"В края на краищата, това също са българи..."

Препечатваме статията на Галина Гиргинова поради фундаменталното ѝ значение. Въпросите накрая, както винаги, са си от нас. Подчертаванията са също от нас.

"Как разбира премиерът Борисов съдебната реформа

Кратък обзор на възгледите му, споделени през последната седмица

Снимка: БГНЕС

Миналата сряда правителството прие актуализираната Стратегия за съдебна реформа, изготвена от екипа на правосъдния министър Христо Иванов. Основната цел на документа е да заложи първите стъпки в процеса по изчистване на нерегламентираните зависимости в съдебната власт, да неутрализира политическия и икономически натиск в правосъдието.
За да бъдат успешни мерките в стратегията и да не останат само на хартия, те трябва да се ползват с подкрепата и разбирането на изпълнителната и законодателната власт не само в декларации.
От отношението на министър-председателя, демонстрирано цели два пъти миналата седмица, разбираме обаче, че няма промяна във възгледите му – те са според случая и показват (не)скрито желание съдебната независимост да се ползва според интереса.
Позицията на Борисов по отношение на реформата в правосъдието в последната година се менеше с наближаването на следващия мониторингов доклад. В предизборната програма на ГЕРБ отсъстваше изцяло темата за наложителните промени в правосъдието, а в средата на ноември в интервю пред „Преса” премиерът заяви: “Каква реформа в съдебната система искат реформаторите – тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи”. Оправданията му бяха в съзвучие с тезите на организациите около главния прокурор Сотир Цацаров, които досега показаха, че не виждат нито един от належащите за решаване проблеми пред съдебната власт.
В сряда, по време на заседанието на Министерски съвет и по повод приетата стратегия, Борисов показа, че според него все така решенията на съдебната власт трябва да се уважават само ако му се харесват. Реакцията му беше отговор на възмущението на финансовия министър Владислав Горанов от отлагането на делото за отнетия лиценз на КТБ и „препоръката“ му съдът да действа по-експедитивно, вместо да насрочва делото чак за началото на февруари.
Заседанието на ВАС по делото бе насрочено за 15 декември, когато представителите на мажоритарния акционер в КТБ – “Бромак” ЕООД” възразиха срещу представителството на БНБ в процеса. Двамата юрисконсулти на БНБ бяха еднолично изпратени от нейния управител Иван Искров, а не представляват УС на БНБ. Това, според съда, означава, че юрисконсултите на БНБ нямат годни пълномощни по делото, тъй като представляват юридическото лице БНБ, а не органа, издал оспорвания акт – УС на Централната банка.
Именно това става причина за отлагането на делото, като впоследствие от БНБ съобщиха, че “представените в съдебно заседание стандартни пълномощни, с които юрисконсултите от БНБ се явяват по съдебни и административни дела, не са невалидни, но съгласно указанията на съда вече са издадени нови пълномощни от името на УС на БНБ”.
Освен това ВАС допусна до участие в делото самата “Корпоративна търговска банка”, приемайки, че тя безспорно е заинтересована страна по казуса. Така делото бе отложено за 9 февруари, докогато представителите на БНБ и КТБ трябва да изразят становища по всички искания и възражения, направени от страните, което изисква технологично време. В същото време графикът на съда е пълен, а делата се насрочват най-рано за април-май, като има дела, които се отлагат и за октомври следващата година. Междувременно Народното събрание ще започне да заседава след ваканцията чак на 14 януари.
До този момент Борисов нито веднъж не възрази на спорните и забавени с години действия на прокуратурата по казуса КТБ, но пък на заседанието на Министерски съвет става ясно, че Борисов е възмутен от забавянето на делото във ВАС.
„А именно затова се прави тази съдебна реформа, защото, господин Горанов, аз разбирам това, което казвате, защото аз лично съм се възмутил онзи ден, милиарди, до снощи близо два милиарда и осемстотин милиона са изстреляни по посока изплащането на депозитите в тази банка“, започва Борисов, хвали действия на институциите и споделя възмущението на Горанов: “Затова с такова желание хората очакват и с такава подкрепа се ползва нашият правосъден министър в случая от всички нас за тази реформа, защото това е точно така. Все едно имаме две паралелни държави. Има ли по-важно, при положение, че държавата в момента милиарди изстрелва, за да спаси съдби на хора, за да си получат минималните или депозитите, които са си на правили? Няма. Чак февруари! През това време какво се случва вътре в банката?“.
Въпреки обективните факти, заради които делото е отложено, Борисов настоява да се обърне внимание на съда за забавянето. „Аз не виждам защо. Това, не знам дали е възможно, коментирам на глас, ако не, господин Иванов, ме спрете, но на Висш съдебен съвет не може ли да се попита? В края на краищата всичко това – този Висш съдебен съвет, тези съдии, тези прокурори, всички които сте там, ти като председателстващ, нали все пак ви интересува, че държавата изнемогва в желанието си и прави дългове държавата, огромни дългове в момента взимаме, за да спасяваме хора, и как спят спокойно – до 9 февруари да не се гледа това толкова жизнено важно дело. Просто най-колегиално, никой не нападаме, изрично просто да го поставите. В края на краищата, това също са българи, които би трябвало…”, обяснява идеята си Борисов без да отчита, че става въпрос за висящо дело, по което съдът не може да бъде притискан по каквато и да било причина, а ВСС не може да изисква обяснения от съдиите защо е отложено едно заседание по делото.
