Препечатваме статията на Иво Инджев поради съвпадението с нашите виждания за "премиера" Борисов. Въпросите накрая са си наши.

Защо Бойко сака на Румъния да й е зле

В рубриката „най-важното от седмицата“ избирам като тема за неделния си коментар обещанието на премиера Бойко Борисов във Варна „само след няколко месеца“ Румъния „отново“ да бъде след нас и до две години Варна да върне „стария си блясък“. Кога точно Румъния е била зад нас ( и дали мониторинговите доклади на Брюксел са критерий кой е напред и по какви показатели), както и кога всъщност Варна е била чак пък блестяща ( може би по времето на любимия на Борисов диктатор Живков?), това е друга тема.
Темата тук е друга-всъщност въпросите са няколко.
Възпитаните хора, когато се състезават почтено, обикновено се стремят да обещаят, че ще изпреварят съперника – ако изобщо гледаме на Румъния като на съперник- нали (уж) членството в ЕС премахва бариерите между нас, включително и по отношение на старите вражди?
Борисов обаче обещава на Румъния да „остане зад нас“. Логиката на шопа, който не сака на него да му е добре, а на Вуте да му е зле, върви в механата, но на върха на държавата тя звучи като чупенето на стъкла в магазин, в който вилнее слон – оглозган, но слон (по Вежди Рашидов). Не е нужно да си дипломат, за да си дипломатичен- достатъчно е да си възпитан. Но това за нашия премиер е атавизъм от времето, когато е пропуснал да научи чужди езици, защото е ритал топка, както сам ни осведоми веднъж с гордостта на двойкаджия, преуспял въпреки това в политиката – за радост на интелектуално мързеливите хора и за пример на децата им.
Изглежда, че „генерала“ доста го стяга румънския чепик- до такава степен, че вече открито призовава да НЕ взимаме пример от борбата с корупцията в Румъния, която се превърна в нарицателно за успех. Като се има предвид колко дълго е във властта, как да не го втриса от мисълта за затвора, който бивши ( че и действащи) румънски управници посетиха за постоянно през последните години.
Още една петилетка на върха и Борисов вече няма да може да вини никого за неуспехите- обърне ли си се назад за негативни примери, все върху себе си трябва да плюе. Ето защо все по-рядко се позовава на тежкото наследство и взе да брои настоятелно заслугите си, сякаш не еврофондовете построиха например метрото в София, а споменаваните от него предизборно 500 000 пътници, превозвани дневно, трябва лично да му благодарят.

"Премиерът" Борисов в добро настроение с шефа на "Газпром"

Докато Борисов „усвоява“ еврофондовете и с чужда пита си присвоява славата на строител, реалните инвестиции, които са мерило за доверието на инвеститорите към общото състояние на икономическия климат в една държава, показват друга картина на съседското съпоставяне. Румъния дава не просто примери в борбата с корупцията, но и се откроява инфраструктурно по ключови показатели. Вижте румънските дачии по българските пътища и си спомнете защо британският гигант „Ровър“ се оттегли от България ( беше именно заради изнудване и корупция). Едно е да строиш магистрали с еврофондове, друго е да създадеш почти от нулата модерна автомобилна индустрия, която е мерило за хармонично развитие на една икономика.
Този текст няма амбицията да прави паралелен икономически анализ, а само да обърне внимание върху политическата неадекватност в приказките на Борисов. Още повече, че същият жалее за руските туристи и внимава да не каже крива дума за Путин, Русия и руснаците ( и наистина никога не е казал такава).
Борисов говори пренебрежително за страната, която е остров на категоричната съпротива срещу путинизма в Югоизточна Европа. В тази част от континента няма друга държава, която да заема толкова ясна и твърда позиция срещу руската агресивност спрямо Украйна, черноморския басейн и енергийния шантаж, като Румъния. Докато България, водена от Борисов, се озърта и шикалкави по всички тези теми, издигайки за свой приоритет максимата „ да не дразним Путин“. Нещо повече, Румъния вече официално декларира политиката си на отказ от руския природен газ, снижавайки потреблението на суровината до нива, които да направят вноса от Русия излишен.
Колкото до туризма и инструкцията на Москва да бъдем заклеймявани чрез Петата колона за отлива на руснаци от българското Черноморие, Борисов би трябвало в противововес да каже едно „конграчулейшънс“ на онези, които компенсират този отлив. Това са в не малка степен северните ни европейски съседи, които и момента май са сред най-многобройните посетители на същите тези нашенски курорти. Докато руснаците обедняват, бидейки зависими от цените на петрола като държава от третия свят, румънците се замогват, което би трябвало да ни радва. Борисов обаче се държи зле спрямо нашите европейски побратими. Пак по стар навик в същото време скърби по загазилите по независещи от нас причини руснаци и пее в хора на петата колона сълзливи частушки – „елате ни, братушки“!

Впрочем: защо изобщо трябва да имаме Румъния за критерий? Та тя е три пъти по-голяма по население и територия и си има собствен газ и петролец, ще кажат апологетите на Борисов. Ок, съгласявам се. Хайде да вземем тогава да се сравним с Финландия. По население е по-малка от България с цели 2 милиона души и също не се слави с газ, и  петрол.

Финландия беше не по-малко зависима икономически от СССР ( само дето въртеше търговията си с империята от независими позиции, а не като покорен васал). Финландия е била окупирана брутално от Червената армия ( но оказа съпротива- и то каква!) и част от населената с финландци територия остана в пределите на днешна Русия- т.е. има доста повече  основания да трепери от могъщия си съсед. В центъра на финландската столица има  паметник на същия този руски цар Александър ІІ. Но приликите свършват с това- за разлика от България, във Финландия няма руска Пета колона и днес тази бедна ресурси страна е сред водещите по висок стандарт нации в Европа и в света. Нещо подобно се е случвало на България поне по темпове на развитие само по времето на премиера Стамболов, който скъсва дипломатическите отношения с Русия.

Финландия е била доста по-зле от България икономически в не толкова далечното минало от средата на миналия век.

Проблемът на Борисов обаче е в това, че няма как да  обещае до няколко месеца Финландия отново да изостане зад нас- защото на финландците ще им стане зле ( от смях).

Какво разбираме от статията на Иво Инджев?
1. Че има и други журналисти, освен нас, на които им прави впечатление простотията на "премиера" и се осмеляват да я изкарват наяве?
2. Че след като преди дни демонстрира своята "географска", а всъщност историческа некомпетентност, днес демонстрира и истинското си отношение по адрес на съседите?
3. Че след "управлението" на "премиера" ни чакат дълги години на чистене на мръсотията, която той в момента създава?