Интересен спомен в този блог:
"Един ден ни поръчаха платен репортаж на нов луксозен ресторант.
Снимахме вечерта до късно, на другия ден монтирахме репортажа и го излъчихме още след първата емисия новини в 17.30. В 19.15 по договор трябваше да го повторим.
Минути след първото излъчване в телевизията връхлетя собственикът на ресторанта.
- Какво сте направили, бе? – започна да вика човекът – очевидно беше бесен, а ние не можехме да разберем в какво сме сбъркали.
На всичкото отгоре собственикът не беше гледал емисията, но някой му беше казал нещо, което го беше накарало да тръгне веднага към нас.
Седнахме веднага в апаратната и пуснахме готовия репортаж. А той беше тривиален – общ план отвън, едър план на надписа над вратата, залата, масите, отрупания с бутилки бар…Следваше посрещането на гостите. Домакините са прегръщаха и целуваха с всеки новодошъл и го настаняваха…
На това място собственикът се хвана за главата. Усещахме, че има нещо много смущаващо, но не знаехме какво е.
Репортажът свърши, ние мълчаливо чакахме присъдата.
Човекът въздъхна и каза вече по-кротко:
- Защо сте снимали гостите в лицата? Че те половината са обявени за общодържавно издирване…
Отрязахме едрите планове и историята свърши благополучно. Никой не ни се обади да иска копие от оригиналния репортаж.
По-късно чухме, че ресторантът е само част от някакъв много по-голям бизнес на някакви много богати хора.
Това се случи по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар, а Валентин Петров – началник на пловдивското РДВР.
Един ден се разчу, че бате Бойко ще идва в Пловдив. Журналистите се събраха пред сградата на РДВР и го зачакаха. Чакаха –чакаха, но до вечерта софийска кола не се появи.
На другия ден се разнесе слухът, че среща с Валентин Петров все пак е имало, но тя е станала в онзи ресторант, където собствениците се прегръщат с обявени за общодържавно издирване мъже."
Снимахме вечерта до късно, на другия ден монтирахме репортажа и го излъчихме още след първата емисия новини в 17.30. В 19.15 по договор трябваше да го повторим.
Минути след първото излъчване в телевизията връхлетя собственикът на ресторанта.
- Какво сте направили, бе? – започна да вика човекът – очевидно беше бесен, а ние не можехме да разберем в какво сме сбъркали.
На всичкото отгоре собственикът не беше гледал емисията, но някой му беше казал нещо, което го беше накарало да тръгне веднага към нас.
Седнахме веднага в апаратната и пуснахме готовия репортаж. А той беше тривиален – общ план отвън, едър план на надписа над вратата, залата, масите, отрупания с бутилки бар…Следваше посрещането на гостите. Домакините са прегръщаха и целуваха с всеки новодошъл и го настаняваха…
На това място собственикът се хвана за главата. Усещахме, че има нещо много смущаващо, но не знаехме какво е.
Репортажът свърши, ние мълчаливо чакахме присъдата.
Човекът въздъхна и каза вече по-кротко:
- Защо сте снимали гостите в лицата? Че те половината са обявени за общодържавно издирване…
Отрязахме едрите планове и историята свърши благополучно. Никой не ни се обади да иска копие от оригиналния репортаж.
По-късно чухме, че ресторантът е само част от някакъв много по-голям бизнес на някакви много богати хора.
Това се случи по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар, а Валентин Петров – началник на пловдивското РДВР.
Един ден се разчу, че бате Бойко ще идва в Пловдив. Журналистите се събраха пред сградата на РДВР и го зачакаха. Чакаха –чакаха, но до вечерта софийска кола не се появи.
На другия ден се разнесе слухът, че среща с Валентин Петров все пак е имало, но тя е станала в онзи ресторант, където собствениците се прегръщат с обявени за общодържавно издирване мъже."
Какво разбираме от него?
1. Че медиите са знаели за контактите на Бойко Борисов с оперативно интересните лица, но не са смеели да го кажат на глас.
2. Че разликата между Бойко Борисов и Румен Петков не е голяма.3. Че и тия, и ония са маскари.
Прочетете повече за Бойко Борисов 
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар