28 ноември 2016

Малките лъжи пораждат големи мошеничества

Борисов излъга – харчи по хиляда лева на полет за кетъринг

 
Навръх 8 март преди 1 г. Бойко Борисов рече, че бил единственият премиер в света, който не ползвал кетъринг при служебните си полети. Месец по-късно декларира следното: „Аз лично заявявам, че отказвам да бъда обслужван от кетъринга на авиоотряда („Авиоотряд 28” е превозвачът на премиера, президента и държавните делегации – бел.авт.) и при бъдещите ми работни полети такъв няма да има”. Даже си го постна на Фейсбук страницата. Дотук добре. Проблемът е, че не отговарят на истината тези му твърдения. Справка по надлежния ред за полетите на Борисов през 2015 г. и 2016 г. показва съвсем друга картина.

„Трансмедия” направи свое разследване за разходите за превоз на Министерския съвет, при което стана ясно, че кетъринг не е спиран да бъде обслужван за нито миг – полетите са обслужвали кетъринг плюс напитки на всеки полет в размер около 4 до 8 процента от общата сума разходи и до ден днешен. Важно е да се знае, че общите разходи за един такъв полет не са никак малки – включват сериозни суми за гориво, командировъчни за екипа, летищни такси, такси кацане, такси обслужване, такси навигация, евроконтрол, такса сигурност, такса пътници, такса шум и т.н. Тоест на фона на общите огромни разходи сумата от 4 до 8 % за кетъринг не е никак малка.

За пример даваме няколко одобрени разходи на полети на премиера в оставка за времето, когато обеща, че няма да ползва кетеринг:

  • На 24 април 2015 г. с AIRBUS 319 по маршрут София – Крайова – София премиерът отново „не ползва” кетъринг в размер около 440 лв. при 1,25 часа полетно време.
  • От 16 до 18 май 2015 г. с AIRBUS 319 с маршрут София – Доха – София за летателните 9 часа и 40 минути премиерският екип от общите разходи 46 716 лв. е ползвал кетъринг за 1971 лв.
  • 23–24 септември 2015 г. с „Фалкон” с маршрут София – Брюксел – София за летателните 5,20 часа е ползвал 1294 лв. кетъринг.
  • В края на август 2015 г. до Пловдив с фалкона Авиоотрядът е откарал Борисов срещу общата сума от 11 700 лв. общи разходи, от които 140 лв. са кетъринг.
  • През септември 2015 г. Бойко Борисов и някои от колегите му пътуват до родната Берковица с вертолет МИ-8, при който полет за 1,15 часа са направени разходи за кетъринг от 76,38 лв.
  • Пред ноември 2015 ж. до Брюксел с фалкона Борисов е ползвал близо 1000 лв. за кетъринг, при положение че общите разходи са около 9000 лв.

Подобна е картината и през 2016 г.

  • През настоящата година – 2016, Министерският съвет продължава да ползва кетъринг и напитки на борда на служебните си пътувания – на 22 януари тази година с „Фалкон” Борисов и колегите му летят до Горна Оряховица, при който полет си хапват за сумата от около 120 лв. за 2 чàса полет при общи разходи 2622,17 лв.
  • От 18 до 20 февруари Министерският съвет пътува до Брюксел и обратно, при който полет ползва кетъринг за близо 1600 лв. при общи разходи около 30 000 лв.
  • Месец след това, отново по същата дестинация, Борисов с колегите си консумира за 1467,95 лв.
  • В началото на август до Варна и обратно – 136 лв.
  • През септември до Братислава и обратно – 231,79 лв.
  • 29 септември 2016 г. до Горна Оряховица и обратно – 114,37 лв.

Интересна подробност накрая е да споменем, че и министърът на икономиката в оставка Божидар Лукарски не лъже с кетъринга – ползвал услугите на „Авиоотряд 28” до Баку и обратно с общи разходи за два дни в размер на 53 518,73 лв., като за кетъринг е разходвал, забележете, 7831,09 лв., и като пресметнем, се пада, че изхранването на Лукарски коства близо 15% от общите разходи.

Разбира се, не може да се даде информация колко и какво е ползвал лично Борисов, но във всички негови полети продължава да се ползва кетъринг.

Средната сума за консумиран кетъринг на полет за миналата година е 978 лв. на полет, въпреки обещанията му да не се възползва от него след скандалите от първия му мандат.

Оказва се, че полетите на Борисов и Министерския съвет никога не са спирали да бъдат гарнирани със суми за кетъринг и напитки. Реално всеки месец разходите са отчитани пред министър Горанов – Министерството на финансите, откъдето след съгласуване с Министерския съвет разходите за полетите на авиоотряда през 2016 г. даже се увеличават.

И след всичко това доживяхме да чуем на 23 ноември 2016 следното:

„Така или иначе, и оттогава си извадихме поука. 2 години сандвичи, който си носи в самолета, яде. Който не си носи, не яде”. И ако Борисов лъже толкова брутално за малките неща, какво остава за големите.

17 ноември 2016

слиза от сцената – окончателно или временно?

Борисов слиза от сцената – окончателно или временно?

