Шъ пращъм депутатите си - колкото и където поискам. Шъ подкрепъ бюджета, но само ако Райчинов отиде и го каже.

Днес ген.л-т, д-р на науките Бойко М. Борисов заяви:

Мога да направя последен и единствен само компромис заради болните хора и лекарските организации при ясно разписаното, че това не само е недостатъчно, а Райчинов да отиде и да го каже. Пребройте се колко депутати ще влязат от БСП и ДПС, господин Миков, ако е удобно, да ни кажеш. Колкото ви трябват - 10,15 или 20 човека, ще ми кажете. Ще ги пратя в понеделник и го правя само  тези хора ги пращам заради болните хора.

На записа се чува по-ясно как той казва не "ще", а "шъ". Но конструкцията на изреченията му е предадена точно от журналистите на БНР.

Какво разбираме от тези думи на Борисов?
1. Че смята депутатите си за стока, която може да бъде местена от едно място на друго и в такова количество, каквото му се харесва?
2. Че говори на председателя на парламента едновременно на "г-н Миков" и на "ти", издавайки традиционната си слаба грамотност?
3. Че е готов да прати "хората си" в Парламента, но само ако "Райчинов отиде и каже", че исканата сума за увеличение на бюджета на НЗОК е "недостатъчна"? Т.е., ако Райчинов "не отиде и не каже", то хората му няма да участват в гласуването?

По този повод Явор Дачков написа във Фейсбук като коментар на статия в "Гласове": 

Местан нареди на Плевнелиев да свика консултации, за да направи заслон на Борисов и да му даде повод да се върне в НС след като се зарече, че повече няма да стъпи в него и да гласува актуализацията. Реформаторите забравиха призивите "няма да платим" и се наместиха в коалицията ГЕРБ-ДПС-Плевнелиев, за да вземат някой друг пост - тия са най-тъжната картинка. Никаква реакция от протестърите, освен една статия от скучния и банален Смилов в Дневник, който носи от девет кладенци вода, за да замаже пълната протестърска потрес, която се присламчи към Плевнелиев и Пеевски и си трае днес.