Постфактум оставка

Бойко обича да е герой. Да спасява държавата. Да е в горещи точки и да разбираме колко опасно е било и как той не е трепнал. И колко опасно е било всъщност и как държавата аха-аха ...

Спомнете си как рискува живота си и летя с "Кугар"-ите, които нямаха система против обледеняване.

Спомнете си как лично, с риск за живота си, отиде да ръководи операцията по освобождаването на заложниците в сливенската банка. Че как иначе, то тия работи веднъж стават по нашите места, той ще остави славата на някакъв си местен полицай, къде дават така?

Спомнете си обаче как преди точно 2 години изведнъж разбрахме, че държавата аха-аха да остане без Бойко, ако депутатите му бяха отменили забраната за пушенето на закрито и колко ни се били карали затова в Брюксел.

Така и вчера пенсионната реформа за малко пак да ни остави без Бойко, същи кръгли сирачета. И това е важното, че Бойко остава, а не колко ще работим, кога ще се пенсионираме, какви пенсии ще получаваме и ще ни стигат ли парите.

Въобще, Бойко добре е попил от Тодор Живков - ей така, постфактум да ни разправя колко страшно и трудно е било, какъв голям герой е бил и как всичко е щяло да си *** майката, ако не е бил той.

А ни е гледаме с разбиране и му вярваме, силно му вярваме.