17 Ноември 2016
 

Бойко Борисов е на първите страници на вестниците и в топ новините на телевизиите вече 15 години, откакто стана главен секретар на МВР. Феминизираната професия журналистика преекспонира образа му, създаде му ореол и го лансира като спасител на нацията. Мъжката му харизма се харесваше в медиите. Всъщност той не беше сериозен политик, а менте, лъжепророк, популист, лъжец.
Борисов умело използваше медиите всячески, уважи много журналистки от всякакви възрасти. Само че, за разлика от света, у нас жълтите вестници мълчат за тези му завоевания, защото имаме медии под контрол и контролирана демокрация. Борисов е някакво подобие на Путин, владее медиите с моркова и тоягата, дърпа конците на т. нар. задкулисие. И през двете години 2013-2014, в които отстъпи за малко премиерския пост, пак контролираше медии.
Сега сам се свали от сцената, с шантажа си, че ако не спечели неговият куц кон Цецка Цачева, ще подаде оставка. Но влиянието му е отслабнало значително и избирателят предпочете политическа криза, с която той плашеше, пред стабилност с него начело.
Много причини има за да се срине така влиянието на Борисов. Авторитарният му начин на управление, лъжи и самохвални твърдения, които се разминават с фактите. Поредица от гафове – с кандидатурата на Кристалина Георгиева и излишното прецакване на Бокова (вече признато за грешка от вицепремиера Томислав Дончев), заиграване с Ердоган, с издигането на кандидат в последния момент, както направи с Плевнелиев навремето, и така нахално показа, че иска да назначи марионетка. Този път издигна силно неадекватна кандидатура, която призна като грешка малко преди втория тур на изборите. Но и заплаши, че ако не гласуват за нея, ще подаде оставка.

Номерът с оставката този път беше грешка

Той постъпи така през 2013 г., когато избухнаха спонтанни протести, гранични с бунтове. Освен че се уплаши тогава, той предпочете тактически да се оттегли, да запази по-голямо влияние, вместо да обере негативите за още 3 месеца до края на мандата си. Сега се опита да го изиграе отново, за да запази влияние на едни предсрочни избори. Но настроенията вече са други. Той е омръзнал, лъжите му са омръзнали, към нахалството му вече има по-голяма нетърпимост.



Трябва да се отбележат и някои дребни жестове, които обръщат настроенията. Например Радан Кънев има заслуга за сриването на Борисов. Неговата реплика в сутрешния блок на Нова тв „Абе, бай хуй…” коментирана надълго от всички медии, даде тласък, който превърна Борисов в карикатурен герой. Някои се страхуваха от него, а един политик публично нарече нещата с истинските им имена. Някак стана болезнено ясно, че наистина става дума за един бай хуй, който е незаслужено надут политик.
И това след неотшумялата още случка в Симитли. Хората се смееха на пикантните изпълнения от страна на гербаджийски антураж, лапал държавни поръчки и в пиянски изстъпления се закача с вожда си. На това отгоре кметът на Симитли опроверга официално „Не съм спал с премиера”. Хората започнаха да се смеят. Образът му се срина.
На мнозина им светна пред очите, че това, което са търпели като премиер, е недоразумение.
Последните 2-3 месеца компрометираха дясното в България. То вече се олицетворява с Цецка Цачев, зад която застанаха т. нар. десни – фалш (рецитира заучени реплики), лъжа (мелодраматични нелепи разкази за дядо й) и не особена интелигентност (веднага прави впечатление, щом си отвори устата).
Какво следва оттук нататък?
Десните партии няма да имат такъв успех на следващите избори. През 2013 г. ГЕРБ имаше 1,08 млн. гласа. След злополучното и жестоко оспорвано управление на Орешарски, съпътствано с постоянни медийни атаки и дълги протести, през 2014 г. ГЕРБ получи 1,07 млн. гласа. Това очевидно е таванът на ГЕРБ. Към него на сегашните президентски избори той прибави  още около 200 хил. гласа отгоре за Цецка Цачева, от твърди десни, коалиционни партньори, които искаха да спрат кандидата на левицата и да оцелеят на власт, също и от ДОСТ на Местан, гласове от Турция.
А същевременно на тези избори се видя, че около 250 000 гласоподаватели на ГЕРБ са отишли при кандидата на левицата Радев.
Това вещае на следващите избори ГЕРБ със сигурност да има по-малко от 1 млн. гласа, и по-малко от сегашните 84 депутати. Това е далеч от парламентарно мнозинство.

Възможно е да се получи ситуацията като през 2013 г., само 4 партии да влязат в парламента – обединени националисти, ДПС, БСП и ГЕРБ.
На ГЕРБ, ако остане партията с най-много гласове, ще са необходими поне още 50 депутати, поне още двама коалиционни партньори, както се очертава. Това могат да бъдат само обединените националисти Сидеров-Симеонов-Каракачанов и евентуално сегашните реформатори, ако въобще влязат в парламента.
Има поне две неизвестни за предстоящите предсрочни избори. Първо, евентуална партия, подкрепена от Слави Трифонов. Едва ли той сам ще се впусне в политиката, по-скоро ще подкрепи някого. Няма достатъчно време да се създаде такава, но е възможно да обърка картите.
Второто неизвестно е мажоритарна избирателна система. Ако този парламент я въведе поне частично, това намалява шансовете на малки и нови партии като тази на Марешки и евентуална друга, подкрепена от Слави Трифонов. Но намалява шансовете и на ГЕРБ – примерът с кметицата в „Младост” в София е показателен. Също и мажоритарният избор на президент.
От евентуалните коалиционни партньори зависи дали ще приемат
отново Борисов за премиер
Малко вероятно е той да стане, защото позициите му ще бъдат отслабени и може сам да се откаже.
Ако ГЕРБ не са първа политическа сила, е възможна някаква друга коалиция, без ГЕРБ. Но със сигурност БСП няма да иска да повтори коалиция само с ДПС.
Така или иначе, бъдещето на Борисов като премиер е малко вероятно. Ако ГЕРБ на изборите остане най-голямата партия, ще изтикат напред друг премиер, например Томислав Дончев. Борисов ще се опитва да дърпа конците задкулисно от Банкя. Но щом властите и медиите, които е контролирал, усетят, че той губи власт и влияние, ще се обърнат срещу него. Главният прокурор може да покаже независимост, Пеевски ще се почувства отвързан, някои медии, които са обслужвали Борисов, ще си потърсят нови господари да ги хранят.
Да си представим, че изберат отново Борисов за премиер, колкото и малко вероятно да е. Позицията му няма да толкова силна като сега и пак ще произтекат подобни ефекти като изброените в горните редове. Избирането му за премиер отново ще е самоубийствено за коалиционни партньори, които ще приемат това и такова правителство няма да просъществува по-дълго от сегашното.
Просто сме свидетели на бавния мъчителен залез на един политик, който 15 години наред е бил на първа страница и във водещите новини. Не може да продължава вечно. През 2011 г. в книгата си “В сянката на Борисов” пишещият тези редове предвиди, че на следващи избори Борисов може да слезе за малко от сцената и да се върне триумфално на бял кон като премиер. Това се случи. Сега е по-вероятно друго предвиждане. Със залеза на Борисов идва и рискът от съдебно преследване, от разследвания, обвинения – и за него, и за негови министри. България бавно може да тръгне по стъпките на Румъния, която вкара в затвора министри и премиер.



