Управлението на Бойко - театър на абсурда

Публикуваме мнението на Иван Груйкин без коментар. Вие сами можете да си направите изводите.



Подмяната
Как и ние участваме в Бойковия абсурден театър
Иван Груйкин, Гражданска инициатива ″Справедливост”
15 Април 2010

Започвам тези редове със смесица от тъга, леко съмнение и известна умора. Вече без яд и без съжаление, но с надеждата, че все повече българи ще започнат да се събуждат от съня, в който от няколко години лековато и безотговорно се унасяме.

От съображения за коректност и обективност винаги допускам, че може би аз не мога да видя това, което се приема за чиста монета от вестници и телевизии, или пък ми се привиждат неща, които всъщност не съществуват.

Но нека хвърлим произволен поглед върху медийните заглавия. Премиерът ще се среща с Обама, премиерът недоволства от поредното открито безобразие на някой от предшествениците му, премиерът ″работи повече като полицай” и ″е казал на министрите си сами да инициират проверки, а не той да ги прави постоянно”, премиерът смята, че ″лекарите са подтиквани да недоволстват” и ″обвърза възстановяването на ритмичните плащания в болниците със събирането на държавните “вересии”, премиерът разказва какво е научил от дядо си за ″женските пари”. Министърът на вътрешните работи иска спешен разговор с отговорен служител на ″Сименс” – Германия заради софтуерните проблеми при персонализацията на новите лични документи.

На пръв поглед, нищо особено. Нормално е премиерът да е на първите страници по най-важните за страната въпроси (включително за предстояща среща с президента на световната суперсила), министърът на вътрешните работи е длъжен да реагира мигновено на всеки проблем, засягащ работата на оглавяваното от него ведомство, а министър Божидар Димитров отдавна счита голямата тема за българите в чужбина и въобще патриотичното говорене за свой запазен периметър. Какво странно и неестествено има тук?

Лично за мен това е усещането, че с четенето, свикването и мълчаливото приемане на тази и подобна ежедневна информация неусетно ставам съучастник на една колосална измама, адресирана към всички българи. Измамата, че днес България е нормална страна (макар и с проблеми), с нормално правителство (без всички в него да са идеални и безгрешни), че в действителност в страната се случва това, което хората виждат по телевизията и четат по вестниците. Всъщност дори и опозиционните и критично настроени медии (доколкото изобщо ги има) няма как да не кажат, че Бойко Борисов е премиер и че ще се среща с Обама.

Веднага след изборите от ″Справедливост” прогнозирахме, че идването на власт на Бойко Борисов е на път да заличи всякакви остатъци на нормалност в българския политически и обществен живот. Но днес култовата перифраза ″Егати държавата, щом Бойко Борисов й е премиер” вече не звучи убедително и повече би се възприела като дребнаво заяждане и проява на лош вкус.

Бойко Борисов изглежда се е сраснал с премиерския пост. Наложеното от него, Цветанов и компания темпо на медийни изяви и управленски изявления и ходове дори не дават възможност на обикновения човек да помисли критично и непредубедено.

Ако успеем да се замислим, ще стигнем до извода, че

за изминалите десет месеца не се е случило нито едно смислено и полезно за страната нещо

което да е направено от правителството. А усещането за различност е последица най-вече от колоритния медиен образ на премиера и някои от лицата в неговия кабинет, както и от повсеместния хаос в изявленията и действията на управляващите, представяни ни като знак за диалогичност и гъвкавост.

Човек от народа, говорещ ясно, с искрена емоция, с позоваване на наученото от майка и от дядо, като че наистина си вярва - така, както би го казал всеки възмутен гражданин вечер в кварталната кръчма. И със същата степен на разбиране и компетентност.

Единствената реална промяна в живота ни за това време са ежемесечни протести на лекарите (което при всички случаи означава намаляване на надеждността на здравната защита на всеки от нас), силно влошената пътна инфраструктура, голямата ″дупка” в приходната част на бюджета, поставяща на съмнение сигурността и функционирането на държавата в близките месеци.

И няколко шумни полицейски акции, в които скандалите и гафовете на вътрешния министър многократно надхвърлят практическите резултати (доколкото изобщо има такива). А за международните ″пробиви” на Бойко Борисов предпочитам да не си спомням – а и се моля да не ми ги припомнят познати от Берлин, Лондон, Анкара, Ерусалим ......

Да, Бойко Борисов наистина е премиер на България.

И не се е променил за времето, през което е на този пост.

Такъв си е, какъвто го помним и като кмет на София. Същият чаровник, какъвто беше и като главен секретар на МВР и една от иконите на кабинета Сакскобургготски.

Многократно сме заявявали оценката си за професионалното ръководене на МВР и за нивото на престъпността, разкриваемостта на престъпленията и състоянието на ведомството по негово време, а и непредубеденият сам може да си спомни картината отпреди осем-девет години. За управлението и състоянието на столицата по време на кметуването му – също.