Казусът напомня силно на подобен случай, отново в мандата на ГЕРБ, когато първото заседанието по делото за групата за отвличания „Наглите“ в Софийския градски съд, бе отложено от докладчика по него съдия Виолета Магдалинчева. Тогава ВСС пое инициативата (самостоятелно, без напомняне от изпълнителната власт) да направи проверка на делото, което предизвика сериозни брожения сред съдиите. И тогава кадровият орган изтъква аргумента „изключителна важност“ на делото, за да оправдае незаконния натиск върху съда.
Неразбирането на абсолютната необходимост от ненамеса по делото „КТБ“ проличава и в следващите думи на Борисов: “Аз не им казвам как да го решат, аз не казвам грешно или право, но не може ли да се съкрати този срок, или ако нещо неправилно са призовани, дали няма орган – инспекторат или вие ще кажете, който да попита „Извинявайте, господин или госпожа съдия“…
Опитът на Борисов да избяга от асоциациите с безпрецедентното вмешателство в работата на съда от първия му мандат, всъщност издава и друг основен проблем – липсата на разбиране у премиера, че натискът върху съда не се изразява единствено с коментари по съществото на делото (такива, каквито Горанов прави в изобилие на същото заседание на МС, обсъждайки допустимостта на жалбите на акционерите в банката), но и в администрирането на процеса.
Репликите на Борисов изобличават и липсата на пълна некритичност за собствените грешки по отношение на съдебната власт. Достатъчно е да припомним двете процедури за избор на съдебен инспектор, провалени от Народното събрание. Темата за бездействието на парламента по отношение на ръководителя на Инспектората към ВСС бе една от най-сериозните критики в предишния мониторингов доклад, а след съставяне на правителството на Борисов, изборът на нов главен инспектор бе определен като изключително важен за съдебната реформа от вицепремиера Меглена Кунева и правосъдния министър Христо Иванов. Независимо от това от стенограмата не личи Борисов да разпознава какви са функциите и правомощията на органа.
За да си послужи с аргумент Борисов прави паралел с френския случай „Така както френският посланик излезе и попита. Понеже е френският посланик, ние всички подкрепихме и казахме „Да“ и си замълчахме. Но ето в случая пита финансовият министър – когато ние полагаме такива усилия, дали не може да се запита чисто професионално, когато следва такова тежко дело – отнемане на лиценз за нещо, за което милиарди отиват, дали не би трябвало, не казвам че не е – с големи букви казвам, че не е, но не би ли трябвало по-внимателно да се подготви едно такова дело при вероятността да се отложи след това чак за февруари? Сега сме декември! Цялата си доброта в момента искам да изкажа, но когато заверяваме платежни за по един милиард плащания, повярвайте ми, те дори във финансите не са виждали такива неща. Платежни нареждания за два милиарда, Иванов, и в същото време отлагаме да е догодина февруари. Най-приятелски! Как да го кажа, за да не обидя някого, да не се почувства засегнат…”.
Два дни след заседанието на МС Борисов гостува в предаването „Панорама“ по БНТ, където сменя плочата. Ако ВАС трябва да бърза, не така стои въпросът с ВСС – макар че според правомощията е тъкмо обратното – съдът решава делото и дава срокове, които да позволят на всички участници да упражнят правата си, а ВСС е администратор, който бързо трябва да отстранява пречките и съмненията за нормалното осъществяване на съдебната дейност. Борисов заявява: „Факт е, че ВСС наказа, отстрани съдийката Ченалова. Сиреч по-бавно минава времето там. Сиреч съдиите трябва да мислят повече, повече мъдрост в решенията“. Десет дни по-рано „24 часа“ съобщи, че Борисов е имал срещи както с френския посланик по случая „Белведере“, така и със съдията-докладчик по делото съдия Румяна Ченалова. „Министър-председателят е поискал да бъде информиран за случая, без да взема страна в този съдебен спор“, написа 24 часа.
Казусът предизвика трус без прецедент в системата, който доведе до искане на оставка на ръководството на Софийския градски съд от 40 софийски съдии. А със срещата си със съдията Борисов показа, че не разбира напълно своята отговорност да не създава впечатление нито у Ченалова, нито у съдебните кадровици, че собствената им съдба зависи от него. Защото според Конституцията не министър-председателят решава.
Твърденията на Борисов пред БНТ са откровено неверни, но може би представляват неволно изпускане на предварително известното – че съдия Ченалова все пак ще бъде уволнена. Засега обаче тя само е изслушана пред Етичната комисия на ВСС, проверката по случая продължава и нито отстранена, нито наказана. Срещу съдийката със спорна кариера започна дисциплинарно производство по данни на същия ИВСС за стари забавяния на дела – пак не за същинските проблеми, изтъкнати в казуса „Белведере“. По същото време от прокуратурата неофициално обявиха, че срещу Ченалова тече проверка, в хода на която са събрани достатъчно данни за разследване пак за стари прояви, незабелязани, както традиционно се получава, до скандала, но не и за действията й по делото „Белведере“, по който ВСС тепърва също ще се произнася.
Липсата на отдалеченост от двата казуса на министър-председателя е надлежно проявление на опасността от външно вмешателство в работата на съдебната система, окачествено в стратегията за съдебната реформа като най-съществената спънка пред осъществяването й. Защото всяка предварителна нагласа, изразена от най-високата позиция в изпълнителната власт, застрашава обективната преценка на решаващите органи."

Какво разбираме от този текст?
1. Че има журналисти, разбрали празната същност на "премиера"?
2. Че такъв материал няма да се появи в основните медии?
3. Че Борисов управлява така, както е свикнал от мутренските времена?
4. Че съдебната система е изправена пред окончателното обладаване?