Г-н Борисов, вие какво работите?
Такъв въпрос беше задал известен журналист на един министър в тв студиото си, който не даваше конкретен отговор на нито един въпрос и въобще се държеше сякаш „не е оттук и е за малко”.
Елизабет Дафинова
Баба Меца казала: „Тази година ще се родят много дренки!"
Попитали я: „Откъде знаеш, бабо Мецо?"
„Ами, много ми се ядат", гласял отговорът.
С този анекдот може да се охарактеризира горе-долу почти изцяло поведението на столичния кмет Бойко Борисов през последните месеци. В която и медиа да се появи, където седне, където стане все повтаря едно и също - предсрочни изибори, премиерът Станишев да си ходи, правителството е вредно - да си ходи, предрочни избори, предсрочни избори...Не че има условия за тях, но на него много му се иска. А му се иска, защото кметския стол вече му убива - оказа се твърд и неудобен, та затова бърза да седне в премиерското кресло. Работата на министър-председателя едва ли е по-малко и по-лека от кметската, но изглежда засега Борисов така си мисли. По-точно мисли си, че ако стане премиер, ще седне на върха на държавата и само ще раздава задачи, квалификации, обвинения и критики из медиите, без никой копче да може да му каже.
По-интересният въпрос обаче е кого ще обвинява за неудачите си, за некомпетнетността си и за това, че е неспособен за пет пари работа да свърши, ако наистина стане премиер. Дали на мушката няма да попадне Европейската комисия, която ще се окаже, че все нещо невъзможно иска, подлага крак на добрите му намерения - абе, както си знаем, пречи му да си върши работата.
Защото през първите две години от кметуването си Борисов не спря да се оплаква от наследения от Софиянски Столичен общински съвет, който непрестанно го блокирал и му пречел да работи. Сега, след като вече има мнозинство в новия СОС, изведнъж премиерът Станишев стана главният виновник за това, че софийският кмет нищо не може да свърши - Станишев трябва да му даде пари да запълни уличните дупки, да разшири шосетата и да построи паркинги, за да облекчи натоварения трафик в столицата, а още по-добре ще е, ако правителството свърши тази работа. Пак Станишев трябва да отпусне пари (или да накара финансовия си министър) за построяване на детски градини, а най-добре ще е, ако държавата ги построи и т. н. Ами, то в такъв случай защо избираме кмет на столицата въобще? Просто да запишем в конституцията, че премиерът по съвместителство е и кмет на столицата.
Та след като съдиите бяха основните „врагове" на главния секретар на МВР Бойко Борисов („ние ги хващаме, те ги пускат"), след като „смърфовете" от стария СОС бяха главните саботьори на кмета първи мандат Бойко Борисов, след като премиерът от БСП Сергей Станишев и кабинетът му плюс Румен Овчаров се оказаха най-върлите душмани на кмета втори мандат Бойко Борисов, съвсем логично е, ако заеме още по-висок пост, на „нивото" му да са само еврокомисарите.
И докато столичният градоначалник е зает основно с опровергаване на една или друга критика, казана по негов адрес или пък да дава мнение по всичко, случващо се в държавата, то положението в София от ден на ден става все по-непоносимо - градът е невероятно мръсен, задръстен, пренаселен, убийствено-задушен. Любопитен щрих е фактът, че докато софиянци си чупеха крайниците по заледените и непочистени столични улици, кметът Бойко Борисов в качеството си на неформален (?) лидер на ГЕРБ обикаляше из Париж, Брюксел и Мадрид, за да се здрависва със сродни и не чак толкова сродни партийни водачи, както и да получава различни метални отличия от тях, и междувременно да набута ГЕРБ в ЕНП. Тук искам да отворя една скоба и да припомня, че не за първи път Борисов демонстрира пълно пренебрежение,незачитане и непознаване на законите на страната - той си е самодостатъчен и в законово отношение. По закон кметът не може да бъде партиен лидер. Затова именно за формален такъв на ГЕРБ е произведен полицаят Цветан Цветанов - така е спазена буквата на закона, но цяла България вижда, че действителният лидер на партията е Бойко Борисов, който изобщо не се свени съвсем открито да гази и с двата крака философията и духа на същия този закон. Именно в качеството си на лидер на извънпарламентарна опозиционна партия той отиде и на протестния митинг миналия четвъртък, но очевидно разочарован от рехавото присъствие на площада пред НС побърза да се оправдае с работното си време на кмет и се изнесе от там. Сигурна съм обаче, че ако площадът гъмжеше от народ, нямаше да се намери сила, която да го спре и той да не дръпне една ярка популистка реч, далече засенчваща словата на Сидеров.
