Мило Дневниче, ползотворен беше днешният ден. Връщам се от Черна Гора и се чудя какво да правя с тия оставки, дето ги поисках на министрите. Те напълно безпредметни се оказаха – шофьорът ще е виновен, то е ясно; Босия спря да гладува – всичко изглежда под контрол, значи няма никаква нужда да се разправяме с оставките. Аз и да ги сменя тия, те другите ще са същите. Лили е заета, Кунева – в Брюксел, ако пусна Делян напред трябва да звъня на Орешарски за задните входове... То не остана кой да сложа. Еми, може и да не ги гласуваме.
Ама казал съм оставки, сега трябва да мисля какво да правя... Затова – звъннах на Валери – от оня телефон, с копчетата, знаеш. Викам му: Валерка, ше оставаш ли? Той ... хъката-мъката, три дни, вика, се чудя как да остана. Чакай, викам му, ше звънна на Волен, ще го направим както обикновено – ще се поскарате малко, ще се позаплашвате, аз ти обещавам, че журналистите няма да питат много...
То така и стана. ОбадИх се на Волен, разправям му – глей са, я поискай оставката на Валери, те журналята, ще се заплеснат по това – той щел да излиза, па после не искал, па ти искаш да го гониш – и така тая работа с оставките ше оттече. Нема да се занимаваме са с нея. Айде, айде, казвам му, ше почерпа...
Волен мълча, мълча па вика – Е, аз ли, бе шефе, да съм най-големият идиот? Е, и Цветанов е там, отговарям. После ми дожаля за Цецо, оня ден му припомних за детето в Търново, не става все да се гавря с него... Помислих, па викам на Волен – ей го на - и на Краси ще измислим роля, ей тука имам една синя каска – ше му я турим, Севда ще го снима под икона, закопчан с едно тесно сако...ще го пусне на медиите. Нема да си ти най-големият идиот. Айде, искай оставката.
Така и стана. Иде Краси, слага каската, Севда го пуска у Фейсбука. Иде Волен, иска оставка на Валери. После три часа се смехме...
Пуснах Цветанов на журналята, каза им, че ще се уважаваме повече. Пуснах патриотите да им се посмеят репортерите. И те са хора – три часа седеха и ни чакаха ние да си разказваме вицове. Па и суверенът и той човек, нали нещо трябва да му покажат по телевизора... Та, всички излязоха пред медиите, като всеки от тях си мисли, че другият е по-голем идиот.
С оставките друг път ще го мислим – ако заякне малко Босия, и ако докажем, че ние си строим хубави пътища, а шофьорчето е виновно (а тва е лесна работа) – може и да не им ги гласуваме. Той Цецо им каза на репортерките, ама на тех толко им акълът не питат – тя процедурата не е стартирана в парламента, бе алооо...
Айде! И тоя ден мина в стабилност.
P.S. Мило Дневниче, забравих да ти кажа за Радев. Ама не за Валентин, ами за Румен. (Той не че Валентин не гръмнА покрай Румен, де – ама това е друга тема). Добре направиха тия неговите, че опитаха да покрият катастрофата с баща му. Оня в триколката е бил в нарушение и нямаше да има драма да кажат, че бащата на генерала го е блъснАл леко, ама като се опитаха да потулят и ... в кърпа ми е вързан сина му вече. Чух се със Сотир, вика “няма проблеми”. И то наистина проблеми няма – пускам в пет и пет (с какво ли се римуваше пет?! Абееее, нема да го казвам са – нецензурно е)... Та, пускам телевизора в пет и гледам - президентът. Разправя – авторитаризъм, граждани, ала-бала, ама накрая вика – нови избори няма нужда да правим, нищо няма да се промени. Добре, че стана тая работа в Харманли, иначе кой знае кво щеше да каже... А така – хем и на Корнела каза, че не ми е алтернатива, хем стабилността затвърди.
Лека нощ, мило дневниче. Добре че си ти, да ти споделям, че иначе кой знае как изглеждат тия работи – политически важни, а то днес такъв купон, даже препуших с пурите. Ще ги видим инак утре тия в парламента. Ама не съм измислил още какво да правят. Като ми хрумне ще кажа на Цецо, а може и с Делян нещо да измислим....
Прочетете повече за Бойко Борисов 
Публикации
