Бойко Борисов в книгата на Юрген Рот - част II

Продължаваме препечатването на откъси от книгата на Юрген Рот, според репортер.блог.бг:


Ерата на СИК
Румен Николов е бивш член на специалните части на Министерството на вътрешните работи на България. Михалев по онова време е бивш борец, който след промените влиза в хазартния бизнес. Още по времето, когато валутата се обменя по улиците, той работи с шефа на “Нове Холдинг“ Васил Божков и със застреляния през март 2003 г. бос на “Мултигруп“ Илия Павлов. В началото на деветдесетте години Михалев, Божков и Павлов са собственици на фирма за хазарт.
Връзките на Борисов с групировката СИК водят до Румен Николов, който е бил негов съдружник в различни фирми, между които охранителната фирма “Цебра“, търговските предприятия “Тео Интернешънъл“ и “Интербулпред“. По този въпрос Борисов обяснява, че фирма “Интербулпред“ на практика от години е ликвидирана, но тъй като партньорите му имали “такива противоречиви връзки“, било невъзможно да се съберат всички подписи, необходими за юридическото ѝ закриване. Все пак той потвърждава, че е познавал Румен Николов покрай каратето още от времето, когато последният носел прякора Греблото.
Състоянието на Младен Михалев се оценява на 75 милиона евро. Обяснението? Младен Михалев е известен като лидер на силовата организация СИК, която допреди няколко години заедно с друг подобен концерн – ВИС, играе водеща роля в българската политика и икономика. В групировката, която отначало се появява като застрахователна компания (Security Insurance Company), той е съсобственик заедно с редица други подземни босове. Към бляскавия кръг спадат личности като Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев – Руснака, Румен Николов – Пашата, Милчо Бонев – Бай Миле, и Венцислав Стефанов. Междувременно някои от тях са изключени от играта по обичайния за България начин за разчистване на пазара. Сетният час на Милчо Бонев например настъпва на 30 юли 2004 г., когато е улучен с няколко смъртоносни куршума. Един от малкото, останали живи и до днес, е Младен Михалев. И неговото име някак отново води към Бойко Борисов.
През 1999 г. Борисов става лична охрана на Симеон Сакскобургготски, който в средата на 2001 г. застава начело на новоизбраното правителство. Тогава Борисов се превръща в публична личност, след като – така да се каже като награда за вярната си служба – е произведен в чин генерал и е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Отговорностите му са свързани пряко с борбата с корупционните практики и организираната престъпност. След назначението му във вътрешното министерство той прехвърля своите дялове от охранителна фирма “ИПОН“ на други лица. С показни масови арести на престъпници бързо успява да накара медиите да заговорят за него. “Батманът на царя“, както го наричат тогава заради предпочитанията му към дълги черни кожени палта, иска по този начин да докаже “своята ударна сила и неспособността на правосъдието, което пуска на свобода всички злодеи“.

(следва продължение)

Какво разбираме от това?
1. Че се разкриват още тайни от живота на Борисов.
2. Че приятелите му са странни лица, някои разстреляни, някои все още не.