Центърът на дясното или дясното на центъра?

автор: Тони Стефанов*

Ако си направите труда да обърнете внимание на подробностите, ще видите, че ГЕРБ вече се самообявява за центристко-дясна партия. Поне така пише в политическата програма на ПП ГЕРБ, именувана „България във вярната посока”. Именно центристко-дясна, а не дясно-центристка или просто дясна партия. На пръв поглед това е дребна подробност, но не е!

Очевидно заиграването с центъра е лансирано от някого в ГЕРБ (по-скоро над ГЕРБ) с повече от една прочетена книга в живота. Защото „Винету” не е достатъчен, за да бъде обоснована просто така идеологическата физиономия на една партия и тези неща не стават с видения, предизвикани от едно яко напушване с лулата на мира, а със знания. Които пък очевидно липсват, когато говорим за самия лидер на ГЕРБ. Вероятно някой ден ще разберем КОЙ центрира ГЕРБ, но към днешна дата е по-добре да се съсредоточим в последиците.
Истината е, че със същия успех ГЕРБ можеше да се центрира и вляво или нагоре, или дори на север. Когато един политически лидер, както е в случая с Бойко Борисов, бърка цар Симеон с хан Крум, не е проблем да му бъде внушено, че неговата партия може да бъде ляво-дясна, горе-долна и северно-южна. Достатъчно е да му намериш интереса и той ще намери себе си.
В конкретния случай ГЕРБ си е чисто популистка партия, която никога не е била дясна и фактът, че е насочена към политическия център, прибавя мъничко точност в общата картина. Само малко! Понеже не е и само центристка партия.

Да се докаже идеологическото криволичене на Бойко Борисов не е трудно.
Понеже той говори с прости думи, прости са и обясненията на иначе сложните политически процеси. Нещо повече – много често е показателно и неговото мълчание.
Към днешна дата никой не е чул и една дума от Борисов относно позицията на ЕС спрямо кризата в Украйна. Сякаш България не е член на ЕС и няма собствени интереси вътре в ЕС. Същото е положението и с НАТО. Сякаш Алиансът не съществува за Бойко Борисов. Да, но ЕС и НАТО не пречат на лидера на ГЕРБ да твърди, че подкрепя „Южен поток” или да гласува заедно с „Атака” за мораториума върху продажбата на земеделска земя. Също толкова „дясна” е позицията на Борисов и за атомната енергетика. Независимо дали говори за „Белене” или „Козлодуй”, той тълкува геостратегическите интереси на Русия и САЩ не през призмата на българските национални интереси, а чрез собственото си подсъзнателно разбиране на елементарната политическа изгода на конкретния момент. Днес сме за АЕЦ „Белене” срещу „Уестингхаус”, утре ще е обратното. Сякаш иде реч за застраховка на кварталната месарница – днес ще има лепенка на ВИС, утре на СИК.
Особено драматично се разминават позициите на Борисов по отношение на финансовата стабилност, която би трябвало да е основен постулат в дясната идеология на всяка истинска дясна партия по света.
След избухването на кризата с КТБ именно Борисов най-усърдно разклати финансовата система и това се видя от всички българи, които имат очи да гледат. Защо го прави ли?

Ами защото стратегията му е проста – просто няма такава!

Калкулират се ползите в първо лице единствено число и толкова.
Същото е отношението му към държавните финанси. Факт е, че държавният резерв на Република България беше по-малък след недовършения мандат на Борисов, сравнен с недовършения мандат на Орешарски. Нещо повече – правителството на Тройната коалиция, доминирано от социалиста Станишев, остави българските финанси в по-добро състояние, отколкото правителството на ГЕРБ. Тоест като всеки популист Борисов харчи повече даже и от социалистите. В него и партията му няма нищо дясно, не са десни и възгледите им (ако изобщо съществуват такива) за мястото на България в ЕС и НАТО.
На практика това е политик, който е в състояние на едно и също събиране със синдикати и работодатели, да се скара и с едните, и с другите. Въпреки че десните би трябвало да подкрепят работодателите, а левите – синдикатите. В собствените му очи този „героизъм” да се накараш на всички не е нито ляв, нито десен, а НЕГОВ. И понеже не обременява ума си с идеологически „подробности”, той изисква „малко” – достатъчна е лична преданост на синдикалните лидери и на работодателите към НЕГО.
Още много може да се напише за съвършената безсъдържателност на Бойко Борисов и ГЕРБ, но трагедията в случая е другаде. Това, че Борисов днес скача от десния политически клон на центристко-десния и само бог знае на кой ще се приземи утре, е нормално за самия Борисов. Това може – това прави!
Не е нормално далеч по-интелигентните и образовани лидери на автентичната десница да не виждат всичко това. Да преговаряш с Борисов само защото той бил казал, че е десен, означава, че му вярваш. Нищо че това беше вчера.

Днес е първо центрист и после десен. И пак ли ще му вярвате?

На кое точно му вярвате – че е дясното на центъра или че е центърът на дясното? Поне го попитайте какво разбира от понятията дясна политика или политически център. И как смята да провежда реформите – като десен, центристко-десен, ляво-десен или горе-долен политик? Защото, ако днес не го направите, утре той ще пита.
И въпросът му няма да е свързан с идеи, платформи или реформи, а също като в случая със синдикатите и работодателите ще се изисква (задължително с императивен тон) лична преданост към НЕГО.
И едно смирено „ДА!” на „Ти мен уважаваш ли МЪ?” ще бъде предостатъчно. Достатъчно за кого обаче!

_______
* Препечатваме статията от "Гласове" поради фундаменталното ѝ значение и за по-голяма яснота на нашите читатели.