено всичко това да се случи, получавам коментари и слушах внимателно, едва ли не, че ние сме щели да провалим тази кандидатура или я проваляме, за да издигнем някой друг.

"Премиерът" Борисов знае, че вината е негова, че не е работил честно и почтено всичко това да се случи? 

Тук малко да се посмеят медиите – аз съм казал, че няма да се кандидатирам за президент, а защо да не се кандидатирам за ООН при тая логика? 

По коя логика? На какъв език ще разговаря с дипломатите? И как ще управлява организация, в която има отчетност и парите не ги гласуват така, както му дават бюджета в Парламента? 

Мисля, че кабинетът ще ме подкрепи. Аз не си спомням БСП някога да е издигнала човек на ГЕРБ или на реформаторите за какъвто и да е пост. Не си спомням. 

Като всеки друг служител в Министерство на външните работи, Ирина Бокова е безпартийна от десетилетия. Тя е човек на България, а не на БСП. 

Напротив – ние понеже сме изключително толерантни, и съпругът на г-жа Бокова е наше предложение за Европейската банка.

Излиза, че са го предложили, за да бъдат толерантни, а не защото не са имали друг кандидат? По същата причина ли предложиха Румяна Желева за еврокомисар?

И в един момент неуспехът му да бъде мой, наш, или на правителството, аз няма да го допусна.

Значи ако има неуспех, той със сигурност се дължи на Борисов лично?

Няма да допусна и в други държави да се решава нашата кандидатура. Не съм го и допуснал.

Допуснал го е, както се вижда от разговорите между Меркел и Путин. Нещо повече - може би той не го "е допуснал", защото го е поискал?

Това, че сме търсили подкрепа, защото накрая в Съвета за сигурност  постоянни и непостоянни членки трябва да изберат един от региона, където е Вежди Рашидов, му казват пазарлъци, в Европа и в света му казват консултации, се консултират големите представителите в Съвета, питат се вие кого, ние кого, цели щабове работят това да се случи. И ние сме го правили, и ще го правим до 26-и.

Няма правило, че трябва да изберат един от региона. Няма "големи представители", а и Германия изобщо не е член на Съвета за сигурност, така че остава неясно какви точно пазарлъци е правил Борисов и с кого?

С цялото ми уважение.

Към кого?

И ви задължавам всеки да положи максимални усилия, включително и аз, г-жа Бокова на 26-и да влезе в първите двама.

Т.е. няма да полагат дори минимални усилия?

Защото следващото гласуване вече е с цветни бюлетини. И имаш ли червена бюлетина, че държавата ти не стои зад теб, не продължаваш. Трябва консенсус.

Не е вярно. Нито първото, нито второто, нито третото изречение. "Държавата ти" - България - стои и не гласува. Следващото гласуване не е с цветни бюлетини. И не е нужен консенсус. Има генерални секретари, избирани с червени бюлетини.

Дори забъркаха Русия и Германия в този скандал.

Не "те", а самият Борисов ги е забъркал? Преди да пуснат информацията към българските медии, никой не пишеше, че Меркел е лобирала пред Путин за Кристалина Георгиева. 

Дори спекулата, че трябва да е жена от Югоизточна Европа – това не е писано правило, а когато едно правило не е писано, то може да се нарушава.

Няма спекула за "жена от Югоизточна Европа" - това е измислица на самия Борисов.

И накрая, когато всичките консултации минат, може да се окаже, че е жена, ама не е от Югоизточна Европа, или е от Югоизточна Европа, ама не е жена. Тогава могат да направят компромис.

Няма такъв момент "тогава да направят компромис". Цялото твърдение издава тотална некомпетентност, с което Борисов не може да ни учуди. 

Към момента това не е наша силна позиция, че видите ли е на пето или на седмо място, но е единствената жена.

Не е единствената жена. След нея има още жени, сред които и бивши премиери, но истински, а не в кавички.

Отдавна половете в света, поне в цивилизования свят, са равни. Да, и на нас винаги са ни препоръчвали, колкото може повече жени, колкото може повече хора от етносите да влизат.

Кой им го е препоръчвал? Я да разберем какъв пореден скандал забърква "премиерът"?

Но, ако имаш много по-добър мъж за един пост, или обратното – жена за един пост, избираш него. Като гледам тук днес, в това отношение имаме доста повече жени.
Така, че пожелавам успех на г-жа Бокова до 26-и, цялата подкрепа на външно министерство, на всички наши посланици, г-н Плевнелиев – президента, ще бъде в ООН сега, г-жа Бъчварова ще бъде там, Дани Митов – външният министър ще бъде там, коктейл даваме в нейна чест да я представяме, така че до 26-и е така...

Значи няма да има коктейл, няма да има подкрепа на "цялото външно министерство", на всички наши посланици? А нищо чудно и президентът да не е в ООН, а и Бъчварова и Митов също да са си в София?  

Но, след като се опитват да ме атакуват мен и да считат, че аз влизам в някакви игри, а аз не влизам, които ме познават, знаят, че аз много се съобразявам, но няма как след 26-и, ако не е първа или втора, да я водим тази тема. Тогава ще преценим всички заедно какво да направим.

Кои "всички заедно"? В медиите изтече информация, че въпросът не е бил решаван на заседания на Министерски съвет, нито пък в разговор с присъстващите по време на изказването му журналисти. Освен това самият Борисов казва малко по-горе: 

"И ви задължавам всеки да положи максимални усилия, включително и аз, г-жа Бокова на 26-и да влезе в първите двама." 
Това значи ли, че - както ние питаме - всъщност няма да се полагат никакви усилия? И ако "не влезе в първите двама" кой ще е виновен - "всеки", вкл. и самият Борисов или само Борисов?


***

Сега сте наясно с лъжите и видеото, нали? А сексът? Сексът е това, което правят с България нашите политици. Макар че някои твърдят, че това е порнография, а не секс.

***

Какво разбираме от тези думи на "премиера"?
1. Самият факт, че не споменава изобщо Кристалина Георгиева е доказателство, че много му се иска да я предложи за кандидат или е под натиск да я предложи?
2. Че едно говори пред медиите, но след това подопечните му министри не полагат никакви усилия за успеха на Бокова?
3. Че се е объркал и не знае какво да прави?