Истинското лице на Бойко Борисов е това, което ″грееше” сред смях и почуда на кадрите от българското посолство в Берлин. Или още по-рано, по време на предизборния ″диспут” с безличния Станишев, където неадекватността и жестомимиката на Борисов напомняха на попаднал в небрано лозе селски бабаит, който не е в състояние добре да разбере и да се ориентира в смисъла на разговора, на който е имал лошия късмет да попадне.

Излъчване и маниери на старшина на рота, компетентност, отговаряща на изискванията за същата длъжност, очевиден талант да говори по всякакви теми нахъсано, просто, с апломб и справедлив гняв към някой друг, който е виновен за всяко негово неблагополучие. Разбира се, никога не влиза в конкретика и дълбочина.

Персонализирането от Борисов на всеки въпрос и вкарването му в битовия коловоз на собственото му разбиране за управленската технология и процедури (платих пенсиите, изплатил съм социалните надбавки, денонощно правя проверки, оправям техните бакии, събирам техните вересии .... ) е характерният стил на говорене и изразяване за обслужващ персонал на ниво домакин, снабдител или разсилен, който е искрено убеден, че обслужваните от него съществуват и могат да се оправят единствено благодарение на собствените му усилия...

На този фон

министърът на вътрешните работи изглежда почти като интелектуалец.

С все по-витиеватия си стил на изразяване, със самочувствието на човек, който знае всичко в държавата, но (както и при премиера) ″лошите” му пречат да постигне стопроцентов успех. Самочувствие, дължащо се в голяма степен на липсата на компетентни и мотивирани журналисти и независими медии, които да направят за смях бързо повярвалия си министър и неговите обидни за мислещия зрител тези и изказ.

Впрочем какво значение има, че Борисов е некомпетентен и повърхностен, щом има устойчив жизнен инстинкт, здрав разум и практицизъм, с които ще може да направи най-важните за страната управленски стъпки? Какво лошо има в моралния му релативизъм и пълната липса на идеологически позиции, ако в момента на страната ни са нужни здрава ръка и безкомпромисност? Защо се дразним от непрекъснатите му медийни преигравания, вместо да признаем вродения талант да излиза сух от водата и да превръща всеки проблем в свое предимство, безскрупулно стоварвайки отговорността за него върху главите на политическите си опоненти?

И какво от това, че управлява хаотично и безсистемно, еднолично и авторитарно, с безсмислени движения и постоянна промяна на намеренията, след като хората си го харесват и го предпочитат пред префърцунените и неискрени негови предшественици? Не е ли тогава критиката към Борисов и неговото управление некоректна и преднамерена?

Сигурен съм, че не. Защото и нациите са като семействата – със своите възможности за напредък, просперитет и дългосрочно устойчиво развитие. Както и с рисковете от криза, регрес, деградация и разруха. За огромно наше съжаление втората перспектива е на ход в България вече повече от шейсет и пет години. Независимо от временната стабилизираща роля на външни фактори като членството в ЕС и НАТО, разрушителната тенденция продължава. И тя е очевидна в безнадеждния срив на моралните ценности, в разрушения интегритет на нацията, западналата инфраструктура и жестоката демографска криза.

Мисленето и действието от позициите на ценностни, принципи и формулирани въз основа на тях дългосрочни цели и приоритети е непознато и органично чуждо на хора като Борисов и Цветанов, а и като Божидар Димитров.

И затова управляват страната като еднолична частна охранителна фирма

с много телевизионна реклама и спорадични патриотарски провиквания към омърлушените, но все още надяващи се охранявани.

А за справянето с тази разрушителна за България шейсет и петгодишна тенденция е абсолютно недостатъчно наличието на телевизионен талант, бабаитски чар и първичност, инстинкт за представяне в благоприятна светлина, уличен език, липса на скрупули и на чувство за приличие.

Доколко тези ″силни” страни на настоящия български премиер ще помогнат в краткосрочен план да се справи с кризата и престъпността – справка - бюджетният дефицит, състоянието на здравеопазването, пътната инфраструктура и последната криминална хроника. Но тези ″управленски” качества на Бойко Борисов и окончателното им обществено легитимиране не са просто безполезни – те имат особено опасни последици в средносрочен и дългосрочен план. Защото са изключително деморализиращи за обществената среда и не позволяват да се види катастрофалното днешно състояние на българското общество, способността му да се самоорганизира и функционира под формата и със съдържанието на съвременна правова и демократична държава, като продължават да ни избутват по пътя към пропастта.

А затварянето на очите, мълчанието и примирението с културния и управленски феномен ″Бойко Борисов – премиер” е един от индикаторите, че крайната точка на този път е достигната.