Бойко Борисов и Кърт Вонегът

Това не е истина:

"Първа копка на метрото или буря в чаша вода

Добрият стар Бил Шекспир беше казал, че, поне що се отнася до драматургията, когато в океана бушува буря, добре е тя да бушува и в чаша вода. Ако не за друго, то поне заради хармонията, баланса и онзи алхимически сантимент, според който онова, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу.
Вчера направихме първа копка на разширението на софийското метро. В сравнение с океана на родната действителност това си е направо една нищо и никаква чаша, но в тази чаша бушува същата буря, която все ни тласка с талазите си към пусти и дивашки брегове, от които освен да подаваме отчаяни сигнали SOS, няма кой знае какво друго да правим.
Ако бях един Кърт Вонегът, вероятно щях да разделя спомените си за тези събития на кратки и невчесани глави, които нямаше да озаглавя с нищо повече от редните числителни.

Ето така:
Едно. Отиваме на среща в Министерство на транспорта, през което, кой знае защо, минават европейските пари за софийското метро. Там в продължение на няколко часа се обсъжда въпросът хапките с моцарела ли да бъдат и с какво вино върви моцарелата. Приятно превъзбудени от величието си пепеляви девойчици се правят на PR-ки от световна величина.
Две. През следващите 10 дни се мисли върху съдържанието на поканата и думичките, които ще се изпишат на табелите.
Три. Експертките от Министерство на транспорта влизат в остро пререкание с шефа на метрото, защото той отказва да разбере защо една първа копка трябва да е съпроводена с шатри, рок-групи, моцарела и вино за 12 000 лева.
Четири. Червените PR-ки са обидени. Започват да си отмъщават. Първото предизвикателство, което отправят към изпълнението на графичния дизайн е да се изобрази тъмносиньо лого върху тъмносин фон.
Пет. Предложенията логото да е бяло са отхвърлени. Приема се вариант то да си е синьо върху синьо, но с бял контур, така че да заприлича на решетка. Прогресивните сили побеждават!
Шест. След мъчително съгласуване на съдържанието на поканата (става дума за текст, който казва кога и къде трябва да се дойде) между Метрото, Министерство на транспорта и Министерство на финансите, срокът за изпращане на поканите се пропуска и вероятно има хора, които още не са си ги получили.
Седем. На сцената се появява турската фирма, която ще копае новото метро. Тя поема ангажимента да изкопае дупките и да излее фундаментите за табелите и знамената.
Осем. Следва седмица, през която на турците се предоставят чертежи за това как трябва да изглеждат фундаментите и анкерните групи и какви дупки трябва да се изкопаят за фланците на пилоните на знамената.
Девет. След тежки скандали и пропускане на всички срокове за изливане на бетон, който да стегне в нормални срокове, турците изливат фундаменти от много по-скъп бетон, за да може да стегне до събота, и сбъркват основите на конструкциите с 90 градуса, така че, вместо двата билборда да са един до друг, те са един зад друг. На всичко това отговарят с турска поговорка, чийто превод, с извинение, гласи: „Гъз, който сере бързо, сере два пъти”...
Десет. Намира се начин нещата да се оправят с две стоманени плочи от по над 100 кг. всяка, което, естествено, оскъпява допълнително изпълнението.
Единайсет. В деня на откриването монтажниците разменят съдържанието на двата билборда и започват отначало. Идва PR-ката на транспортния министър, която е и автор на сценария на събитието, и отива да пие кафе.
Дванайсет. Идват официалните лица. Те са Бойко Борисов, Петър Мутафчиев и Меглена Плугчийска (знаете ли, че и тя е ловкиня като президента и обича да отстрелва кошути с влажни очи?), но на сцената се изсипват и още десетина активисти на БСП, от което Бате Бойко побеснява.
Тринайсет. Междувременно става скандал на тема нахалните реклами, които турците са си сложили навсякъде, където предполагат, че ще погледне телевизионна камера. Много реклами са свалени.
Четиринайсет. Церемонията започва. Транспортният министър и министърката без портфейл по европейските пари (това е нещо като рибар без въдица по въпросите на риболова) теглят дълги речи. Свършват. Бате Бойко тръпне, но, видите ли, водещата, която впрочем е все същата PR-ка на транспортното министерство, го прескача и дава думата на директора на метрото „Братой Братоев”, както го нарича тя, макар че човекът се казва Стоян.
Петнайсет. Братоев отива до нея и гневно й изсъсква нещо. Тя, от нея да мине, дава думата на кмета. Той е бесен, защото не само не се е изказал първи, но за малко и да не се изкаже изобщо.
Шестнайсет. Започва водосветът. По този случай Бойко си нахлупва шапката.
Седемнайсет. Бойко и министърът копаят заедно, сякаш се надпреварват кой да бъде припознат като баща на метрото.
Осемнайсет. По време на водосвета и първата копка турците (всъщност стана ли ясно, че тези турци са строителите на половината от новия проект?) започват да раздават на присъстващите някакви хапки в малки картонени кутийки, които отгоре са сгънати така, че се получава нещо като дръжчица и на тази дръжчица е изобразено турското знаме с полумесеца.
Деветнайсет. Кметът Борисов си тръгва. На изхода му поднасят такава хапка. Той доверчиво я взима, но после бързо я връща. Браво, Кмете! Жалко, че камерите не видяха това, а само аз.
Двайсет. На другия ден всички медии говорят само за това как PR-ът на социалистическото министерство не е искал да даде думата на кмета, неформален лидер на ГЕРБ и евентуален бъдещ премиер, при първата копка за метрото, която, нека не си кривим душите, си е по-скоро негова работа като на кмет, отколкото на Петьо Мутафчев като министър в Станишевото правителство…
Да спрем тук. Мисля, че 20 е добро число, дори когато става дума за броя на главите в един трескав дневник на едно трескаво събитие в стила на Кърт Вонегът и Дъглас Адамс. И ако това е бурята в чаша вода, и ако това е и бурята в океана на шекспировата драматургия, не виждам причина някой да се учудва и още по-малко да се оплаква от това, че талазите на тези бури все го изхвърлят на пустинни брегове с диваци, човекоядци и свадливи аборигенки с увиснали цици…"

Какво разбираме от този разказ?
Всичко е ясно! Само от снимката разбираме колко тъпо е да се облечеш в джинси и яке, когато до теб хората са в костюми. Можем да си представим тази мутра (както казва Васко Кръпката) застанала до изтупаните мъже и жени от Европейския съюз. И с преводачката до него, защото от много трениране на карате не му е останало време да научи дори един чужд език)...