11 ноември 2016

Бойко и депутатите му

Как си представяте аз да подам оставка и моите депутати, моите, да не ми я гласуват.
Тук е моментът да припомним на господина, че България е парламентарна република и в нея (би трябвало) Парламентът контролира Правителството, а не обратно. Ето защо една от причините Народното събрание да е с толкова нисък рейтинг е, че депутатите вътре знаят кой ги е вкарал и кой може да ги изкара от там. 
И това не е Народът.

10 ноември 2016

Бойко и референдумът

В интервю за "Лице в лице" на Цветанка Ризова Бойко Борисов заявява следното:
След като не успяхме да защитим, че с мажоритарният вот и Ценко Чоков може да стане депутат... Грешката е моя. Аз по-умен ли съм от тези 3 милиона и половина? Не съм. Може и аз да греша", каза премиерът. Той сподели, че е гласувал "за" на референдума
Минусите на мажоритарната избирателна система са коментирани многократно през годините. Въпросът е: след като си убеден, че мажоритарната система няма да донесе добро (" ... и Ценко Чоков може да стане депутат"), що за завършен дебил трябва да си, за да гласуваш за нея?

04 октомври 2016

Насаден на пачи яйца

Литераторът Димитър Камбуров пише във "фейсбук" текст, върху който можем да разсъждаваме. Карикатурите са на Христо Комарницки.

Изглежда тази тема не интересува вече никого, след като всички опити да го публикувам се провалят. Знам, че текстът е дълъг за фейсбук, който не знам как работи и каква е разликата между личната стена и това място, на което сега пиша, но го пускам с идеята да стигне до повече хора, за да помислят.
Държавата: дойна или дървена крава
Изборът на генерален секретар на ООН през всичките 60 години е бил пословично непрозрачна вътрешна процедура, при която представителите на 15 страни – от петте постоянни членки на Съвета за сигурност и от десетте непостоянни – номиринат кандидат, който предлагат на Общото събрание, чието гласуване неизменно го е утвърждало (родът е точен – ставало е дума само за мъже). Петте с право на вето са имали (и имат) решаваща роля и кандидатурата, която се представя на събранието, е въпрос на договорка и компромис между тях. Досега пред публиката не е бил представян дори списък с номинираните, посочвани на ротационен принцип спрямо регионалните групи, една от които е Източна Европа, единствената без генерален секретар до момента.

Все пак пелтеченето на Д. Митов при номинирането на Георгиева, а и тялото на Борисов, сякаш буквално насадено на пачи яйца, излъчваха нещо, което човек не би очаквал от точно този модел политически мъже: престъпяне от крак на крак, конфуз, неудобство, с една дума – срам. Изглеждаше като сценка на приличие и кавалерство, на изиграно неудобство да се съобщи на жена, че е заменена с друга жена. Но това прикриваше по-автентичен срам – този от факта, че пак ние се отмятаме от думата си, от избора си, от себе си; че пак ние предаваме наш човек, комуто се бяхме врекли най-официално пред очите на света. Срам, че пак точно ние се оказахме податливи на принуда, че отново нас избраха, защото сме лесни, че за кой ли път нашите ръце извиха и клекнахме, че точно през нас и чрез нас се осъществява поредната международна дебелащина. Но има дори още по-дълбинен и недосъзнаван срам, поради който пиша тези редове.
Когато някой заменя някого с друг под натиска на трети страни, в това винаги има морална дилема и неприятно чувство за всички, с изключение на третите страни.
Когато някой овластен заменя някого с друг насред надпревара, състезание, изпитание, само целта – победа, успех, висок резултат на новия – оправдава подобно средство. Пълководецът заменя падналите войници с нови и никой не би тръгнал да търси сметка: целта (удържането на прохода, завземането на върха, спечелването на битката) оправдава средствата, победата във войната оправдава жертвите. По същият начин главнокомандващият заменя генералите, треньорът заменя играчи от отбора, шефът си сменя заместниците, лидерът прави рокади, държавният глава върти дипломати и шпиони зад граница. Навсякъде, където има съревнование, състезание, конкуренция, война, абсолютна цел с полза за мнозина, принципът за вярност и преданост работи едностранно, отдолу-нагоре, но не обвързва висшестоящите. Напротив, способността да жертваш своите (по правило по-низши, щом разполагаш със съдбата им) се счита за прерогатив на висшия държавник, великия цар, големия лидер, шеф, CEO, бос. Изборът на генерален секретар на ООН е надпревара между страни, региони, ориентации, приоритети, влияния и въобще интереси. В такова състезание сякаш няма място за сантименти, то по всичко прилича на политическа и дипломатическа война и в този смисъл решението на кабинета Борисов изглежда легитимно, смислено и оправдано.
Все пак дали отношенията между кандидата за генерален секретар на ООН, който понастоящем е генерален секретар на ЮНЕСКО, и държавата, понастоящем управлявана от избрано правителство, са от този състезателно-милитаристки порядък?
Да не би отношенията между един български кандидат за главния пост в ООН, който преди това сам, т.е. по други писти и коридори, си е спечелил поста в ЮНЕСКО, и българската държава да изискват държавнически рефлекс и да следва да се издигнат над вътрешната и външната политическа конюнктура?
Несъмнено има контексти, в които замените на един човек с друг се третират като предателства и са морално неприемливи. Когато мъж изоставя жена или обратното, има значение дали между тях лежи договор, писмено вричане пред Бога и пред хората, или не. Разделите и изневерите са считани за по-малко осъдителни от разводите, особено когато последните са предпоставка за моментални нови бракове. Религиите, както впрочем и светският закон, санкционират най-строго именно едноличната воля за прекратяване на брачния оброк.
Още по-обвързващи са отношенията между родители и деца. Отказът от подобна зависимост и задълженост при тях предполага крайно сериозна причина от морално естество, примерно, ако дете или родител е извършил държавна измяна или отблъскващо престъпление. Съответно, непровокираните предателства на деца към родители и на родители към деца се третират като особено позорни и отвратителни. Прочутият роман и филм “Изборът на Софи” улавят неизличимата вина на майката, спасила момчето си с цената на живота на дъщеря си, вина, която я обрича.