„Единственият доказано некорумпиран политик", както сам се нарече, Стефан Софиянски
Преди дни на сайта на общината се появи 60-странична програма за развитието на София до 2011 г. Тя звучи като приказка от „1001 нощ" - развихрена фантазия, без прагматична и икономическа подплата, а ако трябва да се изпълни наистина - ще са нужни има-няма четири петилетки. Което навява на мисълта, че тя е пусната в интернет само за пред хората, да се каже, че има програма, но всъщност никой няма сериозно намерение да я осъществява. (За икономическата програма на ГЕРБ и създателят й Стоян Мавродиев няма да говорим - тя е пълна с откраднати идеи без да се казва как точно, стъпка по стъпка, ще бъдат реализирани - за плоския данък, който Мавродиев така ревниво брани, първи заговориха икономистите от ИПИ и от НДСВ). „Великият" Бойко Борисов се е устремил към по-висша цел - държавното управление - и е адски досадно непрестанно да го занимават с улични дупки, кучета, задръствания, боклуци...
И друго прави впечатление. До скоро повечето от изреченията на столичния кмет започваха с личното местоимение в ед. ч. „аз". От известно време той използва множественото му число „ние" - нещо, което е характерно за коронованите особи. (Възможно е обаче просто да има предвид себе си и екипа си или ГЕРБ.) Не знам защо се сетих, но в много близкото минало имаше един политик Жорж Ганчев, който говореше за себе и в трето лице. Кой знае, може това да е третата фаза в развитието на кметския изказ, след като Борисов твърдо е убеден, че единственият начин БСП да стане интересна на хората, е да даде пресконференция, посветена на него. Честно казано, социалистите никога не са ми били симпатични, но все си мисля, че човек трябва да има някакво чувство за мярка и приблизително реална преценка за нещата. Това обаче вероятно не важи за част от тези, които се натискат да ни управляват.
И така, от известно време наблюдавам изявите на лицето Бойко Борисов, слушам
Преди време в едно тв предаване попитаха отец Любомир Братоев, много интелигентен човек и един от отличниците на играта „Стани богат", кой от десетте смъртни гряха е най-страшен, най-голям? Веднага си помислих, че ще отговори: убийството. Той обаче каза: горделивостта. И обясни защо - човек, който много се е възгордял, не уважава хората, не зачита нищо и смята, че всичко му е позволено, т.е. той с лекота може да извърши останалите грехове без да изпитва угризения или вина.
Всъщност, свещеникът е много прав.
2 коментара:
Де да беше само Боце!... Ами то- накъдето и да се обърнеш, все същите некадърни простаци!
пи4ове много ме кефите.
явно сте талантливи, но май сте и леко комплексирани??!?!
аз не мога да пиша като вас красиво, умно и целенасочено , аз съм просто реалист/ погледнато през моята тераса/ от вашият балкон аз наъ вероятно съм сбъркал блога, но уви аз не съм сбъркал блога, а вие ще си останете бедни глупави интлектуално обременени от собствените си теории неуспели в живота тапанари!
благодаря ви за възможноста да споделя
Публикуване на коментар