"The morning after"

От блога на министъра на външните работи Ивайло Калфин:

Новият кмет на София беше избран от 15% от столичани. Други 15% не го искаха, а 70% бяха безразлични. Или най-малкото скептични. Това означава,че всеки шести столичанин избираше, а останалите пет го гледаха.
Утре всички шест ще станат сутринта, щастливците ще заведат децата си на детска градина и ще тръгнат на работа по софийските улици, като прескачат локвите, калта и боклуците.
Всички ще ругаят властта.
Шестият – гласувалият за кмета - няма да иска да го защити публично, въпреки че може да преповтаря обясненията с лошия общински съвет и смелия градоначалник, на когото всички пречат.
Той ще се присъедини към мнозинството и ще псува всички управници наравно с останалите пет.
След което отново виновни за софийските проблеми ще станат парламент, правителство, министри, Европейски съюз, но не и общинските съветници и кмета. Удобно,но и много сбъркано.
Ако често сравняваме София с уредените европейски столици и се ядосваме, че няма ги достигнем, то трябва да сме честни и да признаем, че това зависи не от кмета и министрите, а от техните избиратели. В Европа знаят, че ако управлението е лошо, то се сменя на избори. И затова участват в тях, особено ако искат промяна. Там и кметовете знаят, че ако не ги харесват, хората ще ги сменят.
У нас след като три пъти избираха за кмет Софиянски, днес всички се стремят да се разграничат от неговия „модел”, който доведе до плачевни за столичани резултати.
Въпреки това отново избраха кмет и общински съвет, които с работата си през последните две години не направиха нищо за промяна на този модел.
По-точно всеки шести избра, а останалите пет го гледаха. Оттук нататък ще гледаме същата политика в София, ще слушаме същите обяснения,че на кмета все някой му пречи, докато не реши да зареже общината и да се кандидатира за премиер, отново „за да помогне на София”. Дали ще се осъществи това предизвикателство към интелекта на столичните избиратели, зависи от всички тях, също и от петимата, които не преизбраха софийския кмет и „гарантираната” от него листа за общински съветници.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има поне един политик в страната, който може да каже истината.
2. Че не се намери нито политик, нито "независимо" средство за масова информация, за да информира хората за проблемите около Борисов.
3. Че тези 15 % ще си го изберат и за премиер, ако останалите само гледат и псуват.