Отношенията между държавите повече от всякога изглеждат като управлявани от икономическия интерес. Но политическото на международно, междудържавническо равнище остава напрегнато между икономическото, от една страна, и една рудиментарна, но неизтребима форма на принадлежност към родово-семейното, отложено в нацията като ценното свое отвъд икономическото и социално-класовото.
Впрочем, противно на очакването, предателството спрямо семейството и съответно инцестът не са най-голямото предизвикателство към пристойността и моралното чистоплътие и в миналото, и днес. Какъвто и да било вид сексуални отношения в рамките на човешкия род, включително и инцестните, винаги са се третирали като по-малко осъдителни от тези с представители на различни животински видове, като за особено перверзни и отвратителни биват схващани тези на жени или пасивно приемащи мъже с несъразмерно големи животни, особено когато в резултат на тях се пръква поколение – Минотавъра, Човека-слон.

Проблемът с новопосочената обаче е че тя е всъщност отновопосочена: преди време отказала на същия този премиер, сега тя кандисва под външно, чуждо влияние. Ако държава ще се отказва от дъщеря си, няма как да ѝ е уютно да трябва да припознае онази, която ѝ е отказала, но е приела от други онова, за което я е молила тя самата. Ако някой се отказва от дъщеря си, на която се е врекъл, защото, видите ли, не се справяла, в това има сериозен морален проблем. Ако обаче заменя тази дъщеря с персона, която вече му е отказала волята за припознаване, а сега му се предлага и налага през трети страни, тогава нещата преминават от морално осъдителни към мерзки и перверзни.
Бокова е корèна, че не се е отметнала нито от баща си, нито от Путин, батюшката, на чиято подкрепа уж се радвала, и затова заслужавала да бъде заменена от свръхамбициозната технократка и агент на Меркел и Сорос Георгиева. Без да прекалява със синовната си обвързаност с родината, Бокова е далеч по-наша от Георгиева, която по данайски ни пробутват като троянски кон, за да мине за адет през родните порти от Европа за-към Света. И не е ли държанието на Бокова по-достойно пред лицето на една държава, която – принципно управлявана шуро-баджанашки и родово-семействено – сега взе, че се наметна с дървена крава и в резултат на това се пръкна – кристализира – този чудовищен Минотавър, за което неясно къде ще търсим вбъдеще спасителен лабиринт.
През 2016 нещата се променят. По настояване на президента на Общото събрание на ООН Могенс Ликетофт страните са приканени да излъчат по един кандидат директно пред Общото събрание, пред която той отговаря на въпроси в продължение на часове. Новата ситуация с по-активна въвлеченост на страните-участнички в избора променя контекста за всички. От една страна, големите играчи като Германия, които не са членове на СС, виждат шанс да манипулират избора предварително, през националните номинации, за да осигурят компромисна фигура. Страни от регионалните групи, особено тези от Източна Европа, не желаят да пропуснат историческия шанс за региона си и също се активират, дори в полза на кандидат от различна националност и различен от националната номинация. Мощното включване в надпреварата през юни на силната аржентинка Сузана Малкора, с ноухау от ООН, но без вътрешната съпротива, уязвила новозеландката Кларк, върна Кристалина Георгиева в играта. Изглежда тъй, сякаш и Германия, и Сорос, и някои източноевропейски страни, и десните сили в България и сред дипломатическите ни кръгове са видели шанс в новата конюнктура и са поставили пред правителството все същото искане официално да номинира веднъж непосмялата преди година и половина Георгиева.
Както личи, контекстът на тези отношения е семейно-родов и в този смисъл е консервативен, традиционен, първичен, а по този начин и същностен, фундаментален. Едип убива баща си и се жени за майка си Йокаста, Лай провожда новородения си син Едип на смърт, Федра възжелава Иполит, син на мъжа ѝ Тезей, Медея убива децата си, а Антигона погребва брат си-предател Полиник против волята на властта. Митологията е пълна с ексцесивни нарушавания на родовия дълг (но и с ексцесивен отказ той да бъде нарушен), всички те с трагичен изход. Това е типична традиционна форма за санкция, за справяне с импулса за предателство спрямо рода и семейството. Подценяващите родовите отношения са наказани точно толкова, колкото инцестно надценяващите ги.
Борисив и Митов очакват да им кажат кой да е ген.секр.
