04 май 2010

Ало, главния прокурор?

В покъртително с простотата си интервю в "24 часа" "премиерът" Борисов разкри не само за кого, но и за какво работи. Можете да прочетете интервюто във вестника (I част, II част), а тук вижте някои по-важни моменти.

- Чули ли сте, че днес никой не подписва, защото всеки подпис е крачка към затвора? Администрацията е стресирана, че може да сгреши, че може да бъде хваната?
- Истински бих се радвал, ако това е така. Защото първият и най-важен антикризисен ефект, който сме търсили, е този. Какво значи да ги е страх да подпишат нещо, за да не влязат в затвора? Ами това означава, че те досега са подписвали така, че са харчили хайвански държавни или общински пари, някакъв кръг бизнесмени в кавички са се облагодетелствали от това и държавата е затъвала. Разбира се, че подписваш само тогава, когато си сигурен, че това е законосъобразно.

- Обичат ли ви министрите, защото г-жа Желева казва, че ви обичат само тези, които не са работили с вас в екип?
- Аз не искам да ме обичат.
- А тогава страхуват ли се от вас?
- Мога да цитирам Моуриньо: Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена.

- Г-н Борисов, как живеете? Страх ли ви е - от времето, в което бяхте главен секретар, сте една от фигурите в България, която може би е най-заплашвана.
- Естествено, с всичко това, което правим. Защото става въпрос за схеми за милиарди - като се започне с източването през “Цанков камък”, “Белене”, къде ли не. Всеки човек се страхува, но ако успея, това ще гарантира, че България ще стане средноевропейска държава. Ще усвоим еврофондовете, докладите ще бъдат добри за България, просто няма да се срамуваме от оценките.

- Обвиняват ви, че прекалено много летите насам-натам в страната.

- Първо, навсякъде в света премиерите ползват такъв транспорт, защото времето е ценно. Второ, поради мерките за сигурност се налага да бъде осигурен ескорт. По-евтино излиза така, по-бързо и по-безопасно. Единственият компромис, който няма да правя, каквото и да говорят, е свързан с моята безопасност. Затова има правителствен авиоотряд, не съм го измислил аз. Затова предишното правителство ни е набутало да плащаме стотици милиони за правителствени самолети. Ако не са били нужни и ги няма, тогава нямаше да летим с тях. Нека не бъда по-свят от папата. Когато касае сигурността и времето, което мога да спестя, мога да определям кога и как да летя. Още повече, когато с мен са по двама-трима министри плюс офицерите от НСО, по закон пътува и доктор, преводач. Много по-евтино е вместо 10 или 15 коли да пътуват, отивам, свършвам работа и по най-бързия начин се връщам. Не се налага да нощувам в много от случаите. Често срещите са в 10 сутринта, това означава, че с кола трябва да тръгна в 5-6 ч. За това време мога да свърша доста работи.


Какво разбираме от тези словоизлияния?
1. Че за Него е по-важно да не се срамуваме от оценките на Европа, отколкото дали си вършим наистина работата?
2. Че за Него е напълно нормално да говори срещу предишните управляващи за купуването на нови правителствени самолети, но в същото време да ги използва, защото това е свързано с Неговата лична безопасност?
3. Че е време опозицията да сезира главния прокурор за извършваните от Борисов разхищения на народните пари за неговите воаяжи на футболни мачове и за откриване на градинки по паланките?
4. Че за Борисов е по-важно администрацията да се страхува и да не работи, отколкото да работи, макар и с грешки? И това идва в дните, в които разбрахме за поредните спрени пари, по времето на Неговото правителство?

Няма коментари:

Защо е създаден този блог

Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...

Кои сме ние

Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).