Бойко Борисов и "Безхаберие"

Интервю с автора на "Безхаберие" - сайтът, показващ "красотите" на столицата, от "е-Вестник":

- От пръв поглед си личи, че за да се направи сайтът, е положен доста труд. Колко време ви отне снимането на всички обекти, събирането на материали?
- Около 4-5 месеца. Когато имам свободно време, събота-неделя, се разхождам из центъра на София и снимам. Наистина е доста трудоемко, но поне съм реагирал. Занимавам се с фотография, обичам да правя снимки и идеята дойде оттам. За да се види каква е разликата, трябва нещата да се покажат в някаква последователност. Събрани и групирани така, те са ужасяващи. У всеки човек е вродено чувството за красота и естетика. Но когато живее в среда, навяваща единствено чувство за безстопанственост, разруха и мизерия, той привиква. Не може да изгради критерий, поради липсата на обекти за сравнение.Човек може да си купи кило домати за два лева, ама някой може да му ги продава и за 50. Ти, ако решиш да дадеш 50 лв. за кило домати, това си е твой проблем. Но проблемите, поставени на сайта и разхищението на нашите пари, засягат всички столичани.
- Сайтът има доста посещения, коментарите са положителни, явно идеята се приема добре?
- Въпросът е, че трябва да се говори непрекъснато за контрол. Контролът трябва да го правят хората. Някои от тях вече го осъзнават. Проблемът се поставя чрез снимка, така се вижда какво е състоянието на съответното място. След това се чака някакво решение. Този, който е изпратил снимката, трябва да следи развитието на проблема, снима се решението и ето го контролът. Ако е решен качествено, професионално, общо-взето - благодарности. Но ако е решен некачествено, непрофесионално, започват много въпроси. Кой е изпълнител, кой го е натоварил със задачата, случаен ли е, концесионер ли е, практика ли е това? От общината трябва да кажат: „Пешо направи това нещо и му платихме толкова.” Ами ако не го е направил като хората, да бъдат така добри сега да го накарат Пешо да си го поправи. Или пък да намерят нов Пешо и кметът да извади пари и да му плати лично. Той така и така се биеше в гърдите, че си дава общинската заплата за благотворителност насам-натам. В края на краищата, не знам дали дворът и къщата му в Банкя изглеждат по този начин. Ако изглеждат така, значи толкова си може човекът. Обаче ако не изглеждат така? Та нали той е стопанинът на София? Това му е дворът, през който минаваме всички. Ами да бъде така добър да го поддържа така, че на нас да ни е приятно. Иначе спират да се плащат данъци. Това е положението.
- Казвате, че в сайта ще има и положителни примери?
- Ако някъде има нещо добре направено по инициатива на общинските администрации, независимо кои фирми са, снима се и се показва. Ако има такива места, значи, че има и отговорна администрация, работеща за благото,комфорта и спокойствието на своите съграждани. Но трябва да се накарат тия хора най-накрая да се размърдат. Защото, например, на концесионера по чистотата тук 64 милиона са му малко, но това са 175 хиляди лева на ден. Не мога да си представя обем работа, която трябва да се свърши за един ден, за да бъдат усвоени такива средства. Не е вярно, че общината няма пари - има. Но по различни схеми те се присвояват По този начин, както е с „Чистотата”. В един от форумите се коментираха тези цифри и един казва: „Да, ама в София общата дължина на основните булеварди и улици е към 420 км. Общата дължина на всички улици в София е към 3700 километра. И като се раздели се получават на основните 420 километра по 400 лв. на километър. Това много ли е, малко ли е?” Моят коментар беше, че 400 лв. не изглеждат много на километър, но това означава, че по този километър ежедневно трябва да се извършва такъв обем от работи, икономически обосновани в съответствие с цената. В другия случай сметката не е вярна. 400 километра е разстоянието от София до Бургас. Представяте ли си каква армия от метачи трябва, за изчистят пътя от София до Бургас за един ден? Ако това се случваше в София, нямаше да можем да се разминем от метачи и от машини…
- Защо София придоби такъв вид през последните години?
- В пояснението за идеята на сайта съм написал, че общо взето човек, когато не знае какво да прави, все с нещо трябва да се занимава. Те с какво се занимават в общината? Ами измислят всевъзможни корупционни схеми, за прибиране на нашите пари. Или ходят да играят тенис през работно време. Като Бойко Борисов. А и не е вярно това, което казваше Стефан Софиянски, че всичко е решение на Общинския съвет. Трябва да се знае каква е процедурата. За всеки един конкурс или търг, със заповед на кмета се създава комисия, за определен период от време. Тя има председател, има и членове. Сред тях би трябвало да има специалисти по съответния проблем. Комисията работи само в рамките на този търг, за да анализира и обработи тръжните документи и да излезе с решение и класиране. След като свършат своята работа и излязат с класиране, те изготвят съответния протокол до кмета и комисията престава да съществува. На базата на този протокол и на това решение, кметът пуска заповед към Общинския съвет да бъде избран еди си кой. Общинският съвет утвърждава или отхвърля това предложение. Ако общинският съвет приеме предложения кандидат, то кметът подписва договор с новоизбрания концесионер. Хубаво, ама това го прави общо взето кметът. Той създава комисията. Когато председателят и участниците са подбрани хора, заинтересувани някой да спечели, то какво общо има общинският съвет с тази работа? Схемата е такава. Печели този, който е с най-ниска оферта. Когато офертата му е много по-ниска от тази на останалите участници, комисията може да поиска икономическа обосновка на предлаганите цени. Но един път доказал по този начин и избран, той трябва да работи на тая цена и в следващите години, ако е за няколко години, или промяната на цената да е съобразена с общата инфлация на страната. А не да даде ниска цена само за да спечели, и след това да се измислят анекси, анекси, анекси и цената да надхвърли многократно най-високата оферта на някой от участниците. Така процедират почти навсякъде.