Сега да се върнем при случая с Борисов, Бокова и Георгиева. На пръв поглед отношенията между правителството и кандидата за генерален секретар са отношения на представителство – държавата решава кой да я представлява в надпреварата с други. В случая с Бокова и българската държава изглежда инициативата не идва от страна на държавата: нито когато правителството на Орешарски подкрепя кандидатурата ѝ, нито когато следващото правителство решава най-накрая официално да я внесе. Поради своя ранг в институция като ЮНЕСКО и международния си опит, контакти и престиж, както и поради естеството на работата, която предполага повече безпристрастна задълженост към всички страни, региони и континенти в света, отколкото лобистка обвързаност с нация, регион или дори континент, Ирина Бокова контраинтуитивно се явява равностойна в отношенията с българската държава. Националната принадлежност на големите творци, учени, ръководители на международни организации и на транснационални компании е важна по-скоро за самите нации, отколкото за света и човечеството, за които е важна изключителната личност. В случая Ирина Бокова е разполагала с верния усет първо да заяви кандидатурата си за поста в ООН (без съмнение първо в качеството си на генерален секретар на ЮНЕСКО) и после да поиска формална подкрепа от държавата, от българските правителства. Активната страна в тези отношения не са правителствата, а личността-институция, която поисква и бива разпозната от държавата като своя. Това променя контекста, динамиката и характера на отношенията. Казано направо, те престават да бъдат политико-представителни и влизат по-скоро в режима на родово-семейното припознаване и признаване за своя на поданицата, на дъщерята (всъщност, с оглед на неравностойния международен престиж, и на майката, но да забравим засега тази мисловна посока). Бокова, която беше провела битката за шеф на Юнеско практически сама и от чийто успех българската държава като да беше най-учудена, пожела подкрепа, от която се нуждаеше все повече в променящия се контекст на повишена въвлеченост на страните. Тази подкрепа предполагаше нейното разпознаване/припознаване от страна на държавата, която по този начин се задължаваше да се държи като отговорен родител, било спрямо преуспялата си дъщеря, било спрямо блудната си, но завърнала се щерка, в зависимост от гледната точка. Чрез акта на припознаване държавата влиза в отношения, които оттам-насетне са поставени на друга, традиционна, фундаментална, родово-семейна основа. Тези отношения задължават призованата и откликналата чрез разпознаване страна – държавата. Дъщерята е призовала държавата-майка и тя е откликнала на този зов и се е ангажирала да предостави безвъзмездната си родителска помощ. Това, което в момента става, не е заместване на една представителка на страната с друга, а публичен отказ на родината от дъщерята и заместването ѝ от друга поданица, този път вече като излъчен представител. Отказът от дъщерята в името на представителката става уж в името на ефективността – на предполагаемо по-големите шансове на посочената. Но тук има и осъзнато абдикиране от родовата морална задълженост на родината-майка към дъщерята, успяла там, където националните или регионални ангели така и не са посмявали да пристъпят.


Ирина Бокова, която през 2009 успя да изиграе картите си така, че да спечели с 31 срещу 27 срещу сочения за фаворит египетски кандидат Фарук Хосни, е излъчила своята кандидатура за генсек на ООН именно в този контекста на непрозрачност и вътрешноведомствени приоритети, компромиси и договорки. През 2014 тази кандидатура е подкрепена от правителството на Орешарски. Новото правителство на Борисов обаче се бави с официалното внасяне на кандидатурата ѝ в ООН. То я внася едва когато Кристалина Георгиева, публично спрягана отвън и отвътре като възможна нейна алтернатива, официално заявява нежелание да се отказва от поста си в Еврокомисията. При липса на равностоен кандидат, а и под натиска на коалиционния партньор АБВ, правителството дава формална подкрепа за вече работещата за избора си Бокова. В края на краищата, Бокова, веднъж вече изненадала българските елити с успеха си за ЮНЕСКО, току-виж и сега се справила, явно притежавайки непознати за нашите ширини кулоарни умения и изкуства на компромиса. Не е тайна, че точно способността ѝ да избягва кофронтации, умението ѝ да лавира и балансира между страните и регионите ѝ позволиха и избора, и преизбирането за шеф на ЮНЕСКО.

Какво разбираме от този текст?
1. Че има хора, за които шикалкавенето на Борисов не е останало скрито?
2. Че Борисов и Митов съзнават, че са прости пионки в ръцете на по-големи държави?
3. Че каквото и да се случи, Ирина Бокова излиза най-малкото като морален победител от тази битка?
 

