Бойко и придворната журналистика

Разговор на Георги Коритаров със Сашо Диков:


Г. К.: Толкова важно ли беше къде е спал Бойко Борисов?

С. Д.: Естествено, че е изключително важно къде Бойко Борисов е спал. Ако си шеф на ИПОН, можеш да спиш, където си искаш. Ако си премиер, е въпрос на принципи къде можеш и къде не можеш да спиш.

Г. К.: Какъв е изводът от това, че Бойко Борисов е спал в хотел на Валентин Златев или на баща му – все едно – на същата фамилия?

С. Д.: Правя елементарния тъп извод – като е спал там, плащал ли си е за спането? Колко е платил или не е платил? Защо не е спал в най-близката правителствена резиденция, която е за такива нужди? Колкото и елементарно да звучи – такова едно спане, такава една елементарна услуга дребна, ще бъде ли по някакъв начин възнаградена или не?

Г.К.: Има ли основание за извод за някаква зависимост?

С. Д.: Елементарно е да се смята, че едно преспиване е някаква зависимост. Но Бойко Борисов няма право да реагира така на журналистически въпроси и да казва, че никой няма право да се интересува от това къде спи. А това е едно от най-важните неща, от които трябва да се интересува истинската журналистика. Ето, на пресконференцията, за която става въпрос, Борисов каза, че докато е бил кмет не е дал разрешение да бъде построена нито една бензиностанция на Лукойл. Но мои приятели ме подсетиха, че трябва да се провери кога са били построени последните бензиностанции на Лукойл.

Г. К.: Само че ето нещо, което ми направи впечатление. Ти казваш, че правиш „елементарния тъп извод” дали като е спал там, си е плащал. Това обаче не е предмет на изводи, а на информация. Случайно да си чул на Бойко Борисов да е задаван такъв въпрос?

С. Д.: Не беше зададен такъв въпрос, защото може би репортерката на телевизия „СКАТ” или не се е сетила, или знам ли какво? Най-нормално е това нещо да се знае. Не трябва да има нищо скрито. Имам чувството, че в някои ситуации Бойко Борисов или пренебрегва, или забравя факта, че е министър-председател. Ако досега е можел да ходи да яде и да пие с Вальо Златев, където си иска, сега нещата са други.

Г. К.: В случая не говорим за Борисов, а за – както ти я нарече – истинската, независима журналистика. Какво си мислиш за една журналистика, която не се сеща да зададе най-важния въпрос. А при този казус най-важният въпрос е наистина кой е платил. Има редица примери и на министри и на премиери от други държави, които тъкмо заради това, че някой друг им е плащал, са си отивали.

С. Д.: Това казвам и аз. Излишно е да си говорим ние двамата в какво плачевно състояние е официалната журналистика. С други думи – придворната журналистика. Всичко ми се къса, когато гледам как нито един журналист не смее да зададе един въпрос „на криво” на премиер или на министри. Ето сега никой не смее да зададе въпроса на шефовете на парламента за това, че превърнаха Народното събрание в посмешище. Къде са депутатите? Колко заседания са провели комисиите? Пълно посмешище! С Първанов е същата история. Жалка история! Можем само да повръщаме от придворна журналистика.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че единственият журналист, който се осмелява да задава неудобни въпроси на Борисов е Сашо Диков?
2. Че Коритаров е отворил фронт срещу премиера?
3. Че Коритаров е сърдит на Лукойл?