Подигравката с читанката

Клуб Z си прави очевиден майтап с "премиера", който се хвалеше, че е прочел само Читанката и "Винету", том I.

Намерете си буквара!

"Просвета" издават уникален "каталог" с всички читанки от последните 200 години

Споменът за първата книжка, която виждаме в училище, очакваща ни на чина, се оказва изненадващо силен. Това разбирате от специалното издание на издателство "Просвета" - "Българският буквар, 200 години в първи клас".
Опит в редакцията на Клуб Z показа, че всички помним първия си буквар. Не само корицата, а дори някои от картинките вътре. 

 "Азбучният робот" е един от впечатляващите образи.

И вие имате шанс да намерите своя спомен в изданието, посветено на 70-годишния юбилей на "Просвета". Авторите Антон Стайков и Свобода Цекова са били безкрайно изчерпателни в издирването на българските буквари от "Рибния" насам, като някои от тях дори са липсвали в библиотеките,или са били под етикета "пълна недостъпност".
Но това не е единственият чар на картинната енциклопедия. Тя е колекция от илюстрациите на 55 емблематични български художници като Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Любен Зидаров, Георги Атанасов, и други. А огромния отрязък от време, който покрива, дава и поглед върху разбирането за бита, социалните отношения, културата, кризите и конфликтите на времето.

Имало е време, в което децата са били възпитавани
да приемат различните от тях, а не да ги гонят...

Букварите след Освобождението, букварите по времето на Първата, на Втората световна война. Първите читанки от социализма, последните и първите от прехода. Всички те разказват свои малки истории, върху които "Българският буквар" ни дава интересен поглед.

Включени са и по-специализирани читанки за деца със специални нужди - "Буквар за глухонеми деца" (1952-72), "Буквар за помощните училища" (1966-77), "Буквар за слабовиждащите деца" (1969). През далечната 1952 г. излиза и първият буквар на турски език, чийто тираж достига 80 000 бройки.
От днешна гледка точка е любопитно (но напълно разбираемо, ако го съотнесем със съответната епоха), че през 1914 г. излиза "Войнишки буквар". През 1948 г. пък - "Буквар за възрастни" (Неграмотността трябва да се бори).

И на фронта може да се образоваш показва този буквар от 1914 г.

В годините след 1944 г. от страниците на читанките може да се проследи и как е вървяла партийната пропаганда върху най-малките. Георги Димитров, Тодор Живков, Вълко Червенков, Сталин, Ленин - на портрети, снимки, в стихотворения.

А на последната страница на любопитното издание има снимка на първолаци, които мама снима със смартфона. Това е житейската логика.

200 години - от първия до последния (засега) буквар.

Какво разбираме от тази гавра с "премиера"?
1. Че с неговите камъни го бият по неговата тиква?
2. Че след като вече не смеят да го критикуват, използват Езопов език за същото?
3. Че да си прост не е трагично, трагичното е, когато го демонстрираш нагло?