03 октомври 2016

Първанов го направи генерал, на мен ми козируваше

В отговор на журналистически въпроси около номинацията на тетка Цецка за държавен глава "премиерът" Борисов казва следното по адрес на ген. Румен Радев:
Отидоха, взеха един човек, който Първанов го е направил генерал, на мен ми козируваше и това бил техния кандидат.
Кратка справка в уикипедия показва, че Бойко Борисов е бил "направен" полковник и генерал-майор от Петър Стоянов, а през 2004 г. от Георги Първанов е получил званието "генерал-лейтенант". Също така, от същата тази уикипедия става ясно, че Бойко Борисов е прескочил за има-няма три години от полковник до генерал-лейтенант.
И какво излиза сега?
  1.  Да те повиши в звание Петър Стоянов е престижно, а Георги Първанов - срамно?
  2.  Да те повиши в звание Георги Първанов е престижно само за тебе, за останалите е срамно?
  3.  Да те повишат в звание за награда, че си бил гавазин на царя от Правец и на царя от Мадрид е къде-къде по-престижно от това да те повишат в звание за това, че пазиш небето над България?
  4. Такива бързи темпове на растеж във военно звание (3 чина за 3 години) са познати единствено във военно време. Да не би България да е воювала през 2001 - 2004 г. и ние да не сме разбрали?
  5.  В качеството си на какъв строевият генерал от армията Румен Радев е отдавал чест на паркетния генерал от полицията Бойко Борисов?

02 октомври 2016

Разговор с Путин - защо Борисов премълчава една от темите на разговора?

Бойко Борисов и Путин са разговаряли по телефона. Вижте сами за какво е ставало дума в разговора:


Според Бойко Борисов Според Кремъл
Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с президента на Руската федерация Владимир Путин, в който обсъдиха теми от двустранните търговско-икономически отношения.
Премиерът Борисов информира президента Путин, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва. Той посочи, че темата вече се разглежда от Народното събрание. Министър-председателят заяви, че България настоява за преразглеждане на лихвените условия, поставени от „Атомстройекспорт“. „Целта ни е да бъдат изчистени проблемите между двете дружества и да се постави стабилна основа за бъдещи съвместни енергийни проекти“, посочи Борисов и отново настоя руската страна да вземе под внимание българските претенции относно лихвения процент.
Двамата изразиха задоволство от постигнатите резултати на работните групи по енергийните проекти, които бяха договорени в предишния им телефонен разговор. Фокус беше поставен върху проекта за газоразпределителен център на територията на България. Те обсъдиха подготовката на тристранна среща между България, ЕК и Русия, която да доведе до ясно уточняване на техническите, икономическите и юридическите детайли по отношение на проекта. Борисов и Путин се договориха експерти на „Булгартрансгаз“ да запознаят руската страна с разработения бизнес модел на газовия хъб „Балкан“.
Руският президент приветства открития диалог с българския премиер и честната позиция, че хъбът трябва да се случи при писмени гаранции от Европейската комисия и при взаимоизгодни условия за всички страни, участващи в изграждането.
Премиерът Борисов и президентът Путин изразиха задоволство от ръста на руските туристи през летния сезон, които са с 40% повече от миналото лято. Путин оцени високо организацията по сигурността, която е гарантирала спокойствието на чуждестранните граждани по българското Черноморие.
По инициативе болгарской стороны состоялся телефонный разговор Владимира Путина с Премьер-министром Республики Болгария Бойко Борисовым.
Обсуждалась проблематика двустороннего сотрудничества в торгово-экономической и энергетической сферах.
Владимир Путин и Бойко Борисов затронули также некоторые вопросы международной повестки дня.
(край на съобщението)




Какво разбираме от тези съобщения?
1. Че Бойко Борисов крие от нас какви са били тези "някои въпроси от международния дневен ред".
2. Че най-вероятно са си говорили за избора на генерален секретар на ООН и нашият е попитал дали може да пусне Кристалина Георгиева в състезанието?
3. Че няма за какво друго да си говорят, защото в днешния дневен ред това е единственото, което зависи от България? 
4. Че ако т.2 е вярна, то отговорът е бил "Да, разбира се", а може би дори и "Ще я подкрепим", с което се слага край на слуховете за Бокова като руска кандидатура?
 

30 септември 2016

Подкуп от 50 млн. долара за Борисов – клевета или „има си крушка опашка”?

Препечатваме статията от "е-Вестник" с питане към прокуратурата - има ли крушката опашка?

Подкуп от 50 млн. долара за Борисов – клевета или „има си крушка опашка”?

29 Септември 2016
 
Защо медиите у нас мълчат?
Публикацията в “Московский монитор”


