Бойко Борисов и циганите

Препечатваме тези откъси от "Дневник":


"Смрадлив циганин.Марш от тук бе, мангал мръсен.Циганите на сапун.Цигански му работи.Изроди.

Чували сте тези фрази. Много пъти. Навсякъде.

Днес трябва да прибавим към това смъртта на едно 17-годишно момче, което беше пребито без причина, без да е предизвикало някого, докато яде сладолед. Циганин. Не го познавам, не знам кой е, нямам представа как изглежда.

Не можах да науча нищо в новините за него, за новините той не е важен. Мачът с Уелс е важната новина. Но все пак мисля за него и знам, че някой го е носил на ръце, когато е бил малък, така както аз носех сина си и както нося сега дъщеря си. Някой му се е радвал. Завивал го е, хранил го е. Нищо, че е циганин.

Президентът не отиде в Самоков. Бойко Борисов - също. Няма да отиде и Волен Сидеров. Няма политическа печалба, има само мъка и омраза.

А за такава криза трябва да си лидер, не обикновен балкански популист.

Нека да поговорим за популизма.

"Феноменът популизъм за разлика от старомодния патриотизъм е неотделим от мита за народа", твърди американският политолог Джон Лукач. Именно затова популизмът е народностен и търси оправданието си в идентификацията с примитивните параметри на етническата общност, а патриотизмът може да съществува и извън емоциите и динамиката на общността.
Тези различия имат и културни параметри - напълно е възможно патриотът да бъде и космополит (дори това е много често явление). Но популистът не може да бъде космополит - той неизбежно търси оправдание за политическото си кредо в национализма и е враг на глобализацията."

За повече - "Дневник".