- Тези практики ли са причината за ужаса по столичните улици? В сайта давате за пример безумно изпълнени проекти, като този с кръстовището в квартал „Филиповци”, където май всичко е объркано.
- Понеже аз писах, че има проекти в противоречие със здравия разум, Велизар Стоилов ме обвини, че съм уронил престижа на институциите и поиска доказателства за твърденията ми. Който е шофьор, може да отиде там и да види за какво става въпрос. Това наистина е в противоречие със здравия разум. Анализът на това кръстовище е направен подробно в сайта.
- Кои други случаи бихте цитирали като най-фрапиращи?
- Ами кръстовището “убиец” до пазара в “Красна поляна”; новоизграденото кръстовище преди моста на Захарна фабрика. Също и кръстовището в Овча купел, на изхода за Околовръстното. Там десният завой към Люлин е отделен в локално платно с триъгълен остров. Малко по-надолу в „Овча купел” има складове на фирми, които се занимават със строителни материали и арматурни заготовки. Там се движат камиони, тирове, които са натоварени. За да отидат до „Люлин”, те преминават оттам. В нормативните уредби са обяснени понятия като: “минимални радиуси” (на завои) и “кошови разлики”. Кошова разлика това е изместването в завоя на един такъв голям камион. Нормативно определените ширини на лентите за десен завой, при такова изпълнение, трябва да бъдат спазени още при проектирането. Какво се е получило там? От дясната страна бордюрът е изместен с 10-15 см от пътя от гумите на камионите и два реда плочки от тротоара са събрани, защото не е осигурена необходимата ширина на локалната лента. Бордюрите са черни, виждат се следите от гумите. Това е вече проектантска грешка. А другото е кой го е приел този проект? Ние говорим тук за чисти грешки. Това, което съм показал в сайта, са множество случаи на грешни знаци, грешна маркировка, грешно проектирани, грешно работещи светофари. А има доста резерв чрез светофарните уредби да бъдат решени част от проблемите с трафика.
- Какво имате предвид, как може да стане това?
- Например светофарът, който направиха на площад „Македония” - преди това нямаше такова задръстване там и кръстовището не се “запушваше” така. Вина за това имат и двете трамвайни спирки на бул. ”Христо Ботев” на южния вход към кръстовището. От „Петте кьошета” надолу спирката е от дясната страна преди кръстовището, тоест, когато има спрял трамвай, колите чакат слизането и качването на пътниците, независимо какво свети на светофара. Това не пречи на самото кръстовище. В посока на “Петте кьошета” обаче, след като се пресече площад „Македония”, веднага има трамвайна спирка. При зелен сигнал на светофара в тази посока и спрял трамвай на спирката, автомобилите “запушват” кръстовището. Много често има спрели и по два трамвая. Тази “тапа” обаче, блокира движението и на силния автомобилен поток откъм “Руски паметник”, Предишната спирка на трамвая е на „Пиротска” и „Ботев”. Между тях друга спирка няма, разстоянието е доста голямо. Ако въпросната спирка се измести преди кръстовището, това ще реши донякъде проблема. Наистина, на това място и автомобилният, и пешеходният трафик са доста големи, но могат да се намерят решения.
- Какво трябва да се случи, за да има реални резултати?
- На първо място трябва да има не “специалисти” в общината, а утвърдени професионалисти с опит, които да изпълняват не само преките си задължения, а да извършват и задължителния контрол по изпълнението. От тях зависи. Когато няма специалисти, какви решения да имаш и какъв контрол да извършваш? Не може работниците от фирмата концесионер да монтират пътни знаци и изпълняват маркировка, както им хрумне на тях. Къде е контролът на “специалистите” тук? Къде е и ролята на контролния орган, полиция, КАТ? Те не забелязват ли всичко това? Дал съм пример с „Петте кьошета” - маркировката, когато се подхожда към „Петте кьошета” от „Руски паметник”.Да не говорим за този мост на Околовръстното, след караулката в посока Ломско шосе (виж снимката). Там има един мотел, има и мост. Целият транзитен трафик на превозвачите от международния транспорт използва северната дъга на Околовръстен път. На моста няма перила, няма мантинела, не се и вижда, че това е мост. В тъмната част на денонощието, особено ако вали и е мокро, не се виждат и очертанията на пътя, да не говорим за моста. Когато е мокър, асфалтът става тъмен и е неразличим от банкета и участъците покрай пътя. От дясната страна на моста бетонът е разбит и седи на парчета арматура. Това означава, че тирове са минавали оттам и са се спасявали единствено от това, че са дълги. Ако хлътне с някоя част, ще се измъкне. Чужденец, като види това нещо, ще се ужаси. Полицията е на 300-400 метра по-нагоре, денонощно. На водачите не би им хрумнало да отидат и да се оплачат, само за да си създадат проблеми. Та нали сигнализирането на такива проблеми влиза в задълженията на контролния орган КАТ?