Българските медии странно мълчат за скандал, в който директно е намесено името на българския премиер.
Десетки руски медии препечатаха или цитираха статията от „Московский монитор”, озаглавена „50 милиона долара за българския премиер” (виж тук). Накратко, в нея се обяснява, че Бойко Борисов е получил тези пари от шефовете на руската ВТБ банк, за да не се намесва правителството в разправиите за собствеността върху БТК – Виваком. Така един от акционерите придобива чрез мюрето Спас Русев цялата компания за 330 млн. евро, а реалната й цена е към 900 млн. евро (с дъщерното дружество НУРТС е над 1 млрд. евро). Като това става и в ущърб на българската държава, която губи към 500-600 млн. евро в резултат от ненамесата си – назначените от БНБ и държавата квестори и синдици на фалиралата КТБ можеха да придобият БТК-Виваком заради дълговете на акционерите на компанията към банката.
Като разгледа човек с търсачката кои български медии са съобщили за тази новина от Русия, ще види, че сред тях не е
нито една телевизия, радио,
нито един от големите вестници, информационни сайтове. Единствените съобщили са сайтовете „Бивол”, „Фрогнюз”, „Гласове”, „Трансмедия”, „Афера”, „Uрепорт”, „Бнюз”. Пръв цитира новината коментаторът Иво Инджев в своя блог и в директно предаване като сутрешен гост на “България он ер”, с което втрещи водещия.
А сайтовете „Клуб Z” и „Епицентър” реагираха бързо, като единодушно обявиха публикациите за компроматна война срещу Борисов. Шефове на двете издания са двете бивши зам.-главни редакторки на в. „Труд”, който навремето изигра най-голяма роля в с пиар публикациите си, за създаване на образа на Борисов. Дори двете авторки лично писаха възхвални материали за него. Валерия Велева се прочу и като журналистката с баницата, която му омеси като стана премиер, и занесе лично в Министерския съвет за първо интервю.
„Явно това е масирана атака срещу българския премиер” – пише „Клуб Z” (виж тук).
„Компроматната война срещу премиера Бойко Борисов започна” – пише „Епицентър” и свързва причините с оттеглянето на кандидатурата на Ирина Бокова (виж тук). Тук Велева изпълнява волята на премиера Борисов, защото той каза след оттеглянето на кандидатурата на Бокова, че може да се очаква „тежка компроматна война”. Само че публикацията в руските медии е от 26-и, два дни преди той да оттегли Бокова…
„Офнюз” пусна новината, наблягайки в заглавие, че тя идва от „непопулярен руски сайт” (виж тук). Да, ама оттам тя е цитирана в десетки други руски медии (интересно, но и там големите телевизии, медии не я цитират).
Обвиняват българския премиер в тежка корупция, а българските медии се ослушват, подобно на руските за Путин? Да не би да са под контрол?
На третия ден след публикациите на скандалната новина големите телевизии и радиа мълчат.
Два дни мълчат „Дневник” и „Медиапул” ,
уж критични и независими. Само преди 20 дни „Дневник” и „Капитал” пуснаха интервю с Цветан Василев, в което той обясни, че Борисов и Пеевски делят баницата и дърпат конците на големите сделки. „Медиапул” също цитира твърденията. Сега всички те мълчат. Прилича на някаква сделка покрай оттеглената кандидатура на Бокова да не закачат Борисов. Наистина, напоследък „Дневник” отново заприлича на официоз на правителството.
По същия начин като на сегашната новина бяха реакциите навремето на една публикация в американското списание „Конгрешънъл Куотърли”. В нея се обясняваше, че Борисов е фигура, свързана с организираната престъпност в България, посочваха се конкретни неща и връзки (виж тук). Политици, включително от БСП (Румен Петков и др.), президентът Първанов, се изказваха в защита на Борисов. Медиите се изпълниха с „даване на отпор на вражеската пропаганда”.
Същата беше реакцията на грамите на американските посланици в София, които изтекоха от „Уикилийкс”. За Борисов имаше конкретни твърдения, споменаваше се и банката на другарката му в живота тогава – Цветелина Бориславова (виж тук). Тогава сайтът „Бивол” започна да пуска грамите на части, големите медии отначало помълчаха, после започнаха да дават отпор. Новината се затъркаля постепенно в телевизиите, но като недоказан компромат за добрия човек Бойко Борисов, поднесена с една характерна цветанкаризовска загриженост и развълнуван глас.
И досега за грамите и съдържанието за Борисов в българските медии съществува една мъгла, която ги представя като нещо лъжливо.
Как може да се оцени сегашната новина, която този път идва от Русия? Първо, тя е съзвучна по-раншни информации за Борисов от различни източници, за действията му в миналото и по-късно като премиер. Съвпада и с казаното от Цветан Василев в неотдавнашното му интервю. Оказва се, че
и от Запад, и от Изток за Борисов изтича
информация за корупция и престъпност. А българските мейнстрийм медии се държат сякаш това не засяга България.
Разбира се, твърденията на руския журналист са недоказуеми. Той се позовава на информация от руските служби.
Неотдавна руските служби арестуваха своя шеф на Агенцията за борба с корупцията при тамошното МВР, за подкуп и откриха в негов апартамент 120 млн. долара в брой и два пъти повече по негови сметки в швейцарски банки. Тоест – такъв порядък подкупи не са нещо необичайно за Русия.
Конкретно какъв е интересът на руската банка ВТБ от ненамесата на държавата в БТК-Виваком? Телекомуникационната компания е била 77% собственост на дружества, контролирани от Цветан Василев. За да придобие такъв процент от акциите Василев навремето е използвал не само пари на КТБ, но е прибегнал и до помощта на руската банка. Тя е отпуснала 150 млн. евро, които са гарантирани със собствеността на БТК.
Когато КТБ фалира, синдиците и квесторите на държавата можеха да придобият БТК-Виваком, която е купена с кредити от КТБ. Държавата не се намесва. Руската банка придобива съществен дял от акциите на БТК, използвайки сложни схеми, с участието на Спас Русев, и със спорно от юридическа гледна точка кредитиране от самата БТК, която придобиват.
Ето какво пише в „Московский монитор”: „Източници от правоохранителните органи обаче поясняват: мениджърите на ВТБ успели правилно да мотивират премиера Бойко Борисов (лидер на партия ГЕРБ) и обкръжението му, оценявайки „политиката на ненамеса“ на 50 милиона долара. И както казва Кръстника от трилогията на Марио Пузо, топмениджърите от ВТБ дали на българския премиер да си „натопи човката“. Целта била Борисов да си затвори очите и да не забележи нито съмнителната юридическа процедура за „покупката“, нито възможните проблеми на компанията. Българските правоохранителни органи продължават тихо да бездействат, пише още „Московский монитор“.
Според изданието сделката е по инициатива на шефовете на ВТБ, които стават основните собственици на БТК-Виваком, с цел да я продадат на реалната й цена. Иначе банката ВТБ е с преобладаващо държавно участие, догодина й предстои приватизация.
Българската държава действително се държи все едно не се случва нищо с най-големия български телекомуникационен оператор. Още служебното правителство на Плевнелиев, с премиер Марин Райков, взе решение държавата да продаде своята златна акция в БТК. Решението на този кабинет изпълни правителството на Орешарски. Защо? След това държавата не прояви интерес към  БТК, купена с кредити от КТБ.

