Бойко Борисов в книгата на Юрген Рот - част IV

От http://reporter.blog.bg/

Какво каза "Конгрешънъл Куотърли"?
През лятото на 2005 г. Бойко Борисов напуска Министерството на вътрешните работи, за да се кандидатира за кметския пост в София. Печели изборите с голяма преднина. Борбата е за управлението на един град, който страда от криза с отпадъците, от недостатъчна и в окаяно състояние инфраструктура и от корупция на всички нива. Какво е истинското лице на победителя в тази битка, на носителя на надеждата, на мъжа, който, от една страна, публично се изправя срещу мафията и корупцията, но от друга, трудно би могъл да избяга от противоречивото си минало?
Публикация в списание “Congressional Quarterly“ много точно отразява нееднозначния образ на настоящия кмет на София. Журналистът Джеф Стейн пише, че Борисов е бил един от най-важните играчи с администрацията на Буш, когато е ставало дума да се изградят американски бази в България. В това, разбира се, няма нищо скандално. После обаче следват извадки от едно “конфиденциално досие“, изготвено по поръчение на швейцарска банка от група бивши служители в тайните служби на САЩ. Там Борисов е описан като “бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“.
Твърди се, че по време на четиригодишната си служба в Министерството на вътрешните работи, т. е. в периода 2001–2005 г., е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации. “Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“, се казва в доклада, в който подробно се изброяват профилите на подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.
Освен това се твърди: “Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните уж конкуренти бяха избивани систематично“. Частните следователи на банката правят заключението, че твърденията за контакти на Борисов с гангстери “налагат службите за сигурност на САЩ, които отговарят за връзките с България и за обмяната на информация с тази страна, да бъдат изключително предпазливи“.
Реакцията на Бойко Борисов на тежките обвинения срещу него, които са цитирани от много български медии, не закъснява. Той кани журналиста на посещение в София. Същевременно пред най-различни представители на българските медии заявява, че лицата, които вероятно стоят зад тази публицистична атака от САЩ, са бившият министър-председател Иван Костов, председател на Демократи за силна България (ДСБ), и все още действащият тогава министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Несъмнено Бойко Борисов поддържа завидно доб­ри отношения със САЩ. Това вероятно има връзка с факта, че по времето, когато е бил на отговорен пост във вътрешното министерство, с нищо не е попречил на САЩ да изградят в България един от тайните затвори на ЦРУ, известен с нарушаването на най-елементарните човешки права. Пред представители на българските медии Борисов отрича и това. Журналистът Явор Дачков пише в списание “Vagabond“: “За чуждестранните наблюдатели едно толкова яростно опровержение би могло да се тълкува дори в смисъл, че кметът наистина има какво да крие. Но това би било погрешно впечатление. Във всеки случай тежките обвинения не навредиха на реномето му, точно обратното“.
Повечето български медии го подкрепят срещу нападките от страна на САЩ, също както и представители на най-високите етажи на правителствената администрация. Българският президент Първанов окачестви статията като “открито антибългарска, непочиваща на никакви доказателства“, докато вътрешният министър Румен Петков приглася, че тези клевети щели да хвърлят сянка върху България. Не за пръв път общественото мнение, изправено пред потенциален скандал, се съюзява с „нашия човек“, който е нападнат „тенденциозно от външни врагове на България“. Същото се случва и през 2004 г., когато репортери от Би Би Си обвиняват в корупция члена на Международния олимпийски комитет Иван Славков. Тайно видео показва как му предлагат пари, за да подкрепи кандидатурата на Лондон за Олимпийските игри през 2012 г. Въпреки това мнозинството от българските медии подкрепя Иван Славков. Главният прокурор Никола Филчев опитва дори да предприеме правни действия срещу английската телевизия. Въпреки обществената подкрепа обаче, Славков е изключен от МОК.
Политологът проф. Щефан Апелиус обръща внимание върху една постъпка на Бойко Борисов, показателна за изключително опитния по отношение на общуването с медиите политик. През юни 2005 г. той полага цветя на гроба на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев, естествено, в присъствието на много журналисти. Борисов обявява, че Добрев бил за него личен пример и “защитник на закона и реда, който има своето място в българската история“. Според проф. Апелиус обученият в Москва партиен функционер Добрев заема поста министър на вътрешните работи в период, когато по единодушното мнение на международни наблюдатели мафията владее България. Преди това той е заместник-председател на Комитета за държавна сигурност и член на военния съвет на гранични войски, отговорни за разстрелите на безброй бежанци, които искаха да избягат от деспотичния режим на БКП.
Освен всички други свои занимания и хобита кметът на София е и член на командосите. Основателят и председател на Съюза на българските командоси Юлий Абаджиев също е бивш телохранител на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Кариерата му започва през 60-те години в българския киноцентър, където се занимава с бойни изкуства и специални ефекти в игралните филми. През 1979 г. е сред основателите на спецчастите, по-известни като “Баретите“. От началото на 80-те години ръководи и тренировъчен център на “Баретите“, на които по това време им се налага да изпълняват редица деликатни задачи, като акциите срещу българските турци в рамките на възродителния процес. Всъщност Абаджиев е едновременно професор по изкуствознание и полковник от запаса, съавтор на различни книги на тема охрана на личността, сигурност, бойни изкуства, а през 2002 г. инициира основаването на Съюза на българските командоси, който ръководи до днес.
На интернет страница на командосите той се хвали с редица медали, преди всичко от бившия братски СССР. От 2004 г. той е (съвсем логично) член на Съюза на ветераните на Федералната служба за сигурност (ФСБ), като гордо показва членската си книжка от руските секретни служби. Освен това е член на Световната академия на науките по колективна безопасност със седалище в Москва – отново организация на бивши служители на КГБ. Академията е изградена от руския концерн “Росбезопасност“. През 2006 г. Абаджиев става неин вицепрезидент. Поддържа добри контакти с президента Първанов, който през 2005 г. е награден с почетен медал на командосите. Според дан­ните от търговския регистър Абаджиев притежава дялове във фирмите: “Цезар&Груп Интернешънъл“, “Командос Травъл“, “Командос Гард“. Първата се занимава с финансови услуги, втората е туристическо бюро, а третата – би ли могло да бъде друго (?!) – охранителна фирма.
На редовните общински избори през есента на 2007 г. Бойко Борисов отново е избран за кмет на София с голямо мнозинство. Смятаният за сериозен негов конкурент, бившият дългогодишен агент от тайните служби Бриго Аспарухов, нямаше особени шансове.

(следва продължение)

Какво разбираме?
1. Че миналото на Борисов се прояснява.
2. Че той има сериозни връзки с руската служба - наследник на КГБ.
3. Че атаките срещу него отвън не срещат разбиране вътре, у нас.