- Сигурно трябва да стане тежка катастрофа и тогава ще се сетят да вземат мерки…
- Аз това съм го написал, ще се смята, че институциите са предупредени за всеки един проблем, който е поставен на сайта. Ако стане тежък инцидент, вече това ще е престъпление. Ще трябва да си понесат отговорността, ако има загинали или нещо е станало. Като с моста над Бяла. Оттам и автобуси минават, ами ако падне един автобус, какво става? Кой е виновен? А съм го изпратил на всички тия, които са призвани и отговорни да се занимават с тази проблематика.
- След като пуснахте сайта в Интернет, имаше ли реакция от страна на институциите?
- Не, абсолютно нищо. Единствено в сайта е оставил коментар г-н Димитър Ганев, който е бивш секретар на Националната комисия за безопасност на движението към Министерския съвет. Сега на негово място е Румен Петков, Йордан Мирчев е на парламентарната комисия, той също би трябвало да има отношение към тези неща. Но няма реакция.
- Явно са над тези неща…
- Рано или късно ще започнат да се съобразяват със сайта. Лошото е, че хората започват да се оплакват от неща, които не са свързани с идеята на сайта. Срещу некачествени хранителни стоки, срещу състоянието на болници. Неща, които нямат нищо общо. Може би трябва да има и сайтове, в които да се коментира това. Но ние говорим за градска среда.
- Вие, като софиянец, как се чувствате в сегашната градска среда, как се движите в нея?
- Псувайки от сутрин до вечер, непрекъснато. Защото съм и потърпевш и то многократно. Изкривени джанти, срязани гуми, счупени тасове, откачени гърнета на ауспуха, разбита предница на автомобила ми. Движението по софийските улици ми излиза прекалено скъпо.
- Как си представяте София след десетина години?
- Как да ви кажа, не си я представям. Няма оправия, между другото. Няма жива сила, която да оправи това нещо. Една сграда се започва от основите и се стига до покрива. При нас я няма здравата основа. Основа, изградена с мисъл и перспектива… Когато нещо се прави без ясна времева концепция, без цел, без планировка, която да визира и бъдещето, то резултатите са такива. Когато тези компоненти са изпуснати преди десетилетия, сега ще трябва да се наливат много пари за поддържане на нещо, което е предварително обречено. Ние нямаме никакви подземни комуникации, изградени по подобие на старите европейски градове, а и не само на тях.
- За някои от проблемите, посочени в сайта, има на пръв поглед лесни решения. Например стълбовете, по които са налепени плакати. Там са посочени фирми, адреси, телефони. Не изглежда сложно тези хора или фирми да бъдат глобявани?
- Глобата за лепене на забранено място е 500 лв. На всеки плакат, афиш или листовка, дали ще е на публична личност или ще е реклама, си има телефони, адреси. Предупреждаваш авторите им да ги свалят и да почистят мястото на залепване с определен срок. Не го ли направят, налагаш глобата. От глоби, за един стълб може да се получат и до 10 000 лева. Колко стълба са, колко фасади, колко касети? Имам една снимка от „Раковски”, на която стълбовете са бременни. То се вижда - 15 см от ширината на стълба са само плакати. Може би Бойко Борисов има отношение към бременността на тези стълбове, чака отроче някакво ли, не знам…. Още в стара София, ако човек се позагледа в снимките, на Лъвов мост, на Халите и т.н. е имало специални места за плакати. Те са били или от бетон, или дървени, и там е било единственото разрешено място, където можеш да лепиш някакви рекламни афиши. Но тогава е ставало въпрос за кино, за театър, а не за всякакви реклами, афиши, некролози, листчета и т.н. Тук се лепи непрекъснато, което е просто жалка гледка. А решението е елементарно. На много места по света има контейнери с безплатни вестници и рекламни листовки, цветни, компактни. Ако някой го интересува, отива и си взима листовка.
- Излиза, че има варианти, но някой трябва да ги приложи на практика…
- Това са елементарни сметки. Бойко Борисов беше кмет 18 месеца. Поне за центъра говорим. Колко струва една тротоарна плочка 30 см на 30 см? Значи да беше правил през тия 18 месеца по 20 квадратни метра тротоар на ден, което е площ от 10м. х 2 м., сега щяхме да се радваме поне в центъра на прекрасни тротоари Нали все от някъде трябва да се започне? А дали някой от общинската администрация има представа с кое да се започне и от къде точно? Едва ли.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че сме си избрали за кмет един необикновен некадърник.
2. Че в администрацията на столицата работят хора, които нямат представа как да оправят недъзите на града.