29 септември 2016

Кръстникът направи грешка като че ли е новобранец?

С решението си да смени кандидатката на България за генерален-секретар на ООН, Бойко Борисов ни дава някои отговори, криещи се в любимата му книга и филм:


Бойко Борисов и Марлон Брандо, в ролята на дон Корлеоне
На Хейгън му олекна.
    — Може би ще мога да помогна по някакъв начин? — попита той.
    Майкъл решително поклати глава:
    Ти си вън от играта, Том. Том допи чашата си, но преди да си отиде, направи на Майкъл кротка забележка.
    — Ти си почти толкова добър, колкото баща ти — каза му той. — Но има още нещо, което трябва да научиш.
    — Какво е то? — учтиво попита Майкъл.
    — Как да отказваш — отговори Хейгън. Майкъл кимна замислено.
    — Прав си — съгласи се той. — Ще го запомня.
    Когато Хейгън беше вече излязъл, Майкъл шеговито каза на баща си:
    — Значи си ме научил на всичко друго. Кажи ми как да отказвам на хората по начин, който ще им хареса?
    Дон Корлеоне се премести и седна зад голямото бюро:
    — Човек не може да отказва на хората, които обича, поне не често. В това е секретът. Но в случаите, когато им казваш „не“, то трябва да звучи като „да“. Или трябва да ги накараш те сами да се откажат. Но това иска време и много труд. Аз съм старомоден, ти си от новото, модерно поколение, не ме слушай.

В профила си във Фейсбук "премиерът" написа:
"Кабинетът ще подкрепи кандидатурата на Kristalina Georgieva за генерален секретар на ООН. Изчакахме последното изслушване и гласуване на 26-ти септември, за да видим още веднъж какви ще са резултатите. Резултатът е с едно място надолу и сме изпреварени от доста страни. Аз дадох пример, когато Румяна Желева като външен министър кандидатства за еврокомисар, още на първото негативно представяне я оттеглихме. Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура. Трябва да сме подготвени за тежки компроматни войни срещу нас, тиражират се много лъжи, но мисля че това решение е правилно."

 Какво разбираме от случилото се?
от "Кръстникът":
1. Че Бойко не е обичал никога Бокова?

2. Че не е искал да харчи време и труд, за да я убеди да се откаже сама?
3. Че се е намесил някой по-голям бос, отколкото е самият ни "премиер"? 
от думите на "премиера":

1. Че потвърждава, че подкрепата на България, за която се разпореди преди две седмици, е довела до по-тежко класиране на Бокова?
2. Че продължава да говори за неговия личен провал на Румяна Желева, която бе осмяна от всички евродепутати и не знаеше, че в Сомалия няма правителство и я сравнява с жена, която е минала две кампании за избор на шеф на ЮНЕСКО?
3. Че очаква компроматна война, но не обяснява защо? 
4. Че ще нарече и нашата публикация "лъжа"?


27 септември 2016

Как работи държавата на Бойко

Както пишат вестниците, след "подкрепата" на държавата, за която ние съобщихме, Ирина Бокова падна с едно място в класацията.

"Дневник":

В понеделник тя не само не успя да подобри резултата си, но изгуби един от гласовете в нейна подкрепа от предходното гласуване. Двете седмици на усилено лобиране в ООН и медии в няколко държави изглежда не дават резултат.

Какво разбираме от това?
1. Че лобирането на държавата вместо да доведе до повишаване резултата на нашия кандидат, е довело до намаляването му?

2. Че "усиленото лобиране" е било на неправилното място, защото тези въпроси се решават не в ООН, а в столиците на 15 държави?
3. Че "Дневник" без да искат са се издали?


Ние предупреждавахме още на 15-и септември, че държавата върви към провал...

Журналистът Георги Готев пише:

Ето какво стои зад падането на "рейтинга" на Бокова. Освен чутото и видяното, включително речта на Плевнелиев, в която той не й произнесе името, когато каза, че България има силен кандидат.
Посланикът Георги Панайотов е звънял в секретариата на ООН, за да пита каква е процедурата, за да може България да си смени кандидата. Това се знае от мнозина в ООН, представете си дали това помага на Бокова?
А Митов е звънял на външните министри от Съвета за сигурност, постоянни и непостоянни членове (същите, които гласуваха днес), за да ги уведоми, че България ще номинира Кристалина Георгиева. Хайде сега да видим, какъв резултат ще има Бокова?
Пак си е много дъбър, ако ме питате мен, след всичката тази мерзост. Бокова е като направена от желязо и тя свети със собствена светлина.
Послепис. Процедурата за оттеглане на кандидат не се е харесала на Митов и компания, защото тя изисква Ирина Бокова да подаде молба да се оттегли.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" се е напъхал в небраното лозе?
2. Че няма нищо чудно, че с подкрепата на държавата, класирането на Бокова става по-лошо, отколкото без тази подкрепа?





Защо е създаден този блог

Прочетете повече за Бойко Борисов тук. Някои от неговите официално регистрирани в "Държавен вестник" съдружници: Румен Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД; Алексей Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД, съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак"; убитият Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97"...

Кои сме ние

Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други - с псевдоними. Към 15-и август 2007 г. тук пишат 6 души. През 2014 г. съставът ни намаля - някои са в чужбина, други се отказаха, но ние търсим автори (вижте горе вдясно).